Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Дори и в най-уредените, китни и социални държави са живели и живеят хора, които все за нещо са били недоволни и са смятали, че нещо не е както трябва. Напълно уредения живот сам по себе си е смъртоносен за определени хора. Самоубийствата в Швеция го демонстрират красноречиво. |
| Вратите не се заключвали... И сега циганите не ги заключват Посрещахме заедно празници, радости - В "комуналката" по чиито тертип бе "построено" общуването ни - почти се изключваше самостоятелния семеен живот. Знаеше се всичко за всеки... Дори "светая светих" на семейството - интимните взаимоотношения - беше предмет на коментари, анализи и намеци от съседите  Живеехме задружно... в нищетата и равната ни бедност, това беше начина ни да оцелеем... За съжаление около 15 % от хората са движащата сила... двигателът... Останалите 85% имат само едно предназначение - да поддържат горенето... Сигурна съм, че ако сега - с вълшебна пръчка - се разменят местата на миналото и сегашното, тия 85% пак ще са същите, които сега жалят И аз, със тях, жаля - за младостта си  |
 Интимните отношения и сега са обект на коментари и анализи от съседите..Особено /както стана миналия месец в нашия вход/ когато някой сложи на вратата надпис "Александров, мръснико, знам какво правиш!" |
Интимните отношения и сега са обект на коментари и анализи от съседите.. И повече от това дори- обект са на вестниците, и телевизията. Биг брадър |
Живеехме задружно... в нищетата и равната ни бедност, това беше начина ни да оцелеем... За съжаление около 15 % от хората са движащата сила... двигателът... Останалите 85% имат само едно предназначение - да поддържат горенето... Дори 10% са достатъчни за да издържат с труда си всички останали. Но останалите 90% са изключително важни. Те са пазара, консуматорите-потребители без които капитализма не може да съществува. С навлизане на роботизацията, измислените работни места които сега заемат тези 90% постепенно ще изчезнат и всичко ще си дойде на мястото. |
Дори "светая светих" на семейството - интимните взаимоотношения - беше предмет на коментари, анализи и намеци от съседите Виц от ония години. Класическа осеметажна панелка в краен столичен пролетарски квартал, населявана от крайни пролетарии. Десет и половина вечерта, децата вече спят, от лявата гарсониера на втория етаж се носи задъхан шепот - - Айде ма, Марче, децата заспаха, дай ми малко, моля ти се! - Изморена съм вече, нищо няма да ти дам - отсича Марчето. - Много ти се моля, само малко...  И така двайсет минути, докато от двустайния на шестия етаж проехтява възмутен глас. - Йорданова, айде дай му най-после и да спиме всички, че утре сме първа смяна!  |
И за масали! Той какви би ги наразправял туканка... Деликатес! Като го каза, та се сетих на кого ми е приличал винаги - на Макс и Мориц, съвместно. Има некъф калпазанлък у него, сякаш всеки момент ще стори беля или нещо нестандартно. |
Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Ами това си е законът на джунглата. Едва ли Господ е дал разум на човека, за да се държи като звяр в джунгла, а не като разумно и цивилизовано същество. Според горните думи еволюцията е била излишна, цивилизацията - също, Библията - също. Ако трябва с първични животински инстинкти да живеем във високотехнолоично общество ,напразно поколенията учени, откриватели, изобретатели, писатели, художници, артисти са хабили усилия, та накрая да живеем отново като диваци с дивашки взаимоотношения. Подобни разсъждения водят и до оправдание на войните, вкл. и днешните и предстоящите | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamer |
Подобни разсъждения водят и до оправдание на войните, вкл. и днешните и предстоящите. Не само, но подобни разсъждения навяват най напред скудоумие - изключват интелекта на човека - в култ се издигат силата, бързината, решителността, смелостта - привични преди всичко на животинския свят и както продължава колегата - хитростта, безскрупулността и т.н. функции на човешкия мозък, влизащи в една категория наричана до сега - долни инстинкти. Пази Боже, същество от подобен закърнял интелект /или аз си ги наричам направо примитиви/, та пази Боже такива същества да стоят в командната зала на човечеството. Уви, особено в последно време са се издигнали на недопустимо високо ниво - / виж булгаристан/, но не само. Тъпия филм "Планетата на маймуните" започна да се превръща в реалност. |
Да напомня, че макар и диктатура, "соцът" осигуряваше дъжавна сигурност - в буквалния смисъл на думата. Не съм чувал някой тогава да се е притеснявал България да бъде въвлечена във война. Силна армия и главният съюзник - на един *** место. Как е сега България през соца поне на два пъти е била нпод непосредствената опасност да бъде въвлечена във война: покрай Кубинската криза и покрай Възродителния процес. |
България през соца поне на два пъти е била нпод непосредствената опасност да бъде въвлечена във война: покрай Кубинската криза и покрай Възродителния процес. Кубинската криза не я помня по обективни причини, но също нямам спомен от това да се е изсипвал половината Варшавски Договор да дава акъл за Възродителния процес и да иска да се превъоръжаваме на бегом. Но може би може някой да ми припомни? |
България през соца поне на два пъти е била нпод непосредствената опасност да бъде въвлечена във война: покрай Кубинската криза и покрай Възродителния процес. А сега, в 12 без 3???? |
покрай Кубинската криза Която започна с разполагането на американски ракети в Турция. Нали не си забравил? |
Интимните отношения и сега са обект на коментари и анализи от съседите.. Разликата между преди и сега е огромна и тя се нарича "ДРУГАРСКИ СЪД". Странно е, че още никой не го е споменал! „Другарските съдилища ще имат възможност да се занимават с различни въпроси, които будят негодувание от страна на трудещите се, но поради това че не са въздигнати в закононарушения, народните съдилища не могат да се занимават с тях. Така например другарският съд може и трябва да разгледа поведението на съпруг, който иска да изостави семейството си, без за това да има сериозни основания и чрез метода на убеждението да го застави да признае своята грешка и отново да заживее със семейството си нормален живот.“[34] Масова практика е личните и интимни отношения да се популяризират чрез публичността на съдебния процес и масовото разгласяване по радиоточките. За заклеймяването в Благоевградски регион особено допринася и партийният официоз „Пиринско дело“.[35] Още през 1960 година, преди да е влязъл в сила законът, на страниците на вестник „Пиринско дело“ се открива специална рубрика „Да поговорим за любовта, семейството и морала“, където се отпечатват материали от „другарски съдилища“ с пълните имена и местоживеене на съдените.[36] Публикациите във вестника, свързани с конкретни дела на „другарските съдилища“ продължават докъм края на 1960-те, след което внезапно изчезват. Организация, състав и правомощия на „другарските съдилища“ Некомпетентността като всеобщ закон на комунистическото общество[37] не подминава и „другарските съдилища“. Съставът им се избира на общи събрания на съответните колективи по месторабота и местоживеене с явно гласуване за срок от 2 години. Събранията се свикват от профкомитетите, управителните съвети на ТКЗС-тата и от общинските и районните комитети на ОФ, а за учащите – от комитетите на ДКМС. За членове се избират „изтъкнати и ползващи се с доверието на колектива граждани“[38] без изискване за каквото и било образование и компетентности. Броят им не може да бъде по-малко от 6 души. Това са, особено по селата, партийни членове и верни на властта хора." |
| Дядо Тошо, дядо Тошо, ти ни управлява лошо, Но каква след теб настана майката ни - разкатана. Вместо пълна демокрация пак е пълно с бюрокрация. Пълни са ни магазините, пълни са и лимузините, пълно с хиляди съблазни, но джобовете – пак празни. Уж дъската ни не хлопа - пак сме си за смях в Европа. Пак управниците днешни ни са криви, ни са грешни. Обещаваха: “България ще е новата Швейцария!” Но не казват от амвона, колко получават бона. Пак с усилена охрана ту са в Банкя, ту в Бояна, пак със суми многозначни си купуват безгръбначни. Пак за министерски вили цял народ напряга сили, колко върли кожодери пак са си милионери. Пак във зоните секретни зимни хижи, хижи летни, като бели гълъбици все от нашите парици. На оградите изправени надписи стоят поставени, че при всякакво движение, стрелят без предупреждение. Няма само Асамблея, няма го и Мавзолея, но за новите фондации, пак се труди цяла нация. Нямаме си вече мини, някой бързо ги зарина, И за сделката изгодна тлъста хапка някой бодна. Где е нашето богатство? - пак си пита наш’то папство. Пак продадено в чужбина! В чужди каси пак премина! Де са ни сега хотелите, де заводите, де резервите? Борд до борд и все с роднини - що да ходят във чужбина? - като с долари в Швейцария, пак ограбват си България. А народът гладен, беден – той кому ли е потребен? Само данъчните власти го залъгват с празни ясли. Леят пак в калъпи нови стари данъчни окови. Който имаше преди, той и днес се нареди. НАТО още не видели, пак конците сме оплели − Армия по бели гащи демонстрира яки плещи с коридори и канали − нас пак кучета ни яли. Ей я близката чужбина, кой ли вече не замина! Уж, ще ходиме в Европа, а опело пее попът, че след някоя година вече няма да ни има – младите ще са заминали, старите − ще се споминали! Нацията от преди − НЕЯ − Бог да я прости! Радой Ралин |
По света който наричаме "бял" го правеха. Ние не го направихме. ама го направихме! първите 40 години за които говорех Значи тогава сме били бял свят А сега вече не сме И кво излиза - призна си и ти кога сме били бял свят |