Отиди на страница:
| ... и най-гадно бе да ти изчезне топчето, "погълнато" от хитрушан с пробита дупка в гуменките, уж леко накуцващ от стара травма... |
| Да сме наясно. Това сега не са обикновенни педераси, а педеро-фашисти. Великата Руска страна води велика отечвствена война с пълчищата евро-меки-китки. Но великият Путин ще ни освободи от тях. (е ще има малки изключения за някои ръководни другари от БСП-то) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
Един аретлик от Аскьой ми беше казал че там им викали скамболов. Някой да потвърди ? Е,па ... я не съм от Аскьой,ама потвърждавам. Стамболовчета им викахме и ние....Бая лагери от машините в ТКЗС-то паднаха жертва на наще детски игри. Колко жалко,че в днешно време тез стамболовчета навяват саде асоциации за Буда и Неговите най-отявлени топкокрепачи кат Бафура-моят приятел. *** "Детство мое,реално и вълшебно, детство мое,така си ми потребно. Все се мъча света да обгърна, яхнал пръчка при тебе да се върна. Ах, в юмрук ръждив петак да скрия, пак със кучето да вдигна олелия. Пак с пипер да поръся филия от хляба чер ..." Детство мое...   |
Земетресението на 4 март 1977 г. във Вранча, Румъния, беше по-силно от онзиденшното между островите Самотраки и Лемнос (Лимнос). Аз бях в кино "Дружба" тогава. Светлините угаснаха и когато излязохме стълбовете се люлеяха.При Чаушеску тяхната беше още по-тъпа. Не знам как е при тях сега; нито знам как е в България, понеже си изхвърлих телевизора. Тогава за да пестят ток румънската телевизия предаваше само 2 часа. Така румънците понаучиха български, гледайки БНТ от кулата в Русе. Сега Classical Music NY пуснаха "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. Тази опера е "народна", защото е по музика на негрите в Чарлстън. Порги пее, че има много нищо. Гершуин произлиза от еврейско-руско семейство, каквито са мнозинството евреи в САЩ. Те са избягали от погромите над евреи в царска Русия. Най-изявени са в Украйна. Сега наследниците на погрмаджиите станаха "майданци". И това не е чак толкова сложно. За лошо построени панелки вероятно рискът да бъдат разрушени от не много силно земетресение е различен от нулев. Но да говорим за енергоблок от четвърто поколение с мащабите на земетресението във Вранча, е интересно само за домакини. Сори. За АЕЦ сигурно това, което го казваш е вярно, но това земетресение показа, че панелките се държат най-добре при земетресения. Най-зле бяха сградите с пълзящ кофраж и тяхното строителство беше спряно. |
Индженеро 27 Май 2014 22:31 "Бурене" беше да не стреляш само с пръстите, а да движиш и ръцете, тоест да изместваш началната точка. Точно така беше. Във волейбола се нарича "носене"  Mrx++ 28 Май 2014 08:37 За АЕЦ сигурно това, което го казваш е вярно, но това земетресение показа, че панелките се държат най-добре при земетресения. Най-зле бяха сградите с пълзящ кофраж и тяхното строителство беше спряно. И да и не. Пълзящия кофраж е един от начините на изпълнение на едро-площен кофраж (ЕПК). Предимството на ЕПК пред панелните конструкции е, че там където се срещат две повърхнини в ръб, замонолитването е гарантирано, а при панелите, произведени някъде, доставени, заварени и най-накрая замонолитени, не е гарантирано. Фугите, където са заварките се пълнят в вестници. Има едно ЕПК поддало на земетресението във Вранча. Това е един от високите блокове до сегашната спирка "Вардар" на метрото. При рентгенова снимка се видяли празни бутилки от бира в бетона. В Свищов загинали 250 души, на площад "Велешана", където било общежитието на химическия комбинат "Свилоза", олекотена конструкция на соцстроителството След първичния анализ на конструкцията на общежитието се оказало, че всичко е в нормите. После обаче излязъл на яве един пропуск в проектирането, който бил в резултат на това, че по това време в българските норми за проектиране не е фигурирал "пи-делта ефекта". После веднага е взаимстван от ГОСТ в БДС, но след дъжд качулка. Най-просто "пи-делта ефекта" се обяснява така: ако един човек е яхнал на конче друг и ако горния се наклони с 10 см., а долния с 5 см., то сумарния наклон на горния е 15 см. Може и по-сложно ...А може и още по-просто: След земетресението в Скопие, българската държава реагира с приемане на първия земетръсен правилник, взаимствайки го от руснаците. Обаче го поорязали малко. Преписвали със съкращения. |
