Отиди на страница:
Струва ми се, че нямаш никаква представа какво изживяват, особено децата и техните родители! О, напротив. Четвърт век живея с учител, дето не се предава и не предава учениците си. Независимо дали са реално със СОП, но родителите им категорично отказват да го признаят или дори приемат или пък са със СОП и родителите им са го приели и поели. И в единия, и в другия случай, и във всеки друг, с децата се работи, в реален клас, заедно със здрави деца. И деца и родители го признават и връщат даденото с уважение и обич. Резултатът е, че деца със СОП идват с радост в часовете и. И постигат резултати. А като знаеш колко им е трудно, не можеш да не се чувстваш горд. Не заради принос, такъв аз нямам, освен че я подкрепям. Горд съм за човека, на когото му е отнето по рождение, но не се предава и успява с труд и кураж. Уви, става дума за проблеми и увреждания, по-тежки от тези на слуха. Казвал съм го и тук и наистина го вярвам - няма мъка, по-тежка от мъката на родител на болно дете. То, освен мъка, е и тежка отговорност. Общност, общество и държава трябва да са солидарни и подкрепящи този, който я носи. Въпрос на не-абстрактен хуманизъм. |
не трябваше ли да го каже даскалицата? Апропо, защо "даскалицата"? Не ща да обобщавам, но съм забелязъл, че "даскалица" се употребява най-често от комплексари, желаещи да подчертаят превъзходство над учител. |
| В Щатите и на други места има изпити open book exams, където на студента е разрешено да ползва учебници и всякакъв род литература, за да направи определеното задание на изпита. Доколкото съм чувала, това са най-трудните изпити, защото трябва да знаеш коя информация да подбереш, да разсъждаваш върху нея, да оформиш логично отговора си и въобще да покажеш, че можеш да мислиш. Съгласна съм с Фирмин, че мисленето няма как да стане без знанието. Съгласна съм и с много от нещата, характерни за нашето образование, описани от авторката, но наистина боите са прекомерно черни. |
len В Щатите и на други места има изпити open book exams, където на студента е разрешено да ползва учебници и всякакъв род литература, за да направи определеното задание на изпита. Ама разбира се, че в "Щатите". Къде пък другаде!?! На двата последни изпита - "спецкурсы" в университета който завърших в Москва в края на 80-те съм ходил с пътна чанта, пълна с 20 учебника и монографии. |
На двата последни изпита - "спецкурсы" в университета който завърших в Москва Всички чудесно знаем, на какво са те учили там. |
| "и на други места" съм казала, бачо кольо, не мога да знам къде точно, просто съм чувала, не се хващай за думата. |
AzUrAL 16 Сеп 2014 00:25 Мнения: 2,646 От: Bulgaria Скрий: Име,IP На двата последни изпита - "спецкурсы" в университета който завърших в Москва Всички чудесно знаем, на какво са те учили там. Защо само в Москва. И в Питер на част от изпитите можеше да си донесеш каквото си искаш от учебниците, лекционните записки и изобщо. Но си има определено време за предаване на резултата и то е пресметнато така, че ако знаеш за какво става дума, да се оправиш. Ако не знаеш, и Голямата Съветска енциклопедия да довлечеш, няма да се справиш. Там е номерът, че преподавателите трябва да са наясно с предмета си също.  |
67AF Мерси за инфото. Той и баща ми е бил в Москва , и къде ли не, но не е завършил там. Бачо Кольо ме разбра. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: AzUrAL |
За да промените каквото и да е, а чрез него и цялата система, трябва да се осъзнаете като част от нея Че как ще я промените тая система, като се схващате като нейна част? И системата не е ли мрежа от отношения, а не машинка от части? И кой е създал тая система? Кой създава въобще системите или трябва да ги приемаме като самосъздадени?  Ако искате точно да идентифицирате каква е образователната ни система, най-простичкото нещо е да погледнете пирамидалната й структура, наредбите и правилниците (в които задълженията са поне три пъти повече от правата), годишните планове на едно училище (в които има административно-контролна и извънкласна, но не и учебна дейност) или протоколите на ПС (в които авторитаризмът блокира и прави безмислена самата дума "съвет" и т.н. и т.н...Чуйте какво крещят абитурентите при зъвършването си - "У-вол-не-ни-еееееее"... Няма как да не знаете от кого е заимствано "уволнението". За авторката  |
Общност, общество и държава трябва да са солидарни и подкрепящи този, който я носи Звучи добре като пожелание!Бачо Кольо, харесвам остарялата "даскал" / въпрос на сантимент  / |
mimitooooo В часовете правихме "пенсионерски почивки", както самата тя се изразяваше, по време на които се гримираше, разправяше как взела софийско жителство, защото била от Бургас... Е как няма да имам отвращение от литература и българския език! Сбъркана история! Сигурно и от Бургас имаш отвращение? |
