Прежде оубw словене не имехом книгъ, и рахатомъ бехом (езикови бележки)
Отиди на страница:
България е посредник в снабдяването на оръжие на терористи. А когато някои главорез се гръмне на средатаа в София, тогава ще се чуя ясно как толкова много Българското правителство обича гражданите си. Театара е много забавен, само да се гледа от далече.  |
| >>><<< Не се притеснявай бе, КОКО, почти всичко му се разбира. --- Зарево, мараня, лазур, синева, школо, стобор, вардиянин, чучур, какалашка, ашик, кале, танал, гуда, кафа, абета...  Свързаните с неизползвани вече предмети на бита са цели орди. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Роуди, ако си преглътнал очите, да чакаме ли отзад да се облещи някое?  Както вече писах не с унгарска корона...а и с ръчен часовник да го беше скулптирал народния поет*, пак щях да ида и да му се поклоня. 1. Българин финансирал???!!! 2. За първи път български владетел в средата на София. Почти жив и очите му светят. Строг изглежда, дори страшен и внушителен. Не яде, на пиене сигурно носи, Стои си на поста 24/7 и не му плащаш нищо, а тои, като всеки хубав паметник, си поприкрил внушението, но все пак му се подава малко от ръкава. Не е Худини я! -------- *Това съчетание много ми допада П.П. Мисля си, с тойзи си поглеед дали няма да почне да лекува пелтечене, заекване, гуша и запек. |
Свързаните с неизползвани вече предмети на бита са цели орди. sluncho6, аз одеве рекох - само да си припомним книжовни думи, изпадащи в незаслужено забвение, а не да изтръскваме тълковния речник на българския език, с всичките му там словесни ваджии. Ваджия, пущина (Бай Ганьо процеди мастиката през мустаците си, избърса се с дланта, засука "тия пущини" и продължи) любя, тача, милея (всичко българско и родно / любя, тача и милея) тучен - тучна (Назрява вече тучна нива, / класец натегнал се привежда / и утешителка надежда / при труженик селяк отива) туч - тежък като туч (Звънците бяха два вида: от туч и от желязо) челик - челичен (живота със грубите лапи челични / аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!) питателен нервозен (нервозни кюфтета) охтика - охтичав разпътен - разпътство искрометен възжелавам (този глагол предизвиква усмивки у някои отделно взети форумки :-)) въздавам (справедливост) блян - бленувам покруса - покрусен неволя клокоча, ромоля, ромоня, бълбукам цамбурвам (при Каралийчев става "цамбуКвам" ) злак - злачен морен - морна (О, Морна, Морна, / в буря скършен злак) пищен бактисвам кандисвам Те взеха, че се изпонапопържаха :-) И т.н., и т.п. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден Невъзможно словосъчетание, чини ми се. Непригоден е някой или нещо, лишен/о от необходимите качества, за да свърши дадена работа, или човек, който е неподготвен и неприспособен за нещо си. Но как точно паметникът може да бъде исторически непригоден? |
Но как точно паметникът може да бъде исторически непригоден? "непригоден — прил. неприспособим, неприложим, неподходящ, неупотребим, неудобен, несъответствуващ, неотговарящ" Исторически неотговарящ - и е пояснено защо. Като се почне от възрастта, мине се през карфичките и се стигне до токата на колата. С картинки. Не става въпрос за обобщение, а за немарливост. Не става въпрос за митичен герой и даже за такъв, чиито кости не са стигнали до нас. |
| >>><<< Казах вече: и с ръчен часовник да е Самуил, пак е наш! А и часовника му нека свети в тъвното, от заник та до видело! Токата му ша гледа тя, а тока му не видела! Над 2 волта и намколкомилиампера, и свети! Когато си поемам дъх, пред "и" се слага запетайка. Ако си отдихавам по-длъжко - точка. Ако няма и точка, съм заспалллл |
Роуди, ако си преглътнал очите, да чакаме ли отзад да се облещи някое? Вероятно ще съм ги храносмлял. Тъй че - ще дочакаш каквото заслужаваш.  |
Казах вече: и с ръчен часовник да е Самуил, пак е наш! А и часовника му нека свети в тъвното, от заник та до видело! Слънчо, ми точно това и показва, че си е наш - направен е на принципа "свърши я като кучето на нивата".  Сега чакаме Левски с базука, Ботев на танка, Борис Първи с електрически трион (щото толкова народ да изколи ръчно ще се умори) и изобщо. Като стигнат до Райна Княгиня по минижуп и с шевна машина в ръката - ще отида да гледам. Иначе този цар Самуил могат да го щамповат неколкократно и само да сменят надписа - кеф ти Калоян, кеф ти Калопетър, кеф ти Иван-Асен, кеф ти Иван-Шишман - той яко тапа за бутилка, за много неща става. |
