Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Jean-Pierre |
но няма да пропусна да обявя един демократичен напредък – РБ има вече 14 000 проститутки (по данни на Европол) и че 60% от труженичките на древната професия в Брюксел са българки. Данните са верни, но не и интерпретацията. Този напредък не се дължи не на демокрацията, а пак на изчезването на работните места за нискоквалифицираните. Труженичките в Брюксел са все циганки от Сливен, които се пренасочиха към една от последните ниши, в които може да се работи без кой знае каква квалификация. Щото те и в тази професия са на най-ниското ниво - уличното. Но ето какво се задава на хоризонта: 2050 г., Амстердам: Секс без болести с робот в бордей До средата на века предлагането на безопасен, без риск от зарази и без чувство за вина секс с роботи в публични домове ще бъде нещо нормално, според ново научно изследване Секс роботите няма да могат да предават болести по полов път, ще доведат до свиване на трафика на хора с цел сексуална експлоатация, ще отменят редица проблеми от гледна точка на морала и съвестта, смятат авторите, които правят прогноза как би изглеждал секс туризмът в Амстердам през 2050 г. Марс и Йоман си представят Yub-Yum - модерен бордей за клиенти в командировка, който предлага ол-инклузив обслужване - вкл. масажи, еротични танци и секс - за около 10 хил. евро. "Проститутките" ще бъдат направени от устойчиви на бактерии материали и почиствани и дезинфекцирани след всеки клиент, за да бъдат напълно безопасни за здравето му. Хората, които сега доброволно или по една или друга причина се занимават с проституция, вероятно ще изпитат сериозна конкуренция или направо ще останат без работа. Освен това роботите са способни на свръхчовешки изпълнения в леглото и буквално нямат умора. Ето защо въображаемият сценарий на Марс и Йоман включва и масови протести на секс труженици в Амстердам. |
| @Патагонец 04 Фев 2015 14:26 „Ако бяхте използвали „Всеки от нас може да се сети И за деца на отговорни другари...“ да се съглася с вас, но така както сте го написали двете изречения изглеждат свързани. А това променя коренно смисъла им Другата ви грешка е, че слагате знак за равенство между „отговорни другари“ и (деца на) активни борци, но тя надали е неволна." Така, че грешките са верни. Едва ли връзката активни борци/ деца на активни борци с отговорни другари е случайна. Предполагам, че огромната част от моето поколение свързват висшите партийни и държавни длъжности с правилния произход. Иван Кръстев, Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Росен Плевнелиев и останалите като тях дали са били деца на активни борци, ако и да са били деца на отговорни другари? Дали всички работещи в апарата на ЦК на БКП са били активни борци? А тези от ГК, които са ставали директори?! Надявам се да схванете, че грешката ви не може да е била вярна, нищо че е била масова. |
Снегът по тротоарите в нашия квартал се почиства от един човек с малка роторна машина. И то веднага, така че лед не се образува и няма нужда бригада цигани да го разбиват с кирки, а с него и самия тротоар. Е, колко му е да се почисти снегът в Ботсвана  |
е демокрацията, а техническият прогрес отне работните места на циганите. Четох преди време прогноза за Великобритания, че до 10 години нискоквалифицираният труд напълно ще изчезне там. Едва ли ще стане толкова скоро, но тенденцията е повече от ясна. А бе, звучи много достоверно, но се замислих над нашите комшии, гърците, при които има страхотна безработица и същевременно няма проблеми за нашенци - много от тях цигани - да си намерят именно нискоквалифициран труд като берачи на маслини, портокали и т.н. |
