Какво бе построено през соца?
Отиди на страница:
| Превърнахте темата, както и почти всяка друга, в просташка крамола, махленска свада. И за това не са виновни опонентите, напротив, много добре си свършиха работата. Принизиха моментално дискусията, защото сами влязохте в нея. Коментари по същество липсват. Защо? Защото е по-лесно да се дърлиме с опонентите, отколкото да се даде информация по същество, нали? Авторът на темата зачезна яко дим и дори ме помоли да не пускам дълги постове! Кое му попречи много интересно? Интревюто с Мутафчиев или с Хазаросян? Или списъкът с язовирите. Ако и тази тема ще я свеждате до идиотски спорове с провокатори за кенефпапира и презвръзките, то решението ми е много просто - изтривам си постовете, за да не пречат на автора - демек вдигам си чуковете | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
- два вида хляб (типов и добруджа) - краве кисело мляко и прясно - силно разредено. - пилешко и кренвирши, за празниците малко Йегнешко и свинско, а телешкото е било на лотарийни принципи. - бира, лимонада и други газирани питиета Уж темата беше, какво сме построили през социализма, но стигнахме набързо до какво сме яли и как сме с..ли. Като повече време се отдели на второто. |
Уж темата беше, какво сме построили през социализма, но стигнахме набързо до какво сме яли и как сме с..ли. Ами, какво да се прави - твърде много хора и тогава, и сега се интересуват само от храносмилане и отделяне. Не са в състояние да проумеят какво отношение към техните лични тънки и дебели черва имат металургията, промишлената химия или напоителните системи. Очевидно още живеят с представите от началото на 'прехода', когато мантрата беше да закриваме всичко и да се занимаваме само със земеделие (на дребно, никакви ТКЗС!) и туризъм. |
Уж темата беше, какво сме построили през социализма, но стигнахме набързо до какво сме яли и как сме с..ли. Като повече време се отдели на второто. Не всички, не всички. Виж чии са свидните клозетни спомени. И за да спрат, е добре да попрочетат повечко - Натисни тук. Занимателно четиво.  Впрочем, в линка има снимка на пакет френска тоалетна хартия от 1960 година. Точно такава се продаваше онез години и у нас без всякакви опашки, но без картинка на опаковката. ТЧК, както казва Страйкито.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Да де, но ние правим ежедневието Тогава - продължавай да го правиш, колкото имаш сили и нерви, не се отказвай. |
пакет френска тоалетна хартия от 1960 година. Точно такава се продаваше онез години и у нас без всякакви опашки, но без картинка на опаковката. Именно това визирах малко по-горе. |
Калки 2015-01-19 09:35:14 Тогава - продължавай да го правиш, колкото имаш сили и нерви, не се отказвай. Разбира се! |
| Патосът на социалистическото строителство и "изграждането на новия човек" и тяхната разруха днес. Това остана от социалистическия реализъм „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!" Ти ли ме бутна или сам си паднах. |
Патосът на социалистическото строителство и "изграждането на новия човек" и тяхната разруха днес. Виж как започна да вдяваш, щом си забелязал разрухата днес.  |
"Съвременният свят е взривоопасно наситен с хора, чиито вътрешен свят се намира в изключителна дисхармония. "Младите лумпени", както ги наричат социолозите, представляват декласирана маса с неясни социални корени, те са лишени от ясни нравствени понятия и политически ориентири. Активността на тези елементи в ежедневния живот варира от обичайната търговска треска до спекулациите на фондовия и валутния пазари. Задълбочаването на "революционната ситуация" води до нарастване на притежавания от тях антисистемен протестен заряд, развиващ се на фона на неосъществените им амбиции." |
