... из пресата : Елена Йончева: Атентатът в Париж е добре обмислена акция + Ориана Фалачи : Еврабия + Лияна Панделиева
Отиди на страница:
| Сиксе, замислих се каква е разликата между това, да те обвинят в пацифизъм и това, да се обявиш сам за такъв. Сигурно има. А и пацифизма на хората може да е с "различна дълбочина" - прасват ти един шамар, обръщаш другата страна. Прасват ти шамар и там и почваш да си въртиш страните, докато не скочиш и го ритнеш в кокалчетата, което си е вече адвенст пацифизъм, нали! Не го трепеш, а само показваш, че не е хубаво да се удрят шамари. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Звездице, не зная защо християните ужасно обичат да цитират това за двете бузи и някак пропускат онова за "продайте си дрехите и си купете мечове" (Лука 22:36). Все христови заповеди... |
| Така е Сиксе със съвременното християнство, защото то твърди, че Бог е любов и Бог обича всички. За мен това "всички" обхваща и тези, които Бог обича, но на тях не им пука или не го обичат или не вярват в него...друговерци, човекоядци, .... Ами щом той ги обича априорно, значи не е необходимо и те да го обичат и могат да си вършат какви ли не грехове и пак да бъдат обичани. На онез бога им по-аслан и иска да трепе и в днешно време. Не че им е пратил хабер, но те така били прочели. Значи или трябва да се ревизират четивата, или четците им да излязат с други тълкувания на това, какво е искал да каже г-н дейти. |
| Поздравът на арабски е "селям алейкум", а на иврит "шалом алейхем". Все значи "мир вам". Впрочем Иерошалем (Ерусалим) е Град на мира. Ама пусто едни викат на бога Аллах, други Иехова, други Гот, ние - Господ, и ще се изколяме.... |
Ами щом той ги обича априорно, значи не е необходимо и те да го обичат и могат да си вършат какви ли не грехове и пак да бъдат обичани. На онез бога им по-аслан и иска да трепе и в днешно време. Не че им е пратил хабер, но те така били прочели. Значи или трябва да се ревизират четивата, или четците им да излязат с други тълкувания на това, какво е искал да каже г-н дейти. Обичането има много общо с потупването по филейната част (в преносен смисъл също). Иначе обичаните може да не станат качествени.  Потупването включва и доста тълкуватели на божественото слово, доде се освестят и ревизират четивата в любвеобилна насока (но не включваща кулинарна такава). Со кротце, со благо и нали знаеш нататък как е... Да не забравя най-важното - трябва да ги тупаме дружно, и ние християните, и съседите мюсюлмани, и съседите евреи, арменци, изобщо всички, които наистина мислим, че Бог е любов и е по-добре да живеем дружно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Няма религия, която да не чертае стриктна, дори противопоставяща граница между нейните вярващи и другите. "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Матей 10:34 ), казва Христос, който иначе е предсказан в Стария завет като "княз на мира" (Исая 9:6), че дохождането му на земята че донесе вечен мир (Исая 11:6-9), а като се раждал, ангелите пеели "на земята мир и между човеците благоволение" (Лука. 2:14). Но пак по думите Му "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18: 36) Християнството признава свободния избор между добро и зло, и този избор предполага вечна борба между добро и зло на този свят, понеже ще има човеци да обичат и избират злото. Но добро и зло не са относителни, а са стриктно определени от христианските норми. Самият Исус предрича, че вярата в Него ще донесе и несъгласие и вражда - "Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. (Лука 53), защото единият следва Христос, а другият не го следва. И тази раздяла ще съществува в семействата и на земята до времето, когато всички станат “едно тяло в Христа”, - когато ще се прекрати в света враждата между християните и другите и настане Царството Божие. Но самото Пришествие ще бъде пак война, ще стане след Апокалиптичната битка и победата на Агнеца Божи над АнтиХриста. Да, Любовта