За българите извън България
Отиди на страница:
 Българите в Украйна и България - закъсняла загриженост или откровена манипулация ----- 21.02.2015г. Участват: Райна Манджукова проф. д-р Пламен Павлов - историк доц. д-р Сергей Пачев - историк Ларина Савченко http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=8095 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| В ножиците на антибългарската пропаганда ----  Във връзка с продължаващите спекулации по българските медии относно „заличаването от регистъра на ДАБЧ на КИЦ „Босилеград" и БККС" и обясненията на вицепремиера г-жа Меглена Кунева в деня на парламентарния блицконтрол за „неспазени законови изисквания, както и подозрения за нарушения", КИЦ „Босилеград" заявява следното: В началото на 2014 г. на сайта на ДАБЧ беше обявена информация, с която се предлагаше на българските организации в чужбина да се регистрират в ДАБЧ, за да могат да издават документи за доказване на български произход съгласно чл. 3. (1) от Закона за българите живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ). По смисъла на този член български произход се доказва с документ, издаден от: 1. Български или чужд държавен орган; 2. Организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква. Български произход може да се доказва и по общия исков ред. С оглед на това, че КИЦ „Босилеград" от основаването си редовно сътрудничи с ДАБЧ и оказва безвъзмездни консултативни и онлайн услуги на кандитатите за удостоверения за български произход, поискахме допълнителна разяснителна информация и предоставихме изискваните от ДАБЧ документи. Със заповед № 40 от 29.08.2014 г. на и.д. Председател на ДАБЧ, КИЦ Босилеград беше вписан в Регистъра на организации на българи живеещи извън Република България воден от ДАБЧ. Въпреки това, отново консултирахме експертите на ДАБЧ и и. д. Председател на ДАБЧ г-н Владимиров и заключихме, че няма смисъл КИЦ „Босилеград" да се занимава с издаване на такива удостоверения, защото по смисъла на ЗБЖИРБ кандидатите така или иначе трябва лично да подават заявки и да доказват с документи българския си произход пред ДАБЧ. КИЦ „Босилеград" ограничи дейността си да дава консултации на кандидатите и да помага при подаването на онлайн заявките на ония кандидати, които имаха проблеми с компютрите или нямаха електронни адреси. Онлайн системата на ДАБЧ им даваше свободни приемни дни едва след 8-9 месеца. С разрешение на ДАБЧ, КИЦ „Босилеград" изпращаше молби със списъци на кандидати, които да бъдат приети в ДАБЧ извън определените от електронната програма приемни дни, т.е. няколко месеца по-рано, с цел да се съкрати процедурата за придобиване на българско гражданство продължаваща 2-3 години и повече. С уведомление Изх. №:63-00-0603-62 от 14. 11. 2014 г. и.д. председател на ДАБЧ Димитър Владимиров поиска в срок от един месец да приведем в съответствие Устава на КИЦ „Босилеград" с изискванията на чл. 3 от новия Правилник на ДАБЧ от 16. 09. 2014 г. за признаване и за реда на водене на регистър на организации на българи, живеещи извън Република България като: 1. Организацията да е регистрирана като юридическо лице, съобразно съответното чуждо законодателство, или да са спазени всички законови изисквания за създаването ѝ като правен субект, когато в съответното законодателство не се изисква регистрация; 2. В учредителния акт (устава) на организацията да е изрично предвидено, че в нея могат да членуват само лица с български произход, живеещи в съответната държава; 3. В устава на организацията да е регламентирана процедура за приемане на членове с български произход, като изрично се предвиждат правила за установяване на българския произход на кандидатите; 4. Предметът на дейност на организацията задължително да е свързан със съхраняване и укрепване на българската национална идентичност; 5. Организацията да е създадена и да е развивала дейност поне една година преди искането за признаване. Най-напред по телефона, а след това и на лична среща с г-н Владимиров в ДАБЧ, изразих учудването си от тия противоречиви изисквания - хем „организацията да е регистрирана съответно чуждото законодателство", хем в устава да е „изрично предвидено, че в нея могат да членуват само лица с български произход", пък и „да е регламентирана процедура за приемане на членове с български произход" и му обясних, че с оглед на вътрешното законодателство на Р Сърбия тия изисквания могат да се окачествят като дискриминация по национална принадлежност и го попитах дали в България, като европейска страна, може да се регистрира организация според така поставените изисквания, т.