Отиди на страница:
Какво си мислихте, че ще се случи? Че някой ще ви даде нещо? Не, надявахме се да ни ограбват по-малко, когато заработим нещо. Но най-важното наистина дойде след 10-то неомврийския преврат - свободата за този, който я пожелае! Който не - си остава роб! И избирателите на БСП си останаха такива, каквито бяха и преди 10.11.89 . По-простичко не можах да го формулирам. Това устройва ли те?  |
| Има една такава легенда. Непосредствено след Гражданската война в САЩ един плантатор събрал робите си и обявил: Край, свободни сте, аз вече не съм ви господар! Робите със сълзи на очи паднали на колене и го помолили да не им причинява такава злина. Плантаторът отказал. Тогава робите го обесили, подпалили плантацията и се пръснали кой накъдето види. Линкълн ли е виновен? |
Тогава се обръщах към децата им и ги карах да питат родителите си колко от тях са били заченати през тези бригади! С това сигурно искаш да кажеш, че е било много хубаво по бригадите и че трябва да сме изключително благодарни, че ни ги организираха "доброволно"... Не ти ли прави впечатление, че сега младите пак имат възможност да ходят на бригади, при това - наистина доброволни? Кой знае защо обаче, не ходят в земеделските кооперации по селата, а в Англия, Франция, САЩ... Сигурно щото са по-прости от теб... |
Като 69-ти се водя от същото поколение, но да разправям за онез времена на щерката (13-ти набор) е още раничко  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Юнкер |
Кой знае защо обаче, не ходят в земеделските кооперации по селата, а в Англия, Франция, САЩ... Сигурно щото са по-прости от теб... А ти имаш ли отговор на "Кой знае защо?", извън "сигурното"? |
| Аз съм 1963, щерката - 2010. Дано доживея времето, когато ще я интересува историята на нашето поколение, та да й разказвам...  |
А ти имаш ли отговор на "Кой знае защо?", извън "сигурното"? Ами питай ги. Дано ги разбереш като ти отговорят... |
А ти имаш ли отговор на "Кой знае защо?", извън "сигурното"? Извинявам се за намесата. Аз имам отговор. Убит беше духът. Онзи дух, с който са бутали вагонетките по Хаинбоаз. |
Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата. Попът, дето ме е кръщавал като бебе и посред бял ден, не се е крил по кьошетата  П.П. Няколко годинки съм по-млада от авторката  |
Извинявам се за намесата. Аз имам отговор. Убит беше духът. Онзи дух, с който са бутали вагонетките по Хаинбоаз. И за мен е така, но от контекста на въпроса и предположението на автора допускам, че неговият отговор ще е различен. Да видим... |
| Навремето въпреки, че "такова беше времето" на нас си ни харесваше, понеже бяхме млади, безгрижни, а освен това и не познавахме нищо друго, освен социализЪма на Бай Тошо. Ако бяхме ходили в чужбина то беше в държавите от СИВ, които всичките бяха по-добре от нас: по-подредени, с по-пълни магазини, по-чисти... Преди време, като разговаряхме за времето преди, децата ми казаха: "Ама вие сте били много бедни тогава!" Е, да, ама когато си като всички това не прави впечатление. Като им разказвам за ограниченията, които налагаше държавата те слушат и не ми вярват. Във всеки случай са приспособени много добре към сегашните условия и, слава Богу, се справят. |
| Някои форумци доста се поразгорещиха, но мисля, че точно това е била целта на авторката.Създала е събирателен образ на поколението от шейсетте години за да може четейки, всеки да открие частица от себе си в него и да си каже: да точно така беше или пък не беше.Е на места е попресолила "манджата", но явно умишлено за да ни предизвика да дискутираме.Ето при мен изплува един спомен, който отдавна бях забравил.Бях на 14, когато единият ми дядо почина и аз категорично отказах да вляза в църквата на опелото, защото предната седмица ме бяха приели за комсомолец.Така, че никой не ни е забранявал да влизаме в църква, но пък детските ни мозъци до такава степен бяха промити, че не е била необходима забрана.Но си спомних и как партийния секретар на предприятието в което работех ме вика и заплашва няколко пъти , защото не исках да пусна сина си в първи клас от шест годишен(тогава имаше такава партийна повеля-1987г.).А той горкия боледуваше непрекъснато заради "чистия" румънски въздух който дишахме по това време в Русе.И познайте какво стана:синът ми тръгна на училище от 6 годишен, а страхливия му баща се отърва без партийно наказание.Според мен четивото е постигнало целта си: да събуди у нас отдавна забравени спомени и да ни накара нас 50-60 годишните отново и отново да се връщаме към дилемата: кога е било по-добре - преди или след 10 ноември. |
Убит беше духът. Онзи дух, с който са бутали вагонетките по Хаинбоаз. Сократе, аз ходих на бригади през 70-те и 80-те. Тогава нямаше никакъв дух. Имаше разни синеблузи тарикати, които после станаха бизнесмени... |
Сократе, аз ходих на бригади през 70-те и 80-те. Тогава нямаше никакъв дух. А аз през 60-те и 70-те. Точно тогава духът загина. Хванах само една бригада с някакъв дух - прокарвахме пътя от Казанлък до язовир "Георги Димитров" (днес "Копринка" ). Но това за духа е страшно дълбока тема. |
Патагонец, за бананите каза ли!? Казах. И за двата вида сирене, които имаше в магазина, и за двата вида наденица, за месото, с което ни пробутваха и сланина и кокал, както и за опашките, на които чакаха жените от блока за да си купят тоалетна хартия и дамски превръзки. Предполагам, че поне последното си го спомняш. П.П. Ако си родена след 70-та явно спомените са ти само от детските години. А през детските години нещата изглеждат съвсем различни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Патагонец, за бананите каза ли!? Че то е сред най-съществените ограничения, как се забравя такова нещо? Виж, вече съм забравила, че къщите ни си стояха отключени, че ходех двукратно на море лятото и на планина зимата, че не съм виждала безработни дори цигани, ровещи по кофите хора, масово обезлюдени и пустеещи населени места, включително градчета без поминък, пустеещи земи, че не съм чувала някой да не е платил или да не е могъл да плати сметките си, забравила съм училищата и здравните служби в почти всяко населено място... Ама пустата липса на банани не можах да я забравя... |
Имаше разни синеблузи тарикати, които после станаха бизнесмени... Точно така! Срещам имената им тук там из вестниците. |
Виж, вече съм забравила, че къщите ни си стояха отключени, че ходех двукратно на море лятото и на планина зимата Кога това с отключените къщи? В панелния блок ги заключвахме. Е, някои ходеха и по два пъти, аз не съм. Някъде през година се падаше и то с карта. Иначе на "частно" ни беше скъпо. За хотел и не отварям дума. |
Патагонец, моите, очевидно са по-несъвършени от твоите, щото се впечатлиха повече от това, което Денеб току що ти припомни, отколкото от опашките за санитарни материали. А за двата вида сирене и тогавашните наденици може само да въздишаме на фона на боклуците, които днес ядеш в различни лъскави опаковки  |