Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
| @Патагонец 04 Фев 2015 11:41 „Ще оправите ли противоречието, което сте допуснали“ Няма никакво противоречие. В първото изречение става дума за привилегиите на децата на активни борци. След това става дума за децата на отговорни другари (на висши партийни и държавни длъжности), като отговорните другари по наше време бяха или активни борци или техни деца. Ай ся, йезуитщини. Ако бяхте използвали „Всеки от нас може да се сети И за деца на отговорни другари...“ да се съглася с вас, но така както сте го написали двете изречения изглеждат свързани. А това променя коренно смисъла им  Другата ви грешка е, че слагате знак за равенство между „отговорни другари“ и (деца на) активни борци, но тя надали е неволна. П.П. А за правописни грешки проверявате ли? Не, няма смисъл -- безнадеждно е  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
Ако бяхте използвали „Всеки от нас може да се сети И за деца на отговорни другари...“ да се съглася с вас, но така както сте го написали двете изречения изглеждат свързани. А това променя коренно смисъла им Другата ви грешка е, че слагате знак за равенство между „отговорни другари“ и (деца на) активни борци, но тя надали е неволна. Ето цитат от друг постинг: Кадърен специалист (висшист) в завод се издига нагоре , и можеше да стане главен технолог , или зам. директор , въпреки неблагонадежден произход. Особено ако поискаше да стане и партиец , никакви проблеми. Не можеше да стане само Директор и партиен секретар на завода. Така, че грешките са верни. Едва ли връзката активни борци/ деца на активни борци с отговорни другари е случайна. Предполагам, че огромната част от моето поколение свързват висшите партийни и държавни длъжности с правилния произход. П.П. Извинявам се, ако съм засегнал Вас или предците Ви с тази констатация. |
Вероятно защото простичкия въпрос го изяснихме вече и това го отбелязах отдавна - всички писали тук материално сега живеят по-добре, отколкото при соц-а. щото тук пишат само ония, де ядат пасти ако още един път отрежеш смисъла на изказванията и го пригодиш за собствените си фантазии, ще те напсувам та кното ще да става  |
| Симпли, Калки, Дайте да се разберем. Лично аз нямам от какво да се оплаквам. Бях си намерил мястото, бях си начертал пътя и вървях нагоре според установените правила (макар че не бяха от най-справедливите). Ако онези тримцата не бяха катурнали бае Тодара, сега щях да съм другарят Сократ, член на СБП с гарсониерка за ателие и всяко лято карта за отдих в творчески дом. Е, не съжалявам за "пропуснатите ползи", защото свободата не се измерва с благини и удобства. |
Да, вярно е, имаше работа за циганите. Какво работеха обаче – изключително нискоквалифицирана работа. Черноработници, копачи, хамали… Тежък физически труд, който се заплащаше твърде добре. Не е вярно. Пример - млекокомбината "Сердика', където половината персонал бяха циганки. |
| Сократ, Нямах предвид теб лично. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Благодаря, Калки. Всъщност коментирах изказването на XYZ_WBT - писано явно от човек с много силен търговски усет. Ако се абстрахираме от чисто етичната страна на нещата - талант. И такива наистина имаше. Какво пречеше да бъдат издирвани отрано и насочвани към дейности в полза на държавата? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сократ-май |
щото тук пишат само ония, де ядат пасти Избягваме ги. Вкъщи ядем пълнозърнест хляб и от едно време наблягаме на постното. |
| Вярно е, че имаше привилегии по партийно-политически критерии. Сега пък има привилегии за децата на богатите, които биха били оправдани само, ако твърдо сме убедени, че днешните богаташи са спечелили парите си по съвсем законен, честен и морален начин. Първоначално привилегиите за 'борческия пролетариат' са се основавали на презумпцията, че децата на бедните са били несправедливо лишени от възможността да се подготвят адекватно. Което до голяма степен е било вярно, особено в следвоенните условия. После нещата се израждат. Ако помните, ОДС на Ив. Костов направи същото в желанието си да създаде нова, "синя", богата класа. И се получи РМД безобразието. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Ако ще обобщаваме: Как живях в смесения затвор докато бях млад (всекиму: килия, режим, досие, доносник, стотинки, комат хляб, работни дрехи, фелшер, надзирател, партиен секретар...) и как живея сега на свобода (от кофата за боклук до Аспен) Това за бившите затворници. Надзирателите да си напишат за тях. |
Е, не съжалявам за "пропуснатите ползи", защото свободата не се измерва с благини и удобства. За теб съм сигурен, защото отдавна чета форума. Но дали така мисли "червената буржоазия"? " -- Сядай, друже, сядай. Худобченко хвана един тежък орехов стол, дръпна го по паркета и настани Ревкин. -- Да ти кажа, седя си одеве и си викам: ама голям разкош, ей! И кой е живял тук? Буржоазията. А сега живея аз, Петро Худобченко, просто момче, селянче. И си викам -- имаше защо да вдигнем революцията." |
