За българите извън България
Отиди на страница:
Може и да не ги наричаме предатели, но не са и българи. Щом говорят бг език, пазят българска родова памет и вяра и имат българско самосъзнание значи са българи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
EVIL_999 24 Мар 2014 18:05 Мнения: 5 От: United Arab Emirates Може и да не ги наричаме предатели, но не са и българи. Отдавна са се смесили с разни северни славяни, но драпат за свобода, а свободата за придвижване е най-голято човешко щастие, което те просто нямат, а нямат, защото нямат европейски документи. В това е загадката. Разни думички от рода на родолюбие, патриотизъм, роднинство са алабалистика с цел изброеното до тук. От тази гледна точка им съчувствам, но нито искам да ги виждам, нито да им помагам с думи дела или пък с европейска валута. Онези българи са наказани от Господ, а аз съм вярващ "човек" /EVIL_999/. Вярно си "човек" в кавички ,св...о блатска.  -синьо "човече" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vance |
Щом говорят бг език и пазят родовата си памет и вяра, значи са българи. Турците от "голямата екскурзия" също имат родова памет и говорят български. Гърците от Северна Гърция - също. Македонските пограничники се считат за българи, докато българските "граничари" се чувстват макета и уж пазели, едните българска родова памет и език, а другите - македонски такива. За тях обаче никой не пише нищо. Излиза така, че трябва да си вземем териториите от памтивека, заедно с двуногите. Подкрепям тази географска тенденция, защото можем да стигнем по територия чак до Рим и до Папата, а защо не да си вземем и роден Крим и част от Русия.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: EVIL_999 |
EVIL_999 24 Мар 2014 19:01 Мнения: 7 От: United Arab Emirates Щом говорят бг език и пазят родовата си памет и вяра, значи са българи. Турците от "голямата екскурзия" също имат родова памет и говорят български. Гърците от Северна Гърция - също. Яваш ,яваш.За вярата не баш тъй.. |
| Действително много интересна забележка по отношение на вярата, но като гледам нито турците, напуснали България са вярващи, нито - българите останали в България. В Русия ситуацията е същата - християни, но на думи, а на практика - никакви. Иначе казано, кръстени са но не извършват религиозните обреди, НЕ посещават "светата" църква, НЕ са чели Библията или само са я прехвърляли и още куп подобни под егидата "антивярваща диагностика". Лично аз, съм християнин, но никога не ходя на църква, не се моля, а и ме съмнява дали трябва да го правя. Вярвам в банките, кредитните и дебитни карти и постоянните постъпления в моите сметки. За мен пари и работа, работа и пари са Бог с главна буква. За тези, които драпат да бъдат признати за българи, а са с руски паспорти, да си кътат червеноармейските хартии и да ръфат сухарните хлябове и да не се натискат за късметите от баницата. Президентът Плевнелиев в това отношение е точен и категоричен. Русия е враг на България, на ЕС, на НАТО и на нашите приятели от САЩ и останалите "империалистическите" държави. Освен това мисля, че в София все още има руско посолство и на който не му харесва - прав му път "На Изток от Рая". |
| Три семейства кримски българи търсят убежище в родината Три семейства от кримските българи са потърсили за помощ българското дружество „Паисий Хилендарски" в Симферопол обезпокоени от ситуацията на полуострова, за да получат временно убежище в България, съобщи Иван Абажер, председател на дружеството „Паисий Хилендарски" в Симферопол. „България е заинтересована от нас и ние го чувстваме. Ние знаем, че имаме прародина и тя се грижи за нас", каза още Абажер. По думите му хората били обезпокоени не от обстановката, която е в Крим, а от истерията, която средствата за масова информация създавали и нагнетявали. "Хората ходят на работа. Инфраструктурата в града работи. Децата ходят на градини. Всичко си е наред. Просто сградите на Върховната Рада, и в сградата на Министерски съвет, тези, които ги завладяха, те не пречат на работата. Правителството функционира, Върховната Рада проведе две заседания, провежда сесии и заседание на Президиума, това е, което го има към днешната дата, такава е ситуацията", допълни още той. „На заседанието на дружеството ни вчера приехме решението, че ние, българите на Крим, поддържаме стабилността, която държим да бъде в Крим и в Украйна. Украйна трябва да бъде единна държава с автономна република Крим. Ние българите сме обезпокоени от тази ескалация на напрежението", сподели още Абажер. 04.03.2014 г. Натисни тук 11.03.14 г. Интервю с Иван Абажер Натисни тук |