е основополагаща в Христянството, но това не е някаква пацифистка овечдушна абстрактна любов, а Любов в рамките на общата вяра и надеждата за Спасението. Ближни са тези, които са в Божия народ и няма надежда за спасение за онези, които са извън Църквата. Затова Христос не се колеба да разгони търговците от храма или да препоръча, "Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън." (Матей 7: 19), че и сам прокълна една смоковница, която не Му даде плод. (Марко 11: 12-14) И много ми е чудно каква точно секта са онези "специалисти", които толкова пламенно заклеймяват старозаветния Бог и юдеите, че и се аргументират от Петокнижието, сякаш Символът на Вярата не провъзгласява вярата в същия този Бог-Отец, "Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.", а Христос е "Син Божий, Единороден, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало." |
| Софистицираш Бонго. От тази ти писаница не мога да заключа, (ако си съгласен с писаницата си), ти обичаш ли ме или съм ти ... все едно?! |
Извинявам се, че не проверих линка   Изказването на ген. Сиси на български Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
| За пълнота ... СЛАВОЙ ЖИЖЕК Cега, когато всички сме в състояние на шок след убийственото фиаско в редакцията на "Шарли ебдо", е точният момент да съберем куража да помислим. Ние трябва, разбира се, недвусмислено да осъдим убийствата като атака срещу самата същност на нашата свобода, да ги осъдим без каквито и да било скрити уговорки (от типа на "Шарли ебдо" въпреки всичко провокираше и унижаваше твърде много мюсюлманите"  . Но подобен патос на универсална солидарност не е достатъчен - трябва да помислим за повече.Подобни размишления нямат нищо общо с евтино размиване на престъплението (мантрата "кои сме ние от Запада, извършители на ужасни кланета в Третия свят, че да осъждаме подобни прояви" . Още по-малко общо имат тези размишления с патологичния страх на много западни либерални леви партии да не се окажат виновни за ислямофобия. За тези фалшиви леви всяка критика на исляма се осъжда като израз на западната ислямофобия. Салман Рушди беше обвинен за ненужно провокиране на мюсюлманите и следователно (поне отчасти) отговорен за фетвата (арабско название за присъда), която го осъжда на смърт и прочее.Резултатът от подобна позиция е напълно очакван в такива случаи: колкото повече левите западни либерали изпитват вина, толкова повече те са обвинени от ислямските фундаменталисти в лицемерие и че се опитват да прикрият своята омраза към исляма. Тези обстоятелства идеално създават парадокса на суперегото: колкото повече се подчиняваш на Другия, правиш каквото той поиска, толкова по-виновен си. Излиза, че колкото повече толерираш исляма, толкова повече ще нарасне напрежението върху теб... Ето затова считам, че има недостатъчен зов за умереност сред редовете на твърдението на Саймън Дженкинс ("Гардиън" от 7 януари 2015 г.), че нашата задача е "да не преиграваме, да не хиперболизираме значението на случилото се и неговите последствия, а да третираме всяко събитие като ужасен инцидент, който просто ще отмине" - атаката над "Шарли ебдо" не беше обикновен "ужасен инцидент, който ще отмине" Нападението следваше конкретен религиозен и политически дневен ред и беше съвсем ясно част от много по-голям замисъл. Разбира се, че не трябва да преиграваме, ако това означава да се поддадем на сляпата ислямофобия, но ние трябва безмилостно да анализираме този замисъл. Това, което е много по-необходимо от демонизирането на терористите в герои, фанатични самоубийци, е развенчаването на този демоничен мит. Много отдавна Фридрих Ницше възприел как западната цивилизация се движи по посока на "Последния Човек", апатично създание, без велики идеали, големи страсти или привързване. Неспособно да мечтае, уморено от живота, непоемащо никакви рискове, търсещо само комфорт и сигурност, жив израз на поносимост към всички: "Мъничко отрова тук-там: така се правят приятните