Отиди на страница:
| Гелнички им казвахме в Сливен. Големите бяха комбали. Имаше и коралчета (с шарената вихрушка). Те бяха много ценни. Когато някой нагло настъпваше чертата, беше лесно. Просто разваляхме играта и почвахме отначало. Ако продължаваше да го прави - без него. Не ни трябваше съдия. Всички си знаехме правилата. Не скучаехме. Играехме до последно и никога не се прибирахме доброволно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: doodle |
| В кърджали им казвахме скомболови, не скамбалови; баща ми - бежанец от Беломорска Тракия им казваше комбали, но в детството си те играели повече на ашици. Криех моите скомболови в един чорап и мама като ме усети изсипа цялото ми богатство през терасата. Що мъка, а после глад, без закуска, докато си попълня запасите... Скомболовите се играеха на утъпкана пръст. После почнаха да асфалтират улиците и да затревяват градинките, затова джобовете ни се пълнеха с капачки. Както казват – диалектика, ... Юксел беше вокал и пиано/йоника в гимназиалната група. Юксел имаше глас чудо още тогава. Мир на праха му! |
w201 28 Май 2014 14:36 Мнения: 1,406 От: Peru Топчета, та топчета. Некоректно е да не се спомене и играта на ашици. Момчешката игра В моята махала й викахме "доси" на тая игра. Играехме я и на асфалт. Пръв "биеше", който позиционира преди играта каляската най-далеч от танела. Ако изпратиш каляската по-далече от танела от някого, викаш "фанАх те/гепИх те". Ако каляската избиеше "абе" от танела и останеше в танела, това беше "доси" и досиралият обираше танела. Признати за абета бяха ашиците, топчетата (без гудите) и плочките. Признаваха се и счупени/отлюспени топчета, но не по-малки от 2/3 от първоначалния им размер. А нашите каляски бяха не с кабарчета, а с копчета, закрепени с тел през дупката в ашика. Интересна конструкция. Ашиците, от които се правеха бяха три вида - в зависимост от качеството им - "простак", вторият не си спомням как беше и "млечка" - най-добрият. Заради тия игри внимавах в час да запомня урока и често пишех домашни в междучасието, та да не се занимавам след училище в къщи и да си играя на "доси"... |
| SPQR, ясен си ми пич. Аз разбирам не много зле руски, ти как си с английския? И тоя батко написал тая статия е класическа хахавелка. За икономиката и разбирането и-- на тебе май много неща ти се губят. Затова от такива като тебе разбирачи в ЕС икономиките ви умират. При мене бензина е 4 и нещо за галон, тва прави към 1$/литър. Колко е у БГ? В ЕС? |
Юксел беше вокал и пиано/йоника в гимназиалната група. Юксел имаше глас чудо още тогава. Мир на праха му! И досега такъв глас в БГ-рока няма. Не зная къде го е чул Митко Щерев, че да го вземе в "Диана"-та, обаче при всички случаи си е отдъхнал щом Юки си е тръгнал оттам - двама големи композитори в една група са много. Това да не е "Бийтълс"... Във "Фоноекспрес" Юки беше вече в стихията си. Колко тъжно, че малцина помнят тази група. Не е справедлива историята на българския рок и туйто! Чуйте само нашенските "Рейнбоу": http://www.vbox7.com/play:84ab0617 |
 ехааа, топчета, лимки и капачки от бира, етър и швепс (нямало било кока-кола при соца), пълни с пластелин...... и мацки, който на 14 се гримираха... а ние на 13 - въздишахме по тях... но не оставахме съвсем напразно... мерсим, Джимо, иляди  . |
| Под маската на спомени,се прокрадват нездрави внушения и откровени неистини! "Писаници" присъщи за електората на бюлетина N15. Всеки с мнение различно от това на автора е глупак и трол.Апропо трол е присъщо на въпросния и на онези от номер 15-се,не случайно бяха впрегнали преди изборите армия такива заляла форумите. "Писаниците" са аналогичната такава пропаганда,от нея разбираме колко омразни са американците(те искат да ни завладеят и са ни бомбандирали) и колко обичаме руснаците(те също много ни обичат и не са ни бомбандирали-още),как Европа е една глупост и не трябва да гласуваме. И още и още,все неща за онези от N15-се. Ще си позволя с риск отново да бъда цензуриран да цитирам автора с неговата "писаница"-п•••••с!БУРИШ!  |
