Прежде оубw словене не имехом книгъ, и рахатомъ бехом (езикови бележки)
Отиди на страница:
D_503 10 Яну 2016 16:54 with all due respect, предлагам в Даска́ла можно только верить. Приятелю, единствено ти забеляза грешката, която аз никога досега не съм правил: верить во что, в кого (в.п. ), но кончать в ком (пр. п. ): верь в меня, но не кончай во мне.  Така че изцяло приемам забележката ти: «В Даска́ла можно только верить» (в Даска́ла, за да е максимално близко до оригинала). Да живейш! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Lehrer müssen unterrichten manche tun auch dichten  einige von ihnen singen doch das könnte besser klingen. Lehrer sein das ist nicht leicht weil die Geduld nicht immer reicht. Dann wird gebrüllt und es wird laut mit dem Heft schnell noch der Tisch verhaut. Der Schüler lacht und nimmt die Sachen nun muss er draußen weitermachen. P.S. Не случайно бе в - звучи почти божествено (без главна буква, само Той е с предимство  ), а не на него ( като на еди кой се). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: svetulka |
Турският посланик го мързи. urupuchi, мерси, много шибан въпрос. Сърцето казва първото, но граматиката като че ли налага второто. С надеждата, че някой ще ме убеди в обратното, ето как разсъждавам:или Турския посланик го мързи. Изречението е безлично и безподложно. Подлогът не може да бъде възстановен, тоест, глаголът не може да се свърже с именително местоимение (не можем да кажем "той го мързи" ). Ergo - няма пълен член. P.S.Досежно твоите призиви да се премахне "идиотският" пълен член като "гавра" (два пъти) с езика - възможно е да имаш други аргументи, но колебанията в определянето на подлога не са основание за премахване на пълния член. Не пълният член е виновен, че не можем да определим подлога. Обратното - неспособността да определим подлога води до колебания за пълния член. Но там, където подлогът е ясен (а това са 99% от случаите), няма оправдание за неправилно членуване. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: D_503 |
| D-503 "и аз мерси" Възмущението ми не е предизвикано от лекотата, с която се определя подлога, а от това, че правилото е изкуствено. "Народът" не би могъл да създаде подобно нещо в разговорната реч, защото няма нужда от диференциране на подлога, виж среден и женски род. Преди месеци запитах в тази тема дали някой знае кога е въведено правилото и как е в старите книги и особено ръкописи. Все още не ми е ясно. От години се интересувам и досега най-правдоподобното мнение, което съм чул - може би е възникнало като компромис с македонския (говор). Защо да не се разрешават и двете форми без ограничение? Не виждам с какво езикът ще пострада от това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: urupuchi |
...а от това, че правилото е изкуствено. Колко от граматичните правила са естествени? Може да е естествено да се казва и пише "защитавам", но такава дума на български нема. Има "защищавам" и "защитявам". Да живее традицията, особено когато е "изкуствена"!  |
Може да е естествено да се казва и пише "защитавам", но такава дума на български нема. Има "защищавам" и "защитявам" Метка, има "защита", а не "защища". И "Щит", а не "Щищ". |
Така е Дорке, но тия дето пишат "защитавам" за граматично развалени, т.е. пущове.  И англичаните, с типичния си инат, пишат neighbour, а не neighbor. Долу езиковите иновации! |
Преди месеци запитах в тази тема дали някой знае кога е въведено правилото Тук ("Историческа перспектива" ) има малко по този въпрос: Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: D_503 |
D_503 Благодаря сърдечно!  За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята „Болгарска граматика“, 1835 г., който, в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори, стига до следното правило: ◾Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж. До края на 19 век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от -а в -ѫ и от -я в - ѭ.[4] Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род. Първият официален правопис на българския език санкционира употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от правописната реформа на правителството на БЗНС в полза на евфоничното правило, което определя пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна. След деветоюнския преврат през 1923 г. цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на правителството на Отечествения фронт от 1945 г. на пълния и краткия опредетелен член се дава еднаква стойност и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те се явяват в говоримата реч и поезията, но впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило. |
503, ти не си ли "Правописец храбър" с нов прякор? Намери книгата на Замятин "Мы" и ще ти се изясни кой е. |
503, ти не си ли "Правописец храбър" с нов прякор? Мерси, трогнат и поласкан съм - велик e бил Правописецът, не мога да се меря със сюблимната му фигура - и певци песни за славата му дивна като някой ек - ей, къде изчезна тоз човек?----------------------------- P.S. Проверих - няма да дочакам второто му пришествие - бих бил на 102 години тогава... по-вероятно е да се видим Там... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: D_503 |
Възмущението ми не е предизвикано от лекотата, с която се определя подлога, а от това, че правилото е изкуствено. Не е важно дали едно правило е изкуствено или естествено, важното е дали е полезно или не. В безпадежен език с гъвкав словоред, какъвто е българският, членът, особено в писмената реч, е от особена важност за уточняване на подлога и въобще на хавата (в устната е по-лесно - там може да се прибегне до уточнение, обяснение, повторение, намигане, мимика, жест и т.н.). Например: Пияния уби лудия Кой кого е убил? Става ли ясно? Не. С член обаче всичко си идва на мястото: Пияният уби лудия (пияният е престъпник, лудият е жертва). Пияния уби лудият (лудият е престъпник, пияният е жертва). "Народът" не би могъл да създаде подобно нещо в разговорната реч, защото няма нужда от диференциране на подлога, виж среден и женски род. Народът - не. Умните и грамотни хора - да. Слава Богу, че поне в мъжки род има яснота - нещо, което за съжаление липсва в женски и среден род. Сега и тази ли яснота трябва да изчезне? ПП: В падежните езици, какъвто е руският, работата е ясна: Пьяный убил сумасшедшего. Пьяного убил сумасшедший. А българският език без пълен член остава само по пискюли. |
| Коментар No 10: Даскал Цеко - аман от античленовисти!!! 01-11-06 20:53ч http://novinar.bg/news/zhitie-i-stradaniia-na-greshniia-chlen_MjA4NDs0NQ==.html?qstr=%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BF |
Народът - не. Умните и грамотни хора - да. И кое им е умното, щом се затрудняват да разберат нещо, с което неграмотните нивгаж не са имали проблем? Сега остава и да почнем да произнасяме пълнотата на члена, подобно на възпитаниците на НАТФИЗ... |