Но дали така мисли "червената буржоазия"? Твърде нашироко поставяш въпроса. Не можем да говорим за "червена буржоазия" като цяло. Има висши кръгове, част от които своевременно си опече работата и сега вече влиза в категорията "национално-отговорен капитал". Има средни кръгове, част от които също успя, макар и не тъй на едро. Някои се превърнаха в капиталисти, други в предприемачи, блъскащи здраво, за да изкарат прилични доходи. Трети докопаха първоначален капитал и фалираха поради лош късмет или некадърност. Има и ниски кръгове, повечето от които не успяха да изплуват нагоре. Уменията им просто не отговаряха на новата ситуация. И разбира се, всеки неуспял реве със страшна сила срещу успелите, макар че само случайността (и евентуално липсата на способности) му е попречила да бъде на тяхно място. --------------- Допълнение. Извинявам се, пропуснах една важна категория: хората, които не пожелаха да успеят на всяка цена, защото имат морал. Уви, трудно е да се определи тяхната бройка, защото всеки неуспял се присламчва към тях. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сократ-май |
Какво пречеше да бъдат издирвани отрано и насочвани към дейности в полза на държавата? Същото възражение - ако са били толкова оправни, сами са щяли да пробият. Има, разбира се, и обективна реалност, а тя е, че държавата, която се олицетворява чрез администрацията, е по принцип, генетично неприязнена към силния индивидуализъм. Това се отнася не само към нашата, а и към всякаква администрация. Само много уверени в непоклатимата си позиция ръководители са склонни да назначават даровити служители. Другите се страхуват да не им вземат мястото. У нас в началните години на соц-а се добавя и още един фактор - недоверие на новите работническо-селски ръководители към заварената интелигенция. Опасявали са се - при това в много случаи съвсем основателно - че могат да бъдат подведени, че работата се саботира и че интелигенцията работи против новия режим. Което в много случаи е било съвсем вярно. |
Пример - млекокомбината "Сердика', където половината персонал бяха циганки. Не се съмнявам, обаче каква точно беше висококвалифицираната работа, която вършеха тези циганки? |
Не се съмнявам, обаче каква точно беше висококвалифицираната работа, която вършеха тези циганки? Съжалявам, бил съм небрежен. Възражението ми беше срещу "тежък физически труд". |
Защото е най-лесното решение. Трудното беше да се намери място на човека със способности. Моят личен жизнен опит сочи друго. Баща ми-светла му памет- беше директор на фабрика дълги години. Бил е на ръководни постове дори в ония мракобесни години-1950-1960. Бил е някакъв ръководител дори и когато дядо ми още се е противил на колективизацията и не е влизал в ТКЗС. Беше един от най-уважаваните хора в областта. Имаше авторски свидетелства и не едно, а нямаше висше образование- доста преди войната е завършил Техническото училище в Бургас. Не е бил никога партиен член и не можеше дори и да е искал, защото баща му е бил кулак. Но беше в оня списък, дето му викат "номенклатура" на разни партийни . комитети. Почина няколко години след зората на "демокрацията", и никога никой по никакъв повод не е казал лоша дума за него. По време на ВСВ е бил войник, и като такъв е бил изпратен за около година, или малко по-малко във Германия, на някакво летище, тогава е бил авиомеханик. Разправял ми е какви диверсии и щуротии са правили на немците, той и другите българи, като са ремонтирали военните самолети, и как не са успели да ги хванат нито веднъж - тук болтче в двигателя забравено, там нещо друго и пр. И май са ги върнали поради "некадърност" и слава Богу. От него научих много за справедливостта, истинската справедливост, никога не е защитавал политически пристрастия, и всичко което е бил, е бил благодарение на способностите си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Село_ |
Такива като вас трябваше да ги избесят по дърветата. Пиринчиеви, за 45 години народна влест нещо друго не успяхте ли да научите?  Човекът се е трудил, мислил, правил лесни, но рисковани пари, за да не работи, а и нали вашите активни борци и техните сателити, казваха на децата си: "УЧИ, ЗА ДА НЕ РАБОТИШ."  Шестбуквеният е човек на действието. Ще е интересно да каже нещо, но май и на него не му се влиза в този форум. Защо ли?!  |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
Възражението ми беше срещу "тежък физически труд". Приемам възражението, обаче то изобщо не отменя смисъла на казаното от мен. А именно, че не демокрацията, а техническият прогрес отне работните места на циганите. Четох преди време прогноза за Великобритания, че до 10 години нискоквалифицираният труд напълно ще изчезне там. Едва ли ще стане толкова скоро, но тенденцията е повече от ясна. И това не е проблем само за циганите, които продължават да настояват държавата да им осигури работа съобразно тяхната квалификация. И тя кърпи положението донякъде с измислените програми за заетост. Проблем е във всички страни за хората, които не могат или не искат да учат, при това не само в училище, ами цял живот. В по-богатите социални държави такива хора или ги оставят на социални помощи (с което се злоупотребява), или им намират някаква работа в поддържане на чистотата, парковете, градините. Но дори и това вече се върши с машини. Снегът по тротоарите в нашия квартал се почиства от един човек с малка роторна машина. И то веднага, така че лед не се образува и няма нужда бригада цигани да го разбиват с кирки, а с него и самия тротоар. Боклуците по улиците също не се метат от множество циганки, а се поддържат само от няколко души със съответни машини за улиците и тротоарите. Е, в Индия и Непал не е така, там нещата изкуствено се задържат, за да имат повече хора прехрана, макар и мизерна. Натисни тук Но ние все пак се броим европейска държава. |