Отиди на страница:
Естествено е да се опираме на мненията на Светите хора живели по земите ни. Дай нещо и от поп Богомил. А, да не забравим и Ванга. |
Сега със същата страст мнозина го правят по отношение на Запада. Доброволно. Венцеславят, където няма повод. Мижат, където трябва критика. Да не би вечният комсомолски огън да е превърнал някои хора в доброволни роби? Статията е отлична. Аз тук писах по-рано, че понятията "бели държави" и "нормални държави" не са ми ясни. Защо? Защото съм живял в много от тях.Не могат да ми пишат за Италия и Испания, че са бели държави, когато имат над 40% младежка безработица. Разбира се в Германия имаме една по-добре уредена държава, но с германците е доста трудно да се сравняваме. Имам сведения, че там нещата започват да се развалят. Все пак Германия успя да запази тежката си промишленост, което е остта на нейната стабилност. Унгария е общо взето като нас, с малко по-добър стандарт, но като ги слушаш със същите проблеми. В САЩ нещата са много разнообразни. Там има всичко и престъпност и беднотия и много богати, и лукс, и се чувстваш много свободен и така както си много свободен някой може да те убие на сред улицата, и както са свободни, така си мерят думите, и ги следят по Интернет, и като почнеш много да говориш и да настройваш тълпите някой "единичен психар" може да те по-убие малко. Не съм бил в скандинасвските страни, само ден и половина бях само в Стокхолм на отиване за Япония. Япония разбира се е вътрешно много монолитна. Япония произвежда отлични стоки и въпреки това сега е в криза. В Япония имаш чувството, че работят много, стояха до късно, а даже някога спяха на работното място. Събота е почивен ден, ама не се гледа добре, ако не отидеш да поработиш и тогава. Инак по време на работата играееха пинг-понг, разговарят си. Мой колега, професор в престижния Токийски университет, ми се похвали, обаче, че вече като голям шеф не ходел в събота и неделя на работа. Той, когото считат за много издигнат в науката (едни японци така се изказаха за него, когато ги срещнах в Германия), ми се оплака, че са му намалили заплата с 20%, жена му казала, че тези проценти трябва да ги избие от алкохола. Японците пият, въпреки, че им липсва ензима, който разгражда алкохола.Неговият професор от това почина. Пенсиите на японците са, според него 20% от заплатата. Явно, че с работа при капитализма не се печели. Печели се ако хванеш някой друг да ти работи, колкото повече хванеш, повече забогатяваш. Печели се и от финансови манипулации. Като изключим японците никъде на Запад не съм видял да се работи много, даже напротив. Аз разказах на една журналистка за работата във фирмата в САЩ и радакторът не пусна статията, видя му се невъзножна. Той отиде за две седмици в САЩ и написа книга за там. И в Германия и в САЩ и в Унгария и във Франция, където съм работил си работеха нормално, едва покривайки 8 часа. И там си имаше кръшкачи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| В следствие на няколко национални катастрофи през 20 в. българинът се превърна в една мрънкаща застаряваща персона. Разбира се , че обобщението е с много изключения , но все повече хора влизат в тази категория. От такъв типаж едва ли може да се очаква много. Хубавото е че типажът е доброволен и не е задължителен. |
| Коментара на Маркса четох пет пъти. Изключително литературно произведение. С оскъдната си, но дълбинна информативност, с резките си преходи от тема в тема и благодарение на това, че запознава читателя с лични авторови преживелици, той направи неминуеми аналогиите с един друг шедьовър: Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Божидаров, най-доброто доказателство, че много си се объркАл е, че благодарение на българина България е на последно място в Европа по каквито се сетиш показатели. Общо взето България винаги е била там. До преди Гърция да влезе в ЕС и да я напомпят с пари бяхме по-напред. Друг е въпросът, че ние бастардисахме икономиката с титаните на прехода Луканов, Филип Кенеди, Зелю Зелев и браво Ваньо браво Костов. китайците имаха Дън Цяо Пинг, а ние имахме горните титани. По времето на соца, ние бяхме някъде около 25-26 място в света сега сме на 65-70 място. До някъде началото на 80-те стремежът беше да имаме 10% нарастване на БВП, вярно, че това се постигаше по екстензивен път, със строителство на нови предприятия. Сега се радваме на 05-06%. А инак за работата аз писах по-горе, никъде освен Япония не съм видял да се скършат от работа. Нашият проблем е, че много късно ние развихме мощна индустрия. Във САЩ фирмата, в която тработех, беше основана през 1878г. и имаше натрупана спектрална информация, с която търгуваше по целият свят. Тя можеше 10-15 години нищо да не прави и да се издържа. Там Дюпон основава химическата промишленост в Делуеър през 1800г. А ние едва през 50-те на миналият век започнахме да имаме истинска химическа промишленост. И демокрятъците я бастардисааха след 1989г.Няма кадри, няма традиции. Унгария и Чехия си запазиха голяма част от промишлеността, фармацевтичните заводи Гедеон-Рихтер в Унагария и Валмарк в Чехия произвеждат лекарства. А у нас само се таблитират. Ние можехме да произвеждаме наши генерични лекарства на много по-ниска цена. Нефтохим беше стратегически комбинат за производство на горива и продукти на базата на нефра. 2/3 от него, цялаат полимерна химия и производство на органични реактиви е скрап. Кремиковци загина след приватизацията, въпреки, че в средата на 90-те не беше зле. Въобще тежката промишленост не търябваше да се приватизира. |