е. в нея да членуват само турци, цигани или евреи? Той ми повтори това което вече беше написал в споменатото уведомление, че това е направено съгласно препоръките от Върховната административна прокуратура на Р България и Софийска градска прокуратура за съобразяване на дейностите на ДАБЧ с изискванията на Административно-процесуалния кодекс, Закона за българското гражданство и Закона за българите, живеещи извън Република България. В КИЦ „Босилеград" бяхме поставени пред избор: или да ни заличат от регистъра на ДАБЧ, или да рискуваме да ни заличат от регистъра на Агенцията за стопански регистри (АПР) на Р Сърбия, където сме регистрирани съгласно сръбското законодателство. В крайна сметка оставихме ДАБЧ да си прави, каквото си иска. Със заповед № 14/12. 02. 2015 г. и.д. Димитър Владимиров ни осведоми, че е заличил КИЦ „Босилеград" от водения от ДАБЧ Регистър на организации на българи, живеещи извън Р България. Заповедта по заличаването е изпълнена още преди да е стъпила в сила. Също ни осведоми, че от кандидатите, за които бяхме помолили да бъдат приети в ДАБЧ извън предвидените срокове, четирима били представили „неистински официални документи". С оглед на продължаващите в медиите, сред организациите на българите в чужбина и в Народното събрание реакции, КИЦ „Босилеград" категорично и отговорно заявява, че по време на продължилата около пет месеца „регистрация" в ДАБЧ, НЕ Е ИЗДАВАЛ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД. Също така, ОТХВЪРЛЯМЕ ВСЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ за „неистинността" или „истинността" за лично представени от кандидатите документи за доказване на български произход в ДАБЧ. КИЦ „Босилеград" само безвъзмездно е съдействал на кандидатите да бъдат приети в ДАБЧ. Експертите в ДАБЧ са тия, които решават дали документите са „истински" или „неистински" и цялата отговорност за ИЗДАДЕНИ и НЕИЗДАДЕНИ удостоверения е за сметка на ДАБЧ. КИЦ „Босилеград" изразява възмущение и огорчение от продължаващата компроматна война, която очевидно има за цел да урони престижа на най-авторитетната българска организация в Сърбия и да я злепостави пред българските държавни институции. Тази компроматна война срещу КИЦ „Босилеград" особено се усили след срещите на кмета на Босилеград Владимир Захариев и неговия заместник Стефан Стойков на високо равнище в София и след появилата се във в-к „Труд" от 16-ти февруари т.г. информация, според която „Кметът Владимир Захариев предал и документи за злоупотреби на културно-информационния център в града..."!? Остана неизяснено за какви документи става дума и защо не са предадени на сръбската или на българската прокуратура? Имайки предвид, че кметът на Босилеград е издигнат от Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница известна със своите антиевропейски, антибългарски и русофилски позиции, обтегнатите му отношения с КИЦ „Босилеград" именно заради тия позиции и намесата и отнемането на утвърдени дейности на КИЦ-а, контактите му в ДАБЧ, ВМА, Столична община, Министерство на образованието и Министерство на правосъдието, става ясно, защо КИЦ „Босилеград" като носител на български, демократични и европейски ценности, от обект на сръбска пропаганда, сега става и обект на българска пропаганда в която, за съжаление, са включени и хора от София. За да се изяснят или прикрият нещата в ДАБЧ не е нужно да се хвърлят нелепи обвинения и подозрения върху КИЦ и БККС. Защото за много хора става ясно, че не става дума за „злоупотреби", а за ножиците на антибългарската пропаганда от двете страни на границата насочена срещу възраждащото се българско осъзнаване в Македония и Западните покрайнини. http://www.kicbos.org/ КИЦ „Босилеград“ за водената срещу центъра абсурдна компроматна война http://www.eurochicago.com/2015/03/kits-bosilegrad-kompromatna-voyna/comment-page-1/#comment-269278 |
  Кметът на Босилеград Захариев и българският премиер Борисов | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Нов изблик на босилеградския кмет срещу КИЦ "Босилеград" ---  Босилеград Няколко дни след отминалия национален празник 3 март кметът на Босилеград Владимир Захариев изпадна в нов изблик на „патриотизъм", съобщи в писмо до медиите организационният секретар на ВМРО Стефан Грънчаров. „Няколко седмици след като той поиска от министър-председателя на България закриване на Културно-информационния център на българите в Босилеград, и последвалата защита на КИЦ от депутатите от Патриотичния фронт и евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки, кметът отново изпада в „патриотичен патос". През последните няколко дни г-н Захариев започна нова яростна кампания срещу КИЦ. Този път чрез упражняване на натиск върху хора от кметската администрация, директора на началното училище в града (в което благодарение на кмета липсват български паралелки), чрез своя заместник