Отиди на страница:
| Щом 47-годишните започнаха да мечтят за байТодоровото време, работата не е на добре. Не за друго, а защото няма кой да го върне, пък те явно не искат да продължават по досегашния път. Бай Тодор няма да ни помогне, ние сами трябва да изчистим къщата си. |
Клео_23 Юли 2014 21:23Нямам спомен сред нас да живее "Жана д'Арк". ...... .Покрай спомените за онова време се сетих за няколко имена - Тренчев, Меди Доганов, Емил Кошлуков и пр. Слушах за тях по едни забранени радиостанции... Нямах представа как изглеждат, едва след 10.11. 1989 г. ги видяхме по тв. Хм, къде са те сега! И какви с Защо мислиш, че всеки желае да се афишира или идентифицира с Жана Д'Арк? Някои неща се вършат по убеждения и не за признание, и обикновено точно тези хора най-малко могат да променят света, защото пресата от вси страни е нечовешка. Не си опитала, не си разбрала. Що се касае до изредените имена /и не само те - мога да изредя още доста имена, но пък без Кошлуков/, е имала съм "честта" да се срещна очи в очи с тях и не само да се срещна, но и да споря. Дори да се карам. Просто стечение на обстоятелства и конкретна професия/длъжност някога, някъде. И не бяха герои, вЕрвай ми. Само радиостанциите успяха да ни втълпят, че са такива. Резултат и доказателствата са налице 25 години по-късно. Но и не би могло да бъде друго. Сценариите за България се играят от български актьори, но се пишат отвън. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Клео_ |
| С удоволствие, с тъга и малко (само)ирония споделям написаното. Аз съм 10 години по възрастен от авторката, има някакво значение как възприемаш света на 25 или 35 години, но радикални разлики няма. Интересни времена, да, в най китайския смисъл на думата. Едно е без съмнение - нация, която смята за висше постижение децата й да живеят в чужбина, нямя бъдеще. На индивидуално ниво е обратното - ако останат в България, може децата да нямат бъдеще. Никого не съдя и не претеглям. Двете ми деца получиха задокеанско университетско образование и гражданство, но едното окончателно се върна в България, другото се колебае и май ще последва примера. Но за мен е много тежко да гледам каква България оставя на децата си нашето поколение. Не е въпрос на обвинения и самообвинения - и ни лъгаха, и на много заблуди платихме и плащаме дан, но резултатът... |
| Резултатът е в резултат на това, че ни натрапиха и ни се натрапиха героите на нашето време, а не си извоювахме героизма сами. Но това без кръв нямаше да мине. За сметка на това, сега плащаме с кръвавия данък на децата си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Клео_ |
Begemot 23 Юли 2014 22:04 Но за мен е много тежко да гледам каква България оставя на децата си нашето поколение. За мен също  |
| Клео_ 23 Юли 2014 21:59 Не съм казала, че са герои, а тях ни сложиха отпред и ние ги приехме...Пътят, който те извървяха - от първите редици, до сегашните си роли, ясно ни показва, че много повече сме били зрители, отколкото участници. В това виждам моята вина... И не само моята де. |
| Patchwork - това беше първото ми и впоследствие затвърдено усещане от това "есе". Уж истинско, пък кръпките личат. |
| Бегемот - И аз съм от това поколение. През `91 година на един стопански съвет във Вонеща вода, бях на една маса с един мъж на около 55 години. Той обяснаваше на мацките, че те, неговото поколение ще изнесат товара на Деморацията. Опонирах му. Викам му - не вие, а ние /тогава бях на 34/ ще изнесем товара и мъките по прехода. Та така. И наистина нашето поколение се оказа най-губещото /не казвам най-загубеното/. П.П. А най-ме кефеха тези от моето поколение, които говореха на децата си колко лошо е било през комунизма и как са ги карали на бригади да работят. Тогава се обръщах към децата им и ги карах да питат родителите си колко от тях са били заченати през тези бригади!  |
| Защо пък "ошашавено" поколение? Заедно с трудностите на прехода се разкриха и възможности. Научихме се да се борим, научихме и децата си. Това нашето не е нищо, хората са преживявали войни, революции и др. катаклизми, губили са близките си. |
| и аз съм в този възрастов диапазон - мен демокрацията ме хвана прясно уволнен от казармата. и аз подскачах малко по разни митинги, ама ми дойде акъла някъде между лукановата зима и виденовите валутни курсове. семейство, деца... голямата - студентка, малката - ученичка. но с това тук не съм съгласен. категорично. аз се пробвах. две години. и установих, че нашите работодатели, дето търсят с дузина свещи кадри, не знаят какво търсят и как да го привлекат. и от два месеца съм от т.нар. терминал 2. и тука гледам набор /69/, дето преди две години си купил апартамент и ще го изплаща 30 години. още 28 години - вноски. човекът оптимист, вика "кво толко, работим си, то сега на 50 на всички им се бачка, животът сега почва" и така. |
Авторката преиграва, да не кажа послъгва. Да не е случайно 49 набор? Стара мома? Ид*отите са като ято. Ей те тук долете'а тамън тримца. |
Бай Драган 23 Юли 2014 23:18 Авторката преиграва, да не кажа послъгва. Да не е случайно 49 набор? Стара мома? И тя като Боци си има по един дядо за всеки случай. А за по-сигурно и по една баба е добавила!  |
| Нашето поколение на 60 - 70 годишните е велико! И след 500 години едва ли ще има такива събития събрани в 20-30 години. Голям късмет извадихме, да знаете ! |