| Съжалявам, че няколко дни не се включвах - нямах възможност. Днес изчетох постовете и имам предложение - както очаквах станало е мазало, но няма друг начин освен да се постват факти предимно под форма на числа.Както бе направил Карагьозов - не си изтривайте постовете колега. Ще се опитвам да копирам и систематизирам фактите които пишете. Както и да филтрирам фекално - тоалетната душица на определени никове. Явно ще трябва да го правя това извът форума и от време на време да поствам тук само кое е събрано за евентуална корекция и добавяне. Ей така - стъпка по стъпка и по малко да събираме.Ще ми бъде по лесно ако няма спорове, щото чета и тях за да извлека нещо но уви - само ме затрудняват и затвърждават в мен убеждението, че за част от матряла трите кита на които се крепи въобще обществото са тоалетната хартия, дамските превръзки и бананите. Последните от време на време се въртят с други също толкова важни фундаменти, но тенденцията е да се стабилизират. Предложих в началото да съберем и това което е изградено в културата, здравеопазването, образованието - но виждате какво става , то където има числа - толкова язовира, толкова химически завода..., че пак лайнометите стигат в крайна сметка до трите кита, а ако се впуснем в тези толкова важни, но трудно измерими с числа области ....до нийде няма да стигнем. За съжаление те бяха едни от най добре развиваните по време на соца. Всъщност това което ме накара да отворя темата дойде от сайт на който попаднах случайно, търсейки друго. Ето този Натисни тук и по точно този абзац - В навечерието на Втората световна война, според една анкета от 1939г. публикувана в списание „Economist“ можем да съдим за икономическото и социалното положение на българското село по това време: „Само 19,5% от селските семейства имат тухлени къщи. Средното селско жилище е от две стаи в които и се готви. В тях живеят и спят средно по около 6 души“. 17,4% нямат нужници; 57% нямат водопровод или собствен кладенец, поради което 10% от всичкия изразходван труд отива за носене на вода от други места. Само 80% от домакинствата имат кревати, а останалите спят на пода; 28% нямат печки, а стари кофтори или огнища; 30% нямат юргани; 43% нямат дюшеци; 11,22% спят на земята; 53% от семействата нямат кухненски шкафове, в които да прибират на чисто съдовете и храните.“ Стори ми се добра "отправна точка" Друг повод беше прочетеното - От много по-голямо значение е, че преди Горбачов да дойде на власт в Съветския съюз, България успява да използва успешно приоритетните икономически отношения, които има със своя „голям брат“, и внася евтини суровини от Съветския съюз. Част от тях се преработват и реекспортират. За да не ядосат своите съветски другари, българските комунисти отделят част от приходите за различни комунистически режими в развиващите се страни. Основно обаче доходите от чужбина се използват за внасяне на технологии извън Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). в един не "особено любезен" по отношение към соца източник - Натисни тук - Да, точно - ИПИ!И още нещо - все пак от по късни години, но има статистики къде сме се намирали тогава и къде сме сега - ето Натисни тук Колеги, не се впрягайте на дребните душици, моля - фактите, Калки - щеше да даваш линк към инфо за първите години след 44 г. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Old_BG |
Ами, какво да се прави - твърде много хора и тогава, и сега се интересуват само от храносмилане и отделяне. Не са в състояние да проумеят какво отношение към техните лични тънки и дебели черва имат металургията, промишлената химия или напоителните системи. Доколкото ми е известно стремежът на човек е да живее по-добре, което включва всички аспекти от битието му, вкл. и културните му потребности. И да, при социализма имаше дефицит на стоки , вкл. жилища и автомобили. Освен това съществуваше и цензура като започнем от упадъчната музика и свършим с подбора на филми по кината. Вярно, че за някои нямаше дефицит, защото бяха по-високо в йерархията и за тях всичко беше достъпно. По-горе изброих кои бяха привилегированите. Както писах и по-горе част от индустрията можеше да се спаси чрез приватизация през 1990-91 и последващо технологично обновление. За съжаление голяма част от продукцията на бълграските фирми беше неконкурентоспособна на международния пазар и не можеше да се продава другаде освен на гарантираните пазари на СИВ. За съжаление качеството беше основен проблем за българските стоки. Самият факт, че дори българските граждани се ориентираха веднага към вносните битови стоки веднага след като те се появиха на пазара показа, че много от производителите бяха обречени. Дори и за производителите на качествена продукция съществуваше проблем и той беше, че в сектори като изчислителната техника