Какво бе построено през соца?
Отиди на страница:
Нашите деца не са в нашата писта , туй да ви е ясно,не защото е лоша ами много писти се отвориха и те си избират своята щото виждат нашата накъде води. Какво да му разказвам и обяснявам!!! Разгеле! |
Обаче туй внушение дето се промъква ,че някой ни е разрушил всичко и много приличя на онуй внушение ,че някой ще ни оправи не ми харесва.Хич не ми харесва защото за четвърт век имахме намколкоси демократично избрани парламента , правителства ,президент. Един от друг по демократи , един от друг по крадливи и представете си ги избирахме ние !!! Ние ,бе...аз и другите дето сега се жалваме...и кой ще ни чуе...то ние на се чуваме помежду си чакаме някой отвън да ни оправи... да , ще ни оправи ,но няма да ни хареса... или може да свикнем. Всъщност по темата "Кой ограби парите на държавата и източи държавните предприятия" има много да се пише. Защото част от индустрията можеше да се спаси чрез технологично обновление ако предприятията бяха приватизирани в началото на 90-те. Както направиха Чехия, Полша и Унгария. |
| @Oraсle 18 Яну 2015 02:17 „Интересно, с каква руда тогава са работили металургичните заводи в Линц, Донавиц, Кошице и всички останали, разположени във вътрешността на Централна Европа? Въпросът за въглищата също е уместно да намери отговор тук. Аман от недомислени мантри, повтаряни вече 25 години.“ Австрийската стоманена индустрия е изкарала половин век с местни руди. А след края на втората световна война е един от световните лидери в иновациите. Освен това е част от група която прозивежда стоманени изделия - от железопътни релси до кораби. Въпреки това производството на стомана в Австрия намалява и постепенно се изнася в страни с по-евтини суровини и енергия, включително в САЩ. Сигурен ли сте? Завода в Линц се води да е създаден след присъединяването на Австрия към Германия, което е малко преди края на Втората световна война. За иновациите не споря, достатъчно добре съм запознат с тях, но и те нямат много общо с въпроса, който задавам. А защо пропускате останалите металургични заводи, които съм споменал? И те ли са работили с местни руди, които би трябвало да са много по-добри от кремиковската, за да има някаква икономическа логика в създаването им? Въглищата не са чак толкова сериозен проблем, понеже транспортирането им е по-евтино отколкото на рудите. За въглищата се обърнете към колегата, който ги набута в дискусията. Хайде сега ако обичаш да отговориш ти на въпроса защо дадохте "Кремиковци" за досъсипване на Мутлтигруп? Кой от изброените по-горе заводи е имал такава завидна участ? Как да се спаси предприятие с дългове двукратно надвишаващи активите, чието единствено предимство пред конкуренцията е евтината работна ръка, което не е от чак такова значение в стоманената индустрия както примерно в леката промишленост? Защо аз да съм го дал? Това първо. Второ -- това вече се случва по демократично време. Трето -- виновните за съсипването на Кремиковци са същите тези, за които се говори в една съседна тема, цитат от където съм дал. И четвърто -- кога се формираха дълговете, за които споменавате, на „Кремиковци“ -- преди или след? Казвал съм го и друг път, ще го повторя и сега -- причините за затварянето на „Кремиковци“ не са икономически. Други са. Оставям на вродената ви интелигентност да ги открие. |
| Образованието. Трудно е да се окачeстви като постройка, или "построено", но за мен това е едно от най-големите постижения на соца. Достъпно за всички. Хората, завършили гимназия, или техникум по времето на соца се отличават с грамотност, знания и умения, каквито не виждам в ония, учили след това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Meto ot Interneto |
присъединяването на Австрия към Германия, което е малко преди края на Втората световна война. Според последни изследвания, присъединяването е доста преди края и малко преди началото на WW2 (знам, знам - със сигурност е неволна грешка - ама не се сдържах  ). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
| @TheRowdyAmerican 18 Яну 2015 12:30 присъединяването на Австрия към Германия, което е малко преди края на Втората световна война. Според последни изследвания, присъединяването е доста преди края и малко преди началото на WW2 (знам, знам - със сигурност е неволна грешка - ама не се сдържах). Въпрос на гледна точка е -- дали 7 (години в случая) е много (доста) или малко. И по-добре да се бяхте сдържали. |
присъединяването на Австрия към Германия, което е малко преди края на Втората световна война. И присъединяването на България към Оста, което е малко преди Априлския пленум. |
карагьозов 17 Яну 2015 22:48 Мнения: 1,627 От: Bulgaria Истината е, че в недрата на сътворяването на материалното през соца се бе загнездил паразитът на разрушението, продажничеството на всичко, което днес наблюдаваме. Няма защо да се лъжем за това. Във видът, който го помня соца - от началото на 70-те до края на 80 - те, соцът беше тръгнал в напълно погрешна посока. При Никита Хрущев е зададена напъллно погрешна линия на развитие, която се описва с една дума на руски обывательство . Отлично впечатление правеха онези, които не мрънкаха на фона на средностатистическия български, а и руски и румънски мрънкач през онзи период. В Брежневския СССР беше пълно с мрънкачи - най-вече лелки. В България също. Мрънкачи? Не! Обикновен стремеж да живееш по–добре,по–богато,по–комфортно. Дали заслужено или не. Няма да споря какво е построено или не. Много или малко. Но докато всички бяха впрегнати(буквално( ,някои само ползваха от построеното. Всеки от вас помни и има примери за това неравенство. И всички се стремяха да бъдат от страната на правоимащите. Като почнеш от„учи чедо за да не работиш“ и стигнем до анкетите за работа в които се пишеше партийната принадлежност на родители,братя и сестри. Нямаше радост в този ваш социализъм. Само децата донякъде и до определено време бяха радостни. И аз съм бил и чавдарче и пионерче. И аз съм ходил по манифестации. И с радост. Първият ми сблъсък и замисляне дойде в 7ми клас. Тогава бяха приемни изпити за специализираните гимназии. Половината от нашият 8ми клас бяха приети и учеха някакси ,въпреки слабите резултати. И разбираш че има привелигировани и други. А от там и бездушието. И това е една от причините за 90година. |
