Отиди на страница:
ИлияНиколов 29 Май 2014 09:40 Късметлия си ти Николов. Така умилително пишеш за топките от твоето детство По мое време имаше едни бели, с щамповани черни шестоъгълници върху бялото, 4,55 лв. струваха и за всичко ставаха. Мисля, че вътре имаше плондир, след това някакви ..... Късметлия си,че явно си от по новото поколение,чието детство е минало след VІІ конгрес на БКП 1958 г. - конгреса на победилия социализъм. Щото децата преди този конгрес играеха с други топки. На нашата улица само едно дете имаше гумена топка и му се молехме да излезе и да играе с нас.Щото с парцалена топка играта на "ръбче" не ставаше. На всички ни се риташе топка, Кой излязъл с филия с масло и захар,кой с филия с масло и конфитюр или с филия с мас и червен пипер. Всеки искаше да играе с истинска топка... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: w201 |
| Хубава писаница, Димитри! Темата за топчетата е тотално изчерпана. Не беше лесно да ги намериш едно време, а сега може да си купиш, но не съм видял деца да играят с тях. Някой писа по-горе : "Как па никой се не попита - къде са ми детските книжки?". Усещам намека, но освен тези игри се четеше много. Все пак за истинският читател четенето е едно самотно и интимно занимание. Топчетата бяха шум, глъчка и състезание. Имаше в София 2 градски и една библиотека "Дом на детската книга", може би още над 10 читалищни. Много се четеше, покрай "детските книжки" имахме достъп и до "сериозните", почти всичко значимо издадено на бял свят се превеждаше и у нас (Димитри е един от тези майстори на превода). Сега има само една градска библиотека на пл. Славейков. I-ва градска първо я превърнаха в клозет, после дълго спориха какво да я правят и на края един кмет не изчака да я ремонтират: "Има сграда - има проблем, няма сграда - няма проблем" и ... няколко общински ръце се "намазаха", построи се хотел и почти безплатно се хариза на мутрите. |
| Точките на ръбче при нас бяха: 20 за хваната топка, без да е тупнала и без да слизаш от бордюра; 10 - същото, но със слизане на улицата; 5 - ако тупне само веднъж; 1 - ако се търкаля, докато я уловиш. Играехме и на "стеничка" - нещо средно между футбол и скуош. |
цялата наша банда изпрати свободния вече враг с почести, уважение и възхищение... Като страничка от "Момчетата от улица "Пал"... Вълнуващо. |
Първо да поздравя ДИ за добрата писаница. СЕГА по важната тема - стъклените топчета, след пространните описания се чувствам длъжен да дам своя принос. При нас имаше и ръчно променяне размера на топчето във връзка с високите ни изисквания  За целта се взима шмиргел и се издълбава в него дупка с желания размер на топчето. После едно колело се обръща така щото да легне на седалката и двете ръкохваткина кормилото. След това един калпазанин е оператор на педалите а друг разбойник намества топчето в грубо издълбаната дупка в шмиргела и с голям майсгорлък го поднася към вече бързо въртящата се задна гума. Тук от ключово значение са стабилноста на колелото и уменията на шмиргелящия. Поради високата скорост на въртене често топчетата отскачаха с голяма сила. Последиците бяха три вида: изгубване на топчето, счупване на някой прозорец и най-неприятната - удар в тялото на някой близко стоящ "занаятчия". Обикновено шмиргелите вече имаха няколко готови дупки за различни размери топчета, биячи, шоли(те бяха доста големи) и съвсем малки дупки за специални малки топчета. Шолите ималките бяха за "питане" тоест предварителна подредба кой първи ще стреля по редицата от топчета а бияча бе топчето с което хвърляш за ДОС ... ееех, става ми топло на сърцето. Поздрав на всички форумци и да живее Православна България ! |
Дорис...недей... 