Почти половин година студентка във Великотърновския университет не може да получи удостоверение за български произход Почти половин година студентка от Крим, приета да учи във Великотърновския университет, не може да получи удостоверение за български произход. Това съобщи за Агенция „Фокус” председателят на дружество „Паисий Хилендарски” в град Симферопол, Русия, Иван Абажер. „Ние се обръщахме към ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина и лично до заместник-председателя на агенцията в писмена и устна форма, но днес имаме само обещание, че днес-утре ще бъде решен въпросът. Въпросът към този момент не е решен и документът, който позволява на момичето да пребивава в България, изтича”, допълни Абажер. По думите му, без удостоверението за български произход, момичето не може да продължи следването си и не може да подаде съответните документи, за да получи лична карата за временно пребиваване в България. Студентката се казва Анна Максюта и е потомка на депортирани българи от Крим за Казахстан, Западен Сибир през 1944 година. Момичето е със сигурен български произход, но заради чиновнически измислени наредби, не може да получи необходимия документ, подчерта Иван Абажер. Натисни тук |
Консулът е информирал Иван Абажер, че България е готова да приеме семействата. Александър Радев – българин от Запорожие, също замисля завръщане в България. Според него животът в България ще е по-добър. Този момент и студентката, стоплиха сърцето ми. Вижда се, че не всички са обезумели по присъединяването към "Родината на пролетариата", а има и умни и трезви хора, проумели истината, че очакващата ги вегетация в Крим е равнозначна на самоубийство, запазило се като руски приоритет от Втората световна. Тези семейства са се осъзнали, не искат да живеят в мизерия и алюзия, духовна нищета и деградация, която по-голямата част от техните обезумели съполуостровичани избраха. Дайте им веднага българско гражданство и да се спасявта на ЗАПАД от путинския "Рай". Онова место, което се канят да направят и трябва да действат, е "Бягство от Ада" - много стар ФеРеГейски филм, прожектиран в НРБ. За тези хорица, прахосали живота си в една кочина, София ще им се стори Ню Йорк или Хонг-Конг.  По въпроса за студентката. Да взима каквито документи може и да се спасява към Канада. Там за 3 години дават Сертификат за натурализация, дето нашите ганьовци му викат "паспорт", а ако и е хладничко, бегом на юг към Чикаго или Бостън, а защо не и Уошингтън Стейт, че и по на юг, където ще последват "Бяла карта", след 6 месеца отпечатъци на пръсти в народната милиция, "Зелена карта" и след още 4-5 години, зависи в кой щат се намира, и още едно гражданство.  Честито.Йовца и другата половинка да ме поправят, ако некъде съм сЪгрешил.  |
Гонения, депортации, асимилация... Нелека съдба са имали българските преселници в Украйна през вековете. Но и днес включително близо 260-хилядното българско малцинство не разчита особено на помощ от България. Защо? Честно да си кажа, аз започвам да поставям под въпрос необходимостта българската държава да прави каквото и да е е за малцинствените общности извън България. |
бонго-бонго 24 Мар 2014 23:34 Честно да си кажа, аз започвам да поставям под въпрос необходимостта българската държава да прави каквото и да е за малцинствените общности извън България. Явно не те интересуват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Интересуват ме, но помисли. Какъв е интересът на България да го прави. Хиляди талантливи хора са дошли в България от тези малцинства и са се реализирали: Ал. Малинов, Д. Греков, Ал. Тодоров-Балан, ген. Данаил Николаев и т.н. и т.н. И това е било в период, когато българската държава не е полагала каквито и да е усилия за малцинствата зад граница. Според мен, България има интерес да създаде условия за реализацията на тези хора тук, в страната и да си ги прибере, вместо да спонсорира "български общности в чужбина". |
бонго-бонго 25 Мар 2014 00:46 Интересуват ме, но помисли. Какъв е интересът на България да го прави. Хиляди талантливи хора са дошли в България от тези малцинства и са се реализирали: Ал. Малинов, Д. Греков, Ал. Тодоров-Балан, ген. Данаил Николаев и т.н. и т.