Отиди на страница:
Много слабо  В евангелските църкви няма ли по-добри списвачи? Омръзна ми финансирани от американски религиозни фондации НПО да ни разправят кое се искало и кво да се правело с образованието. Да бе, Гаяне, знаем: държавата ви е враг и затва е по-добре да я няма, пък ако я има - съпротива на всяка цена. Затва ви иде и финансирането. |
"Човек е това, което яде"(Фойербах). Така би казал и хранещият се с хартия плъх Фирмин.  А СЕГА да видим (част от) храната, която Минасян е вкусила и която ни ... предлага да споделим. Натисни тук  Натисни тук |
| Направо не мога да повярвам колко плитко разсъждава по-голямата част от форума върху статията, която макар и с голяма доза "украсяване" казва много верни неща по отношене на съвременната образователна система у нас. А тя (системата) произвежда роботи като по калъп, които идея си нямат какво ще правят после.. На предните страници има статия "Най-трудни за седмокласниците са сложните изречения". Е, и? С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас? Ще помогне ли това на някой да си спомни какво и как е попълвал предната година в данъчната декларация и какво е променено в сегашния образец? Каквато държавата, такова и образованието (и обратното е вярно)... |
| Хубаво ги уйдурдисва госпожата, витиевато някак, но идеите от статията по-скоро ми приличат на образователни-анархистични, отколкото на необходимо-практични. |
С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас? Абсолютно помагат Повервай ми Ако не верваш, отиди в Столипиново и щъ съ увериш |
| Да, ама Ицето няма приемен ден за студенти всеки ден Пък Катето има: Натисни тук Всеки студент може да отиде и да научи от нея най-полезни неща за парламентаризма и за така нататък |
Е, и? С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас? Познаването на сложните изречения позволява четенето, разбирането, възпроизвеждането и създаването на сложни мисли. Инак човек остава на менталното равнище на третокласник за цял живот. Може би за някои това е достатъчно, но, слава Богу, обществата отдавна, още от римско време, са разбрали, че и за развитието на всеки индивид, и за благоденствието на обществото като цяло е нужно много повече. Що се отнася до наизустяването, ако някой и след преминаването на пубертета си не е разбрал ползата от тренирането на паметта и усвояването на стихотворни матрици, формиращи усещането на поезия, за словесна естетика и за красота на речта (тук дори не говоря за патриотично възпитание), то този човек е за искрено съжаление. Апропо, именно подобни неграмотници, неспособни да се ориентират в сложните изречения, са потърпевшите от договорите с дребен шрифт, в чиите текст нямат интелектуалните възможности да вникнат.  |
А СЕГА да видим (част от) храната, която Минасян е вкусила и която ни ... предлага да споделим. Фирмине, прочел съм поне половината от този интелектуален талаш, преведен от щерката на Гарабед Минасян. Спомням си за двете книги на Джон Гатоу "Затъпяване" и "Оръжие за масово обезличаване", които дори сме коментирали в този форум преди време. Както самият автор си признава, той 30 години се е мъчил в образованието като даскал, а после е решил да стане чичко, любител на изразяването на мисли, който споделя вижданията си за американската образователна система. Основното в уникално непрофесионалните му писания е носталгията по отминалите години и по детството му, прекарано в неголямо градче покрай железопътната гара, където той бил научил най-важните неща в живота си. Учители му били възрастните мъже, които проявявали голямо внимание към децата и покрай някоя-друга бира ги учели на житейските премъдрости и правила. Другото пък били научили, като търчали насам-натам, надничали иззад ъглите и в поцеса на игрите. Ето към нещо такова и призоваваше въпросният човечец да се върнем. То хубаво, само дето ги няма вече романтичните гари от 40-50-те години, както ги няма и парните локомотиви. Май ще трябва пак да ги въвеждаме в употреба. Инак правилно образование - нанайки! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Лилибей |