Иначе този цар Самуил могат да го щамповат неколкократно и само да сменят надписа - кеф ти Калоян, кеф ти Калопетър, кеф ти Иван-Асен, кеф ти Иван-Шишман  |
Гоша, 12 Юни 2015 16:39 Олеле! Ми то и нашите НПОшки могат да попаднат под статия " активни крепители на фашизма " Законите имат членове, параграфи, алинеи и букви. Не романи, новели, статии и антрефилета. |
| >>><<< Слънчо, ми точно това и показва, че си е наш - направен е на принципа "свърши я като кучето на нивата". Сега чакаме Левски с базука, Ботев на танка, Борис Първи с електрически трион (щото толкова народ да изколи ръчно ще се умори) и изобщо. Като стигнат до Райна Княгиня по минижуп и с шевна машина в ръката - ще отида да гледам. Добра си е идеята да се правят на конвейр по калъп. Трябва обаче и по малко да се персонифицират - разни корони, в ръката тояги, геги, хурки, а някой може и държава да държи, даже две, от овен. А с брадите и мустаците може да се покрият историчерските истини, по описания и списувации, напълно. Така е направено в Ерминиите и иконите на различни светии, писани от разни марангози и богомази, общо взето, си мязат. Значи, пуска се окръжно, в което се казва, така и така с този цар, а с онзи така, па инак. Ами те не са много. За един дообед Божо да седне и ерминията е готова. Отделно може да се позволи авторизация чрез светещи очи, уши, нос, гърло, а и други накрайници и атрибути. Каво благоденствие ще настане, ..., A??? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| Натисни тук- базов модел "успешен цар". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
| >>><<< Лично аз бих предпочел Райна Княгиня само по шевна машина, но това си е мое, авторско виждане, Как да и личи иначе, че е пешкин момиче?! |
Добра си е идеята да се правят на конвейр по калъп. Тъй, тъй, кой колега вчера питаше дали имаме нещо общо с китайците? Ето, те от няколко базови модела десетохилядна армия направили, ние да не можем да спретнем два файтона царе! Можем! Що безработни леяри и електричари ще си намерят работа! Мога да даря новогодишните си лампички за каузата! Брилянтите на короните ще грейнат, а дето казва слънчо6 за други атрибути...  |
cisco 13 Юни 2015 15:31 Има много лесен начин да се опази този резерв - пуснете го в обръщение и премахнете левчетата! Сравни: ОбрЪщение на Тодор Живков към челниците в производството (говорещият се обръща към друго лице или група лица) и В края на декември 2014 г. парите в обрАщение достигнаха 11.587 млрд. лв., сочат данни на БНБ (финансов термин) |
sluncho6 13 Юни 2015 16:38 Добра си е идеята да се правят на конвейр по калъп. Слънчо, това ми напомня един разказ, май беше на Чудомир, дето през 30-те години на миналия век трябвало помаците да се опаспортят (сиреч, да им се издадат паспорти), и как авторът решил да изкара набързо някой и друг лев (to make a quick buck, дето му викат сега), та за целта си купил една стара фотогрфчийска камера с триножник и черен ръкав, и се вдигнал из чукарите по помашките села да прави "путрети" за помашки тескерета. Да, ама камерата работела с фотоплаки - тежки стъклени плочи, та се налагало през ден да слиза с кон и каруца до града и да купува нови и нови, което го вкарвало в големи разноски. Но, както правилно е констатирал народът, сиромах човек - жив гявол. Авторът забелязал, че помаците общо взето били три типа: бръснати, с мустаци, и с бради & мустаци. Та за да не се разкарва излишно, той откопирал голям брой готови снимки от тези три типа. Когато дойдел помак да се снима, авторът го слагал да седне пред камерата, в която нямало плака, щраквал затвора и казвал на клиента да дойде след малко за снимката. В зависимост от това, кой тип бил мющерията, "фотографчията" му давал съответната снмика, и готово. Понякога някой по-окумуш помак се вглеждал със съмнение в снимката и викал: "Ама, чОрбаджи, туй аз ли съм?" На което фотографчията убедително му отвръщал: "Ти си, ами! Да не съм аз!" |