Какво бе построено през соца?
Отиди на страница:
| И за транспорта и инфраструктурата да ти постна два реда тогава: Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866 г. След Освобождението, Народното събрание по времето на управлението на Петко Каравелов приема закон за създаването на Българските държавни железници. Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4426 км. Превозени са 6 100 000 тона товари и 12 400 000 пътници за годината. Тези цифри, съпостававени с другите страни от нашия континент, показват, че България дели с Албания последно място в Европа и следва- жп панорамата на България чрез кратка цифрова равносметка в периода на соца: разгънатата дължина на жп линии от 4426 км достига 7662 км; двойните линии от 0 км до 965 км; електрифицирани линии от 0 км, до 2650 км; превозените товари от 6 100 000 тона до 88 300 000 тона; превозените пътници от 12 400 000, до 106 900 000 пътника; 4 дребни работилници срещу 15 съвременни промишлени предприятия и т.н. ......... През 1942 г. морският флот притежава 9 кораба с обща товароносимост 30 178 тона. Той е изцяло потопен през Втората световна война. На Девети септември България е без нито един морски кораб. и се отива до- през 1989 г. България разполага вече с 109 броя различни типове морски кораби с обща товароподемност 1 821 737 тона, а речното корабоплаване – със 153 плавателни съда с обща товароподемност 169 961 тона. ----------- и пак да се види от къде тръгваме - (През 1944 г. в България се движат 5896 броя автомобила, в това число 802 автобуса, 3867 товарни, 1227 леки – от тях 643 броя за таксиметрови услуги) и стигаме до - През 1966 г. дължината на автобусните линии достига 71 000 км между 4740 населени места. През 1989 г. автобусите стават 24 500 броя – 15 000 за общо ползване и 9500 на различните ведомства. Относителният дял на автотранспорта от общия брой превозени пътници е около 70%. Почти на всяко по-голямо предприятие се осигурява отделно обслужване с автобуси за превоз на работниците в зависимост от сменността на тяхната работа, отделни автобуси и линии за превоз на ученици в слабо населените места, до железопътните гари, за туризъм и екскурзии и т.н. В края на 1989 г. общият брой на автомобилите нараства до 2 237 484. за пътищата: на Девети септември в пътната мрежа от 22 195 км едва 409 км са покрити с трайни настилки, предимно паважни. Само девет километра от Варна до Евксиноград са асфалтирани. Около 1 400 населени места въобще не са свързани с редовни пътища. и се стига до: В края на 1989 г. пътната мрежа достига 37 560 км. От тях 32 597 км са пътища с трайна настилка, преди всичко с асфалтово покритие. Дължината на въведените в експлоатация автомагистрали е 274 км. Построени са 3589 нови мостове и виадукти, а 3468 дървени мостове са заменени с масивни. |
Затова ти казвам, че няма начин да сме били по-напред Пак, но за последно - виж статистиката. За нея твърдя че 1970 г. /за съжаление не намирам статистика на ООН от по рано/ сме ПРЕД тези страни по GDP per Capita! Чети и сетне пиши. Обратния порядък дава добър резултат само за вътрешно ползване. |
Или си забравил как българските туристи ходеха по социалистическата чужбина на пазар за битови стоки? Ти им говориш за язовири и заводи, за "Пирогов" и Софийския Университет, те - за битови стоки и тоалетна хартия. |
Ти им говориш за язовири и заводи, за "Пирогов" и Софийския Университет, те - за битови стоки и тоалетна хартия. Е, по бройки заводи и язовири може и да сме ги минали, но то не е само до бройката. Публична тайна беше, че хората в другите соцдържави живееха по-добре. Да сравняваме Прага и Будапеща със София през 80-те! А стига, де! |
| Не знам Калки, дали да говорим тук за здравеопазване, образование и култура - постнах вече че трола от числа не прифатя, какво остава за това. Ако иска някой да си пуска тема за култура, наука образование - ще поствам и там - то и тези неща са най добре развивани през соца де факто, но всичко гледа другаде... За здравеопазване - само два реда - През 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа - с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. Значителни райони от страната практически са лишени от медицинска помощ. и се стига до - За 45 г. по тези показатели /подчертаното от мен, да няма неразбрали!/ България изпреварва Австрия, Чехия, Франция, Швеция и други страни. Осигуреноста с болнични легла сега достига 54 на 10 хиляди, със санаториални - 5,4 на 10 хиляди, с лекари - 34 на 10 хиляди и със стоматолози - 7,4 на 10 хиляди. |
За 45 г. по тези показатели /подчертаното от мен, да няма неразбрали!/ България изпреварва Австрия, Чехия, Франция, Швеция и други страни.  Вероятно взети заедно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
За 45 г. по тези показатели /подчертаното от мен, да няма неразбрали!/ България изпреварва Австрия, Чехия, Франция, Швеция и други страни. Онея журналисти от Работническо дело, да не би още да са живи?  За какви държави от типа на Австрия ми плямпате?! НИЕ с братския СССР изпреварихме дори САЩ и както някъде ми се мерджелее, но не съм сигурен в кой форум, при изпреварването ни видяха ГОЛИТЕ ЗАДНИЦИ. Така че сопрете се с тези изпреварвания. Не са желателни.  |
Е, по бройки заводи и язовири може и да сме ги минали, но то не е само до бройката. Публична тайна беше, че хората в другите соцдържави живееха по-добре. Ако си забелязал, темата е "какво бе построено", не е за мерене на пиш... пардон, унгарски или краковски салами. Но, понеже си почнал, ще отбележа, че по времето на соц-а ние изнасяхме домати в Полша. Сега е обратното. |