Там има области без емигранти, в които можеш да закъсаш нощем с колата си и да я оставиш така на пътя - и никой няма да я обезкости до сутринта. У нас обаче... Че то през 60-те и 70-те и унас беше така бе чиляк. Ние оставяхме клча под бърсалката на врата, къедто всеки крадец първо проверява. И ни спомням да сме били окрадени. Ама я върви в бялата държава САЩ. На улицата във Вашингтон посред бял ден попитах един русоляв американец, който се шляеше за една улица. Той ми поисйка един долар. Дадох му и той така ме изгледа, когато иавдих портмотето, че замръзнах. Един англичанин ми се оплака, че има в Лондон квартали по-добре да не влизаш там, банди с ножове върлували там. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |
| Много добра и вярна статия. Бих добавил един щрих: самобичуващите се най-често са поне в минимален контакт с Пресветлия Запад. Чрез самоунижението на народа си те се самоиздигат на едно ниво тип полу-западняк. Демек "Българският народ е мнооого зле, Западът е връх, а аз понеже съм се "реализирал" като мияч/продавач/монтажник значи нося вече частичка от величието Му и съм над народа". Същото с още по-голяма сила важи за белите корпоративни роби у нас - тях даже ги допускат понякога на една маса със съответния Регионален мениджър за Югоизточна Европа например и тогава изпадат в такава нирвана, че после цял месец доброволно, има ли или не работа, но кибичат по офисите по 2-3 часа след края на работното време. |
Гладиатор 06 Апр 2015 21:09  Мисля че думата за култура е била "слово". Слово българи сме били и може би пак сме такива. . Хора които не са изкривявали съдържанието на словото. Словото е било познанието за свта , вярата , закон по който трябва да живееш. За това е много важно човек да не си сменя, реформира езика. Не зная как българсинът генетично се стреми да усвоява знанието за света , а когато се отнася до управлението на държавата ,да е безотговорен в избора си. Другите народи без да се стремят да усвояват знанието, се ръководят само от трапезата си, са създали закон , управниците им да се грижат за тях и си избират такива .Ние си избираме управници , които да ни мъчат в мизерия.Но какво емизерия? Мизерия на бита , а мизрията на ума? Може би генетичната ни вяра е такава.Животът ти зависи от теб самия, а пък държава ще си намериш. За какво е нужна държава за такава вяра. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rorik |
| Тук нек'ва високоинтелектуална дискусия се вихри. Аз пък гледам простичко още от първото впечатление - като отида някъде, ако е по-чисто и по-подредено и хората са по приветливи, отколкото у нас - значи ни превъзхождат. Ако е по-мръсно и т.н. - значи ние ги превъзхождаме. |
"Легендата за превъзхождащия чужденец" бе неволно внедрена от тези, които решиха да се изучава Алековия Бай Ганьо в училище  |
като отида някъде, ако е по-чисто и по-подредено и хората са по приветливи, отколкото у нас - значи ни превъзхождат Интересно дали задържаш това впечатление у себе си или се отдаваш на челобитие и публично самобичувание за наслада на превъзхождащите те? |
Manrico 07 Апр 2015 09:22 Мисля че разсъждаваш повърхностно. Помниш ли че един наш цар , далече през вековете, пита един папа ,колко пъти да се къпе, помниш ли Людмила Живкова че каза че културата се определяла от това колко се харчи за сапун и за това вдигна цената на градската баня , та да сме културни ,щото харчим повече за баня и сапун. Та така , те. |
| Чужденецът превъзхожда, щото е "алафранга". Щото ни е втълпявано и ни се втълпява, че мисията ни е да ... догонваме. А да догонваш по чужд път никак не е весело. Понеже, речено е, само кучето водач се радва на пейзажа. Което е хем тъй, хем не е. Щото има индиянски впряг, има и ескимоски. При индиянския кучетата се впрягат едно след друго, удобен е да бягаш през гората. При ескимоския кучетата се впрягат във ветрило - ако едно пропадне в някоя пукнатина на леда, другите не. Нас ни впрягат все индианци. Търчахме след гърци, после след руснаци, после след германци, после пак след германци, после пак след руснаци, после пак след германци, СЕГА търчим с нос под американската опашка. Пейзажът, откак свят светува и дорде взор стига - все кучи гъз. "Как ще ги стигнем, американците ..." Чужденецът ни превъзхожда, да. Щото се мерим с него у дома му. У дома ни чужденецът не ни превъзхожда. Той тук трудно оцелява. Най-често вторично подивява. Което си е нормално. Тук и с това, с което ние сме свикнали да живеем, на него му ... порасва опашка и скоро почва да си чука бълхите със зъби. Е, кой превъзхожда еволюционно