Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
защо душевността се определя като "социалистическа" Май не си разбрала мисълта на тенора. Става въпрос за това, че при развитото социалистическо общество доминираща, масово разпространена бе един тип душевност, който вече го няма. А по-общо казано, от множеството мнения по темата се оформя впечатлението, че РСО е било много по-духовно, отколкото постсоц-ът, към което мнение клоня и аз. И имам обяснение - 'преди' материалните блага бяха в оскъдица, придобиването им бе трудно, понякога - невъзможно, поради което запълвахме празнотата с нематериални, които пък, особено книхи и музика, бяха в изобилие. Днес хората са прекалено заети с добиване на материалните неща. Едно, защото са в относително изобилие, друго - защото тези от първа необходимост значително поскъпнаха. И някак не остава време за душевност, различна от вечерния турски сериал. |
Т.е човек за човека беше брат... Вероятно иронизираш, но в много отношения това беше тъкмо така. Помня, когато начевах професията на програмист, сред колегите цареше атмосфера на споделяне и взаимопомощ. Не знаеш нещо как се прави или не можеш да си оправиш грешката - отиваш при някой от корифеите, който зарязва текущите си занимания и ти обяснява, поправя и съветва. И колкото на повече хора успееш да помогнеш, толкова повече се издигаш в общественото мнение. Днес такива неща няма. Всеки, научил някакъв хитър трик, ревниво го пази в тайна, защото зане, че някой непрекъснато му диша във врата. |
| Да обобщим дискусията... По тази тема съм склонен да се съглася с Бердяев (цитирам своеволно!), че `при при социализма има доминация на социалното над биологичното`... Което преди време, за пълнота на картината, наложи да продължа мисълта му (кх-кх!), ако приемем за вярно, че капитализмът е обратното/антипод на социализма, то сл. при капитализма има доминация на биологичнато над социалното. При горепосочените две взаимнодопълващи се тези много неща донякъде(!?) се проясняват - и като реалност, и като усещане. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
И имам обяснение - 'преди' материалните блага бяха в оскъдица, придобиването им бе трудно, понякога - невъзможно, поради което запълвахме празнотата с нематериални, които пък, особено книхи и музика, бяха в изобилие. Сега книгите и музиката, благодарение на нета, са в още по-голямо изобилие. А това, доколко ще помагаш на колегите определено зависи от човека. И преди имаше едни свинки, специалисти по нещо си, които ревниво си пазеха информацията от другите. Ако си толкова тъп да оставиш колегите си да се мъчат сами без да им помогнеш в един хубав момент ще ти го върнат тъпкано. С пълно право. |
При тези две взаимнодопълващи се тези много неща донякъде(!?) се проясняват - и като реалност, и като усещане. Ндаа...Хем душата в рая - социалистическия* - хем туй в онуй... Звучи като мерак на председател на профкомитет  *Абе социалистите, като не вярват в Бог - в какъв рай ще отидат? На Маркс или на Ленин? |
| Споровете отдавна прекрачиха границата на темата - как живях и как живея. Ако споровете се пренесат в областта на предимствата, които всяка от системите е предоставила на обществата и по специално на България, това е по-различна тема и бих искала да я видя като отделна такава. Лошото е, че всичко ще се концентрира върху съществувалите разлики от "модела"в различните страни, а моделът, сам по себе си може би съвсем не е така лош. В много развитеи кап страни социалния, респ. социалистическия елемент присъства и добре съжителства с капиталистическия такъв. В днешно време, при ново развитеие на технологиите, въпроса за притежанието на средствата за производство не стоят така, както са стояли преди. Огромни производствено-финансови единици се създават около нови цифрови технологии и продукти - Гугъл, Яху, Ам.омлайн...., 3Д печата дава възможност за бързо развитие на малки бизнеси и нови продукти на пазара. В същото време съществуват и борби срещу монополи и между тях, борба за пазари и какво ли не, което усложнява картината зе теоретизиране на съществуващи явления. Стратегическата борба за суровини диктува "международното положение" , а ние си пишем кой кога ял банани.  Не е лошо, но не е това......   |
