За българите извън България
Отиди на страница:
Вече има и убити българи в гражданската война на Киев против неукраинските региони!  Официално се съобщава за четири жертви в братоубийствената война. Засега! Но, това не е всичко! Българите в Украйна са подложени на притеснения и гонения от властите! Те са принуждавани, против желанието им, дори да се сражават в необявената гражданска война и да загиват за чужди интереси! След като им бяха отнети всички малцинствени права от превратаджиите на евромайдана, сега те са гонени , за да станат пушечно месо, в защита безумието на киевските нацисти. Подложени на гонения и разправи са не само активистите на българската национална идентичност, а и многомилионното българско население в Украйна, не само от региона на т.н. Бесарабия!  Сред попадналите на забрана са: - Конгрес на българите в Украйна, Одеса Асоциация на българите в Украйна, гр. Одеса - Български младежки клуб "Актив", Одеса - Областен център за българската култура, гр. Болград - Българско Дружество "Хан Аспарух", гр. Болград - Българско Дружество "Кирилл и Методий", гр. Болград - Български културен център "Ал.Теодоров Балан", с. Червоноармейское - Българско – гагаузко общество " Кубей", с. Червоноармейское - Българско дружество "Чушмелий", с. Криничное - Българско дружество "Пандаклия", с. Ореховка Българско културно-просветно дружество - "Родолюбие", гр. Бердянск - Българско дружество "Роднина", гр. Запорожие - Дружество "Христо Ботев", гр. Арциз - Киевско дружество за българска култура, гр. Киев - Българска община "Св. София", гр. Измаил - Областен български културен център, гр. Днепропетровск - Областен Център за национални култури, гр. Рени - Българско дружество "Отечество", гр. Рени - Събор на българите в Украйна "Огнище" … Но, това не е всичко. А само по-големите и известили за себе си със съответни адреси обществени организации, които българите в Украйна са създали за четвърт век обявена украинска независимост. При това с разрешение!!! На предишните украински власти. Спазвайки законите, на все пак, една европейска държава. Съобразно международните правови гаранции за опазване свободата и правата на малцинствата, независимо на чия територия живеят! И защо украинските националисти ги забраниха? Може би, защото в своите основополагащи устави, организациите са изтъкнали: „Ние сме тук, за да имат възможност всички българи по света да разберат за нас, българите от Украйна. Ние сме тук, за да не се пита никой – има ли наистина българи в Украйна и – българи ли сме изобщо. Ние сме тук, за да узнаем самите ние повече за народа си. За да премахнем информационната стена между нашите държави. За да станем наистина по-близки, а не само на думи. За да не предизвикват думите на Паисий "Поради що се срамиш да се наречеш българин?.." тъга и срам в душите ни. За да не се срамуват децата ни да говорят майчиния си език и да не мислят, че трябва да се откажат от корена си, за да преуспеят. За да кажем с висок глас – ние сме българи! И се гордеем с това! За да сме достойни потомци на хан Кубрат, верни на заветите му! Ние сме тук – заради българите в Украйна, заради всички нас – за да пребъдем!“ Явно всички тези благородни стремления на българите в Украйна пораждат неадекватно люта омраза сред украинските нацисти! Сега, обществените организации, сдружения, клубове, знайни и незнайни, са обявени за НЕЗАКОННИ от решенията на украинските националисти, взели властта с майдан! Въпреки многобройните апели на пострадали хора и семействата им до българското правителство, до български и международни правозащитни организации, националистическият терор на украинските бандеровци се ожесточава! При възмутителното и недопустимо мълчание на сега управляващите в България, украински шпицкоманди извършват безцеремонно нападения на домове и офиси, стопанства и фирми на българи в цяла Украйна! Извършват се истински операции за залавяне на българи, за да бъдат експедирани като пушечно месо, в украинските военни формирования по фронтовете, да се сражават срещу доброволците на ДНР и ЛНР. В необявената от сегашните киевски управници гражданска война, вече има не само ранени, осакатени и пострадали етнически българи, но и жертви! Затова нека всички българи, независимо къде живеят по света, да протестират най-решително и да действат ефективно за прекратяване на етническите изстъпления на киевските власти и нацисти против българското малцинство в Украйна! Както призовава Петър Рибаков от българското село Кулевча, Одеска Област: „Да не допуснем моите братя да загинат за чужди интереси! Нека Порошенко заедно с Турчинов и Яценюк да вземат пушките и да отиват на война! Моля да пишете обръщения до българското правителство и да правите митинги в България.“ И да се помни: „Никой няма да бъде забравен! Нищо няма да се забрави! Виновните ще получат заслуженото. Рано или късно!“ http://www.balchiktelegraph.com/archives/10224 |
| "На практика българите в Украйна не могат да напуснат страната заради обявената мобилизация, а и консулството в Одеса поголовно отказва да им издаде паспорти или пасавани", обяснява патовата ситуация Бойчo Соколов от Одеса. ---  Войната в Украйна хвърли на фронта българи срещу българи. Едните са мобилизирани в редовната армия, а другите са в опълчението на сепаратистите. За това са алармирали пред "Стандарт" представители на българските общности в Украйна. ---- "Имам двама племенници на 19 и 20 г., които получиха призовки за украинската армия. В същото време в Донецк живеят братовчеди, чийто син се бие за проруските опълченци. Представяте ли си какъв кошмар е, ако те трябва да стрелят един срещу друг", обяснява ужасната ситуация 54-годишен бесарабски българин от село Голица, който държи името му да не бъде огласено. Според неофициална информация в Украйна живеят между 500 000 и милион наши