Отиди на страница:
А по тоя въпрос какво ще споделиш за възможностите? За някои има повече възможности, за други - по-малко. Оценката е за конкретен човек, а не въобще. А иначе за децата има надежда, ама навън. Нали не си въобразяваш, че ние след като 25 години чакахме, борихме се, оцелявахме, надахме се и нъцки сега ще оставим и децата ни да минат по същия път? Дали ще се приспособят към живота там и дали ще са щастливи? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Щото като ви слуша човек как въздишате по соца, остава с впечатление, че Куба е вашата мечта за децата ви. А да се позовеш на некоя и друга въздишка като доказателство за думите си? |
| `69 набор. Мъж. Православен. ( Баща - обикновен работник, Бог да го прости! Майка - мед. сестра.) Щастливо детство. Вълшебно юношество. Син - на 19 години. Заминава да учи в една от най-добрите катедри по международна и национална сигурност на Запад. След около три години следва магистратура по същото в Москва. След това - обратно в България. И следва реванш. От едно поколение пълно с гняв! Който си е мислел, че сметката за тези двадесет и пет години няма да бъде платена е сбъркал. Ще се плати с лихвите. |
| Започнах работа на 01.12.1989 година в окръжен град. Семеен, с две деца, завършил семестриално, но без взети държавни изпити. През 1991, след смъртта на баща ми се преместих да живея в друг окръжен град. Въпреки завършеното ми висше, съм работил какво ли не заради отговорността ми към семейството. Полагал съм много усилия, изпитвал съм много несгоди, но никога не съм изпадал в "дупка", винаги съм гледал напред. Децата, какво да кажа за децата? Завършиха в чужбина, установиха се там, сега са добре. Всеки свободен миг използват, за да видят някое ново място по света. Имат си приятели, имат си среда. Установени са. Ние със съпругата ми останахме сами, но не ми е жал. Важното е, че изживях живота си пълноценно и смислено. Помогнах на децата си, помагам на роднините си. Не се оплаквам. Ненавиждам соца, но носталгията към младостта винаги ме отнася в тези времена. Непреодолим парадокс. Но това е камъкът, който трябва да нося на врата си до края на живота ми. Като че ли посвикнах. |
| Не знам за вас (за меновете иде реч), ама бригадите за мен беха манна небесна! Единствиният начин по-сигурно и по-лесно да боцнеш нова и интересна женска плът! Що не сте изпозвали епохата по предназначение бе, ега ви у хамлетовските типажи! |
Не знам за вас (за меновете иде реч), ама бригадите за мен беха манна небесна! Единствиният начин по-сигурно и по-лесно да боцнеш нова и интересна женска плът! Що не сте изпозвали епохата по предназначение бе, ега ви у хамлетовските типажи! Най-вероятно защото нe са се нуждаели от такава манна небесна, за да имат това, което ти си придобивал само по време на бригадите... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Клео_ |
| Не ошашавено. Уникално бездарно поколение, разглезено до пълна деградация. Чавдарче, пионерче, комсомолче, БАН, жигула, апартамент. Бащите им си даваха овчиците и прасетата доброволно, бъхтеха се на ръка да правят текезесета и пътища, за да дойде рейса до село, те влачеха агнетата и прасета от същото текезесе и в комбина с доктора ги изписваха умрели, те точеха нафтата от тракторите и от рейсовете. Това поколение е толкова даровито, че успя да съсипе само в рамките на половин живот два строя. Разтуриха социализма, осраха и демокрацията. И сега менторски ни пъдят по-далечко в чужбина, за което даже трябва да сме им благодарни. Айде, ако обичате, по-бързичко измирайте, да си останем тук с циганите. С тях по може да се разберем. |
Много ми хареса МАРИН69, затова ще го копирам без негово разрешение.  50-ти набор, мъж(дърт мераклия), православен атеист, баща - оръжейник, майка - продавачка на платове, Бог да ги прости и двамата. Бедно, но щастливо детство, перфектно юношество(една кака ми изтри "прашеца" когато бях на 15), и като почнаха бригадите... добре, няма да се фукам.  После какво... работа, семейство, двама сина(малкия на 36, големия на 38, само с по едно висше, но се оправят), две прекрасни внучета от големия син(малкия се е метнал на мен, още събира бройки), жената не ми се бърка в нищо(пий там, дано пукясаш по-бързо), само ми е жал за едно - "Като пясък през пръстите" се оказа точна приказка. Не съжалявам за нищо, важното е децата и внуците да са здрави в тез тежки времена. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
| protor 2014-07-24 13:10:37 Нищожество, от което всяко поколение би се срамувало  И явно съдиш по себе си, да - уникално бездарно са те създали, а още по-бездарно и безкарйно мързеливо са те възпитали. Но не цялото поколение, така че търси вината в тези около теб самия... |