Ако си припомним какво е направил Стамболов за 5 години, постиженията на соца за цели 45 години изглеждат доста жалки.  Я си припомни какво представляваше България преди аз да взема държавата. Нямаше пътища, нямаше железници, нямаше пощи, телефони нямаше, нямаше училища, нямаше библиотеки, за университети да не говорим. Нямаше банки, нямаше съдилища, нямаше бирници, нямаше знаме, герб си нямаше даже тази държава. нямаше театри, нямаше музеи. Преди мен България имаше 25 работилнички. В момента работят 501 фабрики - хранителни, текстилни, циментови, керамични, въжарски, кожарски, машиностроителни, барутни и прочие. Накарах народното събрание да приеме закон за насърчаване и покровителство на местната индустрия. Заставих всички държавни чиновници да носят дрехи българско производство, обуща - българско производство. Чорапи, шапки, шалове, ръкавици, ризи, копчета на ризите - българско производство. Прокарах закон за пътните съобщения, закон за субсидиране на всеобщата и всестранна просвета на населението чрез училищата, науките, театрите и литературата. Закон за развитие на селското стопанство и търговията. Изтеглих кредити, сключих заеми, привлякох чужди капитали, модернизирах и селското стопанство. Внесох земеделски машини, породист добитък и култивирани семена и разсади от Европа и изпратих там, в Европа, момчета на държавна издръжка, да учат агрономство. Разширих овощарството, бубарството, лозарството, винарството, лозовите насаждения. Миналата година, ако помниш, България излезе на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението. Построих 1672 училища, 12 банки, 32 болници, 38 обществени бани, прокарах 5343 километра шосета, въведох пътната повинност. Всеки мъж от 21 до 52 години 5 дни в годината задължително доброволно, по своя воля, да чука камъни по пътищата. Построих железопътните линии Ориент Експрес, Ямбол - Бургас, София - Перник, София - Радомир, Каспичан - Търново, Севлиево - Ловеч, Плевен - София, Пловдив - Чирпан, Нова Загора - Сливен - Ямбол. Открих пристанища в Бургас и във Варна, облагородих селата и градовете. Във всяко село построих ново читалище и амболатория. Организирах междуселски пощенски служби. В София издигнах големи обществени сгради. Турския конак преустроих в модерен дворец. Построих сграгите на Народното събрание, Българска академия на науките, Военното училище, Министерство на войната, Държавната печатница, Централна гара, Орлов мост и паметника Левски. Открих Висшето военно училище и първата забавачница, Пощенската палата с модерна телефонна централа, Пожарната палата и полицейската служба. Прокарах водопровод с Витошка вода, кръстих улиците и ги осветих нощем с 400 газови фенера, номерирах сградите, взех решение за построяването на Народния театър, Синагогата, Духовната семинария, Военния клуб, Централни хали, Централна градска баня, държавния музей, Висшето държавно застрахователно училище и обсерваторията. Тази година в Пловдив на 15 август триумфално открих първото българско земеделческо промишлено изложение. На изложението присъстваха 24 страни. Беше посетено от 160 000 души. Наградени с диплом бяха 1000 български производители и над 400 чуждестранни изложители. Лично аз представих на публиката първия български плуг, първата българска вършачка, първия български механизиран стан, първата българска машина с автоматично действие за производство на овощарски клечки, първата българска парна машина, първата българска помпа. Открих първата българска изложба и първия български събор на народните песни и танци. Изтеглих първия билет от първата българска държавна лотария. Ден през ден американските вестници се надпреварват да пишат за българското икономическо чудо. И всичко това направих аз, Стефан Стамболов, за пет години. |
Какво бе построено през соца? Ако ще се осветлява въпросът от всички страни, трябва да се споменат и построените през соца концлагери, евфемистично наричани от тогавашната власт ТВО (Трудово-възпитателни общежития), а сред народа известни като "лагери на смъртта". Ето и факти за лагерите: http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B0/ За българския социализъм: http://www.bulgarianhistory.org/category/rubriki/socializym-po-bulgarski/ Фотогалерия "Спомени от НРБ": https://www.facebook.com/Peoples.Republic.memories?fref=ts |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Соца си беше трудов лагер без право да го напуснеш. Логично е да има някои постижения след като бачкаторите не можеха да избягат от него. Той и Хитлер построи доста неща. |
Нямаше радост в този ваш социализъм. Бе, то и при вашия капитализъм, истинската радост комай е, само когато направиш първия си милион. |
Бе, то и при вашия капитализъм, истинската радост комай е, само когато направиш първия си милион. За разлика от Соца, от капитализма спокойно можеш да избягаш, никой няма да те държи насила в него. Кеф ти Куба, кеф ти Северна Корея. |
| През соца каквото се построи, бе от хора възпитани до '44-та, в нормалното предишно общество, с нормалните български ценности - трудолюбие, честност, патриотизъм. Когато техния дял от работната ръка започна да намалява в края на 70-те, за сметка на хората с "новия" морал, нещата тръгнаха назад. Новият морал бе специално възпитан, чрез лансиране на: - послушните слагачи на партийните секретари, вместо на най-трудолюбивите и производителните; - "певците" докладващи кой какво казал, наместно честните, - и безродниците, упояващи се от пролетарския интернационализъм и най-вече от "вечната дружба", което им замести патриотизма... |