н. И това е било в период, когато българската държава не е полагала, каквито и да е усилия за малцинствата зад граница. Според мен, България има интерес да създаде условия за реализацията на тези хора тук, в страната и да си ги прибере, вместо да спонсорира "български общности в чужбина". Ми те хората това искат, но няма кой да ги чуе... В писмо на Дружеството на бесарабските българи "Кирил и Методий" – гр. Болград, Одеска област, Украйна, до външния министър на Бг, Вигенин, към т.11 от предложенията им е написано: 11. Да се разгледа въпроса за желаещи бесарабци и етнически българи от други държави да се преселят в прародината и да има реална програма за преселенците. Цялото им писмо съм го дал малко по-горе в друг мой пост. Ето предложенията: Апел и предложения за конкретни мерки за развитие на българската общност в Украйна /07.03.2013 г./ Натисни тук Иначе, ето още един цитат от друга статия за отношението на бг държава към украинските българи: "Д-р Владимир Калоянов припомня за опитите на депортирани в Централна Азия украински българи в началото на 90-те години да се заселят отново в България. „Никой в България не им обърна внимание, нито пък беше направено нещо тези хора да бъдат мотивирани да останат в страната. Така напълно разочаровани, и дори отчаяни, на тези хора не им остана нищо друго освен да се върнат в Украйна". Това, което сега вълнува украинските българи, е дали най-после ще се промени отношението на България и българите към прокудените преди столетия свои сънародници?" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Чета и не мога да повярвам на окото си.  Българи мразят българи. Това го няма и сред африканските популации.  |
Това, което сега вълнува украинските българи, е дали най-после ще се промени отношението на България и българите към прокудените преди столетия свои сънародници?" Ами очевидно не, защото вече се набляга и на условието съответната чужда държава да им издава документ, с който ги признава за българи. Предполагам, че с Молдова и Украйна това не е особен проблем, но със Скопие е. Както казах - за мен, първостепенната грижа на Българската държава е да създаде условия за идването на тези хора в България. Аз лично бих се радвал да видя учредяването на Национален фонд за заселване на българи от чужбина в западащите и обезлюдяващи малки градчета и в селата. |
бонго-бонго 25 Мар 2014 16:46 "Това, което сега вълнува украинските българи, е дали най-после ще се промени отношението на България и българите към прокудените преди столетия свои сънародници?" --- Ами очевидно не, защото вече се набляга и на условието съответната чужда държава да им издава документ, с който ги признава за българи. Предполагам, че с Молдова и Украйна това не е особен проблем, но със Скопие е. Проблем е със Скопие и с Белград. Натисни тук Както казах - за мен, първостепенната грижа на Българската държава е да създаде условия за идването на тези хора в България. Аз лично бих се радвал да видя учредяването на Национален фонд за заселване на българи от чужбина в западащите и обезлюдяващи малки градчета и в селата. На същото мнение съм. Необходимо е изработване на адекватна правителствена програма и създаването на условия за преселването на желаещи бесарабски българи и етнически българи от други страни, което да стане една от първостепенните грижи на българската държава. Иначе, това бе една от причините, поради които започнах тази тема. ПП Добре е също така да се учреди Национален фонд за заселване на българи от чужбина в западащите и обезлюдяващи малки градчета и в селата. Има много такива селища в Бг, например в Северозападна България, в Странджа, в Родопите и др. |
| ПП Добре е бесарабските българи и етническите българи от други страни връщащи се в Бг да бъдат оземлявани, както бяха оземлявани навремето бежанците идващи от Беломорието, например. |
| ПРЕСЕЛЕТЕ БЪЛГАРИТЕ ОТ УКРАЙНА В ПРАРОДИНАТА! ---------------------------- Прелъстени и изоставени! В това положение, както се и очакваше, се оказаха българите в Украйна след увенчалото се с „широк консенсус“ (нещо като „дървено желязо“ заседание на т. нар. КСНС на 24 март т.г.Със същата бързина, с която управляващите, а и не само те, си спомниха за нашите сънародници от Южна Бесарабия, Запорожие, Таврия и, разбира се, Крим, те бяха забравени и захвърлени в кошчето за боклук. След като изпълниха не съвсем благодарната роля на пачавра, с която да се избършат последиците от „посещението“ на министър Вигенин в изпадналата в политически гърч държава, властниците ни решиха, че нашенците в Украйна повече не са им необходими. И сбъркаха! При това – лошо, защото те тепърва ще напомнят за себе си. Кризата в най-голямата европейска страна не само не затихва, но тя тепърва ще се изостря и неизбежно ще удари и по българите от юга и изтока на Украйна. За това свидетелстват както приготовленията на екстремистите от запада на страната, така и набиращата скорост агресивна спрямо Русия политика на Европа и Америка. Притиснати от решените на всяка цена да поставят под свой контрол територията на цялата страна правнучета на Степан Бандера и компания, просто няма как една значима част от нашите сънародници да не потърси