Стефан Стойков (упражняващ натиск върху Националния съвет на българите в Сърбия) като се изпращат писма до редица български институции. Текстът е сходен, личи си неграмотността, остарялата риторика от края на миналия век, една част е възхвала за кмета, а другата е демонизиране на КИЦ-а и искане за закриването му. В повечето случаи почеркът и текстът съвпадат само подписите са различни. Ето и едно писмо от нас. Само че за разлика от онези със скритите податели и намерения, това е открито с ясни намерения:, а именно ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ! В това писмо искаме да попитаме г-н Захариев следните въпроси около дейността му за запазване на българщината в Босилеград : 1. Защо спряхте изграждането в местното гробище на паметник на българските герои, загинали в защита на българския град Босилеград? 2. Защо 4 години крихте плочата на големия местен българин Йордан Захариев в мазето на общината? 3. Колко са българските паралелки в Босилеград и колко са тези в Цариброд? 4. 57 души са починали от началото на 2015 г. в управлявания от вас град, а колко са се родили? 5. Защо обвинявате КИЦ, че злоупотребява с издаването на български гражданства, а самият вие редовното се тикате в Държавната агенция за българите в чужбина и се опитвате да прокарате документи на хора, като нарушавате и закона за българско гражданство? 6. Колко пъти организирахте български културни и образователни събития в града по време на мандатите ви? 7. Кой разреши построяването на чешма в памет на жертвите на „бугарския окупатор" само на метри от паметника на Апостола на свободата? 8. Колко пари „спестихте" на сръбската държава от лечението на босилеградчани във ВМА? 9. От КИЦ - Босилеград са подготвили и изпратили стотици босилеградчани да учат в България, а вие колко? 10. На 19 февруари тази година, от 11 ч. местно време в центъра на града пред паметника на Апостола, какво отбелязахте - 142-та годишнина от обесването на Васил Левски или 1-та година от втория мандат на Борисов?", се казва в писмото изпратено до медиите. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1406083 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Иван Николов: България да не се държи като малка сестричка към Сърбия ---  България най-напред трябва да се освободи от ролята на малката сестричка, която трепери с нищо да не наруши сръбско-българските отношения. Тази плаха и внимателна българска политика към Югославия, и сега към Сърбия, се оказа пагубна за нас. Само от 1962 г. до 2011 г. броят на българите в Сърбия е спаднал от 62 000 на 18 500 и това красноречиво говори за положението на българското малцинство. Общините, в които живеят българите, са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, да не споменавам останалите показатели в областта на правата на човека, образованието, вероизповеданието, културното наследство, свободата на медиите и пр. За първи път от Освобождението насам България се намира в много по-изгодна външно-политическа позиция, от която спокойно може да поиска Сърбия да промени поведението си към българското малцинство, съгласно европейските изисквания за членство в ЕС. Това не е никакъв ултиматум, просто това в момента работи за сръбските национални интереси и членството в ЕС, за сръбско-българските отношения и преди всичко за самите нас. Ние вече сме се срещали с президента Плевнелиев, обсъждали сме положението на малцинството, доставили сме конкретни документи с искания и очакваме той просто да ги сложи на масата пред президента Томислав Николич, и да ги защити. Имам предвид Платформата за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия, която 15 неправителствени организации, български малцинствени партии и Националният съвет на българското малцинство подписахме на 15 юли 2013 г. в Ниш. Там нещата са казани по един изключително цивилизован и добронамерен начин и за това, което искаме от Сърбия, и за това, което искаме от България, и за това, което искаме от международната общност. Да, ние сме сериозно загрижени от влошаващото се положение на българското национално малцинство в Република Сърбия, видно и резултатите от последните преброявания на населението. Силно сме обезпокоени от негативните процеси, наблюдаващи се напоследък, които намират израз в: закриването на цял клас (Пети) в обучението на български език в Основното училище в Босилеград; в прекратеното издаване на в. „Братство“, единственият вестник на българите в Сърбия; в преименуването на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в с. Паралово, Босилеградско. Да продължавам ли нататък? Освен това, президентът Плевнелиев би могъл да попита колегата си Николич и още: – Защо вече 2 години в Босилеград се осуетява възстановяването на