В този момент си дадох сметка, че от моето училище до това на децата ми нищичко не се е променило. Ето с това не съм съгласен. Заради истерясалото бабе Цанева, която навремето си беше въобразила че само тя може да анализира Вазов, да се слага общ знак на образованието тогава и сега, идва малко множко. Мария е била на изпит и при Симеон Хаджикосев, и при Холевич, и при Петя Асенова, и при Донка Петканова, Иван Славов, Табакова, Николчина и т.н. Все хора, които отговарят на нейният идеал - надявам се - за придобиване на знание чрез мислене ( айде да речем Асенова можа да се извади от редицата :-D ). В още по-малка степен важи нейното обобщение за гимназиалното училище. Времена (говоря за 80-те на миналия век) в които за една запетайка повече или по-малко се намаляваше оценката с цяла единица, а самите учителки по български език и литература бяха шефки на проверяващите кандидат-студентскте работи в Университета, изобщо не могат да се сраняват с днешните. Конкретният повод описан от нея е ни повече, ни по-малко един snapshot на сегашното ниво, но не дава аргументи за обобщение, как е било през 80-те години (примерно) и как е сега. |
| Да, знанието. Вярно е, че това е една от целите на образованието Тя е една от много, но администрацията я възприема като основна Сега се налага мнението, че знанията трябва да се преподават заедно с уменията. Ама знанието включва в себе си множество интелектуални и емоционални умения. А уменията се базират върху знанията Но за администрацията е важно да бъдат всичките нюанси нивелирани, сведени до едно нещо-запомняне на готовите схеми. Доброто се различава от недоброто образование като располага с много повече такива схеми. Както е при Тейлър - трудът се разлага на множество детайли на трудовия процес така, че детайла повече да не може да бъде разделян. Това е и смисъл и цел нацялото днешно образование В България това нещо липсва - не че не се цели и не се търси но засега без успех Основно поради недобро раделяние типизиране и стандартизиране на детайлите -тухлички Това е положението Разбира се, има и много пораждащи тази липса фактори. Но това е друга история |
| Училището подготвя за живота. Значи за една определено враждебна среда. И за работа, в която повечето неща които правиш не ти харесват.( Аз поне съм щастлива, че работя сама вкъщи и контактите ми с колеги и клиенти са периодични, а не ежедневни). Как ще си изпълнява задачата, училището, ако е райска градина? А за това че мисленето изисква минимум база знания- коментирали са го по- горе. Моето мнение е че трябва да се учи повече математика, защото развива мисленето, особено е полезна за тези дето не я обичат. А литературата в сегашния си вид да се резне яко. Пък за учителите- системата не бива да разчита на чудеса. Ангелите не живеят тук |
| Аз пък съм се явявал на подобен изпит при проф. (тогава доцент) Никола Георгиев, който само като ти чуеше "приказката" му беше ясно колко си чел и какво знаеш - директно те спираше и пишеше оценката.... Голям! Няма как системата (особено нашата - тя си е отражение на обществото ни!) да се натъкми според особеностите на всички. Тя наистина подготвя за живота, където също никой няма да се натъкмява според теб.... Тук е ролята на родителя да потърси корективи.... |
| Двайсети пет години съм преподавал на моите студенти и ми беше тежко...А сега като прочетох това ми е съвсем непоносимо. Където има един обиден, там всички са обидени. А образованието днес е бъдещето утре. |
| Струва ми се, че в тази статия са смесени хаотично различни пробелми, а обобщенията, които авторката прави, са доста далеч от реалността. Преподаватели и учители има разни и това, че Милена Цанева, според авторката на статията, била казала нещо си, съвсем не означава, че смисъла им е предаден вярно в тази статия. Може и да е вярно, не знам, но една птичка пролет не прави. И аз съм имал преподаватели или учители, които не съм ги запомнил с добро, но те бяха малко, а повечето си бяха много свестни хора - както като преподаватели, така и като хора. За децата с проблеми - да, има го този проблем и не е добре решен в България, но едва ли има добро решение, освен по книжките. Принципно родителите на деца, които учат бързо, не искат децата им да учат с деца, които не учат или учат бавно. При това тук изобщо не става дума за деца с СОП. Този проблем сме го дискутирали и тук в форума, но добро решение няма. В крайна сметка всеки учител сам си решава с какво темпо да върви преподаването. Децата с СОП - за тях не трябва да се забравя, че те ще стават все повече и повече и ако до преди 40-50 години с СОП са били да кажем 1 дете на 500 или 1000, то сега са може би 1 на 20 или 30, ако не и повече. Това означава, че учителите вече ще трябва да имат квалификация така че да работят и с деца с СОП, за разлика от преди години, когато това не се налагаше. Няма как да си затваряме очите пред този проблем, той съществува и трябва да се реши по един или друг начин. Не си мислете, че само в България децата с СОП отказват да ги приемат в едно или друго училище. На практика това ги има навсякъде по света и може би така и трябва да бъде. Щом училището няма подготвени педагози за работа с деца с СОП, защо трябва да приема такива деца? Ще е лошо за децата, учителите и за родителите. |
"Колеги, вие не сте тук да мислите! Вие сте тук да знаете. Ще мислите, след като се дипломирате!" Еххх, беше останал тогава малко ред още от времето на социализма. Сега навсякъде е анархия и слободия. Не само, че искат да мислят младите, ами се осмеляват да искат и преподавателите им да мислят, представяте ли си! И даже протестираха срещу Партията и Експертното правителство! |