спасение, потегляйки обратно по пътя, който е довел техните предци в сегашните им поселения – към България!!! Уви, при съвременната геополитическа обстановка и изострени конфликтни ситуации, все по-ясно се очертава липсата на мотивирана дългосрочна държавна политика към нашенците и в близки, и в далечни страни. Вместо това се обявяват инцидентни намерения, които показват, че съдбата на българската диаспора все още не е поставена във фокуса на рационалната и конструктивна политика на българските властници. Политика, основана на общи цели и на координирани подходи в отношенията с българските общности зад граница. В сивата мъгла от добронамерени замисли и палиативни мерки се пренебрегва успешно осъществения пример на редица държави за организирано в дълбочина преселване от други географски региони на стотици хиляди техни сънародници, изявили желание за връщане в прародината си, при осигурени битови и социални условия, възможности за развитие и безпрепятствено предоставяне на съответното гражданство. Става дума за преселването на волжските немци в Германия, на понтийските гърци в Гърция, на руските евреи в Израел, на турци от целия балкански регион и много други. При настоящата ситуация в Украйна и Молдова и на наличие на благоприятните възможности би трябвало тези примери да имат още по-голяма стойност поради демографската катастрофа у нас и недостига на квалифицирана работна ръка в някои ключови отрасли на икономиката. Вместо това се замисля настаняване и битово устройване на търсещи убежище големи контингенти от нелегални емигранти от Афганистан и Сирия, от африканските страни и другаде (предимно жени и деца), начинът на живот и ценностната система на които са несъвместими с европейските и пораждат съмнения относно намеренията им за интегриране в българското общество. Наред с всичко това, остава открит проблемът с неправомерното „запазване“ на българско гражданство на стотици хиляди изселници от небългарски произход, които по своя воля и свободен избор са придобили чуждо гражданство. Тези лица, снабдени в нарушение на закона с български документи за самоличност, шетат свободно в целия Европейски съюз, често злепоставяйки с поведението си българския народ и държава. Този двойствен подход представлява по своята същност расова дискриминация спрямо непритежавалите българско гражданство по време на турското робство бежанци и техните потомци, запазили през вековете българската си народностна идентичност, своя език, православна вяра и традиции. Вместо уреждането по закон, съгласно международните стандарти, право на българско гражданство на оцелелите наши сънародници, безродни законотворци уреждат то да става по „натурализация“ (!), а наред с това изселниците от небългарски произход да го „запазват“ в разрез с действащите в случая международни договорености за „единственост на гражданството“. При съществуващата усложнена процедура за придобиване на българско гражданство от тези наши сънародници – бежанци по натурализация, а не по закон, то става трудно и практически невъзможно. Поради това, при 4-5-милионна диаспора, българско гражданство през периода 1990-2014 г. са придобили по-малко от сто хиляди души. Ето защо е недопустимо и занапред да бъдат отлагани и пренебрегвани належащите изменения и допълнения на действащия Закон за българското гражданство (ЗБГ). Като на първо място бъде уредено правото на потомци на прогонените по време на турското робство наши сънародници да придобиват по закон българско гражданство. За целта да се изисква те да представят по надлежния ред съответни доказателства за народностния си произход и декларация за лоялност към държавата ни. Наред с това следва в краткосрочен план да се създадат на правителствено ниво условия за своевременното осъществяване на планово организирани реемиграционни мерки! Държавата е призвана да осигури предоставянето в предпочитани от сънародниците ни райони на страната на жилищни и стопански постройки, земеделски площи и инвентар, на възможности за трудова заетост, образование на подрастващите, квалификация и преквалификация на по-младите, уреждане проблемите по социалното им осигуряване и други индивидуални и семейни нужди. За целта би могло да се настоява за безвъзмездна финансова помощ от ООН чрез Върховния комисариат за бежанците или съответните институции на ЕС. Уместно е да се припомни, че близо З милиарда долара безвъзмездна помощ от ООН бе предоставена на изселилите се по своя воля от България в Турция през 1989 г. лица, които неправомерно са определени за „бежанци“. Нужни са своевременни усилия за разясняване ползите и личната им заинтересованост от завръщането им в тяхната прародина и благоприятните условия за развитието им у нас.