сънародници. Повечето от тях са в паника заради масовата мобилизация, обявена от киевските власти. Активното разнасяне на повиквателни за бесарабски българи в Болградска област вдигна на крак над 300 майки в село Димитровка и още 400 в Нови Трояни, които протестираха против мобилизацията на техните синове. "На всяка врата в Болград се звъни и се чука с юмруци, за да се връчи повиквателната, ако откажеш да се подпишеш и да се явиш на медицинска комисия - тежко ти", оплакват се нашенци. Натискът за спешно попълване на киевската армия расте, след като военният министър на Украйна Степан Полторак призна, че на практика мобилизацията върви към провал. Според огласените данни едва една пета от предварително желаната бройка мъже ще бъдат закарани в казармите. "Никой не иска да става пушечно месо. Затова всеки се спасява както намери", гласят коментарите в интернет на призовани младежи. "С ръка на сърцето мога да заявя, че абсолютно никой от нашите бесарабски българи не иска да воюва на фронта", категорична е пред "Стандарт" Мария Гайдаржи, председател на Болградския районен съвет. Според нея сънародниците ни в Украйна се надяват българската държава да задейства механизъм за експресно получаване на бг гражданство и изпращане на хуманитарна помощ за изпадналите в беда наши сънародници в Украйна. Нашите роптаят, че София е внесла 500 хил. лв. в дарителския фонд за лечение на ранени украински войници към края на 2014 г., но не се е погрижила за сънародниците си в Бесарабия, които се нуждаят от храни и гориво. "На практика българите в Украйна не могат да напуснат страната заради обявената мобилизация, а и консулството в Одеса поголовно отказва да им издаде паспорти или пасавани", обяснява патовата ситуация Бойчо Соколов от Одеса. Негови приятели и роднини са си намерили препитание в България и сега са готови да помогнат на свои земляци, ако те успеят да се измъкнат от Украйна. В същото време Соколов разказа и за един от триковете, с които властите в Киев привличат нови войници. "На всички, които имат кредити и лизинги към "Приватбанк" (бел.ред. - това е банката на олигарха Игор Коломойски, който финансира наказателните отряди на Киев в Донбас), им обещават пълно опрощаване на задълженията, ако се хванат за оръжието. От колцентровете на банката звънят на длъжниците уж да им напомнят за вноските и веднага им предлагат пълно опростяване срещу място в украинската армия. Този метод касае и всички българи на украинска земя, които имат кредити в тази банка", обяснява Соколов. Отделно кандидатите за армията били насърчавани и с премии от 50 000 гривни (около 5000 лв.) за убит сепаратист на фронта в Донбас. "Кашата е пълна. Половината българи поддържат украинските власти, а другата половина е проруски настроена", е мнението на Игор Басанджи, гагауз от Измаил, който живее и върти бизнес в Киев. "Мобилизацията касае всички. И гагаузите, които са около 300 хиляди, и молдованите, и бесарабските българи, и евреите. Никой не те пита от коя националност си и искаш ли да се биеш, щом си украински гражданин, си длъжен да защитиш родината си", казва Игор. Въпреки това той е категоричен, че не иска да ходи на фронта. Вече е погребал много приятели, пренесъл е десетки ранени, много от които бесарабски българи, попаднали на фронта. Най-голям отпор срещу мобилизацията дават сънародниците ни в Болград. Градът е административен център на Болградски район, Одеска област. Смята се за неофициална столица на бесарабските българи. Те са около 80 на сто от 15-хилядното население на Болград. Градът е основан още в 1821 г. от български преселници. На 28 юни 1858 г. със съдействието на управителя на Молдова, българина Никола Богориди, отваря врати болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий", която дава много кадри за българската държава след Освобождението. Повечето села около Болград също са населени от българи: Василевка, Кримичное, Бановка, Голеца, Виноградная, Ореховка, Димитровка, Червеноармейское, Городнее, Нови Трояни, Залезничное, Табаки, Водочен и други. През 2013 г. градът прие българския език като официален. http://www.blitz.bg/news/article/318691 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
България е владяла Украйна най-дълго В Минск се договарят за Украйна, а на нас не ни позволяват дори да знаем, че голямата част от нейните земи са били български в продължение на векове. Парадоксално е, но е факт. Много по-малко време са били руски, да не говорим за украински. Това е исторически неоспоримо, само дето не ни го казват. Да вземем Бесарабия. Тя е българска територия повече от 400 години, както и други големи части от съвременна Украйна, но това го няма в учебниците по история. През социализма е признато за научен факт, защото няма как да кажеш на черното бяло, но е потулено от масовата публика, по обясними причини. Днес изобщо никой не се и сеща за подобни „подробности“. Правя исторически проучвания, интересувам се от съдбата на бесарабските българи, но научих тези факти наскоро, от което се срамувам. В Енциклопедията на България, издание на БАН от 1978 г., на това е посветено едно изречение. Казано е в главата за Бесарабия, че прабългарите се заселват там през VIIl век. По нататък пише: "От 681 г. да 1001 г. е в границите на Първата българска държава." /Том 1, стр.270/ Да не каже някой, че си измислям. Това обяснява защо костите на Аспарух са в Украйна. Той просто е бранел границата си. Излиза, че той никаква държава не е основал, а просто е разширил Велика България до днешните ни земи, но това е друга тема.Попитах историка проф. Пламен Павлов,той потвърди фактите и каза, че те са необорими. На кого не е изгодно децата ни да не знаят това,да го няма в учебниците. На същото място в енциклопедията е казано, че Бесарабия е в пределите и на Второто българско царство. При царуването на Иван Асен II и Тодор Светослав. Още поне 60 години, т.