|
Спомням си, че в Добрич им викахеме лимки, биячи, лъскури, германчета, сълзички и прочие. Хвърляхме "кац" (с ръка отгоре) от чертата и "таркал" (търкаля се с ръка отдолу). "Заток" беше термин-заявка кой поред да си преди игра. "Кошер" беше ако лимката влезе и излезе от дупката, тогава "кац"-ът или "таркал"ът се повтяряше, ако съответната игра е договорена с/без "кошери". Един бияч се залагаше за поне 7-8 лимки, в зависимост оттова колко учукани бяха. Имаше и лимки с косъмче вътре, други им викахме "мърсиянчета" - те имаха цветни точици по цялата си повърхнина и бяха грапави. Големите майстори играеха на малки дупки, а чертата за "кац" беше далеч от дупката. При разиграване не беше позволено да "суркаш" показалеца си, когато насочваш лимката към дупката....но това не е толкова важно..... ...Статията е страхотна, за поредния път! Поздравления за майсторското перо на автора! |