Отиди на страница:
| Ще започна с първото изречение от статията "Из българските телевизии броди някой си Каролев" и ни убеждава в предимствата на капитализма. |
Споровете са излишни - виновен е Иван Й. Костов от софийското село Драгалевци Скоро това ще се промени... Подал съм документи за смяна на името... И ще се регистрирам и азъ в Драгалевци... Тъй, че ще сме двама виновните  |
Все пак научих, че за професорски син може да се каже-"Пази боже сляпо да прогледне"! Може, познавам много свестни родители с изколцатени деца и обратното. По темата- аз съм инженер металург по професия и мога съвсем отговорно да потвърдя, че за да се превърне пръстта и камъните (образно казано) в метал (най-общо), е необходимо колосално количество енергия, човешки труд, скъпо оборудване и др. разходи, които формират себестойност. Колко са обаче тези разходи в конкретния случай, не знаем нито ние с вас, нито Каролев. За съжаление не мисля, че такъв анализ е правен при подготовката на концесионния договор. Може да се каже кой от двамата е по-близо до истината само след детайлен икономически анализ, който няма как да бъде извършен в насила частна компания. |
| колкото и да се плюе против Каролев, факт е, че златодобивните компании не са сред най-печелившите в света - не знам дали в първите 100 компании на света по каквито щете критерии изобщо има някоя златодобивна. Ако някой знае някоя такава компания, нека каже.... Така че той е прав, че това не е "суперпечеливш" бизнес, което, разбира се, не означава, че е "супергубещ", но със сигурност е много по-малко от бълнуванията на споменатия професор |
| Даването на трибуна на този антибългарски боклук е срам и позор за вестник "Сега"! Трябват ли ти хулители на някаква българска кауза, обърни се към Владо Каролев. Той ще опищи света и при това ще го направи безплатно, на него това му иде някак си отвътре !  |
ТТ  Но ще се съгласиш , че в тоя ненаправен икономически анализ, през далечната 2004 г. цената на презрения жълт метал е била 4 пъти по-ниска. А това променя някак си сметките , нали ? Някъде към 4 пъти ! |
И накрая остават измислени икономисти как Каролев, Хърсев, Красен Станчев и куп други лаладжии, дето един производствен процес не са управлявали в живота си. За сметка на това, могат да изчанчат всеки такъв.ТТ, | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |
| Наистина по времето на Ив Костов беше дадена концесията в Челореч и то на друга фирма ирландска ,която се оаза двойник на световно известна , а посел концесията я придоби Дънди. В рудника наистина е вдингат стандарта за безопасна работа и оборудване. Незказаното е че рудата е полиметална и освен злато компанията дзобива и още 5 редкоземни метала в това число иридий иточно за тези металри не плаща концесионна такса, защото така е напарвен договора. Гергелчев е в час със запасите ,защото цял живот се занимавал с това, но геолозите са малко по особени хора. Златото по нашите земи се добива още от траките ,почии всички наши реки са златоносни. Специално за Енгелс урана в България е открит от немците и първата концесия за добив е дадена през 1938г на дминно дружество Сатурн, след 1945 г същото става Българо-съветско дружество Редки метали Бухово (гара Яна). |
| mamut 14 Май 2014 09:59, Първият собственик на уранова мина в България, тази в село(сега град) Бухово е софийския търговец на машини Александър Блуменфелд, евреин, баща на бившия министър на отбраната в правителството на Любен Беров Валентин Александров. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zmeja |
Гергелчев и Сидеров влизат в темата с летящ старт - умножават някакви хипотетични тонове българска златна руда по цената на тон чисто злато и получават фантастична сума от трилиони долари. ..... Всъщност в тон руда в България има само 4 грама злато (или 250 пъти по-малко от твърденията на Гергелчев). Аз ли не мога да смятам, Каролев ли?! 1 тон е 250 000 пъти повече от 4 грама, а не е 250 пъти. Каролев май ни манипулира базирайки се на очакването, че едва ли някой е гледал и слушал предаванията с Гергелчев, което си е така. Най-вероятно Гергелчев не е казал точно това, което Каролев твърди. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: XYZxyz |
| А лелей, и тук са се навъдили една камара специалисти... По минно дело в конкретния случай! Каролев може да е всякакъв, ама поне се е потрудил да изрови някакви цифри и да цитира някакви източници. Обаче кръчмарските кибици, се чешат по шкембетата и разправят, "Тцъ! Не е така. Мани го това мекере продажно...". Безценно, така да се каже. |