Това би трябвало да става съгласувано на междудържавно равнище на базата на двустранни договори в съответствие с утвърдените стандарти. В това отношение през последните 15 години пред върховните държавни институции – Президент, Министерски съвет и Народно събрание бяха направени многобройни настоявания на Сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, но те не бяха зачетени. По тази причина ще изложа наново основните положения в тях. Водещото предложение за изменение и допълнение в текста на влезлия в сила от 2002 г. Закон за българското гражданство, отнасящо се до българската диаспора в чужбина се свежда до създаване в Глава втора, раздел 1 след чл. 9 на нов чл. 9а със следния текст: „Български гражданин по произход може да се счита лице с постоянно местожителство в друга държава, което вследствие превратностите на европейската история е останало (то или негови предци) небългарски поданик или гражданин, но е съхранило българския си корен и елементите на националната си идентичност, а именно: своя език, традиции, религия, културно наследство, както и социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Българският произход се доказва с документ, издаден от: 1. Български държавен орган; 2. Българската православна църква; 3. Организация от българи по народностен произход, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на трайни връзки с нея. При липса на документ, посочен в предходните точки, българският произход може да се удостовери с документ, който е издаден от Държавната агенция за българите в чужбина. За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.“ Предлаганата разпоредба относно придобиването по закон („екс леге“ на българско гражданство визира нашите сънародници от близки и далечни географски области, като: Македония, Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Западните покрайнини и Поморавието, Банат, Приднестровието, Молдова, днешна Украйна, Руската федерация и другаде по света.При съществуващата у нас демографска катастрофа е престъпление да се пренебрегват желания и отхвърлят искания на наши сънародници за придобиване по закон на българско гражданство по народностен произход.. По този повод в писмо на администрацията на Президента от 8.11.2004 г. до председателя на Сдружението г-н Милко Бояджиев е изразено становище, в което се изтъква, че „поставените въпроси са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни.“ В становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. То наистина е внесено своевременно, но… без никакъв отзвук! В мотивите към предложението Сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“ се позовава на компетентните становища на консултантите на Народното събрание по проекта на действащия Закон за българското гражданство – Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и на Джовани Коянец – професор в римския университет „Ла Сапиенца“ и член на Комитета по въпроси на гражданството. В представените от тях становища, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25 (2) на Конституцията термин „български произход“ трябва да се отнесе и до етническите българи, които не са имали и нямат българско гражданство! Съгласно техните интерпретации на Европейската конвенция за гражданство (ЕКГ), правилата за гражданство на държавите – страни по нея – не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии, т.е. дискриминация, на основата на национален или етнически произход. Наред с това, от тяхното интерпретиране на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на Конвенцията. Това в случая означава отсъствие на дискриминация при признаване „екс леге“ на българското им гражданство по произход, както това е предложено в проекта за изменение и допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл. 9а в Глава втора, раздел 1. Би било уместно да се посочат редица нормативни актове, с които е било уредено придобиването на българско гражданство от българи по народност. Съгласно чл. 9 от Указ от 1880 г., „Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици…“ Според чл. 33 на Закона за заселването на бежанци от 1920 г., „Българско поданство се предоставя на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции.“ (!) Със Закона за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948 г. при определени условия (заселване, брак) също се предоставя такава възможност. С Постановление на Министерския съвет от 1950 г. се признава българско гражданство на всички лица югославски или гръцки граждани от български произход, които са се преселили до 31.12.1946 г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия. С Указ от 1950 г. се урежда предоставянето на българско гражданство от момента на влизането в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят, че се отказват от чуждо и желаят да придобият българско гражданство. Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това във върховния закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Ето защо е належащо, с оглед конфликтните ситуации на Европейския континент, компетентните държавни органи да предприемат реемиграционни мерки за преселване на българите от Украйна в прародината! Натисни тук |