Bay Hasan 28 Май 2014 07:25 Детство мое...  Та пак за детството... Спомен за Каварна Отде ли се взеха, отде долетяха при мене пак белите чайки с морето? Със многото рози и свежия вятър, отде ли нахлу пак във мене градчето? * * * * * * И сякаш съм там пак, след много години, на плажа смутено се взирам сега и търся със поглед местóто, където аз моето детство зарових в брега. * * * * * * Полека приклякам и дребнички миди, и пясък с вода улавям в ръка, а моето детство не мога да видя - отнесла го някога бяла вълна. 1982 |
| Ние си им казвахме "топчета" и най-цените бяха сирийчета(тях ги носеха контрабанда тексимаджиите),а колкото до "пеерасите"у наше село се появиха 60-те години двама софиянци-пренудително въдворени както се казваше тогава.Единия беше моден дизайнер и работеше дистанционо за някои от модните къщи(до колкото ги имаше),а другия беше художник и като се напиеше казваше,че е "цар Дарий"така му и излезна прякор! П.П. За г-н Иванов както винаги | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mini69 |
| Що капачки обрахме покрай тия топчета около култовата кръчма "Шанхай" на Сточна гара в София. Щото ние на капачки играехме, това беше заместител на стотинките или топчетата в триъгълника. А за да не ме обвинят в "бурене" при целенето по друго топче, предварително си дърпах ръката малко назад, изстрелвах топчето с една ръка, по "сливенски", софийския начин не можах да го усвоя добре. Обаче стрелбата с една ръка си беше един път, удряш топчето от въздуха и направо го разкарваш на майната си. Ние повече с "гуди" играехме, по прилягаше на пръстите някак си. Покрай тая игра научих думата "изолит", демек изолиран си щото топчето ти е някъде извън границите на мястото, където се играе, например в храстите. |
| Хубаво четиво, авторе, увлекателно - добро упражнение за мозъка сабахлем (кой разбрал, разбрал ) ! И мен ме върна в младите години. Прав си за софиянската терминология за играта на топчета - именно буриш се казваше, когато някой се опитваше да прецака другарчетата си. А най-важото топче - бияч (точно както Бойко бие/млати Съсела дето има избори ). А как няма да бурят политиците, след като това е най-мръсната професия, откакто свят светува ? Едва след нея идва проституцията. Но докато "жриците на любовта" продават тялото си (повечето за пари, а някои за кеф ), то политическите проституки си продават душата на дявола (и кукловодите ) за финикийските знаци... Лошото е, че навсякъде по света матрялът се подлъгва и вярва на песните на сирена, които му пеят преди гласуването, а след това моментално сменят плочата и почва едно яко "клатене" по всички правила и пози на Кама Сутра... Бурят и лъжат като за последно, тяхната **** !  |
| Играехме на топчета през 80-те, особено когато беше горещо пладне, под някое голямо дърво и времето не ставаше за фуниийки. Гуди, сирийчета /особено ценни/, бирени и разни други стъклени. На линията и викахме "кале" и за ред хвърляхме топчето в посока калето, който метне най-близо стреля първи, не си спомням, но май имаше няколко вида игри на топчета. Бащите ни, като нямаше какво да правят идваха да се пробват, ей така, за по едно стреляне. Стари ветерани по игри на топчета бяха те. |
