Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
| Хей, да не си помислите, че съм бил от провинциалния партиен елит - не! Родителите ми бяха инженери. Ако не бяха командировките, които получаваха - щяхме да сме доста под средното ниво. |
| @Д-р Тормозчиян 24 Яну 2015 11:08 "На някой , на когото акъла му е дошъл овреме е направил този закон за тия , с акъл отпосле ! А тия , без акъл , са го отменили ! Много е гадно !" Едно от най-отвратителните неща при социализма беше именно потъпкването на правото на личен избор. Хората бяха третирани като някакви непълноценни, недоразвити инфантили, които не знаят какво не/е добро за тях, затова някои много загрижени за тяхното добруване другари имаха задължението да определят как да протича всекидневният им живот във всичките му аспекти и най-дребни детайли: какви книги да (не) четат, каква музика (да) не слушат, какви дрехи да (не) носят, какви прически да (не) си правят, да имат ли деца и колко да са те, колко квадратни метра жилищна площ им се полага и пр., и пр. Изброяването може да продължи поне до понеделник сутрин. Ай ся, йезуитщини! Какво да кажем тогава за Microsoft, Apple и Google, които претендират да знаят по-добре от нас самите какво искаме и да ни го налагат. Вярно, става дума само за софтуер в примера ми, но и той е заразителен. Огледайте се наоколо и може евентуално да се убедите сам. |
Д-р Тормозчиян 24 Яну 2015 11:08 Мнения: 2,096 От: Botswana Скрий: Име,IP Ако не си разбрал , закона е създаден през 1934г , не при социализма . В Германия също има такъв данък , пък не знам да е социалистическа .Натисни тук Тъй че забрави за соца и кажи какво имаш против семейството , като институция ? |
Белкис Будур 24 Яну 2015 12:50 Мнения: 1,105 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Ерго, комунизмът е близо до юдаизма. Още по́ ерго - низпослан и свещен е Той, д-ре! Както сте тръгнали ще докажете, че за това нещото, наречено "комунизъм", задължително трябвало да се появи в Русия Ти шъ мъ биеш по синкретичност !  |
| Това от което сме най-ужасени е че обществото ни умря (атомизирахме се, както се казва), и сме склонни да обвиняваме т. нар. преход. Аз обаче имам доста продължителни наблюдения върху духовния живот в един научен институт - "Пушкаров" - и със сигурност мога да кажа че смъртта (духовната, разбира се) настъпи някъде около 1985 г. В началото на 60-те майка ми работеше в този институт и през лятото ме отглеждаше там, поради липса на други възможности. Дете съм бил, много неща не съм разбирал, но и много неща помня или майка ми ми ги припомня. Невероятно интензивен и на високо ниво културен живот в института - безкрайни вълнения и дискусии свързани с оперни постановки и симфонични концерти, филми и т.н. Провеждат се викторини - по радиоточката се пуска (класическа) музика - който я познае, се обажда на един телефон и така набира точки за награда. Аз тогава така се запалих по операта че когато се проведе първият международен конкурс за млади оперни певци, с майка ми и останалите в института се скъсахме от вълнение. Беше дошъл един страшно добър баритон - Питър Глосоп - и всички искаха той да вземе голямата награда. Ама той от Англия завалията - империалист та дрънка - и едвам додрапа до втора награда. Има си ги разбира се скандалите и враждите, но и те са част от този интензивен социален живот, както и неизменните няколко любовни афери които пък осигуряват пикантерията. През час през два някой влиза в лабораторията и предлага билети - опера, театър, кино - или прави списък за екскурзията на Витоша в неделя. Почти всички отиват - викат айларипи от високо и после на някоя полянка пеят "В полите на Витоша сини" и "Вървя си по моста и гледам в дола, момиченце малко пече си...". Като пораснах и аз заработих в "Пушкаров". Високата духовност вече я нямаше, но социалният живот все още беше интензивен - всевъзможни празнувания, спортни състезания със съседния институт, скандалите, любовните афери. И някъде около 1985 г. нещо стана - всичко замря. Вървят по коридорите учените и лаборантите, бягат им погледите, едвам се поздравяват, гледат да не се срещат. Няма скандали, няма любовни афери, нищо няма. Разбира се през 1989 г. нещата се взривиха и се хванаха за гушите комунистите и демократите, но сега си давам сметка че това е било война между зомбита - както е казал Поетът, "душата вече мъртва - и гробният ѝ мир". |
