Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Калки, няма да повярваш! Има едно единствено останало кино от времето на социализма и това е кино Влайкова. Мисля, че все още функционира и кино "Дружба" под името "Одеон". За "Влайкова" съм чувал същото, което е писал Ловкия. |
| Кино "Дружба" наистина заживя нов живот под името "Одеон" Натисни тук но старата му слава вече остана далече в годините. Ето как изглеждаше то някога, и как изглеждаха част от столичните кина Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ловкия |
Клошът взема номерче от рецепцията на лобито, след това се качва на първи или втори етаж, излиза да пуше на пушалнята тераса, където едва не съм се попикавал от смях от приказките и лакърдиите, но не съм се издавал, че разбирам български. В интерес на истината номерче от рецепцията е необходимо само ако ползваш интернет. Останалите компютри са на свободен достъп. Отдела за информация където може да се чете в-к Сега също е на свободен достъп.  |
Остава да се появи човекът, работещ във филмовия сектор и да реализирате съвместен проект за човешките характери и съдби, преминали през възход, застой, падение и пак възход Човека се появи, но не сте забелязали. Карбовски имаше филм, точно за българите клошари в Париж преди няколко години. |
Като заговори за кино и магазинчета ме подсети, че навремето имаше в Стара Загора кино "Комсомол", прожектираха най-нашумелите филми, характерни за времето на соца, а в петък излъчваха научно- популярни филми, безплатни бяха, нямаше навалица за тях. За разлика от днес, където се редят дълги опашки пред входа, защото се продава най-евтиното кисело мляко в града. Такива постинги ме карат да се чувствам ужасно стар. Навремето имало... Че аз бях на откриването му. Някъде началото на 70-те. Баща ми имаше покана за първата прожекция, която предостави на мен. Филмът, разбира се, беше съветски, с авангардния и невиждан до тогава широкоформатен екран (натиснете опцията "разтегнат" на телевизора си, за да си го представите). Склерозата ме е натиснала жестоко за името на филма, но помня че беше втора серия или на "Война и мир", или на "Освобождение". |
| А преди двата киносалона на "Комсомол" имаше две покрити кина - "Септември" и "Гео Милев" и три открити - "Ж.Диманов", "Септември" и едно, намиращо се до банката, на което съм забравил името. Заедно с кино "Комсомол" се откри и сградата на новата опера и театър. След 20 години изгоря, след около още 20 я възстановиха. Нямам емоция към нея, за разлика от старата сграда. |
преди филма се провеждаше лекция от Тодор Андрейковски Андрейков. Тодор Андрейков. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: steppenwolf |
В.И.Ленин: „От всички изкуства за нас сега най-важно е киното..." Прав е бил. Един от най-могъщите канали за наливане на сащ-ска пропаганда в главите на нашенци и руснаци се оказаха филмите, гледани на домашно видео през 80-те. |
Калки, С тия думи ми напомни за онези времена и за психологическото оръжие, което бе използвано: слухът, че Държавна сигурност разполага с мобилна апаратура, чрез която може да вижда кой какво гледа на видео. |
В.И.Ленин: „От всички изкуства за нас сега най-важно е киното..." -" Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка" Е, вече сме просветени. |
steppenwolf 06 Фев 2015 09:04 преди филма се провеждаше лекция от Тодор Андрейковски Андрейков. Тодор Андрейков. Извинявай, steppenwolf. Mea culpa  Така ми е останало в съзнанието, не знам защо. Но помня тези лекции... Особено преди поредицата филми на Сатяджит Рей. И преди "Червената пустиня" на Антониони. Спомени, спомени... |
Така ми е останало в съзнанието, не знам защо. Имаше един известен боксьор - Цачо Андрейковски. Та вероятно оттам се е получила контаминацията в съзнанието ти. |
слухът, че Държавна сигурност разполага с мобилна апаратура, чрез която може да вижда кой какво гледа на видео. Моля, моля Сократе – никакъв слух, а жива реалност NOT VIRTUAL. С подходящ преносим приемник това е възможно. Ще обясня защо. По онова време телевизорите масово нямаха A/V (Аудио/Видео) вход по ниска честота и видеото се гледаше чрез вградения RF модулатор с антенен кабел на 4 VHF, а най-често на 36 UHV телевизионен канал. Телевизионният приемник е с хетеродинен осцилатор-смесител и с чувствителен приемник може да бъде уловена хетеродинната честота, сиреч какво се гледа на телевизора. По същия начин биваха разкривани и шпионите, които използваха „пасивна“ радиовръзка – само режим приемане. P.S. Само дето ДС не се инетересуваше, какво гледаш от видеото, но на страха очите са големи. А по отношение на подслушването, то сега е в мега порядък стрямо соца и не само заради техническите улеснения и напредък. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