XYZ_WBT 03 Фев 2015 15:20 Мнения: 460 От: Canada В горното мнение ви обещах да довърша пледоарията в темата Втора част или "...... и как живея СЕГА" Като видях кои взеха властта непосредствено след дворцовия преврат и ми стана ясно, че за някой комунизмът е почти постигнат, други ги чака заминаване във феодалното общество, а голяма част - при Свети Петър. Като човек на действието, взех решение за броени минути, отидох до един апап, оня ми даде сто адреса и телефонни номера на сигурни хора в Канада и САЩ и остана да си получа задокеанската ВИЗА. Пак "Кристал", но не чейндж, а нещо много по-сериозно, което щеше да преобърне живота ми в положителна посока и успокои напористото ми самочувствие за непогрешимост. И така, поръчвам: "уиски "Бяло конче", ледът отделно, газирана вода, бял шоколад "Тоблерон", двойно еспресо без захар" и след това сервитьорът никога повече не се появяви до масата, дори я заобикаляше на почтено разстояние. За сметка на това срещу мен стоеше бетонно лице на играч на покер, което разбираше кой какво поръчва, какво иска и е готов да плаща. Стигнахме до работна виза B1, която ми осигурава и сошъл сикюрити, работна карта (бяла карта), а след това и "Зелена". Сервиращият визи авторитетно обясни, че имат и визи за военни, свещеници, музиканти, циркови артисти и пр., но струват от 10 000 долара нагоре и затова се спрях на 6 000 в зелено или виза B1 - за лица посещаващи САЩ с цел бизнес. Костюмираният авторитетно обясни, че визите се лепят след работно време и затова се изисква подобна четирицифрена цена, а и работниците в американския консулат работили извънредно и в стресова ситуация. От сигурни хора знаех, че този индивид е пряко свързан с американския консулски отдел и заработва някакви жалки трохи, но си премълчах. Тогава му казах, а как е в САЩ?! Да дадеш едно рамо за "Зелена Карта", но оригинална и по-бързо, че не обичам да се мотая в живота като муха без глава...." Оня веднага ми гръмна едно име - ТОВА име вече беше писано в горещите новини - или човекът, който урежда нещата, "Шефът в сянка", във въпросната адвокатска кантора във Вашингтон, а цялото удоволствие струва 10 000 кеш - 5 в предплата и другите 5, когато ти дойде картата. Агентът излезе със сумата, а аз поръчах уиски, намигнах на сервитьора и му праснах една щатска столевка за кадем и да си затваря устата, за да не му я затворят други безплатно. На следващия ден паспортът ми пристигна с оригинална работна виза за САЩ, благодарихме си взаимно и никога повече не видях този агент. Последваха терминалите на "летящата гара София", полет, "Джон Кенеди", такси и директно в квартирата, която си бях уредил и предплатил още от България, недалеч от "Манхатън Бийч" и в непосредствена близост до "Брайтън Бийч", ухаеше на океан, морски ефирен бриз целуваше лицето ми, приятен гъдел и леко надстомашно напрежение за следващите РАБОТНИ дни. Още със стъпването в Ню Йорк нещо затрепере под лъжичката ми. Имах мерак да докажа себе си, възможностите си и да забогатея за рекордно кратък срок - не много, за да не бие на очи, но скорострелно, за да си живея така, както в България по времето на Бай Тодор. Никога не съм предполагал, че САЩ предлагат толкова прекрасни възможности, една от друга по-оригинални и пикантни. Вече знаех, че ако тук един човек успее успее, ще успява навсякъде по света. Така и стана. Кола за 400 долара от Used Cars, за да не бия на очи, въпреки че спокойно можех да си купя и "Лексъс", и "Мерседес" за 100 000. Веднага бегом в Сошъл Сикюрити администрацията, попълване на формуляр и след по-малко от 10 работни дни синьото картонче с моите три имена цъфна пред вратата, INS (сега ICE) някакъв формуляр "тра-ла-ла", две снимки, писмо с надслов Return Receipt Requested, за да не се загуби /в САЩ кореспонденция не се губи/ и ЧЕСТИТО, бялата работна карта кацна за седмица. Банкови сметки в "Чейс". ИМАХ ВСИЧКО, което поисках, но за мен това нищо не значеше. Тръгнах по Оушън Авеню, ха на руский, ха на английски и намерих работа да разнасям пици и разни супички на пенсии и мързеливи дебели американци. Плащаха не много, вече не си спомням, но това беше временна работа. Пари докарвах от "тип" /бакшиш/ и си живеех разкошно. После с четирима агенти, пътувахме по 2-3 пъти до Калифорния, купувахме коли на старо, имахме си човек, който ги доизкусуряваше в Ню Джързи и правехме невероятни пари. Работих така около 5 месеца, но ми писна да гледам едни и същи физиономии, "Грейхаунд" автобусни линии от 42 улица в Манхатън и директно в столицата Вашингтон. Стори ми се като село спрямо мащабите на Ню Йорк Сити, но тук даваха лесно зелените