е. отиваме към пет века. Към Русия е присъединена едва през 1813 г. По Парижкия мир през 1853 г. Южна Бесарабия е предадена на Румъния. На 28 юни 1940 след „мирни“ преговори между съветското и румънското правителство е върната на СССР. Та коя държава е владяла най-дълго тези земи? Темата за Бесарабия ме опиянява по особен начин. Може би и заради това, че съм кръвно свързан с тази земя.. Прадядо ми Светослав Велчев, на когото съм кръстен, е бесарабски българин, роден в Болград, Украйна. Той се върнал да живее в България в началото на миналия век, издигнал се, станал, председател на Върховния касационен съд, но непрекъснато разказвал за родния си Болград. Всъщност, всички идваме оттам, от земите, където се е простирала Стара Велика България на кан Кубрат и предшествениците му. Пъпът ни е хвърлен по онези места, както се казва. В Украйна е гробът на Кубрат, този на сина му Аспарух също, там е заровена и част от истината за нас, българите, която тепърва предстои да излиза на бял свят. http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=699844 |
| Прегледах мненията в темата на колегата. Българите зад граница са достойни за уважение, поне толкова, колкото и българите в Rодината. Най-тежкият период българите в бившата съветска империя преживяват по времето на Сталин. Депортациите на кримските българи са нагледен пример за това. Ето историческите факти за тази трагедия. На 2 юни 1944 г. Сталин решава да изсели от територията на Крим 37 хиляди българи, гърци и арменци, защото били "сътрудници на немците". В същия ден той заповядва:: “…Да се възложи на НКВД (др. Берия) допълнително към изселването на кримските татари по постановление на ДКО № 5859 от 11 май 1944 г. да изсели от територията на Кримска АССР 37 000 немски съучастници от българите, гърците и арменците. Изселването да се проведе от 1 юли до 5 юли т.г. Изселените от Крим българи, гърци и арменци да бъдат изпратени за разселване в селското стопанство, в помощни стопанства и към промишлени предприятия в следните области и републики: Гуревска област на Казахска ССР – 7000 души, Свердловска област – 10 000 души, Молотовска област – 10 000 души, Кемеровска област – 6000 души, Башкирска АССР – 4000 души. Да се задължи Народният комисариат на транспорта и съобщенията (др. Каганович) да организира превоза на спецпреселниците със специално сформирани ешелони…" Само за три дни дни са били изселени 15040 гърци, 9919 арменци и 12 422 българи. В работата по депортирането на тези невинни хора са участвали 9 хиляди души от КГБ и 23 хиляди военни от НКВД. На 5 юли 1944 Берия докладвал лично на Сталин, че изселването на кримските народи е завършено брилятно. |
....Болгарское население проживает большей частью в населенных пунктах между Симферополем и Феодосией, а также в районе Джанкоя. Имеется до 10сельсоветов с населением в каждом от 80 до 100 жителей-болгар. В период немецкой оккупации значительная часть болгарского населения активно участвовала в проводимых немцами мероприятиях по заготовке хлеба и продуктов питания для германской армии, содействовала германским военным властям в выявлении и задержании военнослужащих Красной Армии и советских партизан, получала "охранные свидетельства" от германского командования. Немцами организовывались полицейские отряды из болгар, а также проводилась среди болгарского населения вербовка для посылки на работу в Германию. Сталинский режим исходил из собственных представлений о национальной безопасности и геостратегических интересах страны20. Добавим, что исходя из этих представлений, "сталинский режим" сумел выиграть войну с сильнейшим противником, отстоять независимость и территориальную целостность нашей страны. Дмитрий КУЛИКОВ. |
България и мобилизацията на украинските граждани от български произход Дежурният редактор на Еврочикаго е събрал различни мнения и гледни точки по повод обявената мобилизация сред бесарабски българи в Украйна: България незабавно трябва да предложи убежище и гражданство на всички украински граждани от български произход. Това каза за Радио „Фокус” Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви”, по повод насилствената мобилизация на бесарабските българи от селата Кюлевча и Димитровка, Одеска област. „Българската държава трябва в този момент веднага да обяви, че всеки българин, който живее в Украйна и който се чувства застрашен от това да бъде мобилизиран, да бъде пратен на фронта, да бъде убит, да бъде домът му унищожен, той трябва да знае, че може всеки един момент да стегне куфарите си и заедно със семейството си да се върне в майката Родина и че тя ще му помогне за това нещо. Няма какво да чакаме дали мобилизацията ще стане задължителна, дали ще е доброволна, дали ще ги карат към казармите с бой, оковани и т.н.”, заяви Василев. Той бе категоричен, че трябва да бъде предприета тази стъпка и тя веднага да започне. „На първо място да вдъхне увереност не само в българите в Украйна, но и в самите нас, че нашата държава се грижи за своите граждани и за нашите сънародници навсякъде по света”, изтъкна Васил Василев. Според него българските управляващи са си „заровили главата в пясъка“ по отношение на българите в Украйна, по време на конфликта в страната, и не смеят да направят нищо, за да не бъдат порицани от съюзниците от НАТО и ЕС. *** Николай Плагов от донецко-българското сдружение „Вдъхновение“ обяви пред община Варна, че много бесарабски българи искат българско гражданство, за да не участват във войната в Украйна, защото ги пращат да избиват свои братя и сестри. „Много са бесарабските българи, за които единственото спасение да не участват във войната е да получат българско гражданство. Това обаче става изключително трудно. Докато румънско и молдовско гражданство се взема лесно. При двойно гражданство