Отиди на страница:
| Не са американски наемници, а инструктори. Бръкни в гуглата и тубата, има видео от майдана и по-после, и изявления на евро-дипломати, и 5 млрд щат.дол. официална помощ за Киев. |
"педерас'!". Той е мръсник с черни гащета. - Честно да си кажа бат' Джимо, не знаех, че Чайковски е мръсник (за гащетата само любовника му може да е сигурен). Но щом го казваш ти - великана на ляворезбовата (в смисъл - социалистическа) мисъл в скромния български нет - кои сме ние, че да се съмняваме?  |
| Вярно, че темата кривна по коловоза към неизживяното детство. С право някои /надявам се - от нежния пол/ негодуват. И кво праим... Мента с мастика, почесване по умирисания потник и пляс през устата? Тц, дами. Търпете ни каквито сме. Инак - обуваме прашките ви, гепим ви чантичките и отиваме гримирани у МОЛ-а. Пък вий надувайте пластмасови /пардон, силиконени/ топки. С много голямо извинение за тона. Не съм дрямнал следобеда явно. Язък, можех да сънувам как играя на топчета... |
Димитри  .Бурят - ограбват те пред очите ти, нагло и директно, както последните няколко годинки - 15! Като те лъжат /на топчета,..../ и нямаш материални загуби, илинджуват, ей, стига илинджува?? Само "федералистите" с топки в съвременния свят? |
| Обидно ми е за такова ущърбно детство. Как па никой се не попита - къде са ми детските книжки? Цяло детство и младост - лимки, карбидени димки, ашици... и вечно обидени кашици - мъжът готов! О, Робърти, лишени от капитан Грант, капитан Немо и инженер Сайръс Смит... Къде са ви мечтите за приключения, за откривателства, за покоряване на океана и Космоса? Имахте ли ги?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| А, молим, Дорис - кашиците са друго племе, да не се обиждаме, санким. Детството ни - както го разбираш. Който играл на топчета - играл. То си е по принцип мъжка игра. Няма кво да се обясняваме. Иначе - уважение всекиму, включително и кашика, и дамите дори/с/. |
| Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък! Къде ми е класната стая, къде е коравият чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече – амин! А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам, уви. Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти, дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? Щом той ме повтаря, дали? М.Башева |
Божкей... Какво обичаше да казва една наша съфорумка  - топчета най-различни.. Пък ний на времето - че ме присети Дорис за карбита - заради тези топчета бой ядяхме, поради техната липса... И щото чупехме пивоквасените шишета заради същите тези топчета...А книгите - книгите май ми изкилифирчиха очите - дето четях под завивката на фенерче |
| Хеле пък ако отворим тема за оловния минимум, белия бронз, тухлените камъчета, гърмилата с барут, прашките с камъни и скобки, фунийките с карфици... Обаче после пак ний сме инфантилите, женчовците и прочие... То и едно време си беше тъй - момчетата правеха белите, а онези с белите панделки ги коладеха: "Моля, другарко, пък Митко...". Мдааа. По-добре нека обичаме ближния и ближем обичната, че на туй се крепи света. Благодаря, форумци от вси игри. Ще отдъхна малкичко, забавлявайте се. |
| Аз съм от Кърджали и помня, че момчетата наричаха топчетата скамбалови. И Юксел помня, еех, още беше ученик в горните класове, аз бях по-малка, свиреха на забави /така им викаха на предвестниците на дискотеките/. После групата му свиреше в ресторантите, които се брояха на пръсти. Ресторант Простор, в прекрасния парк със същото име, песните се чуваха чак у нас /живеехме недалеч/. Лека му пръст на Юки, млад си отиде. |
А книгите - книгите май ми изкилифирчиха очите - дето четях под завивката на фенерче  Пък понеже мен ме проверяваха преди лягане, криех "Приключенията на добрия войник Швейк" в хладилника... Преди това "Том Сойер", "Хък Фин", "Кап.Блъд", "Дневникът на кап. Блъд", великите романи на Петър Бобев, по-късно всичко преведено на Джек Лондон и доста други. Добре охладени. Чудно, никой не се сещаше да погледне там. Така престояваше книгата, докато угаснат всички лампи в апартамента. "Охладена", тя си беше още по-интересна, та хич не й се негативно отразяваше...  |
| Сещам се и за друга детска песничка: Ний играехме на дама, на войници, на челик. Тез игри сега ги няма, отлетяха като миг. Но остана Ринги-рае, тази весела игра. Мдаа, тез игри сега ги няма... |
| Ооо, Лен, избяга ми старческата дрямка, дочувайки за Юксел, хеле пък за "Простор"-а. Приеми искрено моите офицерски /макар от запаса.../ чест и почитания. Целувам ръка. Кажи, мила, какво в момента има на онова казармено петно между автогарата и ж.п. гара, че на Гугъло не се види добре. |
| Между автогарата и гарата - разни складове, от страна на жп.линията. От другата страна, току срещу автогарата - Била, Кауфланд, Техномаркет. А пък където бяха казармите, зад Русалка, там сега има нещо като бизнес център, наречен Пентагон /щото е петоъгълен и с някаква американска помощ строен или нещо такова/ и едно ново хубаво паркче, което по-миналото лято направиха. |
| "На бордюрчета" - от единия бордюр мяташ топката към другия бордюр и тя трябва да премине средата на улицата. А средата е изпъкнала, защото улицата е с павета и с времето двете страни хлътват (както сега магистралите на Трейс). За "бордюрчета" се изисква бащите да нямат още коли и само рядко да минава някой автобус "Шкода" или камион "Молотовка". |