| И аз от същото поколение,е, малко по-дърта от каката така...прозрях от младини, че от тая работа нищо няма да излезе и държавата, и народеца си заминават, а на мен всички врати затворени с тая уста...ми...използвах пълноценно десетилетията за вътрешна работа. Напълно съм доволна от свършеното от мен на ниво: Познай себе си...кво повече да иска човек... А иначе ... що империи са се разпадали, ни сме първите, ни ще сме последните, важното е човек какво може да си занесе в гроба.   |
важното е човек какво може да си занесе в гроба. Е, ти поне знаеш к`во шъ носиш. Самоопознала се. Напиши го. Да има червякът к`во да чете. Докато вечеря. (СЕГА да не се засегнеш, ей!  ) |
| е аз като се самопознах, познах, че червяка нема ме яде мен .... въпросът е, че използвах обстоятелствата, обмислих ситуацията и вместо да водя безмислени битки с вятърните ви мелници, зех, че използвах времето да посвърша някоя и друга друга работа | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата. Това е малко като - той се криеше от полицията, ама тя не го търсеше. Нищо тайно нямаше в кръщенетата - правеха безпрепятствено и публично, както мога да потвърдя от личен опит.* Колкото до другото в статията - въпросът е вие какво сте очаквали? Чели сте за партизаните и сте рецитирали Вапцаров ама нищо не сте разбрали - иначе какво ще правите на площада да ревете като магаре чие било времето? Какво си мислихте, че ще се случи? Че някой ще ви даде нещо? Не можахте ли поне малко да проумеете на 20 и нещо години, че когато държавната (в смисъл - вашата) собственост стане частна вие най-вероятно няма да сте частника? И кой ви е виновен? Мутрите и "политиците" ли, за това че не сте имали акъла или способността да защити това което беше постигнато от българския народ и разпиляно безогледно? Навремето са взели двете крави на дядо ви за да може той и съкооператорите му да имат множество крави в окрупнени стопанства и да може вие да не се занимавате с краварство, а да учите безплатно висше образование. Жалко, че и от него не сте имали полза. * Всеки иска най-доброто за децата си така че щом емиграцията е най-доброто, успех. Аз нямам мнение, само знам следното, от Емерсон: I am not much an advocate for travelling, and I observe that men run away to other countries because they are not good in their own, and run back to their own because they pass for nothing in the new places. For the most part, only the light characters travel. Who are you that have no task to keep you at home? I have been quoted as saying captious things about travel; but I mean to do justice. .... He that does not fill a place at home, cannot abroad. He only goes there to hide his insignificance in a larger crowd. You do not think you will find anything there which you have not seen at home? The stuff of all countries is just the same. Do you suppose there is any country where they do not scald milk-pans, and swaddle the infants, and burn the brushwood, and broil the fish? What is true anywhere is true everywhere. And let him go where he will, he can only find so much beauty or worth as he carries. The Conduct of Life, Chapter 4, “Culture,” p. 145 |
| Според мен,това е художествена измислица.Аз съм 68 набор,почти набор на авторката.Много неща са поднесени,като обобщение за повечето хора в България.Млад човек,току що завършил 90 г,все още можеше да си намери работа по специалността.Държавата все още беше богата и имаше ресурси.Първите години от "демокрацията"бяха най-тежки за нашите майки и бащи тогава.Хора 45-50 г.тогава.Затваряха предприятия и учреждения наред,и лекари и учители и инженери,се препитаваха като такси драйвери.Иначе не е лошо написано,сигурен съм,повечето от форумците,можем да напишем нещо подобно. |
| ЖЗЛ... Натисни тук И аз съм от винтажа 67. Не отговарям за цялото поколение, може би защото нямам изобщо мобилен телефон и дистанционно за телевизор. Телевизор имам, дечицата го използват за голям екран, трета година се глася да проверя дали работи като телевизор. Вероятно ще успея преди да го изхвърлим. Но по него не показват най-важното. Лицата на всичките великолепни хора, които срещнах по пътя. Малцина сред тях бяха ошашавени. Обичам дори тях. Изобщо ми е вярвяло бясно, като гледам връстницата си. Сред роднините имам царисти и републиканци, радикалдемократи и комунисти, военни и толстоисти (понякога в едно лице), православни, атеисти, мюсюлмани, евреи и няколко с неустановени конфесии, високи, ниски и даже един с рижава брада! Научиха ме да играя табла, да центрофугирам мед, да храня зайци и да не пипам печката "Перник" в работно състояние, а да пека в нея баница. А, да, и да я точа преди това. Водили са ме на танци и туристически походи, на сватби и на погребения. Двама нови роднини съм произвела заедно с 67-и и си ги харесвам, уча ги на разумното, доброто и вечното - колкото мога. Мисля, че не знаят кой е Тодор Живков. Ще ги попитам! Приятелите ми са повече от роднините, от всичките пет континента, и даже познавам един мил човек, който е бил на Антарктика и когато се срещнахме, возеше някакъв свръхчувствителен уред, опакован във ватенка. Сред тях политическите и религиозните убеждения са велико множество, едва ли ги помня всичките. Споделяли сме доброто и не чак толкова доброто, че и откровено кофти моментите - и сме се измъкнали цели от тях. Гощавали сме се с боб с люти чушки, прасе в леген, пататник и сарми с лозов лист, с капама и варена царевица, с бонбони от моркови в кристална купа и зелена салата с лъжица! Нямам лист с последни желания, благодарна съм на съдбата за всичко дотук. Имах и имам акъловземаеми учители и се надявам аз да съм научила някого на нещичко. |