И един почти непознат цитат от Мислителя : " Да бъдеш производителен работник не е щастие, а проклятие." — "Капиталът" Т'ва е било ясно още на църковнославянците (църковнославянците са тайнствен древен народ, дал на Русия църковнославянския език). Та на църковнославянски език "работа" и "робство" е едно и също. От същия корен били и Arbeit ("работа" на езика на Мислителя) и orphan ("сирак" на езика на Поета) и "робот" ("роб", "бачкатор", forced laborer на чешки, английски, български и всички останали езици). Тъй че - прав е бил Мислителят (пак) - докато не потекат благата като пълноводен поток и не се възцари принципът "от всекиго - според способностите, всекиму - според нуждите", до тогаз - работа = робство.  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
Като пораснах и аз заработих в "Пушкаров". Миньор е моят татко миньор ще съм и аз Ах, само да порасна пък вижте ме тогаз Ще къртя като татко коравата скала И въглища ще пращам в градчета и села.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
ще споделя моята Детска Мечта какъв исках да стана като порасна. Исках да стана Боклукчия! (....) И да се возя на степенката!!! Личи си, че си по-млад и не помниш пожарникарите с лъскавите месингови шлемове, накачени на стъпалата от двете страни на камиона |
докато не потекат благата като пълноводен поток и не се възцари принципът "от всекиго - според способностите, всекиму - според нуждите", до тогаз - работа = робство те потекоха драги, НТР е НТП отдавна направиха възможно благата да текат, а сега ти отговори що въпреки че отдавна имаме тая възможност, нещо стои на чучура препречено и пречи осъществяването |
Невероятно интензивен и на високо ниво културен живот в института - безкрайни вълнения и дискусии свързани с оперни постановки и симфонични концерти, филми и т.н. И всичко това - в рамките на работното време. Една от неосъзнатите благини и свободи, безвъзвратно загубена заедно със соц-а. |
Една от неосъзнатите благини и свободи, безвъзвратно загубена заедно със соц-а. това не е верно, че е само за соца, даже наскоро четох изследване, че от 8 работни часа средно се бачка по три - това по света у нас от 8 средно бачкат по 10 на заплати от 1,5 ч |
| Баща ми. Помня, с майка като му носехме храна на работа, а той с един помощник инсталираше машини за един дърводелски цех. Беше широкопрофилен изключителен техничар. Отишъл да си вземе парите като свършил цеха обаче му казали: "А-а, как ще ти дадем толкова много пари. Ей тука ако искаш, ще те назначим на работа". Отказал. През 1955 баща ми за пръв път се хвана на държавна работа. Помня, че се фукаше, че се надпреварвали да вземат от заточените от него инструменти. След по-малко от една година го съкратиха.(Който не знае - имало е съкращения при ранния соц). Щото отказал настрои заточната машина да работи по-бързо и казал, че е неправилно. Цял живот не можа да разбере соца и да се вгради в него. След като го съкратиха и мене ме "изключиха" от детската градина, защото е била към предприятието. Баща ми повече никога не се хвана на държавна работа. Започна да прави ремонт на пиш. и смет. машини и си вдигаше нивото постоянно и едва не стигна до компютрите. В къщи може да се каже, че не обичахме соца, но и не бяхме някакви "контри". Баще ми и на другарски съд е ходил и гладни сме стояли и много пари (за онези времена) сме имали. Всяко лято по месец и повече цялото семейство на частна квартира в Балчик, Каварна, Бургас - през деня ние с майка на плаж, татко прави машини, а вечер в ресторанта. Паламуд, раци (на Дуранкулашкото езеро), лефер, чирози...