Познаването на сложните изречения позволява четенето, разбирането, възпроизвеждането и създаването на сложни мисли. Все си мисля, че писмеността е възникнала много след мисловността в човешката еволюция, но може и да е било обратното, знам ли...  Не ме разбирай погрешно - аз не съм против ученето въобще, а против сегашната му извратена форма в стил "задължително промиване на мозъци". Има един базов праг на познания (четене, писане, смятане и т.н.) който всеки трябва да владее, но останалите 75% от бълвоча, който се преподава в момента просто няма никакъв смисъл. Ако не ми вярваш, отвори кой да е учебник след 5-ти клас и се увери сам. |
Има един базов праг на познания (четене, писане, смятане и т.н.) който всеки трябва да владее, но останалите 75% от бълвоча, който се преподава в момента просто няма никакъв смисъл. Е да де, ама кой може да каже до къде се простира този базов праг на познания? Включва ли той това да знаеш например, че сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата? Щото като си във възрастта, когато това се учи, няма как да знаеш по какъв път ще поемеш след 10-20 години и дали ще ти трябва това познание... |
| Виж, Микси, сложно мислене се възпитава чрез усвояване и коментиране на сложна материя. А кое как е възникнало, няма никакво значение. Не сме в зората на цивилизацията, за да цапуркаме из тази проблематика, а днес, във второто десетилетие на ХХІ в., когато имаме страхотен бум на знанието и изобщо на информацията и за сърфирането в тази реалност всеки е необходимо да придобие голяма умствена дисциплина и подредена база от основни знания. Инак човек е обречен да броди из света като в мъгла. Що се отнася до материята, която се изучава, сигурно има излишни неща. Но не в това е проблемът, а в методиката. По света отдавна има съвършено различни евристични методики, чрез които децата при изучаването на материята сами (с помощта на учителя, разбира се) достигат до формулирането на закономерности и правила - нещо, което прави знанията трайни и свързани с останалия им умствен багаж, а също покачва и самочувствието им. Да не говорим, че самият процес на общуване и обучение е несравнимо по-приятен. Ама у нас няма нищо подобно и никой изобщо не мисли за тези неща. |
Истинското образование е непредсказуем и оттам неуправляем процес. То води към нови пътища, непознати земи и ненаписани дефиниции. То е процес, в който сработвам собственото си неповторимо аз с действителността и околните. А за да го сработя, трябва първо да го открия. А за да го открия, трябва да експериментирам със себе си. Ето защо образованието е толкова силно индивидуален процес. Това не означава, че децата нямат нужда от преподаване; това не означава, че няма нужда от учебни предмети; това не означава, че възрастните няма какво да дадат на децата. Означава обаче, че образованието е силно динамичен, а не фиксиран процес; че е строго индивидуален, а не стандартизиран процес; че е постоянен процес, а не еднократно събитие, което завършва с дипломиране. Означава, че никой, включително и вездесъщото министерство, европейските програми и районният инспекторат, не може да ти го гарантира, нито да ти гарантира неговото "качество". Образованието, което е получила авторката, дава ли и необходимото знание за ... процеса? Щото, виждаме, твърде свободно и ... компетентно борави с това понятие. Свободно, казвам, от връзка с други понятия. Като състояние, като система, да речем? Обладана от идеята за своята уникалност, тя забравя или по-скоро не знае, че природата, при цялото многообразие на формите, е удивително ... икономична, неразточителна. Предпочита да борави, по правило, с ограничен брой ... прости "тухлички", от които създава сложността. Уподобявайки я, образованието има за своя цел да предаде знание първо, за "тухличките" и второ, за метода, който природата използва, за да създава сложност. Едно от основните неща, които образованието следва да даде на образования, е не усещането за "собственото си неповторимо" (защото то е ... илюзия, фантом на не-знанието, в дълбочина, все пак, са все същите ... "тухлички" , а усещането и знанието за частта в единството на цялото. Образованието, прочее, е силно не-индивидуален процес. Това "експериментиране" със себе си, не е нищо друго освен "събиране" и "отбиране" чрез опита на адаптивни отговори, от които се