български войнишки паметници и се преследват граждани, които искаха да ги възстановят по повод 100 години от Балканската война, а същевременно в Сърбия се повдигат десетки паметници с ясно изразени антибългарски послания и продължаващият говор на омразата по отношение на близката ни история? – Защо в Босилеград продължава да се отбелязва т. нар. „Ден на освобождението от българската фашистка окупация“? – Защо все още се преследва свободата на словото /гражданинът Димитър Димитров бе наказан с парична глоба от 2 000 евро за гражданска позиция изразена в списание „Бюлетин“/? – Защо Сърбия не прави нищо за прилагане на препоръките от Резолюциите на Европейския парламент, касаещи проблемите на българите в Сърбия? ––––––––––––––––––––––––– * Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия. http://www.eurochicago.com/2015/03/balgariya-da-ne-se-darzhi/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Босилеградските българи може да останат без културен център Изоставени ли са сънародниците ни в Босилеград?  Натисни тук |
4 тона помощи не могат да стигнат до българите в Украйна Украйна не позволява на български граждани да изпращат хуманитарна помощ на своите сънародници там. Това обяви на пресконференция Костадин Костадинов, председател на движение „Възраждане” и един от организаторите на акцията по набиране на помощи за българите живущи в Украйна. Той посочи, че към момента са събрани над 4 тона храни и дрехи, които обаче не могат да бъдат доставени до българите в Украйна. Костадинов коментира, че след като са свързали с властите в Киев им е бил предоставен списък с документи, които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи, за да могат помощите да бъдат изпратени. „Изрично ни предупредиха, че и един документ да липсва, няма да допуснат помощите да преминат граница”, посочи Костадинов. Той допълни, че един от документите е бил разрешително от социалното министерство в Украйна, който обаче въпреки настойчивите искания от страна на българските дарители и до днес не е получен. Освен това от украинските власти са изискали разписка за всеки един продукт. Костадин Костадинов заяви, че това е абсурдно, тъй като е имало хора, които са дарявали по 3-4 бутилки олио, пакети със захар и брашно, но никой не е носил касова бележка. За да бъдат раздадени помощите организаторите на акцията са се обърнали с апел за съдействие към Българския червен кръст. „Надяваме се да можем да доставим тези дарения на нашите сънародници, защото за тях са от жизнено значение”, заяви още Костадинов. Той посочи, че даренията ще бъдат за близо 7500 българи, живущи в Луганск и Донецк. Натисни тук |
| Св. Драгнева за Фрог: Българи умират от стрес и мини в Украйна ---  Когато в държавата, в която живееш, в твоята къща, идва паника, идва смърт, идва заплаха, тогава вече не мислиш как да се ориентираш, просто мислиш как да се спасиш, казва вицепрезидентът на Асоциацията на българите в Украйна. Необходимо е специално решение на МС за българите в Украйна, специално от регионите, в които се водят военни действия, за това по какъв начин те могат да се преселят, тъй като те не могат да получат виза D (за дългосрочно пребиваване – б.ред.). За нея са необходими документи, които не може да им се предоставят, а хората няма къде да отидат и тук се появява едно несъответствие, което би трябвало да се разреши в най-близко време. Но подчертавам, това зависи от държавните институции, от държавните служители. Що се отнася до хуманитарната помощ, от Червения кръст ни информираха, че в момента се обсъжда как ще бъде пратена тя. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Май ВМРО започнаха да се месят много там където не им е работата. Тази престъпна антибългарска организация отдавна трябваше да бъде закрита, а макетата депортирани в тяхната родина Мама Маке.  ВМРО - абревиация на Военна МАКЕДОНСКА Революционна Организация | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
| Св. Драгнева: Когато в къщата ти идва смъртна заплаха, не мислиш за ЕС или Русия ----- Българският произход би трябвало да дава право и основание за пребиваване в страната, ако в Украйна си заплашен, казва за Фрогнюз вицепрезидентът на Асоциацията на българите в Украйна Светлана Драгнева. - Каква е ситуацията при българите в Украйна към настоящия момент, г-жо Драгнева? - Ситуацията е различна - в Бесарабия, слава на бога, е достатъчно спокойно, там няма военни конфликти или действия. В малко по-различна ситуация са българите в Таврия, Запорожка област, защото те са в близост до Мариопул, Донецк, Донбас и така, както споделят наши членове от българските дружества, приятели, познати, когато има действия или взривове, те много ясно се чуват в този регион. Затова