сънища. И повече отрова накрая за приятна смърт. Те имат своите малки удоволствия през деня и малките си удоволствия през нощта, но много внимават за здравето си. "Ние открихме щастието", казва Последният Човек и те примигват." Може да излезе, че разделението между снизходителния Първи свят и реакцията на фундаменталистите към него все повече очертава границата в опозицията да живееш дълъг, задоволителен живот, изпълнен с материално и културно богатство, и това да посветиш живота си на някаква трансцендентна кауза. Този антагонизъм различен ли е от онзи на Ницше, наречен “пасивен” и “активен” нихилизъм? Ние от Запада сме Последният Човек на Ницше, потопени в глупавото всекидневно удоволствие, докато мюсюлманските радикали са готови да рискуват всичко, дейци в битка, която може да доведе до смъртта им. Second Coming на Уилям Бътлър Йейтс изглежда идеален да разтълкува нашето сегашно затруднение: “От една страна, най-добрите страдат от липса на всякакво убеждение, докато най-лошите са изпълнени със страстна непоколебимост.” Това е отлично описание на настоящото разделение между анемични либерали и разпалени фундаменталисти “Най-добрите” са вече неспособни изцяло да се посветят на целта, докато “най-лошите” се посвещават на расистки, религиозен и сексистки фанатизъм. Обаче наистина ли терористите фундаменталисти пасват на това описание? Това, което очевидно им липсва, е отличителният белег, по който лесно да разпознаем автентичните фундаменталисти, от тибетските будисти и амишите в САЩ: отсъствието на яд, възмущение и завист, дълбока индиферентност към начина на живот на неверниците. Ако днешните т. нар. фундаменталисти наистина вярват, че са открили своя път към Истината, тогава защо им е да се чувстват застрашени от неверниците, защо да им завиждат? Когато будист попадне на западен хедонист, той не го осъжда. Той доброжелателно отбелязва, че търсенето на щастие на хедониста е в разрез с поставената цел. В пълно противоречие с истинските фундаменталисти терористите псевдофундаменталисти са дълбоко загрижени, заинтригувани от греховния живот на неверниците Със сигурност може да се наблюдава как в борбата с греховните “други” всъщност те се бият със своите собствени изкушения. Ето тук теорията на Йейтс изостава от сегашното положение. Абсолютната непоклатимост на терористите свидетелства за липса на истинско убеждение. Колко крехка трябва да е вярата на един мюсюлманин, щом той се чувства застрашен от глупава карикатура в сатиричен седмичник? Фундаменталисткият ислямски терор не се основава на убеждението на терористите в тяхното превъзходство или нежеланието им да пазят своята религиозна и културна идентичност от яростната атака на глобалната консуматорска цивилизация. Проблемът с фундаменталистите не е, че ние ги считаме за по-нисши от нас, а по-скоро в това, че те самите тайничко считат самите себе си за по-нисши. Ето защо нашите снизходителни политически коректни уверения, че не изпитваме превъзходство спрямо тях, само ги кара да се вбесяват и подхранва негодуванието им. Проблемът не е в културните различия (в усилието им да съхранят своята идентичност), но се крие в точно противоположния факт, че фундаменталистите вече са като нас, тайно те вече са възприели нашите стандарти и се мерят по тях. Парадоксално, но точно това, което липсва на фундаменталистите, е именно доза от онова истинско “расистко” убеждение в собственото превъзходство. Скорошната рязка промяна в мюсюлманския фундаментализъм потвърждава прозрението на Валтер Бенямин, че “всяко въздигане на фашизма свидетелства за провалена революция”: въздигането на фашизма е провалът на левите и едновременно с това доказателство, че има революционен потенциал, недоволство, което левите не са могли да оползотворят И не важи ли същото за днешния т. нар. ислямо-фашизъм? Дали възходът на радикалния ислямизъм не е точно в съотношение с изчезването на светските леви в мюсюлманските страни? Когато през пролетта