създават "програми". Адаптивни отговори на динамично променящата се среда. Непрестанен обмен на създаваща структури (включително когнитивни) информация. Мозъкът на висшите бозайници е така устроен, че разпознава и различава модели на поведение. Със способността да ги свои. Затова и те са еволюционно успешни - защото предават концентриран в модели опит от успешни адаптивни отговори. Дали гепард в саваната предава ловните си умения на малките си, или пък ескимос учи сина си да ловува тюлени, процесът на предаване на знанията и ролевите модели е изключително близък. И гепардът и ескимосът учи, както е бил учен, но с добавеното от собствения си опит. Нито гепардът, нито ескимосът биха допуснали да се "експериментира със себе си". Природата е по-суровият учител от родителя - не прощава "експериментите", цената на грешката при "проба-грешка" е смъртта. От гледна точка на антропологията, това самостоятелно пътуване "към нови пътища, непознати земи и ненаписани дефиниции" е последният етап преди инициацията на бъдещия ловец, воин, мъж (или жена) на племето. Но то следва образованието-обучението му и се случва при готовност, преценена от наставника. Да, то е съществен етап. Но не предхожда и не съпровожда, а следва. И последно, нашите общества са се оказали еволюционно успешни и са оцелели в хода на човешката цивилизация именно чрез този модел на предаване на знание и подготовка в живота, чрез живота и за живота - създаване на член на племето, част от единното цяло, индивидуалност в хармония с колектива. Оказали сме се по-успешни от други, нама подобни, с по-големи мускули и челюсти, заради по-големия си мозък и начинът, по който го използваме - способността ни да си обменяме информация, да запазваме информация, да предаваме информация, да се учим и да знаем. Да балансираме в духа си присъщото ни любопитство с възпитаната дисциплина. |
Образованието е средство на първо място за самоопределение, а след това - на осмисляне и пресътворяване на живота. Образован е този човек, който, след като намери своето място на света, е способен да създаде нова дефиниция на нещата, а не само да повтори старата. Разбирам патоса на авторката. Акцентуването върху свободната индивидуалност в образованието, обаче ми се струва противопоставено на усвояването на знанията или културата на човечеството, което е истинското съдържание на образованието. Самоопределянето на човека става на полето на вече достигнатото от обществото в културата и познанието, а не в тяхна противоположност или извън тях. А че в сегашното образование доминира зубренето и това инвалидизира учащите е безспорен факт. |
| Потресаващо добро! Но има ли предложение "какво да направим", освен "уважение към живота и личноста" ? |
| Фирмин, Примерът ти с "тухличките" е прекрасна илюстрация на проблемите в нашето образование. Значи ние първо пълним главите на децата с разни "тухлички", от които е изграден сложния свят в който живеят, а след това им обясняваме как са слепени. Повервай ми това е кофти метод на образование. Второ, сравнението ти между гепарда и ескимоса, който обучава децата си да ловуват и изводът ти, че няма принципна разлика между обучението на ескимоските деца и "обучението" на гепардските означава, че за теб разликата между хората и животните е само количествена. Фундаментално невярно! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: независим |
| Много интересно е как хора, които сами твърдят, че не били имали търпението да прочетат обсъжданата статия, в същото време се осмеляват да твърдят, че не били съгласни с нейните тези Не знам и не ща да знам какво точно твърдиш, но знам това, че не съм съгласен с теб - това е специфично нашенски принос в световната практика на дискутирането. :-) Тия хора явно успяват да "надушат" колко са, видите ли, "вредни" идеите, за които хал-хабер си нямат. Имам предвид повечето от изказалите се във форума на в-к СЕГА, пък и някои от тук изказалите се. Имам чувството, че повечето хора не полагат никакви усилия да схванат нищо различно от тяхна собствена бедна и схематична представа. Което и е демонстрация за това колко погрешно устроена е нашата образователна система, щото тия хора са именно нейни образцови продукти... |