не могат да те мобилизират. Има много смесени бракове, като едните живеят в Бесарабия, а другите в Донбас, Мариупол и сега ги карат да се избиват едни други. На 10 февруари в Бесарабия ще се проведе конференция, която ще излезе с декларация до българското правителство за спасение на бесарабските българи, които общо са 985 000. Аз внесох такъв документ още на 3 ноември 2014 г в агенцията за българите в чужбина, но и до днес нямаме отговор“, сподели Николай Плагов пред журналисти от varna-sport.com *** Общинският съветник във Варна Костадин Костадинов обяви, че от Варна ще тръгне хуманитарна акция, ако българската държава не си мръдне пръста за 985 000 бесарабски българи в Украйна. „Войната вече е пред села като Димитровка, Троян, Преслав, Ботево. Имената говорят сами по себе си, какви хора живеят там. Там вече се дават жертви. Тази така наречена антитерористична операция е с доста съмнителни характеристики и не е ясно дали там целта не е да се избива цивилното население целенасочено. Искаме да питаме какво прави България, за да помогне на тези хора в тази хуманитарна катастрофа. Какво прави нашата държава, за да предотврати хуманитарната катастрофа за тези, които тепърва ще пострадат, защото военните действия вървят към българските села. Вчера в Димитровка цял ден са се водили бойни действия. Ако нашата малоумна колониална администрация не си мръдне пръста, ние оттук ще организираме хуманитарна акция. Има хора тук, които искат да ни помогнат“, коментира Костадинов. ... http://www.eurochicago.com/2015/01/mobilizatsiya-na-ukrainsite-balgarski-proizhod/ |
потребител,07 Поздравление за темата. В далечното си детство прадядо ми ми разказваше една приказка за летящи змеьове. Обичам да чета. Много приказки прочетох и никъде не я намерих. Съвсем случайно преди една , две години , попаднах на тая приказка при таврийските българи. Къде е северозападния Балкан , къде е Таврия. Защо обаче българите не са обединени там ? Да човешко е . И от едната и от другата страна има натиск , под заплахата на куршума. Но трябва да има начин да се обединят и да покажат че това не е тяхната война. Повече от сигурно е че където и да се намират българите са стопани на земята си. Като чета новите факти за историята , за което и ти имаш принос , все повече се убеждавам в това. По стечение на обстоятелствата точно където сега се водят бевете Северодонецк, Донецк , прекарах 3 месеца около 82-ра година. Това са райони които са били обезлюдени, я от голодомора я от сталиновите преселения , я от войните. . На това място са се настанили северняците московити на топличко . За тях със съдействието на "цивилизованите " колонии до Берлин ,са построени фабриките , институтите, които да захранят с работна ръка заводите. Но тия пришълци не са стопани на оная змя. Северняците са първите които са си вдигнали дрешките и са се изселили от там. Видях в Северодонецк , китните градини на украинците с оградите. Апартаментите на пришълците са държавна собственост . Рядко там имаше закупени апартаменти и те бяха на местните чиито къщи бяха избутани в края на града. Химически заоди, мръсни производства , като у нас , разбира се. Все за нуждите на СССР, сега за Русия. . Газ на половин цена , срещу украинската продукция на половин цена. Няма как тия хора да достигнат по висок стандарт на живот от колкото в Русия. На север няма огради. Там нямат усет за собственост и любов към земята. Предвид горните разсъждения е и заключението ми . За това се учудвам че тези хора искат да напуснат земята си. Те явно имат вече друго мислене. Или просто не са знаели кои са? Да им помогнем ,но как? Да съхраним живота им , но как? Сигурно е че като разберат кои са , няма да напуснат земята си. Дядо ми е пращал жито при голодомора. Но къде е отишло? Изнесено на запад за злато. А украинците са умирали гладни. Ние не се ли борим 25 години вече с разрухата. Късмет имаме че сме по-далеч от Русия. Защо не спрат и от двете страни и да се опълчат срещу войната? Защо ненастъхнаха още с първата пролята кръв ? Не зная . Нямам отговор. Може би защото повече години са били с друго мислене и са забравили. Тази земя не е на тези които нямат усет за земя и собственост. Тая земя ще си намери стопаните. Казвам че Източна Украйна говори източнобългарски език с расийски диалект, Западна Украйна , западнобългарски език с украински диалект. Нямам идея , освен да спрат с войната. А единственото, което ми идва на ума е да застанат на страната на държавата в която живеят и да не се делят. Спре ли войната , пътища много да се помага. |
| Само едно уточнение. Българи са тези, които са родени в Булгаристан, като мен, жена ми и моя син, докато дъщерята не е родена в БГ и не е българка. Това е все едно канадци, усаейци, австралийци, новозеландци, латиноамериканци, да имат претенции, че са европейци, защото техните пра-пра родители са дошли по тези места от Европа, което е било в сила за същите приселници, но не важи за техните потомства. Ситуацията и с въпросните укро-болгарци от съветски произход стои върху същия пиедестал и те НЕ трябва да получават НИКАКВО българско гражданство поради изброените по-горе обстоятелства. Тези НЕбългари е добре да стоят колкото може по-далеч от Европейските щати и да си чакат реда на евроопашката, а техните мераклийски пориви навременно отрязвани. Знае се, че България и без тях е пренаселена със съветски "роднини".  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
von_Newmann Как е по белите държави и кои са критериите за добиване на гражданство. Как е най добре за една държава по принцип? |