А по отношение на подслушването, то сега е в мега порядък стрямо соца и не само заради техническите улеснения и напредък. Както е тръгнало, много скоро подслушващи компоненти (модули) ще бъдат вграждани фабрично във всяко устройство - компютър, телефон, телевизор. В автомобилите ще има вграден GPS (различен от потребителския), който ще докладва 'където трябва' маршрута и т.н. А най-много след две поколения всички хора ще бъдат с вградени в мозъците чипове, които първо ще позволяват да се подлсушват мисли, а не след дълго и да се внушават. Не се шегувам  |
| Сократе, Хубав въпрос за расовия и класовия враг си задал в другата тема, ама гледам, че са я замотичили. |
| Предвид циганските баталии в родината си зададох въпроса - как един циганин (понастоящем ром) би отговорил на въпроса на св. Манрико Черпаклийски? Ако е честен и почтен циганин, трябва да каже че тогава е живял много лошо (бил е репресиран, карали са го да работи, да спазва законите) и съответно сега живее много добре, щото ... вие си знаете. Манрико? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Калки 06 Фев 2015 09:59 Мнения: 15,940 От: Bulgaria В.И.Ленин: „От всички изкуства за нас сега най-важно е киното..." Прав е бил. Един от най-могъщите канали за наливане на сащ-ска пропаганда в главите на нашенци и руснаци се оказаха филмите, гледани на домашно видео през 80-те. Ленин е велик. Казал е нещо и за ЦИРКА. Онова място, където животните се правят на хора, а хората го раздават маймуни. Между ПОЛИТИЦИТЕ, били те американски, булгаристански или русиански, маймуните изкатерили се по дърветата на властта са били атракция за другите маймуни, обичащи да гледат сеира отдолу и винаги да бъдат прекарвани с по един банан по-малко, а понякога и с по два-три. След този разхладителен офф-топик, да пристъпя към темата. За мен животът е бил винаги Файнъл Каунтдаун, защото съм каунь и съм от Стара Загора. Вече прочетох, че има и други заралии, което не означава, че са кауни като мен, защото говорят така за града, че не може да не са живели в него, макар и учили за известно време.  Бях пич и прякорът ми беше "Сър", защото обичах да нося западняшки облекла и се ориентирах в ежедневното обкръжение по една книга на Ийна Аасамаа, "Как да се държим в обществото". Книгата беше трепач, но имах на български издадената през 1936 година книга на Дейл Карнеги, "Как да печелим приятели и да влияем на хората", в превод на д-р Ефремов, библиотека "Радиосвят", а също и "Изкуството да общуваме" на Владимир Леви. И трите книги се оказаха много поучителни. Там не се даваше реална схема КАК да прави това и КАК онова, а с примери от ежедневието ви се отваряше парашута да експериментирате и доразвивате своите способности. Работих много лека, но добре платена държавна работа. Чувствах се прекрасно дори и без да бъде член на нашата партия. Плащаха веднъж месечно, но имаше и авансови плащания. Парите бяха кеш и ако искаш си ги дръж по джобовете, ако не искаш - бягай във "Верея", Сладкарница "Опера", някой "Аперитив" и запой до козирката. Така свирепо пиех, че често съм се свестявал в непознати къщи, без гащи и с гола мадама или две-три в кревата. Но това не ми беше практика, а месечно изключение по време на преходи из хижите на ген. Делчев, "Партизанска поляна", "Алтъпармак", "Добрила", "Незабравка" и по-малко в средногорието, но и там имам изяви, които още се помнят. Хващал съм три пъти негоноков уретрит, някакви белогвардейски течения, но и имах приеятел, д-р Я-в, в "Кожно-венерическия" и ме оправяше с щатски лекарства. Луди години. Преустанових якото пиене, след като една сабахлен се събудих с мъж в леглото и нищо не помнех, а мацките бяха натръшкани по земята. Както и да е, може и да е имало нещо, но не си го спомням, а и нямаше опасни болести, като сега. Карай... Лошото става, ако си спомняш. Значи, не загубих пиетет към нежните създания, но и категорично нямам мъжки привличания. Следователно, нормален съм. Перверзията, педерастията, куртоазията и явната курварщина се оказаха защитни прегради пред погледите на ДС, които не обръщаха внимание на изроди, като мен, и си живеех живота като бон виван. Кеф ти риба, кеф ти паламут. Кеф ти руса мацка, кеф ти циганка. Не съм прощавал на никоя. С мен ли е, значи е решила. Толкоз. Тати работеше като комунист, а мама беше безпартийна другарка и в ръководството на старозагорската ОФ. Животът през комунизма беше Рай, ама истински Рай.  