СЕГА? ... За пълнота и симетрия ще отбележим, че българинът вярва и в легендата за ... превъзходството си. Не ли? Ами погледнете отношението на "столичанина" към провинцията (а и на провинцията към столицата). Многократно съм бил свидетел на удивлението на "столичанин", че в провинцията има някой или някои, които знаят и могат не по-малко от него. Защото парвенюшкият му захлас по превъзхождащата го "алафранга" копнее да бъде балансиран с убеждението му за превъзходството над провинциалиста. Превъзходство, което го снабдява с правото, например, да ... експлоатира. Честни да бъдем, у провинциалиста наблюдаваме същия тоз копнеж по превъзходство - да речем "гражданина" към "селянина", този от "големия град" към другия, от "малкия град", на оня от "малкия град" към другия, от "голямото село" и така нататък, и така нататък ... Въобще, ако не като стълба, по която се е закатерил, то социумът изглежда на съвременника ни като опашка, дето се реди за нещо ценно, като подредилият се по-отпред превъзхожда този отдире си. Твърде едномерно, бих казал ... По скромното ми мнение, всичко иде от неразбиране за ... сложността. Сложността, която ражда многообразието. Многообразието, което създава възможности. То не е едномерно. Но едномерните в мисленето си го пропускат. Докато сме едномерни, идеята за превъзхождащия ни (чужденец, в частния случай) няма да ни напусне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
| Защо ли си спомням от времето на моята младост, че се считаше за много престижно момиче да се омъжи за чужденец. Понеже западен такъв почти нямаше къде да се срещне, студентките от университетите се омъжваха за араби и негри. Вероятно целта им беше да напуснат България и да заживеят на по-богато място. Освен това се носеха легенди за сблъсъците на тези нашенки с културните особености в новите си родини. Аз, честно казано, никога не съм го разбирал това да се гордееш или срамуваш с националността си. Националността е даденост и по принцип човек трябва да се гордее с това, което сам е постигнал, а не с героичните си прадеди. А да се срамува от националността си може само дълбоко комплексиран човек. |
| От много години уча по-малдите си колеги, току що започващи работа и продготвящи се за първа командировка и среща със 'западняците', че те са основно по-лошо обучени от нас за живота в другите страни и за хората, които живеят там. И това са хора, които имат уж нашата квалификация и работят еднотипна работа. Естествено, промивката на мозъка от медиите у нас е неумоверна, но още след първият сблъсък с действителността момчетата и момичетата виждат колко са различни даденостите. Понякога тази разлика е толкова голяма, че се налага специално да си говоря пак с децата, та да не се възгордеят или да не почнат да се считат за кой знае колко по-... от техните западни колеги. Българите сме доста адаптивни хора, които играят според правилата на даденото място, а и имат немалка обща култура. Многократно съм виждал българи в чужбина, които без да четат местната писменост могат да се оправят (даже и в страни с йероглифка писменост), но всички западноевропейци се оплакват, че у нас не могат да познаят буквите и това било възмутително (нямало надписи на техните езици). Това е култура, а не колко галерии си посетил като туристическа обиколка. културата трябва да ти помага да се разбереш с непознати на теб хора и в непривична среда, защото хората сме социални животни и е необходимо да може да комуникираме без да засягаме околните или да ги предизвикваме с повечедението си. Икономическата и военната сила не е мерило за културата. Мерило е кой колко дълго е успял да просъщетвува. Китайците многократно са завладявани, но тяхната култура им е позволила да оцелеят и до днес. Рим е превземан неколкократно, но си спомняме неговата култура, а не тази на хуни, вестготи и други завоеватели. Същото е и с нас. Все пак ние сме оцелели като народ и култура много по-дълго, отколкото повечето западноевропейски народи. Независимо от това колко пъти са ни заробвали. Все пак всичките империи, които са ни завладявали са изчезнали, а ние сме си все тук. P.S. Не смятам, че хора като Георги Марков са мерило за българската култура. Човекът си е бил най-обикновено 'ченге', но е решил, че може да се продаде на други господари. Затова и е проповядвал техния морал. |
| Самото членуване "БългаринЪТ" в заглавието вече означава стереотип. Не осъждам статията, в нея има верни наблюдения. Просто истам да кажа, че има всекви българи и всекви чужденци. За един калъп не стават. Но ако все пак требва по нещо да догонваме другите, като порода, не се притеснявам, защото това е лицемерието. Неотдавна един познат сънародник, отдавна живеещ на Запад ми се похвали, че в България му излекували болестта. Вика ми - много ме псуваха, като прокажен ме третираха, но ме излекуваха. За разлика от западната система, където най-учтиво и любезно, следвайки най-цивилизовани норми на общуване ти казват да си таковаш мамата. Един пример само, не обобщавам нищо. Срещал съм и нашенски ниски форми на живот. |