хората се опасяват и макар в този район да е относително спокойно, те са в напрежение. Най-засегнати са българите, живеещи в Донецка и в Луганска област, имаме и такива. Те не са много, но това, което споделят хората от Дружеството на българите в Донецк с председател Анатолий Стоянов, е, че те са в сериозна опасност. Което се отнася не само до българите, а въобще до живеещите по тези места. Тази опасност на първо място е за живота им, на второ – хората нямат никакви хранителни продукти, лекарства и се обаждат и молят да изпратим хуманитарна помощ. Самият председател заяви, че хората са подложени на огромен стрес и на голяма паника и някои от тях умират не само заради това, че са били в зоните на военни действия, където се стреля и взривява, но и поради сърдечни пристъпи, предизвикани от стресовата ситуация. Това е така, защото те не виждат края на този конфликт и как ще продължат по-нататък живота си. Някои пък се опитват да излязат от зоните не през пропускателните пунктове, а да избягат през полетата, а те са минирани и се взривяват. Изобщо ситуацията е кошмарна… - Това означава всъщност, че хората там живеят в перманентна обсада? - Тези две области – да! Там от едната страна е украинската армия, от другата – опълченците. - Все пак, ако тези хора поискат да отидат другаде при роднини, има ли изход? - По някакъв начин някои успяват да излязат. Или се договарят, или заплащат. - Вярно ли е, че се мобилизират приоритетно хора от малцинствата? - Не е съвсем вярно! Мобилизират всички. Но все пак там, където компактно живее една или друга национална общност, мобилизират повече от нея. Когато през зимата стана въпрос за мобилизация и българите протестираха, се предизвика напрежение, за което ние предполагаме, че е било може би нечия поръчка. Като че ли стана специално, за да се създаде безпокойство и напрежение в Одеска област. Умишлено! И тук трябва да подчертая, че българите изобщо не са сепаратисти. Има симпатизанти и на едната страна, и на другата, но нищо повече. Но пък всеки е в правото си да симпатизира на една или друга политика или държава. Това, което мога да кажа, е, че българската общност в Украйна, както и другите, живеят в една държава и никой практически не е за разцепване на държавата. Всички са за целостта, за мир, за спокойствие и за икономическа стабилност. - А стои ли дилемата: ЕС или Русия? - Тази дилема постоянно се превръща в средство за информационна атака както от страна на руските, така и от страна на украинските медии. Но на този етап тя не бива да стои, защото първо трябва да се разреши военният конфликт, стресът у обществото трябва да се премахне и тогава хората нека сами да преценят и да има референдум. През последните две години, когато се говореше за евроинтеграция, на нито едно ниво – нито по медии, нито на кръгли маси – не стана едно обширно обсъждане за плюсовете и минусите на евроинтеграцията, както и за плюсовете и минусите на митническия съюз с Русия. Това е проблемът. Хората бяха поставени в заварена ситуация, без право на избор, на мнение и без информация какво ще им даде това лично на тях, както и на цялото украинско гражданско общество. Преди като че ли имаше някакво географско разделение – про и контра ЕС или Русия, но сега нещата не са същите – дори тези, които са били проруски ориентирани гледат по друг начин, както обаче и прозападно настроените, те също промениха гледната си точка. Когато в държавата, в която живееш, в твоята къща, идва паника, идва смърт, идва заплаха, тогава вече не мислиш как да се ориентираш, просто мислиш как да се спасиш. - Опитва ли се българската държава да протегне ръка в процеса на това спасение? - Слава богу, там, където компактно живеят българите, няма военни действия и дано да няма, за да не се получи бежанска вълна. Но тези българи, които са в засегнатите райони – Донецка и Луганска област – имат нужда от хуманитарна помощ и много от тях също така желаят да се преместят в България. Проблем има обаче в това, че голяма част от тези хора, които са с български произход, живеят в семейства със смесен брак. По какъв начин да дойдат всички те в България? В края на февруари премиерът след срещата си с председателя на Асоциацията на българите и народен депутат Антон Кисе взе решение да се създаде Координационен център при ДАБЧ. От наша страна ние трябва да информираме наистина ли тези хора са от български произход, наистина ли са засегнати; т.е. да подпомагаме отговорните държавни институции с информация. Засега е имало само 2 или 3 заседания. Но е необходимо специално решение на МС за българите в Украйна, специално от тези региони, по какъв начин да могат да се преселят, тъй като те не могат да получат виза D (за дългосрочно пребиваване – б.