И кога ще са просто "граматични"? Ето кога. Вземам пак действителен пример от статия Натисни тук и съставям следната задача: Колко правописни грешки са допуснати в изречението: Създава медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословски факултети. а) 1 б) 3 в) 0 г) 4 Правилният отговор е: в. Няма правописни грешки, но има граматични. Всички думи са изписани правилно, но не са използвани правилните граматични форми. Докато в случая с "вътрешноста" е използвана правилната граматична форма - членуваната, - само че писачът не е бил наясно с правописните особености при употребата на тази граматична форма на думата "вътрешност". И затова е допуснал правописна грешка с граматичен характер. |
Крайпътно дърво е паднало върху автомобил, докато се движил по обходния път от Поморие към Бургас. Крайпътно дърво е паднало върху автомобил, докато се Е движЕл по обходния път от Поморие към Бургас. Шофьорът е пострадал леко. Мъжът е с охлузвания и в шок. Откаран е за преглед в бургаската болница. Егати колко леко е пострадал! Човекът охлузен, изпаднал в шок, откаран в болница, и на това му се вика "леко пострадал"! Короче, Пострадавший отделался легким испугом. |
Короче, Пострадавший отделался легким испугом. И съответното романтично продължение: "- Идиоты! Пишут, пишут - и сами не знают, что пишут." Извод: Трябда да се внимава не само с конете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Янаки83 |
[...]В моят град това не се случва, защото града ми е хубав. [...] Няма правописни грешки, но има граматични. Всички думи са изписани правилно, но не са използвани правилните граматични форми. Q.E.D. Грешка #2 в първия списък е граматична, а не "правописна с граматичен характер". И въобще, брат'чед, те хората ме разбраха. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mi_8_17 |
В моят град това не се случва, защото града ми е хубав. Даскал Цеко, ако не си зает, що не размърдаш малко пълнияТ член в горното изразяване. |
Зеехофер е повторил изречението два пъти. У дома се заформиха три школи по въпроса "колко пъти, всъщност, Зеехофер е изрекъл едно и също":1) Три пъти. 2) Четири пъти. 3) None or all of the above, понеже "повторил два пъти" няма смисъл. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mi_8_17 |
Глас от отвъдното Здравей, Даскале! Пиша ти като на доказал се лингвистичен естет. Хващам се за последната ти изява досежно "движел" и "движил". Много пъти съм се усещал, че употребявам българския като негов носител, бидейки сигурен, че съм прав, без да намирам подкрепа в граматиката и дори понякога съм в противоречие с нея. Оня ден ми се случи (да, случи!) да употребя глагола "държа" в минало несвършено време. На устата ми беше "държеха", но понеже подозирах, че граматиката казва друго, проверих. Да, трябвало да е "държаха" и в свършено, и в несвършено време. Е, не го усещам аз така! Да, "Родителите му го държаха наказан цял ден" става, но трябва да бъде "Пионерите държеха в ръце портрети на Ленин". Само аз ли усещам разликата между "Змиите пълзяха, докато се скриха под камъка" и "Змиите пълзеха, за да се скрият"? "Когато провери, крушите тежаха по-малко от показаното на пазара" и "Крушите в торбата тежеха като камъни"? Имам чувството, че изкуствено са уеднаквени две форми, които са сразличен смисъл. Преди години имах спор с мастити лингвисти от БАН. Те бяха привърженици на формата "вземам" вместо на "взимам", макар че тогава двете все още бяха дублети. Добре бе, казвам им, вие не правите ли разлика между "Утре учениците ще си вземат изпита" и "От утре учените ще взимат добри пари"? Я, съгласиха се те, наистина има разлика! Е, като има, упорствах аз, защо не я правите? Ами тя, разликата, се разбирала от семантиката на контекста. Естествено аз не се дадох: те и уникалните ни минали времена се разбират от контекста. Що не ги сведете до едно като в руския? Забелязал съм, Даскале, че българският е непостижима трудност за всички европейски народи, дори за англичаните, които имат пълен набор от