карти. Намерих щатския адвокат, казах му, че нямам политически кейс или нещо подобно, а оня ми казва: "Не ви питам какъв кейс имате или не, а дали ще можете да платите сумата от 10 000, като вземам 5000 в аванс, а следващите 5 бона като си получите ДОКУМЕНТА. Копира паспорта ми, бялата карта, соушъл сикюритито и зелената карта, която беше розова на цвят, дойде след 3-4 седмици. Вашингтон ми хареса и реших да се пусна тук, не като политическа мутра, а като бизнес трейдър с амплоа и авторитет. Обувки от 120 долара, естествена кожа, риза, вратовръзка "Пиер Карден", часовник от 3 бона, костюм мам си джейс и няколко рандевута в питиепродавницата на Конгреса. Контактна натура съм и завързах връзки, благодарение на които се снарядих с бленувания за много ейлиънз СЕРТИФИКАТ за НАТУРАЛИЗАЦИЯ. Поръчването на US passport ставаше във всеки пощенски офис срещу този сертификат, сошъл секюрити и драйвър лайсънс. Бърза поръчка и получих паспорта си след 48 часа. Стана ми безинтересно - имах всичко и постигах всичко към което се стремях без да си давам зор. Не ми беше интересно. Пак полет Далас Уошингтън Интернешънъл Аърпорт и полет към Канада. Там ме очакваха. След три години и канадско гражданство - пълен ташак ви казвам. Живях даже на уелфъри, безплатно в апартамент,... Разправят нямало комунизъм. Цял живот съм живял в комунизъм и затова си го обичам, но този комунизъм, капиталистическия, където е скрито разковничето на живота, комунизъм, но не онзи, в който разни освирепяли, изгладняли и умопомрачени форумни глашатаи и хвалипръцковци вярват, а реален, материален и подплатен с всички екстри на 20 и 21 век. Задокеанския РЕАЛИЗИРАН КОМУНИЗЪМ, който някои са тръгнали да свалят с дисаги, цървули и курмид лук. Моята практика показа, че ВСЕКИ, който се бори и гори, не спи, а мисли, за да спечели, не виси като марсолко из разни форуми по цял ден, ще има всичко онова, а може би и много повече от това, до което съм се добрал с постоянната си упоритост - не твърдя, че съм умен - и както някъде беше казано - с помощта на моя Роулинг Стоун (НЕСПОКОЕН ДУХ), а може и "търкалящ се камък", според преводачите се стига до върха където всички желания са материализирани. В заключение, не си губете времото за чатове и форумни раздумки, защото: - ВРЕМЕТО е ПАРИ - ЗАЩОТО един ден, когато се обърнете ще видите, че нищо не сте оставили след вас, освен празни форумни съждения и като резултат от горното или ще се самоубиете чрез самозапалване или ще се хвърлите от някоя по-висока сграда, ще се отровите или стрелята в главата си със съветски "ТТ" или ПМ, въпреки че крайният ефект ще бъде един и същ. Бях до тук. Приятно забавление с темата и форума на вестник СЕГА. |
Иван Кръстев, Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Росен Плевнелиев и останалите като тях дали са били деца на активни борци, ако и да са били деца на отговорни другари? Дали всички работещи в апарата на ЦК на БКП са били активни борци? А тези от ГК, които са ставали директори?! Ами направете проучване щом толкова Ви интересува този въпрос.  |
ВРЕМЕТО е ПАРИ мне на мен пък не ми е кеф да разменям живот срещу пари Предполагам, че ако имах твойта философия, щех да направя, квото и ти...ма нямам твойта философия...ама интересно пишеш и забавно Бъди жив и здрав |
XYZ_WBT 04 Фев 2015 18:57 Пич, увлекателна и поучителна лакърдия, бравос! И най-важното - ловко съчинена, особено във втората й част. А иначе писането ти идва отръки. С твоя замах е требвАло срещу 2 - 3 бона да си урЕдиш членска карта за Съюза на американските писатели, без разбира се да си написал дори и една дописка в некоя ковбойска малотиражка. Ей така, за пиниз. А защо не и да се урЕдиш я за сенатор, я за губернатор. Бъди здрав и дерзай. |
Как живях при соц-а и как живея сега Хайде и аз тогава...... живурках можеби добре но напрегнато, благодарение на дълбоко вкорененият в системата материален и духовен "ДЕФИЦИТ", характерен за тогавашното социалистическо общество. Още като средношколец, студент, впоследствие млад специалист спекулирах да задоволя желанията на сивата маса за по цветен и ухаещ живот. Веднага след ноемврийският преврат на комунезите си oтпечатах визитки, "СПЕКУЛАНТ". Другарите бяха успяли да дискредитират това понятие като нещо мръсно и несоциалистическо а то хранеше и доставяше удоволствие на толкова много сънародници. |