а ние си пишем кой кога ял банани. Не е лошо, но не е това...... За теб не е, но за други е. Както е видно... |
Причината за рухването на Соца бе целенасочен и добре проведен през 80-те удар по "ядрото" на соц-системата , срива на СССР. В стотиците книги по този въпрос мнения всякакви. За съжаление истината е много по тъжна. Още Ленин, след 2 години военен комунизъм е разбрал колко са утопични идеите на Марксизма. В които той да предположим е вярвал и щом в детайли е разгледал в " Държавата и Революцията" Но за разлика от останалите в партията бързо се е опиентирал от практическия си опит. Така се ражда НЕПа. НЕПа е въведен от Ленин при пълна опозиция от страна на Троцки, Сталин и други ръководни членове на партията. Опозиционерите на НЕПа упорито пропагандирали че НЕПа това е временно и за късо време. Което принудило Ленин да произнесе култовата фраза "НЭП это надолго и всерьез" Държавата няма нужда от фабрики за чорапи и тенжери. Догматичните марксисти Троцки и Сталин са си останали в плен на утопията. Със смъртта на Ленин съдбата на НЕПа е била предизвестена. Толкова упорито е вярвал Сталин в утопичния марксизъм че три пъти е правил опити да премахне паричното обръщение съобразно любимата си утопия. Дори Живков правилно е схванал че, Социализма е едно недоносче. Ако смятате да ми изтъквате забележителните постижения на Сталиновите петилетки, не си правете труда. И децата вече знаят какво е струвало това на Руския народ. И колко повече е могло да се достигне без този експеримент. Разрухата е започнала още при Сталин. Останалите просто са довършили започнатото. С леки елементи на демократизация. Която ако си спомняте завърши с пародия на НЕП. И след като съм имал "щастието" да живея в СССР точно в началото на 80-те и на доста места, да споделя и личен опит. Нали си спомняте вица за разликата между екскурзия и емиграция. Ако по това време сте били само в Москва или Ленинград може и да сте виждали месо в магазините. Но в един 800000 Яросла́вль (който сега не надвишава 600000 души) месо имаше само чрез купонна система. В интерес на истината дефицит нямаше само на рибни консерви, бяха в изобилие. Малко преди да се срути системата отново бях в ГДР, почти година и половина. В магазините имаше всякакво месо включително и дефицитното по онова време агнешко. Във всеки магазин където имаше пилешко месо в съседство имаше и заешко. Там за първи път видях извадени от главите агнешки мозъчета, само за 3 марки килограма, тоест 1 лев. Заплащането ми беше 1200 марки. ГДР беше в пъти по добре от България като стандарт на живот. Точно толкова пъти по зле от България беше СССР. Разполагам с десетки промити черно бели негативни ленти от този период. Може би някой ден ще спретна една изложба Интернет. Не съм нито ляв, нито десен по убеждение. Симпатизирам единствено на пряката демокрация. И не защото тя може да постигне повече от левите и десните идеи в управлението на една държава. Нямам такива илюзии. Просто това е единствената за мен условно справедлива система. |
Engels 26 Яну 2015 19:53 Много обичам такива постове - многословни, далеч от истината и близки до празнодумството. |
Човечност Няма как да е "човечност", дори и в непретенциозната всекидневна реч, примерно в изрази от типа: Романтична и нежна брюнетка, с богата душевност, търси сродна душа или Ще тръгна само с мъж, който иска да опознае цялата ми душевност! – разправяше преди време една позната. А в случая със "социалистическа душевност" става дума не за индивидуална, а за колективна душевност. В такива случаи винаги трябва да се сещаме за книгата "Бит и душевност на нашия народ" от Иван Хаджийски. Именно той измисля и въвежда в употреба думата "душевност". Тя може да се приеме и като подобрена версия на съществителнто име "душевна" ("българската душевна" ), създадено от народоведа Димитър Маринов, но останало само в неговите трудове, които, за съжаление, никога не достигат популярността на книгите на Хаджийски. В по-ново време думата "душевност" беше поизместена, поне в научната реч, от термина "менталност". Тя идва от трудовете на френската “Нова историческа наука” (La Nouvelle Histoire), макар че за първи път историята на менталностите (histoire des mentalités) е изследвана в известната книга на Йохан Хьойзинха "Есента на средновековието" (1919 г.). Все още се използва