protor 24 Юли 2014 13:10 Мнения: 1,063 От: Bulgaria Много поздрави от мен! И чакай реванша, както каза колегата Марин. Всеки си плаща един ден  |
Клео_ 24 Юли 2014 13:06 Аз за меновете говорех, майна. Ти мъжко ли си? Или си отрицателна кръвна група с това тире одире ти... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Една музикална илюстрация към темата и особено към коментарите Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Ех, протор, протор...Со керез със чука тука бе, брат ми? Ако си беше направил елементарна сметка, щеше да видиш, че това поколение нямаше как да разруши социализма, нито да построи капитализма по простата причина, че по това време е от порядъка на 20 - 25, 26 годишно. Няма опита нито за едното - нито за другото. Няма и властовия ресурс за да направи това. Това поколение изнесе на гърба си безвремието, объркването и позора от всичко, което се случи с него и с по-възрастните от него. И най-вече унижението към родителите си и към още по-възрастните си роднини, които буквално бяха разсипани от експеримента. Менторски те съветвам - недей да ходиш по чужбината. Чух, че по някаква телевизия двама от твоите вече били там и ги показвали редовно как я ``ПРЕВЗЕМАЛИ`` чужбината. Седи си тука, давай го малко по-похари и започвай това - `Гелям даде, тудоресте, аменааа....` Ти си нататък. Сигурен съм, че я знаеш. И не ми обиждай повече поколението. Хайде - йек, дуй, трин...Гелям... |
Аз за меновете говорех, майна. Ти мъжко ли си? Или си отрицателна кръвна група с това тире одире ти... Второто, гордея се с това, че ми липсва маймунският фактор...  , който при теб явно е в излишек...п.п. Аааа меновете... Ми не мога ли като една манна небесна на времето си да се обадя сега, м?  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Клео_ |
| Набор съм на авторката. Малко съм по-млад от нея, защото още съм на 46 Не ми се впуска в особени размишления. Аз лично съм доволен, че получих много добро образование, научих няколко чужди езика, които сега ми вършат работа с всекидневна употреба, доволен съм, че се научихме да четем и четяхме много. Авторката е чела Палаузов, аз пък в библиотеката на "Славянска беседа" бях изчел буквално хиляди книги. Освен това си и купувах. Не беше никакъв проблем навремето да отделиш стотинки до 2 лева за книга. Купувах и руски книги, от книжарницата на "Графа", те бяха две, една за художествена, и една за техническа литература. Минавал съм и през "цедката" на антикварната книжарница, сега е някакъв мръшляв магазин. Съжалявам ли затова, че бях и пионерче, и комсомолче? А можех ли да не бъда? В интерес на истината, не ходих на клетвата на комсомола на Бузлуджа, та останах без шапка с петолъчка, но първите 2 курса ми взимаха комсомолски внос - 1.20 на месец, при все, че никъде не съм се разписвал. Мога ли да мина за дисидент? В това същото време, децата на партийните величия, сега самите те политици, се учеха в Лондон, Виена и Париж, а ние лапахме мухите... Първата "чужбина" видях 1990 г. Говоря за западната такава, не броя Чехия (тогава любимата на нашето говедо Чехословакия), където откарах почти 4 години през соца. Съжалявам ли? Ами какво, да се застрелям ли - нито мама, нито тате бяха от "патрициите", както се казваше в стария руски виц. И въпреки това получих стабилно възпитание, и изобщо не се срамувам от факта, че стана по време на социализЪма. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: moni |
| Понеже не се познаваме, всеки може да изиграе покера, както инженер Ганев между джентълмени "И като ми тръгна една карта..." Убеден съм, че повечето хора се виждат така, както се описват. Сигурен съм, че и Делян Пеевски да се беше нарисувал собственоръчно, щеше да е приемлив образ, да не кажа красив. |
Ми не мога ли като една манна небесна на времето си да се обадя сега, м? Можеш, даже ми е приятно. (Да ти кажа под секрет, че и аз съм отрицателен резус фактор). Но маймунското е силно развито в мен, даже горилското - страхотна вълна по гърдите и шкмебето. И щом стана от сън - вир виртутис пробатор! |
Навън, навън, ама къде навън? Щото като ви слуша човек как въздишате по соца, остава с впечатление, че Куба е вашата мечта за децата ви. Асо беше по-образован, щеше да знаеш, че не е само Куба, цяла западна Европа е. |
За някои има повече възможности, за други - по-малко. Оценката е за конкретен човек, а не въобще. Що говориш на ангро?! 50% от населението е под прага, официална европейска статистика ти го казва, какво тук значи някакъв си конкретен човек? Не говоря за отделни хора, които всички знаем кои са, говоря за бедно болно и измиращо общество, имаш ли способности за по-глобално извънличностнокопанкьово мислене. |
чурката