апропо, СПИРКА ДЕТСТВОООООО...| Благодаря, w21, за хубавите думи. Дай боже, късмет всекиму и то по много! Да, наистина, както пише колегата много четяхме и разбира се много обичахме да разказваме, да споделяме прочетеното. Освен книгите, които си разменяхме помежду си и книгите, които имахме вкъщи и които бяха повече на тематика все още безинтересна за мен, взимах книги от училищната библиотека, а през ваканциите, когато ходех при баба и дядо в провинцията, много обичах да взимам книги от съседите. Те имаха богата библиотека, с повече книжки за приключения, криминалета (библиотека "Лъч" например) и др. Така открих творчеството на Чудомир и до днес той ми остана един от най-любимите писатели. Друга любима книга ми е "Спартак" на Рафаело Джованьоли, която прочетох в V-ти клас, тогава учихме за бунта на робите в Римската империя. Оттогава съм я препрочитал много пъти и всеки път откривам по нещо ново. И до ден днешен много обичам да получавам книги като подарък. Това ми е останало от детството. Тогава нищо не можеше да се сравни с чувството, които изпитваш когато ти подаряват книга. Най-готино е когато четеш книга за пътешествия и приключения и следиш по картата описаното в нея. Тогава буквално се пренасяш там. Изпитах го веднъж много силно, когато прочетох една книга от издателство "Атика" - "Тайфун" на Марк Джоузеф. Тогава научих къде се намира Кандалакшския залив, никога не бях чувал дотогава за него. |
| Толкова пъти четох "Долината на мълчаливите", разправях за нея, че ми излезе и прякор като на главния герой - Джеймс, който нося и досега. Чудя се как не се намери един читав холивудски режисьор да екранизира тази вълнуваща история. Със страхотна криминална интрига, величествен финал и може би най-странната и емоционална любов в литературата изобщо. |
| В Бургас наричахме обикновените пластмасови топчета билички. И играехме на триъгълник, на който поставяхме дребни монети. От триъгълника хвърляхме към черта и който беше най-близо до нея, хвърляше първи към триъгълника. Колкото монети уцелеше, се считаха негови /май "хабе" му викахме/ стига да не го уцели някой друг конкурент /"да му пийне соса"/. Играта бе до обиране /събарянене/ на всички монети в триъгълника или до пийване соса на конкурентите. Стъклени топчета не се допускаха в тази игра! Хубави времена бяха, честно си вадех по 2-3 лева в успешните дни  За "бурене" не се сещам. Що се отнася до американските наемници в Украйна - има, директни и като инструктури. А руснаците ако има в Новорусия, те наемници не могат да бъдат при положение, че са на една граница, отвъд която живеят техни роднини и приятели. Янките пък са на хиляди, хиляди мили отвъд голямата локва, но какво означават за "демократизатора" някакви си далечни страни, стига да са на границата с техен конкурент или да имат ресурси, залежи и възможности за дупчене и влачене. Пък ако са съчетани и двете хипотези, пей каубойско-сатанинско сърце. |
| Имаше една детска игра. -Ти гониш- казваше моят приятел, задъхан, с блеснали очи. Не знаехме, че започва голямата гонитба, наречена живот. По-късно се утешавах, че живеем в най-добрия от всички възможни светове, докато един ден баба въздъхна: -Обърка се светът. Дамите започнаха да ходят без шапки. Не бива да се спори с възрастни. Какво значение има мода, съвремие, поколения. Остана подозрението, което се усилваше с годините. Подозрението, че живеем в най-объркания от всички възможни светове. Препускаме, в късия бяг на дни и години, подир химерни идеали и празни надежди, тържествуващи след житейски победи. Забравяме, колко самотен е финалът. |
| Мдаааа... Peck, всъщност ти великолепно /поне за мен/ завърши тази симпатична тема. Ако другите нямат нищо против - нека е финалът. Ако не, желая ви вдъхновение и палав словоред в дъждовния следобед. Благодаря, фор-умници! |
| Я верно да си припомним инвентара: гуди, сирийчета, лимки, абета (май беше биячът ти за играта), железур, каменарче, американче, сълзичка...сигурно има и още много. Най ме впечатляваха сирийчетата с три листенца в различен цвят, имах даже едно с бяло, зелено, и червено. Бурене беше и когато стреляш, ама лееко се накланяш напред, така че вертикалната проекция на топчето изпреварва позицията му на земята. Благодаря, Димитри! |
| Гео, за вчера - пропуснах съзнателно - дължа ви нещо от Блок: Старинные розы... Старинные розы Несу, одинок, В снега и в морозы, И путь мой далек. И той же тропою, С мечом на плече, Идет он за мною В туманном плаще. Идет он и знает, Что снег уже смят, Что там догорает Последний закат, Что нет мне исхода Всю ночь напролет, Что больше свобода За мной не пойдет. И где, запоздалый, Сыщу я ночлег? Лишь розы на талый Падают снег. Лишь слезы на алый Падают снег. Тоскуя смертельно, Помочь не могу. Он розы бесцельно Затопчет в снегу. Натисни тук - Пока не затоптали... |