Не така обаче мислеха шофьорите на държавата и особено пияния шофьор на североизточната грамаданска губерния. Разсипването на комунизма заби нож в сърцето ми и цял месец пих и извършвах зверски съвкупления. Е, не си мислете изнасилвания, тъй като партньорките ми сами си го искаха и НИКОГА не пледираха, че съм се развихрил в "пълна програма" и е станало нещо нередно, а и знаете, че всички сме се появили от секс - някъде градивен и прогресивен, другаде - деградивен и мек (демократичен), като от втория са произлезли педерасите и лесбианките, а от първия - такива като нас. Здрави, силни, работоспособни, ебливи, безкомпромисни. Това се случи на 20 януари 1990, около два месеца след "освобождението" от комунизма. Тръгнах за София белким науча някой трик и замина за САЩ. Ударих на камък. Да вземеш виза за САЩ от консулския трябва да си или късметлия, или да плащаш, кактo ви е казал XUY_WBT. Иначе - забрави! Имах човек в Зарата, но искаше много - 5000 долара и то за туристическа виза. На връщане в бързия влак за Бургас, срещнах някакво малко дребно човеченце с каскетче с гръмоотводче. Малкото човеченце беше срещу мен до прозореца, но в онази част на вагона за непушачи. Беше видял, че излизам да пуша и пуша в съседния сектор и поиска запалка. Имах две или три, а може би и повече из джобовете на гъзарското си яке. Съжалих човечето, че си е загубило запалчицата и му подарих една швейцарска с пиезокристал. Човеченцето грейна, погледна италианското ми яке, сините джинси (дънки), чехословашките обувки и на свой ред заяви, сякаш четеше мисли: "Ще стоиш ли в тази държава?!" Не му отговорих, но човечето продължи: "Сега нещата ще станат още по-зле. Властта вече е узурпирана от най-реакционните елементи на БКП, или т. нар. "червена буржоазия". Това са хора, които винаги са се стремяли към върховите постове, но никога не са ги достигнали. Тези неморални изверги имат яки приятели не в Москва, а в точно обратната географска посока. В бъдеще нашата държава БЪЛГАРИЯ ще бъде умишлено съсипана и попиляна от хора на ЦРУ и КГБ. Ако искаш да страдаш - стой тук, но ако искаш да се измъкнеш, мога да ти помогна малко." Погледнах човечето. Имаше живи впечатляващи тъмно сини очи, говореше отчетливо, като отделяше почти всяка дума, но от музикалното ми ухо не можа да убегне лекия акцент, доказващ чужденец или нашенец отсъствал дълго време от България. От дума на дума, човечето, което нарече себе си Паун (има такива имена в чирпанса околия) ми даде телефонен номер в София, декларира че мога да използвам неговото име и да кажа на човека, "Паун ми даде вашия телефонен номер". Направих го на следващия ден и оня ме извика в София. Вземаше по 400 долара за австралийска виза. Платих, дадох моя български паспорт и се върнах в Зарата. Напих се, като казак същия ден с мои авери в бирария "Загорка" и за малко да падна в полузамръзналото езеро. Като се върнах у дома, майка ми каза, че Илия от София ме е търсил спешно. Беше около полунощ, но му звъннах. Оня тарикат каза веднага да тръгвам за София да си получа визата и паспорта си, но и да доплатя още 50 долара за услугата. Нямаше проблеми. И така, в края на януари пришпорих с полет на БГА Балкан към "Сидней". Животът беше динамичен, но хората не се събираха както в България, нямаше подобни моабети, завършващи с голи хора и сексуални ръченици. Съобразявах се с това и станах послушен. Намерих църква, а там пълно с наши българи: един баща му и дядо му комунисти, на друг - участници в комунистическото движение, трети на челото му пише "як криминален престъпник" и т.н. Бях ергенче, но и имах и лъвски нюх да надушвам "месото". Бар "Тринидад" (закриха го преди няколко години тукашните педерасти), разгологъзени мацки, щуращи се насам - натам и дошли за повече от ясно какво. Набарах една много хубава и кръшна. След второто уиски и ми вика: "Ай'л тейк Ю хоум". Отиваме до нейната кола, колата звъни отвсякъде - чистак ново BMW. Когато приключихме "борбата" се запознахме. Голям зор беше да ме нарече Стоян, но се научи. Тя беше дошла от Нова Зеландия и имаше някакъв бизнес със семейството си. Предложи ми да летим до Нова Зеландия, да ме запознае с родителите си и съответно, ако ми допада Нова Зеландия ще МИ намери работа. Баща й ме хареса много, но мисля, че майка й - още повече. Имах доста багаж, защото летях през зимата, а се оказа, че в Нова Зеландия е ЛЯТО - да умреш от майтап. Оженихме се след два месеца. Новият тати притежаваше стотици хектара земя на едно место, още толкова на друго и някаква златна мина в Австралия. Спрях да пия и да пуша. С Джанет имам две момчета и едно момиче, учат яко по цял ден, а големия ми син вече работи на постоянна работа в Real Estate и прави много добри заработки от "въздух". Имам всичко, каквото пожелая. Ходим с жена ми където си искаме по света, почиваме си, отдавна съм гражданин, имаме собствена къща с басейн и голям апартамент в Сидней, повече от 300 работника, а аз го раздавам бос на един не малък принт-оффис, от който печеля щури пари, за които в България можех само да мечтая. Или, в България ми беше добре, а тук - ОЩЕ ПО-ДОБРЕ. Какво друго да ви кажа? Ами, доволен съм от всичко, което съм направил или създал. С други думи, при соц-а, живях добре, а сега - още по-добре.  |