Но ще се съгласиш , че в тоя ненаправен икономически анализ, през далечната 2004 г. цената на презрения жълт метал е била 4 пъти по-ниска. А това променя някак си сметките , нали ? Някъде към 4 пъти ! Реално стойността на златото е почти константна. Мени се цената на напечатените хартийки, които от много време не са обвързани със златото като обезпечение. Инвестиционното злато е един вид убежище, където инвеститорите спасяват покупателната способност на парите си по време на криза, като последната. При рязък спад на борсите инвеститорите (реално спекуланти, в лошия смисъл на думата  ) се ориентират към златото като спасение на покупателната способност на ресурса си, което води до рязко покачване на цената му в хартийки, на което бяхме свидетели. В момента, когато ситуацията на борсите се раздвижи (теоретично се раздвижи и реалната икономика) и има поле за печалба от спекулации, позициите в злато се закриват частично или напълно, освободеният ресурс се насочва към борсите и цената на златото пада, поради повишено предлагане.Това е най-общо. Като се добави и реалната естествената инфлация и повишение на стойността, поради все по трудния и скъп достъп до природни ресурси по обективни причини (най-достъпните и евтини находища на природни богатства се изчерпват първи), се получава горе-долу реалната ситуация. Но в тази сфера не бих спорил с Каролев . |
Може, познавам много свестни родители с изколцатени деца и обратното. Аз също, но това не променя смисъла. Прочети пак Вазовия разказ. |
| Мене пък едно птиченце (геолог) пък ми каза, че това което Дънди изнася (нарече го някак но не си спомням как точно, примерно) обогатена руда, първо самите те доста лъжели в концентрацията до която са я обогатили (и от там в парите които трябва да заплатят като концесионна такса) и второ, което е по-важното, в тази обогатена руда имало доста други неща, според колегата... ъъ... птиченцето де, та според него тези допълнителни неща били ПО ЦЕННИ от златото в рудата!!! Ако се доверим на Каролев че Концесионната такса в България се налага върху пазарната стойност на добитото, тоест върху теоретичния приход, който фирмата би реализирала при продажбата му... то излича че Дънди доста спестява от концесионна такса, като веднъж занижава количеството злато което изнася и второ не плаща концесия за други метали които добива и продава от тази руда... |
| ТТ, ако вървим в тоя ред на мисли, ще констатираме, че самият метал /Au/ не е сред най-полезните неща. И значимостта му до голяма част се дължи на това, че е благороден /трудно се окислява и свързва с други елементи/ и се добива трудно. По наследство от древните металурзи и бижутери, съкровищата за които са се тепали в не една война са от злато и сребро, така е останало и до днес. Сега, както казваш, златото е убежище на свободния капитал в мътни времена. Още една условност, но общоприета и валидна. Накратко, поставени сме пред свършен факт. Аз лично най-харесвам практиката от времето но ТЖ - държавата си го добива златото, платина, иридий, сребро, продава колкото да покрие масрафите по добива и преработката, а останалото , в златния резерв. Както се е видяло в еврозоната скоро няма да влезем, та да си кътаме левчето. |
Аз също, но това не променя смисъла. Прочети пак Вазовия разказ. Разказа съм го чел и е от Алеко Константинов. Но не това е най-важното в случая. Използвах тази фраза, за да илюстрирам колко се отличава авторът от родителите си (които дълбоко уважавам) по ред показатели и не в добра посока, за съжаление. Ако съм я използван неудачно, се извинявам на форума! |
че в тоя ненаправен икономически анализ, през далечната 2004 г през 2004 данните за съдържанието на злато са занижени умишлено. В пъти  |
Пикачу Златото се използва в нарастващ ред в следните основни сфери: 1. Промишленост (напр. електроника) 2. Бижутерия (около, или под 15-20%). Но не се ангажирам с точни числа, това е по спомен. 3. Финанси, като златни запаси, със спекулативна цел и т.н. Все по-малко се използва в денталната практика. Високата му стойност (ако оставим спекулациите с него) се дължи освен на все по-трудното му добиване- и на ограничените количества. Върху цената му влияят основно факторите от т.3 и почти незабележимо тези от т.1. При среброто и медта е обратно. Основно се употребяват за технически цели, което обуславя голямото влияние върху цената на т.нар. технологично търсене. На мен лично златото много ми прилича на ситуацията със дрехите, обагрени в лилаво (оттогава лилавото е "императорски цвят и не всеки е имал право да носи такива дрехи) , по време на Древен Рим и Византийската империя. Лилавият пигмент се е добивал от вид мекотели на Атлантическия океан, получаването му е било свързано с много човешки труд, било е много времеемко и като капак, количеството на добивания пигмент е било малко. Оттам и високата цена. Та императорите са носили лилави дрехи, въпреки отвратителният им мирис- все пак пигментът се е получавал в резултат на гниене на молюските За мен държавническият подход беше, добивът (промишленият) да бъде държавен монопол, държавата да инвестира и създава работни места, а с полученото злато да увеличава златния запас. Ако нямаме средства за извличане на всички компоненти от полиметалната руда в момента, това винаги може да стане по-късно след повторна преработка на шлама, след като се замогнем .Но за съжаление от 25 г. в България има само политици, които се лаят като кучета за пред медиите и после крадат дружно, като за последно. И нито един Държавник. |
И двамата са обсебени от ненавист към канадската златодобивна компания "Дънди Прешъс".  За разлика от тях Каролев я обича. Само някой да не помисли, че заради пари, които му се плащат. Обича я заради "добрините", които тя прави на България, дори и като "губи" от златодобива.  |