Ще цитирам един предишен мой пост: Ние, българите, сме малък и изчезващ народ, в екстремална ситуация трябва да се подкрепяме, където и да сме по света, без значение каква е партийната ни принадлежност и пристрастност. Не направим ли това, ще бъдем изтрити от лицето на земята! *** От близо година е гражданската война в Украйна, но обикновените хора в България знаят твърде малко за нея. Или ако знаят нещо, то това е от казионните небългарски медии, които аз наричам българоубийци, защото те с мълчанието си, са съучастници в избиванията и геноцида над българите в Украйна. Та в Украйна има няколко компактни малцинства - руснаци, унгарци, румънци, българи, поляци, чехи, хазарски евреи и др. Тези хора имаха само украинско гражданство. Когато миналата година войната в Украйна започна, всяка една от горните натовски държави (Унгария, Полша, Чехия, Румъния) вкл. Русия и Израел започнаха лека-полека без да вдигат много шум и използвайки различни прийоми да дават гражданство и да приемат своите съотечественици. Даже м.г. в един чужд вестник четох за една реч на Нетаняху, в която той призовава всички украинци, чиито предци някога са били евреи да бъдат приети в Израел. Впечатли ме това, че никое от горните чужди правителства не се интересуваше от партийните пристрастия на съотечествениците им в Украйна, а настояваха по-скоро да си ги приберат в държавите си. И другото, което ме впечатли е това, че чуждите правителства, като че ли знаеха нещо, което ние не знаем и бързаха с издаването на карти, паспорти, или направо превозваха съотечествениците си със самолети от Украйна до държавите си. Но цялата тази информация беше табу за пресата в Бг. А в Украйна живее българско малцинство. Според някои те са 300 000... Това са живи хора, наши съотечественици, които пазят езика си, обичаите и българското си самосъзнание. Но за българите в Украйна, световната преса и марионетната преса в Бг мълчат. Всеки ден медиите гърмят колко мюсюлмани или евреи биват убити, но за убитите българи в Украйна от куршум, глад или изгаряне медиите марионетки мълчат. Сиреч мюсюлманите са хора, евреите са хора на тях трябва да съчувстваме и да проявяваме солидарност с тях, а за живите и мъртвите българи в Украйна нито дума. Нито един бг журналист не отиде в Украйна и никой не засне филм за трагичната съдба на нашите съотечественици. И така цяла година. Днес чета в http://www.cross.bg/izrael-evrei-imigratziyata-1452822.html#axzz3RjRRB4nK , че правителството на Израел приело програма за стимулиране имиграцията на евреи от Украйна, Франция и Белгия с финансиране от бюджета в размер на 180 млн. шекела (около 46 млн. долара). Но бг марионетно правителство продължава да мълчи за бесарабските и таврийските българи и продължава тихомълком да приема африкански и азиатски мигранти. Преди три дни вн. м-р съобщи, че незаконната миграция за м. януари на българо-турската зелена граница възлиза на 317 души при 106 души за същия период на миналата година. Мигрантите от юг се увеличават, нашите марионетки ги приемат, а за българите от Украйна само голи приказки и обещания! |
| Малко история От 1812 г. Руската империя си внася работливи българи (Интервю с проф. Тодор Балкански от Института за български език при БАН) *** - Проф. Балкански, колко българи бягат от турското робство в Русия? - Около 400 хиляди души при общо 5 млн. българи тогава. - Защо основно се преселват в Бесарабия? - Терминът Бесарабия се въвежда от руснаците през 1812 г., когато я завладяват от ногайците. Дотогава тази земя се е наричала Буджак. По време на Кутузовата война (1811-1812 г.) има голямо изселване на българи и след обособяването на територията Бесарабия те навлизат в празните селища на ногайците, които пък са остатъци от някогашното българско население на Волга. ... Голямо преселване на наши сънародници към Бесарабия има след т. нар. Одрински мир през 1830 г. Тогава, два дни преди Великден, на 14 април, на полето край Айтос се събират 160 хиляди души. И тръгват с кервани. Пътували са 35 дни в каруци с платнища отгоре. Тръгват от Калофер, от Ямбол, от Жеравна, Провадия, от Сливенско и Одринско. По Дунава с руски и с наети австрийски кораби прекарват преселниците от Видин, от Лом, Свищов. - Нашите знаели ли са точно къде отиват? Не. Знаели са само, че вървят към "на пусто пладне". Така българите навремето са наричали посоката североизток. Този израз е сочел времето през деня, когато нито се обядва, нито се закусва - сиреч нещо празно. Голяма част от тези българи са приели радушно руската армия, водена от Дибич Забалкански. А и руското правителство им е обещало територии. Българинът е бил прочут с трудолюбието си, а Бесарабия е била празна земя, степ. Тогава руският император Александър Първи, а и Екатерина Велика преди това, отправя възвание към европейските народи да заселят ногайското пространство. То е обхващало цялото Северно Черноморие. Идват чехи, арменци, гърци, руснаци. Но главни действащи лица са германците и българите. Това са германци, доведени от Франция и Швейцария, които създават огромна култура в Бесарабия. Втората култура е на дошлите българи. Нашите се учат от немците на овощарство и лозарство, макар да са занесли там и своите сортове лозя. Големият добив обаче става с немската технология и бесарабското вино се продава чак в Чукотка. Българите и германците под протекцията на руския ген. Иван Инзов, благодетеля на българите в Бесарабия, създават цветущи плантации в степите, развъждат копринената буба. Невиждано е било как българите орат с чивгир - два чифта волове, впрегнати заедно. Пушкин живее от 1820-а до 1823 г. в Бесарабия и описва как българите облагородяват степта и сякаш не ги интересува световната политика. - Докъде са стигнали поселенията ни в Русия? Българите и германците са били най-работливите и дисциплинирани, но нашите имали и многолюдни семейства и всички работели. Когато земята в Бесарабия им отеснява, те създават дъщерни колонии - първо в Крим, после в Таврия, минават в Кавказ, чак в Казахстан и Поволжието. Наши българи земеделци стигат чак до река Амур! Това е над