времена, но нямат видовете на глаголите. Енигма е за тях миналото несвършено на глагол от свършен вид! "Щом скочех нависоко, всички ми ръкоплещеха." Умонепостижимо! Какво е твоето становище по разгледания от мен казус? Имаш ли и ти подобно чувство? С поздрав, (не се чете) __________ Прав си, друже, напълно съм съгласен с теб! Българският език е пълен с труднопреодолими дори за самите българи сложности. Неотдавна разговарях с едно момче - майка му германка, баща му българин - приказваше български като разпрано, практически без акцент, но единствените грешки, които правеше, бяха свързани тъкмо с тези тънкости (глаголи от свършен/несвършен вид и минало време). Даскала |
държЕха пълзЕха ще взИмат ръкоплещеха са диалектни форми. Писалият не ги усеща като такивИ (носител на диалекта) и ги счита неправилно за книжовни. |
Те бяха привърженици на формата "вземам" вместо на "взимам", макар че тогава двете все още бяха дублети. Те и сега са дублети, само в периода 2002 - 2012 г. не бяха. |
Глаголът е: взЕмам, несв.вид да взЕма, св.вид Вземам заплата. Вземам матура. Ще взема да ти върна най-сетне книгата. Да имаш да взЕмаш! (идиоматична употреба) Вземѝ се в ръце, човече! Разликата е книжовна vs диалектна форма. взИмам е диалектна форма за глагола. Имам да взимам едни пари. Струва ми се, че диалектният глагол има свита парадигма и няма всичките форми от спрежението на книжовния глагол. Но както казах вече, ползващите диалекта не могат усетят тънката разлика. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: huawei_ |
Да си призная, молбата ми не е по темата, но разчитам на добрите ви сърца и на знанията ви. По същество Нужна ми е мисловна карта, обясняваща понятието ЕКВИВАЛЕНТНОСТ от гледна точка на логиката. Сиреч, стъпваме на дефиницията, че еквивалентност между две съждения А и В се нарича сложно съждение, което е истина само когато двете съждения са истина или и двете са неистина. Предварително благодаря! |
Сега видях, че Вл. Мурдаров е написал едно статийче по темата: ЕДИН НЕОБИЧАЕН СЛУЧАЙ НА ДУБЛЕТНОСТ За пръв път в „ Официалния правописен речник на българския език“ (2012) е отбелязано , че с оглед на книжовната норма глаголът вземам (се) образува дублетна двойка с взимам (се), като включването на взимам (се) се дължи на изключително широката употреба в устната и писмената езикова практика на обществото . В същото време в речника е отбелязано, че се препоръчва употребата на вземам (се) преди всичко поради факта, че исторически глаголът в този вид съществува по–дълго в езика ни. Поради по–дългия му живот глаголът вземам (се) става основа за образуване на нови глаголи с помощта на представки – довземам, завземам, навземам, надвземам, обземам, посъвземам се, превземам, превземам се, съвземам се . http://www.balgarskiezik.eu/3-2015/Vladko%20Murdarov_EZ_KULT_bg.pdf | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
глаголът вземам (се) образува дублетна двойка с взимам (се), като включването на взимам (се) се дължи на изключително широката употреба в устната и писмената езикова практика на обществото Ъхъм, статийката е непълна и made out of thin air без подкрепата на доказателствен материал. Как може да се твърди нещо без да се дадат примери от различни жанрове и стилове на устната и писмена употреба на така наречената дублетна форма. Врло несериозно. |
Ще взЕмат веднъж, ще взИмат повече пъти. Има разлика, мисля? Много е тънка. Взимай, яж! -- звучи по-императивно Вземи си, хапни! -- по-меко и учтиво Вземи парите и бягай! (заглавие на филм) Взимай парите и бягай! (И ми се разкарай от главата!) -- по-разговорно и настоятелно |
В миналото Зеехофер често неочаквано променяше позициите си, но това не му навреди - даже и когато стана известно, че има незаконно дете. Детето не е "незаконно", а е извънбрачно. В Германия няма закон, който да забранява сношението между пълнолетни, нито раждането на деца е незаконно действие, нито извънбрачните деца са нарушили с нещо закона, за да се третират като "незаконни". |