на 2009 г. талибаните превзеха долина в Пакистан, “Ню йорк таймс” писа, че те са създали “класов бунт, който използва дълбоките пукнатини между малки групи от заможни земевладелци и техните бедни арендатори”. Ако обаче под “възползването” от тежкото положение на тези, които обработват земята, талибаните всъщност “сигнализират за риск за Пакистан, страна, която остава в голяма степен феодална”, какво спира либералните демократи в Пакистан, както и тези в САЩ, да се “възползват” по подобен начин от това тежко положение и не опитат да помогнат на бедните арендатори. Тъжният извод от този факт е, че феодалните сили в Пакистан са “естествен съюзник” на либералната демокрация… А какво са основните ценности на либерализма: свобода, равенство и прочие? Парадоксът е в това, че либерализмът сам по себе си не е достатъчно силен да ги спаси от фундаменталната яростна атака. Фундаментализмът е реакция – фалшива, загадъчна реакция, разбира се, срещу истински недостатък на либерализма и ето затова той отново и отново се генерира от либерализма. Оставен да се оправя сам, либерализмът бавно ще подкопае себе си. Единственото, което може да спаси основните му ценности, е една обновена левица. За да може това ключово наследство да оцелее, либерализмът се нуждае от братската помощ на радикалната левица. Това е единственият начин да се победи фундаментализмът, да го оставим без почва веднъж и завинаги. Да започнем да мислим в отговор на убийствата в Париж, означава да се откажем от самодоволството на снизходителния либерал и да приемем, че конфликтът между либералната снизходителност и фундаментализма е фалшив конфликт – порочен кръговрат между два полюса, които се подхранват един друг. Това, което е казал Макс Хорхаймер за фашизма и капитализма през 1930 г. (“Онези, които не желаят да критикуват капитализма, трябва да си мълчат и за фашизма” , трябва да се приложи и за днешния фундаментализъм: тези, които не искат да говорят критично за либералната демокрация, трябва да си мълчат и за религиозния фундаментализъм.24часа |
Няма религия, която да не чертае стриктна, дори противопоставяща граница между нейните вярващи и другите. ОК, сигурно е така. Въпросът обаче е дали в наше време свещенослужителите на дадена религия проповядват свещена война срещу друговерците именно защото са друговерци, дали последователите на религията убиват друговерци в името на своя бог и вярвайки, че заради тези убийства ще попаднат в своя рай, дали родители с радост изпращат децата си на самоубийствени атентати, защото вярват, че така ги пращат в рая, дали много от вярващите и свещенослужителите се радват и публично изразяват радостта си от убийствата на друговерци. |
| Ма разбира се, че всека религия проповядва свещена война. И каква е тази религия, която ще се ангажира с несвещена война? И изобщо има ли война, която не е свещена? Да искаш толерантна религия е пълен дебилизъм. Религията като носител на правата вяра казва - ние сме праведниците, а те неверниците. Какво правим? От хилядолетия едно и също - отвоюваме територии с войни и ги пазим с граници. Ясно и дясно поведение. Не каниш цигани в къщата си, защото ще я окрадат, замърсят и разрушат. Не каниш араби в къщата си поради други причини. По-богати от тебе също не каниш в къщата си, защото все нещо ще си харесат и ще ти го отнемат - мислят си, че всичко по право им принадлежи. Каниш хора твоята черга и твоята рода и товоята вяра. Там и скандалите и омразите са по-други, а не прерастват във войни на смърт. Така че - яки гранични стени, храниш своя армия и ходиш в неделя на Черква. Пороците си ги криеш и им се противопоставяш. На комар не играеш, наркотици не взимаш, с алкохол не се освинваш, по проститутки не ходиш. Идеално. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Въпросът обаче е дали в наше време свещенослужителите на дадена религия проповядват свещена война срещу друговерците именно защото са друговерци, дали последователите на религията убиват друговерци в името на своя бог и вярвайки, че заради тези убийства ще попаднат в своя рай, дали родители с радост изпращат децата си на самоубийствени атентати, защото вярват, че така ги пращат в рая, дали много от вярващите и свещенослужителите се радват и публично изразяват радостта си от убийствата на друговерци. Погрешно е конфликтът между част от мюсюлманския и западния свят да се разглежда само през призмата на религията. Както казва по-горе Жижек, случилото се в Париж е част от много по-широк замисъл, от много по-голям проблем. Свещената война на ислямистите не е фундамент на конфликта, тя е надстройка, гарнитура към него. Израелско-палестинският конфликт не е на религиозна почва. Агресията на СССР в Афганистан и съпротивата на местните нямат нищо общо с православието или исляма, мюсюлманите не интерпретират САЩ-ските инвазии като посегателство върху религиозните им свободи. Просто религията е онзи обединяващ извор на сила и смисъл за оцеляване, който слабите противопоставят на силните. Съвсем както по време на османското присъствие в наши земи. Детето се опасва с експлозиви, за да отмъсти за убитите си родители. За него религията е източник на морална подкрепа и допълнителна - допълнителна ! - мотивация. Напътствието на имама и обещанието за рая не е нищо по-различно от молебена за освещаване на оръжието и благословията на християнския свещеник за отиващите в атака. Родители изпращат децата си на такива акции също както навремето нашите родители са изпращи войника в казармата с китка. Само че сега войната е друга, 'асиметрична' и армиите не се строяват и покланят преди да извадят сабите. И още - тези самоубийствени атентатори не се различват по нищо от пилотите-камикадзе - вяра във воинския дълг към Родината, съчетана с вяра в божествеността на императора. |
Калки, Безкрайно примитивна е версията, че атентаторите се опасвали с бомби, защото очаквали да бъде изпълнена сделка: земният им живот срещу вечно блаженство. Сигурно има и такива, но не са мнозинство. |
| Мюсюлманските анклави подчиняват Франция: Натисни тук |
Съвременното християнство и будизмът? Съвременното християнство запрати кръстоносен поход /crusade - израза Бушлето/ в Ирак, за да оправи вътрешните му работи да смени ръководството. А истинските крузади са си били баш джихади.  |
Дорис 2015-01-13 14:15:28 За будизма малко знам, позачетох се в мрежата, доста неща не ги знаех - там се разпадат на различни направления. Някои са наистина кротки, други не. Оказва се, че дори Чингиз хан е бил будист, а го мислех за вярващ в Тангра. ТУК ИМА текст, в който също могат да се прочетат интересни неща и да се помисли върху тях - вестник "Гласове": Жан-Мари Льо Пен: Аз съм Шарли Мартел, вие сте шарло 2015-01-13 12:13:05 | Прочитания: 1124 | Коментари: 1 Принтирай Изпрати “Аз не съм Шарли”, обяви в събота Жан-Мари льо Пен, а в неделя добави: “Аз съм Шарли Мартел”, а политиците в грандиозното шествие в Париж са “шарло”. Ето какво каза още почетният председател на крайнодесния Национален фронт през последните дни. “Начинът, по който всичко това е оркестрирано, ми напомня демонстрации от същия тип, които бяха организирани със съучастието на медиите, включително на десни медии, по време например на аферата “Карпентрас”, когато Националният фронт бе обвинен, че е осквернил гробница в едно еврейско гробище, докато той беше напълно невинен. (… През 2002 г. беше точно същото явление: демонстрация, оркестрирана от цялата преса”, обяви Льо Пен в своя видеодневник, публикуван в сайта му в интернет.