| Даскал Цеко, май отдавна драпаш за Съюза на хамериканските даскали, но засега си на етап "носене на пици". Не се отчайвай, още малко ти остава до финала |
Всичко, което пишете за онова време е правилно, но има участници с крайно изкривено виждане за българите живеещи в чужбина, защото или са комуникирали с някакви малоумници пробвали да се уредят на запад, или по партийна линия подработват мнението на новото поколение, за да остане в общия катранен казан с мръсотията. Страх! Изключително удобно средство за манипулация. Особено страх от неизвестното. Ако предложиш на 100 българи да изберат къде да ги оставиш без пари, в столицата на Албания или столицата на Франция какъв ще е резултата? Ами винаги ще се намерят страхливи малоумни олигофрени които да изберат по близкото до България. А сравнение с Румъния и Гърция, Париж ще загуби още повече. Това е то страха от неизвестното. А на практика в Париж е по лесно да оцелееш и от София. На всеки уличен телефон има написан безплатен номер за информация. Ако им кажете къде сте, веднага ще ви кажат къде е най близкото място където можете да получите храна. Уличните тоалетни са безплатни, градските бани също. Има организация АНАЕМ която ти плаща самолетен билет до родината + 300 евро джобни пари. Е, след като я надушиха румънските и българските цигани може вече да са променили правилата. Да не говорим за безплатен достъп до информация какъвто е Pompidou center Paris с 2000 седящи места. Въобще рай за бездомните за разлика от София. Но дори и бездомните българи предпочитат София пред Париж. |
| Това, за бездомните, на доста участници, които не са стъпвали в Париж ще се стори, като лакърдия, но е точто така. "Помпиду" е пълен с клошари и всичко чатка с един два пръста, дори има и фенове на вестник СЕГА, който може да се чете без да се логваш. Клошът взема номерче от рецепцията на лобито, след това се качва на първи или втори етаж, излиза да пуше на пушалнята тераса, където едва не съм се попикавал от смях от приказките и лакърдиите, но не съм се издавал, че разбирам български. Това е от типа как живея СЕГА, защото в България ми беше добре при соца. Мама и тати работеха яко, а аз си почивах през повечето време или не правих нищо, но дойде демокрацията и настъпи ужас. Мама и тати заминаха на небето, а аз - за Париж. Уф, нямам упоритостта и находчивостта на XYZ_WTB. Познавам неголям процент такива българи, но по натура съм от друго тесто. Уви, за мен това, което той е правил е непостижимо. Спя в масови клошарници, хващал съм въшки поне 10 пъти, но в болницата дават едно безцветно лекарство, намазваш се и след 20 минути вземаш душ - край на въшките. Имам си палатка, но съм спал и на Ла Дефанс, където срещнах щастлив чирпанлийски бродяга - професионален клошар със специален лист със снимка, чрез който може да пътува където си иска с превозни средства из Европа, само дето не може да ползва самолет, но не плаща за нищо и беше навъртял преди няколко години около 17 000 евро от глоби, но каза, че и в затвора не могат да го вкарат по някакви съображения. Животът на клошара е много забавен, атрактивен, но бавен и муден. Когато клошарът умре го изгарят в някакви пещи и край, чиста работа. Във Франция, където съм стоял доста е пълно с клошари, но сега в Брюксел клошарите сме като министери в правителството. Дават ни и пари, купуват ни трева, табак (цигарите сами си ги прайм), като е топло спим по парковете, доизпиваме забравени питиета, а с такива е пълно наоколо и така всеки следващ ден. Такива удоволствия в София нема, защото кой ще остави почти пълна бутилка виски в градината, цели торти, които съм доизяждал, суджук-салами, хляб, сладки принадлежност, хвърлени пълни кутии с цигари и какво ли не. Така я карам от ден за ден. При комунизма беше по-лошо за мен. |
XYZ_WBT 04 Фев 2015 18:57 Jean-Pierre 05 Фев 2015 17:16 Остава да се появи човекът, работещ във филмовия сектор и да реализирате съвместен проект за човешките характери и съдби, преминали през възход, застой, падение и пак възход За творчеството   |
