Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
И което е още по-лошо -- не пишете правилно. Челеби, ne supra crepidam! От панелки сигурно разбираш, правописа го остави на нас.  |
Като цяло съдбата на Детройт отразява истинското лице на САЩ. Порутени улици, износени мостове, пробити тръби, пропукани бентове - така изглежда инфраструктурата на Америка. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада - досущ като в Третия свят. Кайле, ми просто не е вярно! Аз че прескачам по съседски от време на време, и аз даже знам, че не е вярно. Хем горната част на щата Ню Йорк не е да речеш богата особено, но нито порутени улици, нито износени мостове, нито пробити тръби и попукани бентове съм видяла. Може да не е лъскаво - и не е. Но американците не се дават така лесно, нито имат приказка за плачене до разбитото корито. Преди седем-осем години, в разгара на кризата, си беше жално да гледаш как се борят - но се пребориха и капка по капка се оправят и дърпат напред. И нов асфалт видят, и нови ферми срещнах - и най-важното, великолепен народ! В Детройт не съм била, може да е другояче. |
Пардон, има къщи на баровци, не говоря и за кооперациите на строителните предприемачи, говоря за частни обикновени къщи 1-2-3 фамилни Кайле , не те зная къде живееш, но ако имаш възможност , разходи се до Горна Баня. |
| Абе добре че има специалисти като Кайлито - по САЩ, по всичко... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
| И тъй се присетих и за "ергенския данък", заплащан и от момите. Не е ли гадно? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
И тъй се присетих и за "ергенския данък", заплащан и от момите. Не е ли гадно? Гадно е, но животът като цяло е несправедлив и няма пълно щастие.  |
И тъй се присетих и за "ергенския данък", заплащан и от момите. Не е ли гадно? От 1934г до 1992г е имало ергенски данък - тъй пише . С колко се е увеличило населението за това време - търсете в Гугъла . С колко се е намалило от 1992г до сега - пак там ! Имало е кризи и войни тогава , сега няма . Приказките "да си поживеем , докато сме млади" , "децата създават само проблеми", в средна възраст се превръщат в " ам що не става " , "ами инвитро не става ли", " ам да си осиновя ли" , а на стари години "ми кът клекна , кой ще ма гледа" , "няма кой една чаша вода да ми донесе" , тъй ще си пукна и никой няма да разбере , докато не се вмириша" . Егоизмът и акъла отпосле струват скъпо ! На някой , на когото акъла му е дошъл овреме е направил този закон за тия , с акъл отпосле ! А тия , без акъл , са го отменили ! Много е гадно ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чок觧 |
Сега "онази мизерия" изчезнала ли е, намаляла ли е? Или "тази мизерия" е много по-голяма от "онази"? Не, напротив - увеличи се , както казах. |
На някой , на когото акъла му е дошъл овреме е направил този закон за тия , с акъл отпосле ! А тия , без акъл , са го отменили ! Много е гадно ! Така е, винаги е много гадно, когато някой, който се мисли за торба акъллия, решава да ощастливява другите хора насила, според неговото/нейното разбиране за щастие. Едно от най-отвратителните неща при социализма беше именно потъпкването на правото на личен избор. Хората бяха третирани като някакви непълноценни, недоразвити инфантили, които не знаят какво не/е добро за тях, затова някои много загрижени за тяхното добруване другари имаха задължението да определят как да протича всекидневният им живот във всичките му аспекти и най-дребни детайли: какви книги да (не) четат, каква музика (да) не слушат, какви дрехи да (не) носят, какви прически да (не) си правят, да имат ли деца и колко да са те, колко квадратни метра жилищна площ им се полага и пр., и пр. Изброяването може да продължи поне до понеделник сутрин. В това отношение комунизмът (като гражданска религия) е много близък до традиционните религии. Но не до християнството, а до исляма, чиято отличителна черта са именно строгите предписания как трябва да протича всекидневният живот на вярващия, час по час. Опитите за налагане на ислямския начин на живот в съседна Турция са красноречив пример, както и реакциите на хората, които са свикнали да имат правото на личен избор, независимо от последствията му. |