технологиите старееха твърде бързо и на пазара се появяваше нова, по-модерна продукция. Българската тежка промишленост и тогава беше много енергоемка и разчиташе на евтини суровини, нефт и газ от СССР. Примерно, Химко беше печеливш и работеше когато газът беше на ниска цена. Освен това отново, както в случая с Кремиковци вместо с местна суровина (находището край Чирен), се работеше с вносна. Находището в Чирен беше силно надценено като количество. Това бяха обективни проблеми и те не могат да се омаловажават или отричат. При пазарната икономика основното не е да построиш завод и да произвеждаш, а това което произведеш да можеш да го реализираш с печалба. Нещо, с което социалистическата икономика не можеше да се справи. Затова бяха нужни бързи реформи. По какъв начин те протекоха в България и по какъв в другите държави, видяхме всички. За съжаление мутризираната и парцелирана икономика, както и корупцията и липсата на ефективна съдебна система гонят сериозните инвеститори. Така, че разграбването и източването на народни пари не е единственият грях на управляващите по време на прехода 1989-90 г. По-големият грях е бетонирането на перверзните обществени отношения и превръщането им в норма, разпадът на обществения морал. Това беше пък ролята на субективния фактор, който доведе държавата до досегашната ситуация. |
| Особено приятно впечатление прави факта, че към 70 г. сме били по производство на глава от населението пред Унгария, Румъния, Полша,Малта, Португалия, Кипър и много близо до Чехословакия, Испания, Ирландия и Гърция. Не мога да намеря статистика на ООН с такива разбивки преди 70 г., Някой разполага ли с такива или приблизително такива данни. |
| Колеги, казвам пак: имаме идеално систематизирано издание на цялата материално-техническа база на социалистическия период - 1944-1990 г. в енциклопедията "България" на БАН. Имам това издание, прекрасно е и е най-авторитетното издание в България като справочник за това какво е България направила, къде се намира на територията, какво произвежда и т.н. По-горе от него като справочник няма нищо! Ангажирам се всяка седмица поне да пускам по две информации за материално-техническата база на соца, за инфраструктурата, за сградите на институтите на надстройката и прочее. При едно условие, което ще направи темата хубава. Не завързвайте дискусии с опоненти, защото всъщност не са опоненти, а са нещо друго. Дано ме разбирате! Много искам тук да ИМА ДВА ПОТОКА ОТ КОМЕНТАРИ - единият поток да е систематизирана информация за изграденото, а другият да са те с тоалетната хартия на врата окачена, с двете торби у ръцете с бананите и превръзките там бинта марлите...Това само като върви два дена така на два успоредни потока и да видите какъв ред ще настане и какво изящество - Сан Суси тука. Има в Амазония, ма Солимоеш й викат там и се допират два потока, два стрийма, у една река - едната черна, другата бела и НЕ СЕ СМЕСВАТ!!! Прочее, ще изчакам два дена да видя как ще я караме и ще реша за себе си дали участвам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
При пазарната икономика основното не е да построиш завод и да произвеждаш, а това което произведеш да можеш да го реализираш с печалба. Нещо, с което социалистическата икономика не можеше да се справи. Затова бяха нужни бързи реформи. По какъв начин те протекоха в България и по какъв в другите държави, видяхме всички. За съжаление мутризираната и парцелирана икономика, както и корупцията и липсата на ефективна съдебна система гонят сериозните инвеститори. Това е добре казано.Може би , ако бяхме живяли само в пазарна икономика щяхме да имаме същите строежи , ако не и повече.Стига да е било изгодно на националния капитал. Да , ама при нас не се случило така и вместо да търсим "паре прим" сме търсили нещо друго в една система , която не е държала много на разходите и е имала особено мнение за печалбата. Едно е сигурно : и в двата случая нямаше да орем с волове и да си светим с газени ламби.Щеше да има някакво развитие.Тукашната публика умира да докаже ,че единия път е изцяла погрешен, а другият експлоататорски и нечовешки.Когато разберем ,че първобитно общинния строй е по добър от робовладелския или обратното тогава ще знаем. Досега и по този въпрос има за и против. |