| Много се отплеснахте към Париж, та да се върнем малко на темата. Минавах наскоро покрай паметника на Левски и си дадох сметка, че при соц-а имах кино "Сердика" (там гледах първия филм от "Star Wars" ), хотел "Сердика", ресторант "Берлин" и още няколко магазинчета. След соц-а известно време на същото място имах гоолям плакат с голия задник на Васил-Азис. Сега имам само едно заградено с тараби рушащо се здание... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Като заговори за кино и магазинчета ме подсети, че навремето имаше в Стара Загора кино "Комсомол", прожектираха най-нашумелите филми, характерни за времето на соца, а в петък излъчваха научно- популярни филми, безплатни бяха, нямаше навалица за тях. За разлика от днес, където се редят дълги опашки пред входа, защото се продава най-евтиното кисело мляко в града. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: svetulka |
Калки, няма да повярваш! Има едно единствено останало кино от времето на социализма и това е кино Влайкова. Преддверието е билярдна зала и кафе. Прожекцията започва при най-малко три продадени билета. Обикновено няма повече от 10 души. Седалките са повечето прокъсани и продънени, но има и читави, трябва да се търси. Цените на билетите са "народни". Салонът е неотоплен  Преди години (7-8), бях тръгнал из София да търся кои от соц кината са оцелели (разбира се, не в центъра, там е леш). Само това намерих... А колко спомени... Боже, колко спомени... |
| В това кимо Комсомол в Стара Загора съм гледал филма "Флаш-данс" за втори път. Мисля, че беше 1987.. Flashdance 1983 |
Има едно единствено останало кино от времето на социализма и това е кино Влайкова. Преддверието е билярдна зала и кафе. Прожекцията започва при най-малко три продадени билета. Обикновено няма повече от 10 души. Седалките са повечето прокъсани и продънени, но има и читави, трябва да се търси. Цените на билетите са "народни". Салонът е неотоплен Така е, там гледахме с жена ми "Беднякът милионер" нарочно, макар че можехме да си го гледаме и вкъщи, за да се върнем назад през годините. Доколкото знам, в завещанието на Мария Влайкова, дарила значителна сума пари, е залегнало изричното условие това помещение да бъде кино и нищо друго освен кино, за неизвестен период години. Парите явно им стигат колкото да купуват филми и да поддържат персонал, който да ги излъчва, без екстри като отопление, ремонт на салона и прочие излишества и разточителство. Кино "Левски" обаче очаква новото си възраждане във вид на салон на изкуствата. След като дълги години стоя затворено /яростно спорещите наследници са около 15 души /, се появиха инвеститори с проект да го превърнат във вариететен театър или нещо подобно, но явно срещнали твърдия отпор на живущите отгоре в кооперацията, замразиха работата и едва в последните две-три години работата потръгна, извърши се цялостен вътрешен ремонт, фоайето доби нов облик и на витрините се появиха плакати за предстоящи музикални събития. За съжаление обаче довършването пак зацикли, от месеци нищо не е пипнато, дали заради безпаричие или поради други причини, не мога да кажа. |
| За кино "Левски" жалко. Абе за всички тези кина - жалко. Много ми е мъчно за тях. Какви прекрасни спомени имам. Целият ми живот мина в тези кина и по театрите (като зрител). А във филмотечното кино (което тогава се казваше "Дружба" ходех да гледам по 2 до 3 прожекции на ден, и работех при това - говоря за соца, де  ). Накрая взеха да ме пускат без пари... Какви страхотни филми гледах тогава там! За съжаление съм забравил заглавията на доста от тях. По-късно ги търсих по торенти, но всуе. Повечето филми бяха черно-бели копия на цветни филми, откраднати, когато у нас е имало кинофестивал А по време на Киноуниверситета, за който си бях закупил програма и абонамент, преди филма се провеждаше лекция от Тодор Андрейковски или някой друг мастит критик, чието име не знаех. Давам половин царство за сканирана програма само със заглавията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: moni |