ред.). За нея са необходими документи, които не може да им се предоставят, а хората няма къде да отидат и тук се появява едно несъответствие, което би трябвало да се разреши в най-близко време. Но подчертавам, това зависи от държавните институции, от държавните служители. Що се отнася до хуманитарната помощ, от Червения кръст ни информираха, че в момента се обсъжда как ще бъде пратена тя. - А има ли макар и по-редки случаи на бежанци тук? - Има! - Къде са тези хора? - В Гурково. Там един бизнесмен има предприятие, в което нае на работа вече около десетина човека. Те са дошли по свой самостоятелен път. Но те идват с виза С, т.е. за 90 дни. И след 3 месеца трябва да напуснат държавата, не могат да се регистрират за продължително пребиваване. На тези хора няма необходимост да се дава статут като на сирийските бежанци, ние сме от друга категория. Българският произход би трябвало да дава право и основание за пребиваване. http://frognews.bg/news_89597/Sv-Dragneva-Kogato-v-kashtata-ti-idva-smartna-zaplaha-ne-mislish-za-ES-ili-Rusiia/ |
| Помощ за българите от Украйна ----------  Благотворителна кампания в подкрепа на българските бежанци от Украйна стартира във Велико Търново. Това стана ясно по време на провелата се пресконференция на студентския съвет към ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий". Кампанията е под надслов „Помощ за българите от Украйна”. В момента в Украйна живеят над 500 000 българи, като по-голямата част от тях живеят в размирните райони и Бесарабия. Основните проблеми на сънародниците ни там са свързани със спирането на социални помощи, както и нередовно получаване на заплати и пенсии. По думите на членовете на студентския съвет, много от българите търсят спасение от тези проблеми чрез завръщане при корените си в България. След идването си в България, украинските граждани с български произход отново срещат големи трудности. Такива са липсата на дом и работа, както и трудности при издаването на български документи. Тези проблеми са съпроводени от липсата на финансови средства. Това е и причината за създаването на благотворителната кампания, която цели да събере пари, които да бъдат предоставени на завръщащите се в страната ни българи от Украйна. По време на акцията всеки, който желае да дари средства ще може да го направи в избран от него пункт. Пунктовете са разположени в Ректората, 4-ти и 5-ти корпус на университета, в студентските столове, както и пред 3-ти блок на общежитията. Благотворителната кампания вече е в ход и ще продължи до 15-ти май. Пунктовете за дарения са с работно време от 9,00ч. до 15,00ч. Натисни тук На 28 април, в Голямата зала на Община Велико Търново - благотворителен концерт в помощ на българите от Украйна! |
Български премиер за първи път след Стамболов дойде в Босилеград *** Министър-председателят Огнян Герджиков откри двадесет и четвъртото издание на Международния детски Великденски фестивал в Босилеград, Сърбия. Фестивалът е организиран от Александър Димитров, председател на местното сдружение "Група на либерални, амбициозни и солидарни" (ГЛАС) и кореспондент на Българската телеграфна агенция в Босилеград. http://fakti.bg/bulgaria/232649-gerdjikov-otkri-mejdunarodnia-detski-velikdenski-festival-v-bosilegrad В село Извор премиерът посети най-старата църква и запазеното килийно училище в Западните покрайнини. http://www.bta.bg/bg/gallery/image/4063870  |
| ФАЛИРАЛОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА СЪРБИЯ Е ГЕНОЦИД ЗА БЪЛГАРИТЕ В БОСИЛЕГРАД Ще продължи ли българската държава да мълчи за правата на своите сънародници? --- На 10 ноември трима български лeкари, отишли да окажат хуманитарна медицинска помощ в Босилеград, бяха арестувани от сръбските власти. За преживяното и за положението, в което се намират сънародниците ни там разказва пред Faktor.bg един от очевидците – д-р Валентин Янев, специалист по Вътрешни болести и Обща медицина, член на Граждански комитет ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ. Длъжен съм да съобщя тъжната вест, че здравеопазването в Босилеградския край си е отишло от този свят. Но не скоропостижно, а още преди 30 години. Това е истинският проблем, който никой в Сърбия не иска да обсъжда, а се занимават единствено с нас - тримата български лекари, които сме били нарушили буквата на закона, опитвайки се да преглеждаме доброволно и на безплатни начала жители на Босилеград и околните села. Няма друг регион в Сърбия, толкова изостанал икономически, инфраструктурно и като здравеопазване, какъвто е Босилеградският край. Ако теоретично на живеещите в Ниш сърби им се наложи да получават консултативни прегледи при лекари специалисти извън града си, и само и единствено в град Пирот отстоящ на около 