Аз обаче имам доста продължителни наблюдения върху духовния живот в един научен институт - "Пушкаров" - и със сигурност мога да кажа че смъртта (духовната, разбира се) настъпи някъде около 1985 г.

Невероятно интензивен и на високо ниво културен живот в института - безкрайни вълнения и дискусии свързани с оперни постановки и симфонични концерти, филми и т.н. Провеждат се викторини - по радиоточката се пуска (класическа) музика - който я познае, се обажда на един телефон и така набира точки за награда.

А, бе, ще се опитам ама не знам дали ще мога да обясня, а ако мога - дали ще ме разбереш.

Ах, тези нАучни институти, те също имат немалък дял в разсипията.

И някъде около 1985 г. нещо стана - всичко замря.

безплатно?
Казах - не е лошо. Не може и двете.

Както и още един - замених една книжка, която обичах срещу майски бръмбар с конец, в кутийка от кибрит.

За образованието казах малко, в личен план - не мисля, че аз, който получих образованието си при соц-а съм по-образован от дъщеря ми, която се образова сега (в края на магистратурата си е) - в България по нейно желание.

Хората се раждат неравни — и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко… Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

hamer
23 Яну 2015 16:03
Ами това си е законът на джунглата. Едва ли Господ е дал разум на човека, за да се държи като звяр в джунгла, а не като разумно и цивилизовано същество. Според горните думи еволюцията е била излишна, цивилизацията - също, Библията - също. Ако трябва с първични животински инстинкти да живеем във високотехнолоично общество ,напразно поколенията учени, откриватели, изобретатели, писатели, художници, артисти са хабили усилия, та накрая да живеем отново като диваци с дивашки взаимоотношения.
Подобни разсъждения водят и до оправдание на войните, вкл. и днешните и предстоящите

Old_BG
23 Яну 2015 16:18
Не само, но подобни разсъждения навяват най напред скудоумие - изключват интелекта на човека - в култ се издигат силата, бързината, решителността, смелостта - привични преди всичко на животинския свят и както продължава колегата - хитростта, безскрупулността и т.н. функции на човешкия мозък, влизащи в една категория наричана до сега - долни инстинкти.
Пази Боже, същество от подобен закърнял интелект /или аз си ги наричам направо примитиви/, та пази Боже такива същества да стоят в командната зала на човечеството.
Уви, особено в последно време са се издигнали на недопустимо високо ниво - / виж булгаристан/, но не само.
Тъпия филм "Планетата на маймуните" започна да се превръща в реалност.

Приведените тесни рамене на този човек и свитите му гърди издаваха типичния представител на мизерните работнически поселища и той долови ясно отпечатъка на многовековната борба на слабите и окаяни роби срещу шепата господари, които винаги бяха управлявали тези хора и щяха да ги газят до края на света. Това напомнящо на снопче изсъхнала трева същество той прие като истински символ. Зад неговата фигура се тълпеше масата от слабовати нещастници, които законът на биологията бе осъдил да тлеят в занемарените покрайнини на живота. Те бяха неспособни да се приспособят към него. Природата ги отхвърляше заради силния човек, независимо от тяхната хитроумна философия и мравешка наклонност към сътрудничество. Ръката й хвърляше богатите семена на живота, но тя избираше само най-доброто между тях. По същия начин и човек подражава на природата, като отглежда породисти коне и отделя краставици за семе. Ако вселената имаше създател, той би могъл без съмнение да открие по-съвършен метод, но съществата, населяващи този свят, трябваше да се примирят със съществуващия закон. Разбира се, тези същества имаха право да се гърчат в своя протест така, както с все сила недоволствуваше ораторът на трибуната, подкрепян от задъханата тълпа в тяхното общо усилие да открият онзи път, който ще им помогне да смекчат ударите на живота и да надхитрят природата.
— Не може да устои държава, изградена от роби. Старият закон за развитието е още в сила. Силният и неговото потомство оцеляват в борбата за съществуване, докато слабият и наследниците му претърпяват поражение и загиват. Тъй като целта на борбата е ясна, силата на тези, които оцеляват, нараства с всяко ново поколение. Такъв е законът на развитието. Но вие, роби — признавам, че не е леко да си роб, — вие мечтаете за общество, в което този закон не съществува, където не загива нито едно слабо и неспособно създание, където всеки некадърник ще може да задоволява глада си по няколко пъти на ден и ще има възможност да създава потомство при равни условия със Силния. А какъв ще бъде резултатът? Силите и жизнеспособността на всяко следващо поколение ще престанат да растат. Напротив, ще намаляват. Такова е отмъщението за вашата робска философия. Робското общество, изградено от вас, за себеподобните ви, ще отслабва и неминуемо ще се разпадне така, както ще изчезват силите на всяко отделно същество, за да загине накрая и самият живот. Не забравяйте, че аз излагам същността на биологията, а не проповядвам сълзливи правила за поведение. Нито едно общество от роби не може да…
— А какво ще кажете за Съединените щати? — извика някой от присъствуващите.
— Какво ли? — отвърна с въпрос той. — Тринайсетте колонии пометоха своите управници и създадоха така наречената Република. Робите станаха господари на себе си. Нямаше го вече владетелят и неговият меч. Но робът не може без господар, независимо какъв е той, и се появиха новите владетели. Не, това не бяха силни, мъжествени и благородни хора, а ловки и лукави търговци и лихвари. Те ви заробиха отново, но не открито и доблестно със силата на своето оръжие, а сториха това потайно с ловки ходове, ласкателства, измами и лъжи. Те подкупиха вашите недостойни съдии, поквариха хората, които творят закона, и осъдиха на още по-жестоко робство децата ви. Но нека се върнем към главното. Посочих ви, че общество, състоящо се от роби, не може да оцелее, тъй като в него престава да действува законът за развитието. Такава е неговата същност и то започва да се изражда още от момента на своето създаване. Лесно е да се говори, че законът за развитието щял да изгуби силата си, но къде е новият закон, съгласно който можете да продължите напред. Създайте го. Или може би вече е създаден? Тогава изложете го.