| Иван Абажер: Властта в Крим се заема с формиране на нова Конституция В интервю за Агенция „Фокус” председателят на дружество „Паисий Хилендарски” в град Симферопол, Русия, Иван Абажер, разказва за новонастъпилите промени в Крим, след присъединяването й към Руската Федерация. ... Фокус: Студентка от Крим, която вече половин година не може да получи удостоверение за българско гражданство, има ли някакво развитие по този проблем? Иван Абажер: За съжаление, законодателството на България, казва, че да се издаде удостоверение за българско гражданство, първо трябва да бъде доказано, че даденият човек има български произход. Това е едно младо момиче, което не е добре запознато с процедурите по издаване на гражданство. Тъй като тя не е запозната с тях, не е знаела, че заявлението й трябва да бъде регистрирано. Аз лично не ги разбирам тези неща, защото дето има българско самосъзнание, иска да учи в България, знае български език. Вие сами знаете, когато през 44-та година много българи бяха депортирани в отделни страни на СССР, а сега когато искат да получат български гражданства – те трябва да доказват, че реално са българи. Според мен има такива неясни моменти във всички тези процедури по получаването на българско гражданство, които според мен, ние самите българи, трябва да търсим някакви определени пътеки, чрез които да намерим решение за тях. Тези проблеми се знаят от много години и жалкото е, че никой не е предприел някакви мерки, за това те да бъдат предотвратени. Мога да кажа, че България губи от всичко това, защото българските деца са най-способните, най-работливите, най-умните – когато възникват такива проблеми, като този, че българин не може да получи българско гражданство и трябва да доказва, че е българин - според мен всичко това е в ущърб на България. http://www.focus-news.net/opinion/2014/04/10/27989/ivan-abazher-vlastta-v-krim-se-zaema-s-formirane-na-nova-konstitutsiya.html |
| Българите в Молдова искат специален статут -------------------  Етническите българи в Молдова от района Тараклия искат да влязат в състава на Гагаузия, ако парламентът в Кишинев не им предостави специален статут, пишат румънски вестници. Кметът на Тараклия Сергей Филипов заявил, че одобрената от парламента на Молдова стратегия за децентрализация предвижда Тараклия да бъде присъединена към района Кахул, а това ще направи етническите българи малцинство там. „Проблемът е, че сега в Тараклия българите представляват 72% от населението, а ако влезем в състава на район Кахул, ще бъдем само 6 на сто“, заявил Филипов, цитиран от „Журнал де Кишинеу“. Кметът на Тараклия казал, че в района би могъл да се организира референдум, подобен на този в Гагаузия. По думите му, ако парламентът в Кишинев не предостави на района Тараклия специален статут, те ще поискат присъединяване към Гагаузия. „Не можем да поискаме независимост, защото това е невъзможно. С присъединяване към Гагаузия ще се ползваме от специален статут – т.е., ако Република Молдова се обедини с Румъния, Тараклия и Гагаузия ще имат право да излязат от състава на Република Молдова“, заявил кметът на Тараклия. Според преброяване на населението от 2004 г., етническите българи представляват 65,56% от 43 151 жители на района Тараклия. Местните представители на етническите българи поискаха още миналата година административна и културна автономия и предложиха българският език да стане втори официален език на региона. Инициативата на етническите българи в Молдова идва след като на референдум през февруари жителите на Гагаузия масово се произнесоха в полза на присъединяване на Република Молдова към Митническия съюз и за евентуално обявяване на независимост на гагаузката автономия. Етническите руснаци от северния молдовски град Бълци също поискаха автономия през 2012 г., припомня в. „Ромъния либера“. След анексирането на Крим от Русия съществуват опасения за напрежение около приднестровския конфликт и евентуален натиск от страна на Москва над Молдова преди подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС, очаквано през юни, отбелязва румънското издание. Натисни тук |