70 км от Ниш, то жителите му сигурно биха сe вдигнали на граждански бунт още на втората седмица. Точно в това положение са поставени от десетилетия българите от Босилеградския край, които трябва да пътуват 140 км /70+70/, за да срещнат жив лекар специалист в болницата в град Враня. Освен от това разстояние двата града са разделени от планината Бесна Кобила, с нейните две хиляди метра височина и непроходните пътища през зимата. В цялата територия, намираща се между границата с България и планината Бесна Кобила, няма нито един медицински център, в който да работят всички или почти всички видове лекари специалисти. Обслужването на сънародниците ни там само от лекари, съответстващи на общопрактикуващите лекари в България, „фелдшеризира” нивото и качеството на медицинската помощ. Понастоящем фактически здравеопазването в Босилеград и околните села е ФАЛИРАЛО И доказателство за това е фактът, че настоящият кмет на Босилеград Владимир Захариев в продължение на години прекарва с автобуси хиляди местни българи до ВМА /Военна болница/-София за получаване именно на специализирана медицинска помощ. Разбира се това не се извършва безкористно от този кмет, а той получава политически дивиденти, осигурявайки си гласовете на пациентите и техните семейства в местните избори за кмет и общинска управа. Статистическите данни за този край показват: висока заболеваемост и смъртност. Вече умират и хора в зряла и млада възраст. За това допринася навярно и работата в извършвания по тези места рудодобив в мините, без да се спазват правилата за безопасна работа с материали и вещества, които освен всичко друго са и радиоактивни. Върви поголовна сеч и обезлесяване. Водният басейн на река Драговищица е с тенденция на обезводняване, поради пренасочването на водите й с помпи, захранващи намиращото се наблизо Власинско езеро. Това неминуемо вреди на почвата и растителността в басейна на реката. Невъзможността да бъдат прегледани от лекари специалисти кара хората да търсят решения всеки сам за себе си. Пътуват на собствени разноски до близки и далечни градове като Сурдулица, Ниш, Кюстендил, Благоевград и София. Знам за случай, когато пациент, с доказана исхемична болест на сърцето и тежка стеноза на коронарните съдове получава дата за коронарография и операция за след 6 месеца. Това го поставя в опасно състояние да не дочака датата за преглед, получавайки междувременно инфаркт, отнасящ го в гроба Същото важи и за други високоспециализирани изследвания. Учудващото е, че решение на този проблем за сънародниците ни има и то е напълно постижимо за сръбските власти, но те съзнателно и упорито не искат да го приложат. Достатъчно е един път в седмицата /а защо не и два пъти/ екип от лекари специалисти от болницата във Враня /може и от Сурдулица/ да пътува със служебен автобус до Босилеград и в неговия Здравен Дом /поликлиника/ да осъществяват консултативни прегледи на предварително подготвени от местните лекари пациенти. Това е едно нескъпоструващо мероприятие и е лесно осъществимо. Но сръбската власт и това не желае да направи. Това представлява не просто нарушаване на личните права на хората, а е нарушение правата на българското малцинство в Западните Покрайнини и по-точно в Босилеградско: - когато 100% от населението се състои от етнически българи, а няма разумно организирана специализирана медицинска помощ; - когато здравеопазването фактически е фалирало; - когато в град с 80% безработица кметът принуждава с действията си български инвеститор, осигуряващ сто работни места в продължение на 1 година /с тенденция те да нарастнат до 250/ бива принуден да закрие производството и да изнесе машините си във вътрешността на Сърбия, за да продължи бизнеса си там; - когато една паметна плоча на убити мирни българи преди 100 години от четниците на Коста Печанац не намира полагащото и се място в Босилеград /тогава напълно опожарен от същите главорези/, а бива взета от полицейските власти в града и до сега продължава да се крие; - когато образованието в основното и средно училище в града продължава упорито да се провежда на сръбски език, и българският присъствува само 4 часа седмично при практически липсващи учебници на български език; - когато задържаш едни лекари, дошли за оказване на чисто хуманитарна безплатна медицинска помощ; - когато правиш непрестанни опити да откажеш председателя на Културно Информационния Център в Босилеград - г-н Иван Николов /гражданин на Европа за 2017 година/ да върши своята работа като културна, образователна и информационна институция. Всичките тези факти пораждат много и тежки въпроси към Сърбия: - Провежда ли Сърбия политика на геноцид, обезличаване и стопяване на българското малцинство в Западните Покрайнини? - Желае