и по-ранната заемка от немски "манталитет" ("робуването на еснафския манталитет унищожи социализма" ). Та, накратко, когато говорим за "българска душевност", следва да разбираме светогледът, нагласите на мислене и привичките на съзнанието, които са присъщи на българите през различни епохи и скрито определят техните постъпки и поведение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Та, накратко, когато говорим за "българска душевност", следва да разбираме светогледът, нагласите на мислене и привичките на съзнанието, които са присъщи на българите през различни епохи и скрито определят техните постъпки и поведение. Съгласна, но с едно уточнение - душевността априори не може да има отрицателен пълнеж, поне в нормалното човешко разбиране. Когато кажем за някого "душа човек" имаме предвид само положителните черти и, може би липса на отрицателни. Е ли така? |
[  powtori mi se postyt..? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Енгелс -  Карагьозов, като не ти харесва - не чети, бе! Някой да не ти е заврял насила мутрата в екрана? Ми той цоциализмът приключи, пък и това не са ти съчиненията на др.Т.Ж. в 20 тома.... |
И през годините се оказа , че най-преданите на национал-социализма източногерманци станаха и най-предани на Социализма. Това по времето на соц-а ли си го сънувал или сега някой те е излъгал? Абе, хора, изгорете си членските книжки, преди да седнете да пишете - ще ви олекне! |
душевността априори не може да има отрицателен пълнеж Напротив, може, в българската (немската, руската, американската, китайската и пр.) душевност има множество отрицателни елементи. Няма такова нещо на света, което да е само положително. Дори и тези, които наричаме "душа човек", винаги имат и куп отрицателни черти. Ненапразно търсенето на "съвършения мъж", идея-фикс на много жени, е обект на толкова подигравки. Няма такъв, лишен от всякакви недостатъци, мъж (или жена). Най-доброто, на което може да се надяваш, е да намериш такъв, чиито недостатъци най-малко да те дразнят. Съответно няма и такова обществено устройство, което да е абсолютно отрицателно, или абсолютно положително. Но на едни хора им понася по-добре едно, а на други - друго. На мен лично социализмът, с неговия принудителен колективизъм и насилствено, репресивно вкарване на личността в определени коловози, изобщо не ми понасяше, та затова нито за секунда не съм изпитвал каквато и да било носталгия по каквото и да било от ранния, развития или (пре)зрелия социализъм. |
oldboy 26 Яну 2015 17:09 Т.е. човек за човека беше брат... Руски лаф от времето на соца: при капитализме человек человеку - волк, а при социализме человек человку - товарищ волк. |
Документите, с които "Труд" разполага, доказват, че за всеки ред, който други са писали от негово име, "първият партиен и държавен ръководител" е получавал възнаграждение, далеч надхвърлящо строгите рамки, съществуващи в "хонорарните таблици", спазвани в държавата. Със строго засекретени по онова време документи е разпоредено "речи, доклади и други произведения на членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК да се изплащат по 250 лв. на авторска кола". На практика обаче на Тодор Живков е плащано по 600 лв. на авторска кола (16 машинописни страници или 28 800 зн.). Само от издателството на "София прес" по силата на секретните разпоредби той е получил 188 274 лв. вместо полагащите му се по силата на секретния документ 66 179 лв. За доклада пред 12-ия конгрес на БКП взел 18 032 лв. За доклада пред 13-ия конгрес на БКП - 23 690 лв. За биографичен очерк, пак писан от други, разбира се - 23 600 лв. От намерените документи ревизорите установили, че издателствата са загубили от отпечатването на 39-те тома събрани съчинения на Живков 2 178 732 лв. Неизвестни остават стотиците хиляди, а може би и милиони, похарчени за издаване и разпространение на книги на "първия" на чужди езици, от чуждестранни издателства... Много закони и разпоредби са били нарушавани при връчването на парите на Живков - винаги на ръка, без той да подписва хонорарен лист. Подписвал бланки за разходни касови ордери, които не съдържат данни за други доходи, получени през годината. Така му бил удържан данък - само върху вписания доход, а не с натрупване - както са си плащали данъка нормалните българи. |