Китай. Например град Комсомолск на Амур, където свършва прочутата едно време БАМ (Байкало-амурската жп линия - б. р.), е основан върху българското село Софиевка. - Сигурен ли сте в тези данни? - Лично ходих през 1990 г. там и заварих нашенци, които вече слабо владееха родния език, но всички знаеха, че са българи. - Значи Русия е имала интерес от нашите бежанци от робството? - Не случайно руският консул в Одеса през 1830 г. създава център за агитация сред българите да се преселват в Бесарабия. Например руските консули обикалят земята, от която се изселват черкезите и кримските татари, и разбират, че Крим не става за жито и затова не искат за там орачи, а овощари, лозари... Така един от емисарите им, Найден Геров, получава напътствия да търси българи овощари, бубари и винари и да ги агитира за изселване. - Османската империя как е реагирала? - Високата порта се усеща, че изпуска безценни данъкоплатци и на свой ред праща свои емисари в българските колонии в Бесарабия да ги уговаря да се върнат. Това е документирано и през 1860 г. Османската империя официално обявява амнистия за бежанците. - Русия и Турция договаряли ли са се за размяна на българи срещу черкези и татари? - Имало е договореност между двете империи - Високата порта да приеме кримските татари, след това и черкезите, за да ги ползва като жандармерия у нас. На тяхно място да се изпратят българи, които Русия да ползва като население, което здраво работи. - Имало ли е връщане обратно в родината, или всички са останали в "на пусто пладне"? - Първият керван обратно е бил с 9 хиляди души още през 1832 г. Поведен е от поп Паскал, който разбира, че там няма живот, защото е пустиня, а и се случват три поредни гладни години. Този керван се заселва отново в обезлюдената Добруджа. После обратно се връщат видинчани, ломчани.. - Само към Русия ли е бягал българинът? -Не. Главно се е преселвал във Влашко, там съм изследвал 144 наши селища, но те са поне 600-700. В Трансилвания има много, в Унгария и Войводина - също. Бягали са чак в Мала Азия. Оттам след Лозанската спогодба (между Гърция и Турция през 1923 г.) у нас се завръщат българите "тракатука". Чували ли сте за тях? Те говорят родния ни език по много странен начин - "Кай бехти (Къде бяхте). Доктор гилди (дойде - тур.), нищо не каза". Последното връщане през ХХ век е трагично. То е на 2000 таврийски българи, които през Втората световна война решават да тръгнат с германците, които отстъпват след поражението при Курск през 1943 г. Те се заселват в Лудогорието, но след 9 септември 1944 г. са сред първите жертви на репресиите. При с. Воден в една яма от паднал американски самолет съветски чекисти и наши разстрелват 40 таврийски българи. Знаех, че само едно семейство от този керван е оцеляло - Бузник от Пазарджик, но се оказва, че са 10-ина. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=398975 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Как се отразяват войната и мирът на българите в Украйна? http://vbox7.com/play:14c4f0e8ae&start=625 |
| Сега е моментът да си ги приберем в България, те ни трябват да подобряване/възстановяване на генофонда. Тарамбуки - не! |
| „- Нашите знаели ли са точно къде отиват? Не. Знаели са само, че вървят към "на пусто пладне".” Когато си изгубил държавата си. Една гледна точка в една книга – мит или действителност?!? Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: В.Каменов |
| Ето тук има документи. http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=274&sid=67445acc5dafc0d362fa142d96fd9124&start=40 Вчера казаха че в двете размирни области, българите са 10 000. Порошенко мобилизирал само 20. Как сд го обяснявате? Те просто не са се писали българи ли? |
| Писмо за драмата на нашите от Донбас и Таврия ------  Драматичен вопъл към институциите за помощ. Така може да се определи следното писмо, което изпратиха българи от Донбас и Таврия. То е получено в Асоциацията на българите по света и е адресирано до българските институции и еднокръвния български народ. Препубликуваме го като запазваме езика на сънародниците ни. ---- До Народното събрание на Република България До Президента на България До Председателя на Министерския Съвет на България До еднокръвния българския народ ОБРЪЩЕНИЕ . Уважаеми държавни управители, народни депутати на Народното събрание, уважаеми господин Президент и господин Председател на Министерския Съвет, вие сте тези, на когото българския народ изказа доверие да ръководите с държава България, да правите всичко, което е възможно и невъзможно във вашите сили за по-добър живот на народа, за просперитета на държавата, за защита на човешките права и свободи на българите отвътре и извън България. За нас, българите от Украйна, няма нищо по-свято от българската земя дори, че нашите предци я напуснаха вече повече от 200-та години, но знайте, че пъповата вървина помежду нас никога няма да се прекъсне, дори да изминат и хиляди години, знайте, че България за нас е единствена в света и друга ние нямаме! В създалата се политическа ситуация в Украйна, когато върви страшна гражданска война в Донецката и Луганската области, ние българи, продължаващи да живеем на тази територия и нашите семейства, които напуснаха своите жилища, а сега живеещи в селата и градовете на Запорожската област, принудени сме да се обърнем към вас, полномощните представители на българската държава с обръщение за помощ, както това беше направено преди 70 години от страна на нашите предци – таврийските българи, по време на Втората световна война, когато цар Борис защити правата на трите хиляди българи от болшевишкия терор и им позволи да се завърнат от Таврия в България. Сега ситуацията е друга, но все пак ние българите като граждани на Украйна сме въвлечени в тази война. Вече имаме много млади българи, които като войници загинаха или останаха сляпи и сакати от тази война. Особенно ужасно е положението на нашите български семейства, които живеят в тези области под денонощни бомбардировки и също загиват безвинни. В момента, когато навън е зима, повечето от нас останаха без жилище, гориво, храна и медицинска помощ, пенсионерите не получават пенсии, обречени сме на гладна смърт, т.