| Нострадамус, с майсторски похват си обединил двете направления в темата, поздрав! Ясно е, че в земицата ни като човешка длан поне играта на топчета си е имала свои собствени закони, терминология и практика едва ли не във всеки град и село, което при всеобщата унифицираност на онова време си е направо похвално. Що е "бурят" - научих тук. При нас подобни прийоми се наричаха "бутни", демек - стреляй с топчето, но не прави бутни. Почти всички целехме с една ръка, с мощен палецов удар, след който кокалчето на палеца побеляваше от болка. |
Почти всички целехме с една ръка, с мощен палецов удар, след който кокалчето на палеца побеляваше от болка. Точно. Топчето се закрепя между върха на свития показалец и предната част на свития палец - нокътя и първата фаланга. Какви "стрелци" съм виждал в детските си години, грешка нямаха. Едно момче даже изстрелваше топчето по парабола, ей, тъй без да си дава зор, небрежно. И винаги улучваше. Еееех, да пием за детските правила в игрите и за честността, която възрастните забравят или са принудени да я забравят! |
| Това е за дясната ръка. Лявата ръка помага с показалеца. Поне при нас беше така Верно е, че имаше виртуози. Имаше и "батковци", които просто си вземаха каквото им хареса. Все си мисля, че от тия "батковци" произлязоха "мутрите". Сигур и ББ е "тарашил" малките |
| They're out making more What for? Г-н Иванов, в тази връзка: Лежи си негър на девствен плаж, пред него синьо море, над него палми с всевъзможни плодове - късай и яж. Лежи си и нищо не прави. Идва кораб, слизат бели хора, виждат негъра и му викат: " Абе ти що лежиш тук и нищо не правиш, я се размърдай" Негърът пита защо? - Ми как защо, викат му, ще построиш хотели, пътища /магистрали  / казина, ще дойдат много туристи, ще станеш много богат.- Е и кво? пита ги негърът. - Е как какво бе, като си много богат, можеш да идеш на един остров, да си лежиш по цял ден край морето и нищо да не правиш.............. |
| Хм... Пак топчета, значи... Трафикът е бетон - хиляди, маса народ, и все инфантилни мъжища, до един стражи на феър плея. Ред по редом - Нomo Ludens. Захапал с дълбокомислено изражение кукичката на Homo ridens. Българинът имал топки... Дръжки! Топчета има. ПП. Не съм феминистка. Никаква не съм. Ако бях ДИ, щях да кажа: "Аз съм никаквица."  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Много приятен материал( просто не знам как е терминологично- статия, дописка, антрефиле). Започвам да съжалявам, за едно друго време, в което не съм живял. Но защо г-н Иванов, който много добре знае, как са използвани и как да използва медиите пуска пак непроверени, и на практика лъжливи информации, за мними американски наемници. Тази информация излезе от руските медии, придружена от някакви кадри на някакви хора с чужди униформи и предиодично се пуска отново. Но досега доказателства няма. По същия начин украинските медии твърдят, че в Украйна има руски агенти и наемници. Даже и показаха "интервю" с един такъв. |
| Топчета, та топчета. Некоректно е да не се спомене и играта на ашици. Момчешката игра . Не онази игра за възрастните, при която те се ритаха през ашиците. Детската игра при която триъгълния танел беше заместен от очертание "риба" в която се залагаха ашиците. Вместо топче "бияч" ашиците трябваше да се поразяват от въртеливото движение напред на "каляската" "Каляската" беше изпилен от двете страни ашик по дължина,пробит в средата с и в дупката пъхнато подвързаческо каберче за да се върти каляската около тази ос и да се плъзга. Вярно е че тази игра беше по претенциозна за терена - трябваше гладка твърда повърхност-мозаика или циментова замазка...Т.е входове на кооперации строени даже преди детството на ДИ ....Щото българинът освен топчета винаги е имал и ашици... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: w201 |