А средата е изпъкнала, защото улицата е с павета и с времето двете страни хлътват (както сега магистралите на Трейс). Извини ме, Републиканец, може би не съм разбрал правилно, но не е ли умишлено изпъкнало платното с цел да се оттича водата към краищата и да не се събира в средата на платното? А за играта с топка и бордюри - Ние я наричахме "ръбче" и пишехме точки. Ако топката удари ръбчето на бордюра и при отскока докосне платното си пишеш точка. Ако отскочи без да го докосне - 5 точки. Хубаво е топката да е от детските, едни такива гумени, "пипонести"; такива топки отскачат по добре от другите. По мое време имаше едни бели, с щамповани черни шестоъгълници върху бялото, 4,55 лв. струваха и за всичко ставаха. Мисля, че вътре имаше плондир, след това някакви гъсти конци и после бялата обвивка, леко грапавка, на пъпчици. Можеше да се помпи, с игла, която се вкарва в маркуча на попмпата, прилична на игла за спринцовка, но по - дебела. |
Не живеехме богато, но някак по-щедро. Вероятно това е жалба за младост... Не, сега само сме настигнали американците. И не с век, а век и половина. ДИ споменава Марк Твен, а аз с извинение, ще го цитирам. "Джей Гулд е най-голямата катастрафа, която някога е сполетявала страната ни. ... Някога са уважавали заможните, но това уважение и било примесено с уважение към човека и начина, по който е печелил парите си. Джей Гулд обаче научи цялата нация да гледа на парите и на човека с пари като на бог, независимо по какъв начин са спечелени парите. В моето детство ..., никой не боготвореше, нито парите, нито хората които имаха пари. А между заможните нямаше нито един, който да бе добил парите си по съмнтелен начин. Евангелието, което Джей Гулд ни остави в наследства, върши огромна работа днес. Неговото послание е: "Печели! Печели бързо! Печели много! Печели изключително много! Печели както можеш - по честен или нечестен начин ..." Това преди век и половина, кажи-речи. И как само добре се е възприело. |
| Къде ми са детските книжки Къде ми е класната стая Натисни тук |
| Къде ми са детските книжки Къде ми е класната стая Натисни тук |
| Нека си пишат хората, Амиго. Рядко се е случвало толкова разнороден, но пък интересен форум. Сам Дмитрий, ако чете, би се удивил. |
Матрялът си е матрял. Бетон, чугун, гранитни павета - ни следа от елмази. "Вие сте прости и аз съм прост". Хак да ни е Баце. Друго няма да заслужим никога.  |
Бетон, чугун, гранитни павета - ни следа от елмази От де елмази? Преди да има елмази, трябва да има диаманти. След това брилянти и чак накря, като страничен продукт елмази. У нас, като последно се забелязват диаманти само в културата. Някой от тях се шлифоват до брилянти сами. Но страничният им продукт,елмазите , като, че ли никой неще да се възползва от тях. Всеки иска да е брилянт. Ама, ако може с брилянтин да се докара от обикновен матрял до брилянт. И на практика се получава - бетон, чугун, гранитни павета. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
Преди да има елмази, трябва да има диаманти. Това е едно и също, мадам. "Алмаз самый твердый минерал в природе."  |
Това е едно и също, мадам. "Алмаз самый твердый минерал в природе." Вероятно в руския език. Но в българският елмаза е продукт, който остава след обработката на диаманта в брилянт. В зависимост от големината му може отново да бъде обработен. Така до онези малки части, които остават и биват слагани в инструментта наречене "елмаз" за рязане на прозорци. Това, не че искам да нещо да се изхвърлям. Просто уточнявам, защото идеята, че няма елмази ми хареса. |