Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Живущите бяхме два типа буржоазия: стара - патинирана, и нова - червена. Крахът на социализма започна с началото на формирането на червената буржоазия. И батакът в който се навряхме /тъй наречения "преход/ е резултат от действията на червената буржоазия. Всичко друго е второстепенно. Продължават ехидно да се подсмихват, но да са живи и здрави. Въпреки тях, сегашното време е предпочитано от младите хора. А те са най-важните. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БратяГрим |
| Сега самият факт, че 25 лета след ”избухването на демокрациЙта” такъв жив интврес предизвиква соца говори предостатъчно за ”качеството” на новото ала-бала време. Едно нещо за което никой не се е сетил, както и авторът, съпартиец от ”Лопата”, Manrico. Уж демокрация на кила, а навсякъде решетки, аларми и видеокамери. Защо Манрико, аджеба са тези шубета и тези свободолюбиви мерки? Само един пример. Като студенти, най-добрият ми приятел живееше в един от най-хубавите блокове(апартаменти) в София. Баща му току що се беше пенсионирал от външното разузнаване и беше спастрил валутка и Сашето като единствен син намаза, но когато се ожени. Като тръгвахме на някъде с колата редовно го питах ”Абе Саше, ти заключи ли апартамента?”. Той се цапваше по челото и отговаряше ”Ама, че съм, у.. забравих. Ама другия път ще заключа”. Като се върнехме нямаше никакви липси и наканени посетители. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
В кооперацията на Царевецъ - може би. За там не знам. Нашата се казваше "Свобода" и е на другия бряг. Бай дъ уей, до 26-тата ми година и ние живеехме там под наем. Собственичката беше българска еврейка в Лондон и си получаваше наема чрез БОДК, както сама си била избрала. Баща ми пък беше краен толстоист и отказваше да притежава недвижими имоти. След смъртта му майка ми - прагматичка - се засили за покупка. Наследената сума не стигаше. Но посъбра оттук-оттам. ...А старите съседи осакатяхме, оглупяхме, оредяхме - кой деца в чужбина, кой продаде или даде под наем... Входът е окичен с фирмени табелки досущ адвокатски кантори край Съдебната палата. Жалко. Много жалко! Благодаря, Миранда.  |
През онова време хората живееха някак по-изолирано , обградени от хората от собственото си съсловие, с подобни образование и професии. Сега, струва ми се, тези бариери между хората, както и етническите впрочем, са разрушени Това съвсем не е вярно. Какви съсловия, какво образование и професии? Хората просто се чувстваха равни - в приятелските кръгове имаше хора с всякакви професии, в почивните станции - също, В предприятията и учрежденията от съответния началник надолу всички бяха колеги - от чистачката до инженера или специалиста. Просто имаше трудови колективи, които функционираха като колективи. Същото се отнася и за жил.блокове и кооперации, в които живееха всякакви хора с различни професии и обществено положение. Нямаше недостъпни и елитни заведения - аз лично съм бил много пъти в заведения, където на съседни маси са били Владимир Живков, Андрей и Калин Тодорови, Иван Славков и пр. Брат ми беше състудент на Калин Тодоров и дори е бил на купони у тях на ул. Оборище. Днес може ли някой от пишещите тука да каже, че има достъп до средите на днешните големци, до техните домове, до заведенията и партитата, на които ходят. Сега неравенството е издигнато в добродетел - който е богат, значи е способен, а не обратното. Останалите са лузъри, некадърници, щом не са могли да забогатеят. Само дето излиза, че в България има дефицит на умни и способни хора, че х.у.и. се броят на пръсти, а останалото е овчедушна паплач, която чака някой да я храни. А неравенството се получи не от способности, квалификация , труд и упоритост, а от нагъл грабеж, кражби и нарушения на закона. Всичко това покрито с давността на времето съставлява днешния елит. Останалите духат супата. |
И изобщо начело с мразещия дежурен правите една основна грешка.Сравнявате какво е било преди 40 години с каквото е сега в опити да докажете кога е било по-добре.Е да, ама така не се сравнява!Пита се - колко напреднахме за 40 години, къде бяхме, къде сме сега? Сравнява се с конкретни числа и ако са неверни има лъжа и манипулация. Ако са верни, има нещо друго. Няма да пиша за чисто духовни неща, но вероятно една от причините за сегашните чувства е че за един период примерно 30 години нещата са си останали на едно място като материални възможности, а това е чудовищно зле поне от материална гледна точка и самочувствие. При едно средно напредване с по 2%-2.5% ежегодно спрямо предишната година, сега нивото на доходите щеше да е 2 пъти по-високо при същото ценово равнище. Тези проценти изглеждат малки, но не е са лесни за постигане, не са и неизпълними. По света който наричаме "бял" го правеха. Ние не го направихме. Вероятно подсъзнателно проектираме това което можеше да е, но не стана и започва доста масовата фрустрация. Пак да си кажа, само за материалното. Духовното има много ъгълчета, имаше един хубав класически филм -Рашомон, колко много истини може да има за едно и също нещо. |
земеделските стопанства, които през 80те направиха към някои поделения не отглеждаха продукция, която беше усвоявана от командния състав на съответното поделение. Вярно. Кашишкият ни полк в Елхово разполагаше със собствен свинарник, кокошарник, стадо овце, зеленчукова градина и фурна, която ката ден бълваше топли самуни. В резултат аз за две години така и не куснах топъл хляб, нарочно ни го даваха след три дни, за да ни е гадно. В 99.9% основното се състоеше от "медузи" и ошаф с червеи вътре. "Медузи" беше свинско, като от парче колкото юмрук месото беше колкото детски палец, с червен рядък сос и с по едно парченце картоф на порция, сланината се обръщаше нагоре и плуваше из тавите точно като медузи. Беше красиво. За две години на два пъти, на 9-ти септември, ни дадоха по две мършави пилешки крилца со се перушината по тях и с гарнитура варени картофи, бля. Добре че поне лафката произвеждаше уникално вкусни мармаладени кифлички по 5-6 пъти дневно. |
| Пазарните фундаменталисти Бонго-Бонго и Манрико като че ли не живеят в този свят. В стремежа си да докажат нещо несъществуващо изкривяват до неузнаваемост истината и неща, които са видими повсеместно, ги представят за несъществуващи. Хората сега били по-радушни и близки помежду си! Или каквито недостатъци имало тогава, такива били и сега, демек нямало разлика. Само че сега било по-хубаво. И сме били имали перспектива. Аланкоолу, в началото на 80-те години средното ни образование беше в двадесетицата в международните рейтинги. Сега е около 100-тното място. Ако не беше соцздравеопазването, никой от моето семейство в разширения му вид отдавна нямаше да го има (апендицити, отравяния с гъби, автомобилни катастрофи), а преди няколко години обърнах света, похарчих повече от 8000 лева, за да помогна на баща ми, но не би: отиде си човекът, както беше здравноосигурен. И така и не се разбра защо. Хайде малко повече благопристойност! Няма нужда от лъжи и манипулации навсякъде!  |
| Темата определено започва да прилича на Реквием за Соца. Най голямата "реклама" на Соца са днешните управници, 100% възпитани от същия този Соц. Довели пенсионерите до материално положение в пъти по зле от редовия западноевропейски затворник или клошар. Уникална образователна и възпитателна система имаше Соца щом успя да възпита и образова такива управници.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БратяГрим |
| И след колоритното медузено отклонение, малко за пенсионерите тогава и сега. Родителите на първата ми съпруга веднага след пенсионирането си се впуснаха в пътешествия из Родината с чисто новия си Москвич. Обиколиха я два пъти цялата, като три лета ходеха и на море с мойта щерка и останалите три деца на шурея ми. После, понеже още имаха спестявания, си купиха едно къще в село Гинци, което дедото стегна и до днес ходят там по 4-5 месеца в годината. Москвето продадоха още преди десет години, а пенсиите им днес едва стигат да си направят зимнина и да изкарат лятото на село. Бившата ми жена плаща сама всички сметки за жилището. Тъщата беше счетоводител в Концертна дирекция и взе бая голяма пенсия, а тъста последно работеше във Винзавода, откъдето взе неква средна, не знам точно колко. За родителите ми съм ви казвал, ако не сме аз и брат ми, са заникъде, скъпи лекарства, скъп ток, скъпа храна, знаете как е сега...  |
Сватбите и ражданията бяха общи тържества, на Нова година всички излизахме на стълбите и си честитяхме от душа... Тук, приятел, си представих как под звуците на Дунавско хоро сте пили брудершафт със Спас...  |
Темата определено започва да прилича на Реквием за Соца. Най голямата "реклама" на Соца са днешните управници, 100% възпитани от същия този Соц. Довели пенсионерите до материално положение в пъти по зле от редовия западноевропейски затворник или клошар. Уникална образователна и възпитателна система имаше Соца щом успя да възпита и образова такива управници. Бе хем си прав, хем не си. Нас тука напримир соцът ни е възпитавал и както сам виждаш, общо взето сме хора всичките. Голямата загадка е защо и как след него ни управляват все тулупи! Защото каквото и да твърдя, няма начин по-голямата част от нацията ни да не са читави хора. |
| E, поне няма спор че пенсионерите ни живеят по зле от наркоманите в Шотландия например. Представям си български пенсионер на вечеря в Salvation Army в Шотландия. Дори много от ресторантите в България не могат да си позволят такъв асортимент. А там е при това безплатно. Седиш си, поръчваш си а каките те обслужват. Приказка, като изключим наркоманите. |
Да напомня, че макар и диктатура, "соцът" осигуряваше дъжавна сигурност - в буквалния смисъл на думата. Не съм чувал някой тогава да се е притеснявал България да бъде въвлечена във война. Силна армия и главният съюзник - на един *** место. Как е сега?  |
E, поне няма спор че пенсионерите ни живеят по зле от наркоманите в Шотландия например. Не, по това спор няма. |
Голямата загадка е защо и как след него ни управляват все тулупи! Донякъде Буров дава отговор на този въпрос. Хората се раждат неравни — и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко… Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Политиката има свои закони, казах вече. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Светът се управлява открай време или със сурова диктатура или с демагогска демокрация. Няма демокрация, където няма пари. Няма демокрация, където няма колонии. Няма демокрация, където няма да ти тече отвън, от чужди джобове и каси.Защо в България никога не е имало демокрация? Защото никога не сме имали помощи от никъде. Без пари и колонии няма демокрация. Това са тъжни неща, но са истина. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите. Параход без шанс също не върви. Извие се ураган, потопи го и край. Трябва съчетание на ума, на шанса и на парите. Великият политик мисли сто години напред. Посредственият — ден за ден. И това е разликата между политиците. |
| Дори и в най-уредените, китни и социални държави са живели и живеят хора, които все за нещо са били недоволни и са смятали, че нещо не е както трябва. Че някой ги подтиска, ограничава правата им и строи огради пред волния им дух.  |