Единственото, за което се караха с майка, че нищо не спестяваха. В училище се оказа, че съм някакъв страхотен математик - не само да решавам задачи, ами и с дарба. Е, аз тогава не ги разбирах много-много нещата, обаче един ден ме вика класната (беше след 7 клас през ваканцията, а тя много ме обичаше въпреки, че ми пишеше само 5+ по български), и ми показва едно писмо (от София) в което пише, че като гледали задачите ми от мат. олимпиади ме канят да се запиша в някакъв клас от 26 ученици в София - (ние живеехме в малко провинциално градче). Да съм кажел на майка си да дойдат в училище да говорят. Не знам какво са говорили, но майка ми ми каза: - "Няма да стане, мойто момче. Татко ти един път изкарва, друг път не изкарва пари. Не тА пускам. Пък и той вече беше започнал да попийва, а пък майка не пускаше да работи, защото го считаше за немъжкарско тя да работи. Знам, че не е от ревност, защото бяха първа двойка на разни вечеринки или на спонтанни веселби с музика и танци. Та изкарах аз с триста зора някакъв институт за инжинерин (два пъти съм отстраняван, ей така изгонван, въпреки 5ците и 6ците на изпитите). Искам да кажа, че не живеехме с кеф при соца - с мисъл за бъдеще. Щото веднъж ни изнесоха всичката нова покъщнина и я продадоха на търг заради данъци на татко. И ний бяхме поканени да участваме. Втори път взеха дървения материал, тухлите и др. неща, когато татко най после рачи да пострим къща. Оттогава най-големи скандали в къщи ставаха когато майка питаше докога ще живеем под наем. И т.н. и т.н. На стари години тръгнах по чужбина да работя. Бях в Америка - Тексас, в Италия, Финландия, Ирландия - сега работя в Англия. Никъде не ми е харесвало, но най-противно м е било в Америка и сега в Англия. И в България не ми харесва - нито преди, нито сега. Е, като бях млад беше хубаво - особено мацките. Друго хубаво не си спомням. ............................... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Още един Борко |
а сега ти отговори що въпреки че отдавна имаме тая възможност, нещо стои на чучура препречено и пречи осъществяването Пеевски? Частната собственост върху средствата за производство? -------------------- P.S. Впр., не съм съгласен, че са потекли (благата като пълноводен поток), защото безграничен НТП е възможен само при обществена собственост на СП. Капитализмът е естествен ограничител на НТП. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
| ///] | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
но най-противно м е било в Америка и сега в Англия. Би било интересно да научим защо пък точно там? Мислех си, че южняците в Тексас не са като янките в северните щати, а по-готини. Явно съм се заблудил. Или пък климата е гаден? |
Пеевски? Частната собственост върху средствата за производство? -------------------- P.S. Впр., не съм съгласен, че са потекли (благата като пълноводен поток), защото безграничен НТП е възможен само при обществена собственост на СП. Капитализмът е естествен ограничител на НТП интересно че сам си си отговорил |
След като го съкратиха и мене ме "изключиха" от детската градина, защото е била към предприятието. Ти си бил репресиран от невръстно детство... И мен са ме изключвали (за една седмица) от детската градина, но не бях политически, а криминален - стъпках камиончето с петичка, щото не ми го дадоха да си играя... Впр., имаше и политически (е, ако не политически, то поне идеологически) елемент - усъмних се в Дядо Мраз - навън нямаше сняг, а той рече, че бил дошъл с шейна... |
интересно че сам си си отговорил Мерси. Университетското образование в САЩ не е лошо. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
| А, бе, ще се опитам ама не знам дали ще мога да обясня, а ако мога - дали ще ме разбереш. ........ По време на средния соц (преди 1300 годишнината) бях даскал в едно село. Там и живях. Всеки ден , в 6.30 надвечер идва автобус от окръжния град. И всички младежи (тогава все оше имаше на село) се събират и чакат автобуса. А, то - кой идва? Познати селяни от работа и някои други, дето са ходили до града. Ама те всъщност чакаха нещо да им се случи. В живота - нещо хубаво и извънредно - да дойде отнякъде (от другаде). Та подобно нещо наблюдавах и в Хюстън. Събираха се 15-20 (почти все едни и същи) момичета пред една сладоледаджийница, където минаваха много хора, идваха усмихнати, изяждаха по един сладолед, сякаш търсеха нещо и после си заминаваха. Как пък един път не се яви някой да ги закачи! |