ли да поддържа едни нормални, равноправни и приятелски отношения с българската държава? - Има ли искрено желание да стане пълноправен член на Европейския Съюз? Последната провокация, извършена срещу нас - тримата български лекари, посетили с най-хуманни намерения Босилеград и неговите болни и социално слаби пациенти, се оказа един тест, който за сега Сърбия показва, че не може да издържи. Важно е дали българската държава и институции ще го издържат и ще вземат правилните решения. --- Д-р Валентин Янев http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/faliraloto-zdraveopazvane-na-sarbiya-e-genotsid-za-balgarite-v-bosilegrad | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: потребител,07 |
| Д-р Валентин Янев: Държавата да лекува сънародниците ни в Босилеград --- Специалистът предлага три възможни начини това да се случи Държавата да създаде условия за организирано получаване на специализирана медицинска помощ у нас за сънародниците ни от Босилеград. Д-р Янев предлага 3 варианта за лекуване на сънародниците ни в Сърбия: -Здравното министерство да прати екип специалисти в Босилеград, които да се запознаят с условията на труд в болницата там. -България да осигури безвъзмездно апаратура, с която лекарите там да обслужват сънародниците ни. -Лекарите в Босилеград при максимално облекчени условия да получат възможност за следдипломна квалификация у нас. https://www.bgonair.bg/world/2017-11-14/d-r-valentin-radev-darzhavata-da-lekuva-sanarodnitsite-ni-v-bosilegrad | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Сръбски безчинства в Босилеград /17.11.2017 г./ Д-р Валентин Янев в "Извънредно включване" http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-17-11-2017-%D0%B3-c26771.html |
| Сърбия води политика на етническо прочистване в Западните покрайнини --- Изказване в Европейския парламент на българския евродепутат и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки във връзка със задържаните български лекари в Босилеград по време на хуманитарна мисия там. Ето и неговото изказване: Уважаеми г-н Председател, Уважаема г-жо Комисар, Уважаеми колеги, Бих искал да Ви запозная със скандалното поведение на сръбските власти от отминалата събота и неделя. Бяха арестувани медици, отишли на хуманитарна мисия в Западните български покрайнини, днес в територията на Р Сърбия. Арест на лекари, медици, които отиват там, за да окажат безплатно хуманитарно-медицинска помощ. Нека напомня, че Западните български покрайнини са окупирани незаконно през 1920 г. и оттогава там се провежда една политика на етническо прочистване, на геноцид. Нека напомня, че Р Сърбия претендира да бъде кандидат за член на ЕС. Нека напомня, че тази държава играе двойна роля и налага двоен стандарт и се опитва да тъче на два стана. Нека напомня, че това е меко казано неевропейско поведение – арест на лекари, които са отишли да помагат на население, което няма достъп до здравеопазване. Уважаеми колеги, поставям този въпрос на Вашето внимание, ще го представя на председателя на Външната комисия, на докладчика за напредъка на Сърбия и на докладчиците в сянка. Сърбия трябва да се научи да спазва европейските правила, ако иска да бъде част от Европейския съюз. Иначе ще получи вето от нас със сигурност. Благодаря Ви! видео: http://www.djambazki.org/news/view_video/627/syrbiia-vodi-politika-na-etnichesko-prochistvane-v-zapadnite-pokrajnini |
| Българи от Босилеград дойдоха на лечение у нас /20.11.2017 20:55; 24 часа онлайн/ --- Българи от Босилеград дойдоха на лечение у нас Част от сънародниците ни в Босилеградско, които не успяха да бъдат прегледани от българските лекари там, получиха помощ във Военномедицинска академия. В началото на месеца медиците ни бяха задържани от сръбската полиция, а пациентите ги чакаха с часове. На 10 ноември сутринта здравен инпектор и полиция прекъсват безплатните прегледи, провеждани от трима български медици. А десетки пациенти са се събрали и чакат. Иванка и тежко болният й съпруг Станиша чакат медиците да се върнат чак до вечерта. Разочаровани се прибират в дома си, който е на час път. Не са успели да минат преглед. Станиша разказва, че е преглеждан от сръбски лекари, които го посъветвали да се лекува във Враня. След неуспешния опит да го прегледат българските медици в Босилеград, дошъл директно във ВМА в София: „В Сърбия няма нищо, никой те не гледа, трябва да му дадеш пари да те гледа, а аз съм сиромах, няма откъде”. Той идва у нас чрез генералното ни консулство в Ниш, което периодично организира прегледи във ВМА за хората от този район. Мъжът е прегледан и приет в клиниката по интензивна терапия. https://www.24chasa.bg/novini/article/6561596 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |