Даскал Цеко
22 Яну 2015 22:37

Кифличке, ша та изям!

[size=3]Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти! Един килограм от хляб “Добруджа” струваше 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на животни е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g. – 8 стотинки. 1 литър прясно мляко – 30 стотинки, 500g кисело мляко произведено от краве мляко – 23 ст., кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст. 1кг сирене от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева. Баничка със сирене – 10 стотинки. Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки. Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки. 100g. български шоколад „Крава“ – 0,70 лева. Кутия шоколадови бонбони „Фини Млечни“ – 1,40 лева, бонбони „Черноморец“, които и досега се намират в магазините, почти със същото качество – 1 лев. Кутия локум – 20 стотинки. Дъвка – Восъчна дъвка „Бисер“ в кутия с 6 дражета, българско производство – 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой – 10 ст. Цена на боза – чаша боза, произведена със захар – 4 ст., чаша боза средна – 6 ст., чаша голяма боза – 8 ст. Лимонада – 5 стотинки. Оранжада – 9 стотинки. Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 ст. Швепс – 15 стотинки. Кока Кола -15 стотинки. Швепс преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство. Цена на бутилка бира – Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. – 26 ст. 1989 год. – 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири. Цена на яйце от кокошка, според размера от 8 ст. до 10 стотинки. Цена на маслини за 1 кг. – 60 стотинки. Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки.
При социализма лютеницата се произвежда в два варианта – с рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и омазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки, или с рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус. 1 кг. риба цаца или копърка – 60 стотинки, килограм скумрия – 1,60 лв., 1кг риба сафрид – 1,40 лв., 1 кг мерлуза – 1,20 лв. По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия консервен комбинат в Европа „Славянка“.
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма, която осигурява снабдяването с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на търсените панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват опашки. Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади и дебърцини. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия „Мусала“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др.
Свинско месо с кости – котлет – 2,60 лв., килограм свински шол – 4,50 лв. , 1 кг. свинско бон филе – 7 лв., а кило луканка – 6 лв. Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.
Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200 %. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. 1 кг. български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.
Килограм българско грозде – 30 ст. 1 кг диня – 5 стотинки. 1 кг. банани – 1,20 лева по празници, най-вече за Нова година – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки. 1 кг. портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока. До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство – 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. Към края на 1980-те цените на българските цигари почти се удвояват. През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението. Леката промишленост и производството на стоки за потребление – дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника, остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост. Джинси (дънки) италианско производство – 22 долара в кореком, на черния пазар – 60-70 лева. Мъжка риза – 7 лв. чифт обувки – 20 лв. Цена на автоматична перална машина – 500 лв. , хладилник – 300 лв., цветен телевизор – 1000 лева.
Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни.
Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50 % от заплатите тогава. Останалите 50 % се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, цветен телевизор и лек автомобил. Вярно, че се чакаше за коли по няколко години, но българите караха нови коли. До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза през 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. В средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците.
Анализаторите знаят тези числа, но търсят още отговори на въпроса „Как живеехме тогава?“.
Ако приемем 1939 г. за 100, през 1970 г. доходът на нацията се увеличава 10 пъти, през 1980 г. – 20 пъти, през 1989 г. – 28 пъти.
През втората половина на 80-те години, т.е. в края на плановото социалистическо развитие на страната, потреблението на населението на хранителни и нехранителни стоки достига средно европейско равнище. За времето от 1952 до 1989 г. потреблението на хранителни и нехранителни стоки нараства 8 пъти и достига до това на развитите страни – на хляб – 198-200 кг, на месо – 78 кг, на мляко – 195 л, на яйца – 270 бр., на зеленчуци – 118 кг, на плодове – 100 кг, на мазнини – 24 кг, на захар – 35 кг. За нехранителни продукти потреблението е – платове – общо 38 кв. м, обувки – 2,8 чифта, трикотаж – 13,8 бр., телевизори на 100 домакинства – 101, хладилници на 100 домакинства – 98, перални машини на 100 домакинства – 95, леки коли на 100 домакинства – 54. При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола „Лада“ се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола „RENAULT Clio“ се купува с 46 месечни заплати.
По среднодневното потребление на калории в статистиката за 135 страни за 1987-1989 г. България заема пето място, по потребление на белтъчини – шесто място, по потребление на мазнини – 26 място, по потребление на алкохол – 12 място.[/size=3]

Нима смяташ, че животът се измерва само материално? Или че неграмотността, която генерира образованието, че простотията и пошлостта, която ни натрапват като модел за подражание и като оценъчна система по отношение на културата, не могат или не бива да влияят на състоянието ни и на оценките на съвременността, респ. на мнението ни при сравняване на двете епохи, през които ни мина животът?

Изненада ме само това, че всички споделят, че те лично сега материално са по-добре от соц-а, обаче по статистически данни или по общо мнение или било добре известно, че "хората" са по-зле.

Една съществена разлика ми се набива в съзнанието и и за това не съм съгласен с Туткалчев. През онова време хората живееха някак по-изолирано , обградени от хората от собственото си съсловие, с подобни образование и професии. Сега, струва ми се, тези бариери между хората, както и етническите впрочем, са разрушени.