| По времето на ранния, развития и още по-развития социализъм у нас бяха... хм, "построени" почти всички от списващите тук. Това, че част от тях не се харесват сами е несъизмеримо с реално достигнатото. |
| Темата е много ясно формулирана,Какво бе построено през соца? Значи трябва да се опитаме да докажем колко сгради, колко язовирни стени, колко статуи, колко партийни домове, колко заграждения от Кърджали надолу, колко пътища, колко ТКЗСта, ДЗСта, кооперативи, паметници, да отдадем необходимото на индивидите претрепали се от простотия за едното звание Герой на Социалистическия Труд и работили като луди за жълти стотинки, като по този начин ще изведем и формулата за психостатута на българина. Темата е много интересна. |
Значи трябва да се опитаме да докажем колко сгради, колко язовирни стени, колко статуи.... Да. За да можем след това да си дадем сметка колко от построеното е оцеляло. Както и да се опитаме да си дадем сметка дали то би било построено при една по-друга система, особено като сравним какво е построено в новия, светъл и лъчезарен пост-соц. Но акцентът е върху построено, не изядено, изпито, изс*ано и обърсано. |
Както и да се опитаме да си дадем сметка дали то би било построено при една по-друга система Много спекулативно е да се разсъждава "какво би било". Единственото що-годе приемливо сравнение между системи е да се сравнят две близки държави, тръгващи от близки позиции и развиващи се в различни системи. Най-добрите примери са с разделена на две държава - източна/западна Германия, северна/южна Корея. Би могло да се сравнява България с Гърция. Няма лошо да се гледа какво е построенно. Странно е, че го гледат предимно хора, които припознаваха за свой лидер казалият "асфалт не се яде" Станишев. Странно, но допустимо. Щом ви интересува, гледайте си. Не отричам, че много беше построено през соца. Повечето от построените заводи обаче бяха жизнеспособни само в условията на СИВ - без евтините суровини и осигурените пазари на СССР нямаше как да оцелеят. Както си гледате построеното и оценявате соца по него, не отричайте правото на други хора да оценяват соца по други критерии. Аз бетон не ям, строителство заради строителство не ме интересува, интересува ме как съм живял аз и семейството ми и как живея сега. Интересуват ме и нематериални неща, например свободата! И не забравяйте, че хората тогава се мъчеха и рискуваха живота си не за да дойдат от други страни при сторителството в България, а за да избягат от него. |
| Хора... Не консуматори, не потребители... ------------------------ Сайтът на Генек |
Поздравления на Олд_БГ за темата.  Тя е разисквана тука много детайлно и систематино, но прахоляка който сега се сипе не дава такава възможност и нивото пада. Сега векторът е ”назад и надилу” към дъното. С други думи подобни теми са нещо като ”История славяноболгарская” на монаха от Атон Паисий. Накратко при соца малката и незначителна държавица БГ е сред първите 20 на света по ключоеите показатели. Кремиковци и ЗЗУ в Ст. Загора бяха сред най-големите заводи в европа и света. Сега сред всички комшии наоколо само Турция покрива тази класация. Тежкият недостатък – ниските заплати бяха ок. 7-8 пъти повече от турските. Тогава никой и не допускаше, че ще изпадне толкова ниско, че да се реди на опашка до кофата с боклук. Това сега е факт.  |
да отдадем необходимото на индивидите претрепали се от простотия за едното звание Герой на Социалистическия Труд Герой на социалистическия труд си беше доста престижно и полезно звание. Да ви разкажа как Герой не социалистическия труд постави веднъж рекорд за скоростно зидане. Не мога да се сетя за името му, един черен с мустаци. Докараха го пича с една Волга. Беше си с костюм. Свали сакото и наметна една синя манта. Зида беше захванат и висок към метър и около 8 метра дълъг. Канапа опънат, тухлите наредени на магарето и варта в три корита. Един трудовак с лопатата слага вар по зида, втория подравнява с мистрията, нашия почна да реди тухлите, а трети трудовак обира след него. Изкара три реда за около половин час. Почти кубик на час се получи, а нормата тогава май беше два на ден. Туй беше на Сестримо през 74-та. |
| Манрико, по време на соца му бях голям критикар. Даже и Иван Гарелов по Панорама ми е чел критикарски мат'риял(сред единици такива), подобен на сегашните. Народилите се нашенски "демокряки" и "капуталисти" са пълна скръб, те са същото като убийци на партизани, развяващи червено знаме на 9 септември. Когато упадъчни елементи развяват байряка нищо друге не се случва освен упадък. Упадък на икономика, култура, самосъзнание и памет или нещата които са темел на цивилизацията. Поне на тебе трябва да ти е ясно, че "системите" са динамични, а соца и капа са скромен период от човешката история. Например през 60те год. същата тая Франция се тресе от маоизъм, сталинизъм и революционен плам, непознати в тогавашна соц БГ и всичко е закономерно според конкретните условия. С една дума, думата не е соц или кап, а цивилизация или нещо представяно ПиАрски като цивилизовано варварство. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
Много интересен феномен съществува тук в тази тема и в живота и мисленето ни през последните двайсе и пет години. Понеже не живеем добре сега . То е очевадно от всякъде чувстваме необходимост непременно да докажем колко зле сме живели преди да избухне демокрацията за да притъпим усещането си че сме се прекарали дружно и поединично.Всъщност ни прекараха, ма тоз път в друга поза ,несоциалистическа...  |