е. в региона настъпи хуманитарна катастрофа. Украинската държава прави много за бежанците, но тази помощ е недостатъчна. Нашите семейства разпокъсани по цяла Украйна и в съседните държави, децата не си виждат родителите, нямаме свъртало. Живота на мирните жители, които останаха в зоната, никой не ги вълнува, ние сме изоставени и забравени от цял свят. Единственна държава, която се грижи за своите сънародници от Донецката и Луганската области, е Полша, която дава помощ на полските семейства, транспортира ги от Украйна в Полша, осигурява ги там с жилище и работа. Уважаеми сънародници, скъпи народни депутати, достопочтими господин Президент и господин Председател на Министерския Съвет! От името на българите – бежанци, които напуснаха Луганската и Донецката области, от името на хиляди българи, които продължават да живеят в този регион в условията на войната и също от името на ранените войници – българи ние, тяхните представители и прости българи, обръщаме се към вас за помощ и закрила и много ви молим за следното: 1. Да се борите за мир в Украйна и да спрете тази ужасна война! 2. Да окажете хуманитарна помощ на пострадалите български семейства в зоната на двете области, на ранените българи – войници, да приемете много важно за нас решение, по пример на Полша, за приемане и социална защита на беженарите – българи от Украйна в България. 3. Да приемете спешно държавна програма за желаещи българи от Украйна да се завърнат в България. Подписи: Председател на украино-българското дружество от гр. Донецк А. И. Стоянов Български семейства продължаващи да живеят на окупираната територия и семейства – беженци от Донбас, живеещи сега в Запорожска област. 1. Николай Александрович Ташев от гр. Донецк (къщата разбомбена) 2. Олеся Вячеславовна Ташева (негова съпруга) 3. Вероника Ташева (дъщеря, първолаче) 4. Наталия Николаевна Дементева, гр. Донецк 5. Вячеслав Николаевич Дементев (съпруг) 5. Владимир Григориевич Кулясов (гр. Дебалцево) 6. Татияна Николаевна Кулясова (съпруга) и тяхните два сина със семейството им 7. Александър Иванович Левченко, гр. Дебалцево 8. Наталия Владимировна Левченко 9. Тяхните деца Егор (1 година) Кирил (4 години) 10. Елена Александровна Ташева, гр. Донецк 11. Сергей Александрович Копачев (съпруг) 12. Дъщеря им Ася на 1 година. Родителите им 13. Александър Степанович Ташев 14. Валентина Павловна Ташева 15. Мария Прокоповна Николаенко 16. Денис Юриевич Здрастев, 1983 г.р.*, съпруга му и две деца от гр. Донецк. 17. Едуард Николаевич Болжеларски, 1973 г.р. 18. Лариса Александровна Проценко (съпруга му) 19. Тяхните деца Кирил и Елизавета 20. Евгений Григориевич Мавров, 1949 г.р., гр. Красногоровка 21. Тамара Маврова (съпруга му) 22. Синовете им Игор и Андрей със семействата си. 23. Жанна Фьодоровна Стоянова, 1941 г.р., гр. Авдеевка. 24. Людмила Малихина дъщеря и, с две деца. 25. Светлана Ивановна Доронина, 1971 г.р., гр. Авдеевка, нейният съпруг и две деца 6 и 15 години. 26. Наталия Михайловна Солдатова, 1968 г.р., мъжът и, сина и от гр. Горловка. 27. Виктор Николаевич Тахтаджиев, гр. Донецк, 1936 г.р 28. Владимир Иванович Дуйловски, 1950 г.р., гр. Донецк. 29. Мария Ивановна Дуйловска, 1953 г.р., гр. Донецк (съпруга) 30. Наталия Владимировна Дуйловска, 1981 г.р., гр. Донецк (дъщеря им със семейството) 31. Марина Василиевна Дуйловска, 1980 г.р., гр. Донецк (дъщеря им със семейството) 32. Богдан СергеевичДуйловски, 2001 г.р., гр. Донецк 33. Никита Сергеевич Дуйловски, 2007 г.р., гр. Донецк 34. Роман Степанович Чернев, 1987 г.р., гр. Донецк 31. Чернева Елена Сергеевна, 1985 г.р. (съпруга) 32. Чернева София Романовна, 2013 г.р. 33. Виталий Сергеевич Дрозда, 1996 г.р., гр. Запорожие, съпругата му и 2-годишна дъщеря. 34. Сергей Александрович Кара, 1970 г.р., гр. Бердянск, съпругата и сина му. 35. Брат му Александър Иванович Саврански, 1976 г.р., град Бердянск, съпругата и дъщеря му. 36. Валентина Дмитриевна Савранска, 1952 г.р., майка на Сергей и Александър, гр. Бердянск. 37. Вера Фьодоровна Чернева, 1958 г.р., гр. Донецк Децата й: 38. Мария Ивановна Чернева, 1990 г.р. 39. Виолета Олеговна Чернева, 2000 г.р. 40. Никита Сергеевич Чернев, 2008 г.р. 41. Христина Ивановна Скикейкина, 1988 г.р., гр. Донецк, майка с две деца: 42. Тимур Дмитриевич Скикейкин, 2012 г.р. 43 Скикейкин Алексей Дмитриевич, 2014 г.р. 44. Виолета Ивановна Донец (Чернева), 1937 г.р., село Пески, Донецка област 45. Светлана Ивановна Вронская, 1971 г.р., майка, село Пески 46. Алексей Николаевич Вронский, 1957 г.р. (съпруг) 47. София Алексеевнв Вронская, 1994 г.р., дъщеря 48. Николай Алексеевич Вронский, 2000 г.р., внук 49. Людмила Павловна Тамочкина, 1971 г.р., гр. Донецк 50. Владимир АлексеевичТамочкин, 1971 г.р. (съпруг) 51.Павел Владимирович Тамочкин, 1993 г.р. (син) 52. Александър Александрович Богданов, 1985 г.р., гр. Донецк 53. Ирина Василиевна Богданова, 1986 г.р. (съпруга) 54. Кирил Александрович Богданов, 2003 г.р. (син) 55. Мария Александровна Богданова, 2001 г.р. (дъщеря) 56. Светлана Владимировна Самойлова, 1976 г.р., гр. Донецк 57. Александър Евгениевич Самолов, 1975 г.р. (съпруг) 58. Валерия Александровна Самойлова, 1998 г.р. (дъщеря) 59. Дария Александровна Самойлова, 1999 г.р. (дъщеря) 60. Иванна Александровна Самойлова, 2012 г.р. (дъщеря) 61. Стефан Намлиев – Председател на Приморското районно българско културно-просветно дружество, Запорожска обл. 62. Людмила Жейнова – Председател на Ботиевското българско дружество на Приазовски район, Запорожска обл. 63. Лариса Савченко – Председател на българското дружество «Родолюбие» в гр. Бердянск, Запорожска област 64. Елена Божкова – Председател на българското дружество «Събор» в гр. Приморск, Запорожска област 65. Сергей Пачев – Председател на дружество «Балкан», гр. Мелитопол, Запорожска област. P.S. Всичките горепосочените хора дадоха съгласие на подпис по телефона тeхните адреси у председателите на дружествата. http://www.eurochicago.com/2015/02/pismo-za-dramata-na-nashite-ot-donbas-i-tavriya/ |