В това отношение комунизмът (като гражданска религия) е много близък до традиционните религии. Но не до християнството, а до исляма, чиято отличителна черта са именно строгите предписания как трябва да протича всекидневният живот на вярващия, час по час. Базисният ислям се опира на Вехтия завет и тамошните Божии заповеди, далеч повече от 10, включващи кога какво и от какво от кого да се яде, позлатата и ширитите на храмовите шатри и пр. кинкалерия. Ерго, комунизмът е близо до юдаизма. Още по́ ерго - низпослан и свещен е Той, д-ре! |
Ерго, комунизмът е близо до юдаизма. Още по́ ерго - низпослан и свещен е Той, д-ре! Както сте тръгнали ще докажете, че за това нещото, наречено "комунизъм", задължително трябвало да се появи в Русия  |
маргаритка2 23 Яну 2015 21:50 В соц-а имаше нещо невероятно гнусно и това беше въпросът на учителката: "Каква е била мечтата на поета?" Ся, таковата, значи, не съм поет, затова ще споделя моята Детска Мечта какъв исках да стана като порасна. Исках да стана Боклукчия!  Да вдигам кофите с боклука и да ги напасвам към онази джаджа, която ги вдигаше и изтръскваше в боклукчийската кола! И да се возя на степенката!!! Да се мятам на степенката в движение и да слизам от степенката в движение!!! - това си бе връхта! Не съм правил допитвания до общественото мнение на нашата Тайфа от Махалата, но считам, че Детската Мечта на всички бе същата - да станат Боклукчии! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
| Аз не съм поет, моята мечта беше да продавам билети за кино, театър, концерти. Зашивах с конец и игла листчета, надписвах ги и после ги продавах на децата от махалата,надписани с дебел червен молив, кое място и кой ред. Веднъж нямах билети и накъсах листа от дървото, продавах ги вместо билетче.  |
Ловки, нищо не изкарвах.  Плащаха ми също с листчета от дървета, цветя, всяко листче на стойност лев или стотинки. Нямам идея защо не правех и хартиени пари. Много се кефех наистина и е един от най-ярките ми детски спомени. Както и още един - замених една книжка, която обичах срещу майски бръмбар с конец, в кутийка от кибрит. |
| 1958 – Седмият конгрес на БКП обявява победата на социализма Много от тези , активни ентусиасти тук възхваляващи този строй и неговата победа, тогава още даже не са били планувани да се появят на този свят. Няма лошо. Всеки има право на мнение. Причини различни, както казва другаря Кутев. „Другари, Седмият конгрес на Българската комунистическа партия завърши своята ползотворна работа. В историята на партията и българския народ, той ще бъде отбелязан като конгрес на победилия социализъм в нашата страна – посочва Живков. – Този основен извод, който спонтанно беше изразен на конгреса и получи неговото единодушно и внушително одобрение, е верен и точен. Той отразява безспорния факт, че в Народна Република България социализмът победи и господства във всички области на обществено-политическия, стопанския и идеологическия живот. Няма никакво съмнение, че Седмият конгрес ще има голямо историческо значение за развитието на партията и страната.“ След малко повече от 30 години много пораженчески звучат думите за социлизЪма на същия първи държавен и партиен ръководител, на който през тези години сме вярвали безприкословно: "СоциализЪма е недоноШче" https://www.youtube.com/watch?v=Oqi1FpCs06o Иначе заглавието на темата предполага и отговор с марксистка насоченост: "Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. "— из "Към критика на политическата икономия", 1859 Es ist nicht das Bewußtsein der Menschen, das ihr Sein, sondern umgekehrt ihr gesellschaftliches Sein, das ihr Bewusstsein bestimmt. И един почти непознат цитат от Мислителя : " Да бъдеш производителен работник не е щастие, а проклятие." — "Капиталът" I |
| През соца завърших образованието си и въпреки нямането живеех добре /както всички около мен/. За разлика от столицата, в страната дори и партийният елит не можеше да си позволи много лукс - просто и за тях нямаше. Обикновените работници взимаха заплати в пъти по-големи от тези на инженерите, лекарите, учителите и т. н. интелигенцията. Затова и интелигенцията не си даваха много зор. И защо да си дават? Изобретиш му машина с която си увеличава два пъти производителността и той получава два пъти по-голяма заплата, а за теб похвална грамота. Сега работя и за 25 години постигнах почти толкова, колкото и родителите ми - единствения минус е това, че имам само едно дете. Разликата в плюс е качеството на живота ми - в пъти по-високо от това, което те можеха /им се разрешаваше/ да имат. Толкова! Тогава ти пречеше Партията, сега ти пречат назначените от същата Партия "бизнесмени". Ние все още живеем под управлението на "нашите" хора. Затова сме на това дередже. |