През 1990 г. имаше голяма демонстрация в Париж, в която участва френският президент социалист по онова време Франсоа Митеран. Поводът бе оскверняване на еврейско гробище, приписано на крайната десница. Авторите му бяха идентифицирани шест години по-късно като членове на неонацистка групировка, която обаче няма никаква връзка с Националния фронт. Говорейки за 2002 г., Жан-Мари льо Пен визира голямата демонстрация след първия тур на президентските избори, когато той изпревари кандидата на левицата и отиде на балотаж срещу Жак Ширак, който спечели президентския пост с 82 на сто от гласовете. “Анархо-троцкисткият дух” на “Шарли Ебдо” “Днес е: “Ние всички сме Шарли, аз съм Шарли”. Е добре, съжалявам, но аз не съм Шарли. Аз също се чувствам засегнат от смъртта на 12 френски сънародници, чиято политическата идентичност дори не искам да знам, още повече, че я познавам добре, тя е тази на враговете на Националния фронт, които искаха неотдавна в петиция неговото разпускане. Но аз не споделям духа на “Шарли”. Аз няма да се бия, за да защитавам духа на “Шарли”, който е анархо-троцкистки дух, развращаващ напълно политическата нравственост”, продължи създателят на крайнодясната партия. Националният фронт не бе поканен на републиканския марш в неделя в Париж, в който участваха почти всички френски политически партии, синдикати, асоциации, както и много чуждестранни лидери. По този повод Льо Пен коментира: “Всъщност нашето отстраняване е чест, която ни е оказана, и която, мисля аз, ще бъде интерпретирана като такава от нашите сънародници. Ако желаят, те ще имат случая да изразят своето мнение в урните”, добави Жан-Мари льо Пен. Атентатът срещу “Шарли Ебдо” е “според мен многозначителен акт в развитието на несигурността в нашата страна. И става дума за отговорността на нашите управляващи от 20 или 30 г. насам, защото е очевидно, че този терористичен феномен е свързан най-напред с феномена на масовата имиграция”, продължава Льо Пен във видеозаписа, направен веднага след развръзката на заложническата драма в Париж миналия петък. Не “Шарли”, а “шарло” В неделя той иронизира политиците, участвали в републиканския марш в Париж, наричайки ги не “Шарли”, а “шарло”. “Всички тези хора вървят с плаката “Аз съм Шарли”, докато те са всъщност “шарло” (“палач” - б.пр.), отговорни за упадъка на Франция”, заяви Льо Пен на пресконференция в Тараскон. “От доста време не само асимилацията, а дори интеграцията бяха изоставени от различните правителства, управлявали едно след друго”, заяви Льо Пен. “Искам да призная, че г-н Оланд има само три години отговорност в тези 20 г., а останалите 17 предишни години са на “Съюза за народно движение”, на Ширак, на Саркози”, продължи Жан-Мари льо Пен. “Г-н Саркози и неговите приятели, г-н Жюпе и г-н Оланд, г-н Камбаделис ще бъдат под ръка начело на огромната демонстрация (… Опитват се да превърнат чувството на скръб в позитивна политическа операция. Надяват се да повишат рейтинга на г-н Оланд”, коментира още Льо Пен. Според него френските и европейски политици, които шестваха в неделя в Париж “носят отговорността за това, което се случи”, тъй като не са се борили срещу “несигурността, която се корени в масовата имиграция”.“Аз не съм Шарли, аз съм Шарли Мартел”, добави Льо Пен, припомняйки за битката при Поатие през 732 г. и историческата победа на християните, водени от Шарл Мартел, над мюсюлманите. Превод от френски: Галя Дачкова | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Въпросът обаче е дали в наше време свещенослужителите на дадена религия проповядват свещена война срещу друговерците именно защото са друговерци, дали последователите на религията убиват друговерци в името на своя бог и вярвайки, http://en.wikipedia.org/wiki/Christian_terrorism Иначе от цитираните досега мнения, Жижек май стой най-близо до моето | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Безкрайно примитивна е версията, че атентаторите се опасвали с бомби, защото очаквали да бъде изпълнена сделка: земният им живот срещу вечно блаженство. Сигурно има и такива, но не са мнозинство. Абе не е толкова примитивна. По-скоро твърдата увереност, че отива отиваш на едно по-хубаво смясто, с реки от шербет и вино (макар на тоя свят да ти е забранено да пиеш) и те чакат девици, които не мислят, че си някакъв пъпчасал пубер, помага отколкото пречи на една самоюбийствена мисия. |