Жители на Гурково готови да приемат застрашени от войната в Украйна българи Обръщение към сънародниците ни, живеещи в районите на Украйна, в които се водят военни действия разпространиха вчера родолюбци от балчишкото село Гурково. Те протягат ръка за помощ към нашите братя, изправени пред ужасите на войната и изразяват готовността си да приемат в домовете си сънародници, които пожелаят да се потърсят убежище в Родината на дедите си. Идеята е възникнала спонтанно преди около седмица. Първоначално двама жители на селото са заявили пред кмета на Гурково Тодор Георгиев готовност да приемат в къщите си по едно семейство. В селото има и празни къщи, които са напълно годни за обитаване и също могат да подслонят български семейства от застрашените райони. |
| Затрогващ отговор на жителите на Гурково до българите в Украйна Нашето село разполага с всичко необходимо, за да можете да живеете в мир и спокойствие. Много хора, разполагащи с къщи в Гурково, изразиха готовност да ги предоставят безвъзмездно на бесарабски българи, желаещи да се спасят от войната в Украйна. Това пишат в обръщение до нашите в Украйна жителите на Гурково. Преди ден Фрог публикува драматичния вопъл към институциите за помощ, което изпратиха българи от Донбас и Таврия. То бе получено в Асоциацията на българите по света и адресирано до българските институции и еднокръвния български народ.  Ето го и обръщението и отговора на жителите на село Гурково към своите събратя До Сергей Пачев – Председател на дружество «Балкани» в гр.Мелитопол, Запорожска област, До Елена Божкова – Председател на българското дружество «Събор» в гр.Приморск, Запорожска област До Лариса Савченко – Председател на българското дружество «Родолюбие» в гр.Бердянск, Запорожска област, До Людмила Жейнова – Председател на Ботевското българско дружество в Приазовски район, Запорожска област, До Стефан Намлиев – Председател на Приморското районно българско културно-просветно дружество, Запорожска област, До българите в Украйна, застрашени от гражданската война в страната ОБРЪЩЕНИЕ От жителите на село Гурково, общ. Балчик, обл. Добрич, България Скъпи братя и сестри българи! Ние, жителите на село Гурково, България, изразяваме загриженост към тежките проблеми, застигнали вас, нашите сънародници от районите на Украйна, където се водят военни действия през последните месеци. С трепет следим новините, идващи от българските села и градове в Украйна. Няма човек в нашето село, който да не е съпричастен към съдбата ви. Като българи, и преди всичко като хора, сме длъжни да помогнем на нашите братя, които в нечовешки условия, в условията на война и хуманитарна криза, са принудени ежедневно да се борят за оцеляването си. Няма сърце, което не би трепнало от новините, които всеки ден достигат до нас от Украйна. Животът на човек е най-скъпото му богатство. И когато той е застрашен, нищо друго няма стойност. Ето защо ние се обръщаме към вас с готовност да ви помогнем. Не само нашите сърца, но и нашите домове са отворени за вас! С радост бихме посрещнали всеки българин, бягащ от човешката катастрофа в Украйна. Нашето село разполага с всичко необходимо, за да можете да живеете в мир и спокойствие – лекар, зъболекар, детска градина, читалище с богата библиотека, поща, хранителни магазини, църква, стадион, спортна зала, интернет и др. Най-важното – много хора, разполагащи с къщи в Гурково, изразиха готовност да ги предоставят безвъзмездно на бесарабски българи, желаещи да се спасят от войната в Украйна. Къщите са изцяло пригодни за обитаване – електричество, водоснабдяване, имат всички условия за нормален човешки живот. Местните власти, в лицето на кмета Тодор Георгиев, също са готови да съдействат при устройването ви в Гурково. Не сте сами! Не сте забравени! Гурково е готово да ви помогне! 18.02.2015г. С обич и вяра в доброто, с. Гурково жителите на село Гурково Кмет на село Гурково: Тодор Георгиев --- Потресаващо писмо за драмата на нашите от Донбас и Таврия http://www.frognews.bg/news_86289/Potresavashto-pismo-za-dramata-na-nashite-ot-Donbas-i-Tavriia/ Затрогващ отговор на жителите на Гурково до българите в Украйна http://frognews.bg/news_86376/Zatrogvasht-otgovor-na-jitelite-na-Gurkovo-do-balgarite-v-Ukraina/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
 В подкрепа на КИЦ „Босилеград“ и Иван Николов ----- Редакцията на Eurochicago.com и Асоциацията на българите по света категорично не приемат оповестеното в някои медии отношение на официални български институции към Българския Културно-информационен център в Босилеград и неговия председател, изявения български общественик, правозащитник, поет и публицист Иван Николов. Още от времето на своето създаване през 1998 г. КИЦ – Босилеград под председателството на Иван Николов е огнище на българската култура и идентичност в Западните Покрайнини, независимо от притесненията от страна на режима на Слободан Милошевич, на чужди и свои зложелатели. В течение на повече от 15 години центърът, ръководен от Иван Николов, развива усилена обществена и културна дейност в защита на българското национално малцинство в Сърбия, за укрепването на неговата българска култура и самосъзнание. Подписали: Редакцията на Eurochicago.com проф. Пламен Павлов за Асоциацията на българите по света http://www.eurochicago.com/2015/02/podkrepa-na-kits-bosilegrad/ |