Любослава Русева
Професия русофоб

Или как може да се изкара до пенсия с боички и клишета за Путин
18 Април 2015 11:35



Снимка: Темаdaily



Не беше прав Великия комбинатор, когато разправяше, че да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и нещо да се работи. Замислете се само колко хора изкараха до пенсия, без да правят нищо друго. Имахме си и министър-председател, който говореше с руски акцент, за да не се усъмним в огромната му обич към Москва. Имахме си и поет, който написа в одата си за СССР - „За тебе е моята ода/ за тебе е моята песен/ за тебе – днес и завинаги...“

Същата тази професия се практикува и днес, само че с обратен знак - омразата. Да мразиш „съветската власт“ вече е основен поминък на отделни лица и цели трудови колективи, което си личи по следната случка:

В ранните часове на 14 април служители на МВР задържаха Манол Глишев и Кирил Чуканов, все изявени участници в окупацията на Софийския университет през 2013 г. Този път ранобудните студенти, които са над 30-годишни, надраскаха „Лустрация“ и „Демонтаж“ върху Паметника на съветската армия. Самият Глишев по-късно се похвали: „С Кирил Чуканов имахме късмета да се видим пред гнусния паметник на съветската армия-окупаторка, когато тъкмо бях завършил два малки надписа там (а именно "лустрация" и "демонтаж", изпълнени грозно, но все пак в цветовете на украинския флаг като израз на възмущение и от съществуването на паметника на лъжата, и от руската агресия в Украйна). Любувахме се на резултата, когато полицаи Илчев, Глухарски, Виячев и още неколцина служители от Първо РУ ни арестуваха. Основанието за ареста ни беше съобщено от разследващ полицай Недев - за "увреждане на чужда собственост" по чл. 216 от НПК.“

Докато Глишев и Чуканов все още бяха в ареста, журналистът Иво Инджев пъргаво написа в блога си дописка със заглавие „МВР отново арестува български патриоти по заявка на Петата колона“. В нея се казваше, че за вътрешното министерство е по-важна поръчката на руското посолство за преследване на българите, заявяващи политическата си позиция върху имперския знак на съветското господство над България – МОЧА (Монумент на Окупационната Червена Армия).



Докато Глишев и приятелят му Кирил Чуканов бяха задържани за кратко, журналистът Иво Инджев пъргаво написа в блога си дописка със заглавие „МВР отново арестува български патриоти по заявка на Петата колона“

Вдигна се шум до небесата, Фейсбук преля от гневни постинги срещу задържането на Глишев и Чуканов. Въпреки че междувременно двамата бяха пуснати без предявени обвинения, отново Инджев изропта: „Москва плаща на София да шпионира български граждани.“ Позовавайки се на подочута информация, че около паметника руското посолство било сложило камери с голяма разделителна способност, блогърът попита кой е приел руските сребърници, за да шпионира свободолюбивите българи. И си отговори сам: „Тук управлява руската Пета колона. Тя може да прегази един българин, който се е клел да брани закона и гражданите на своята страна, над която обаче върховенство има чужда държава.“

Комичното в случая е, че гражданинът Глишев не само не беше прегазен, а чистосърдечно обясни във Фейсбук: „Бяхме отведени в Първо РУ, където служителите на реда се отнесоха с нас коректно и нормално.“ Още по-комично е, че миналата година, по време на протест под наслов „70 години от окупацията на България“ същият герой изписа с жълт спрей "Окупатори“ върху ПСА, но тогава никой не му каза и копче. Вместо Глишев в ареста попаднаха други трима, срещу които бяха повдигнати обвинения в хулиганство. Но в края на януари Софийската районна прокуратура преосмисли становището си и прекрати делото с аргумента: „Действията на обвиняемите са били мотивирани от желанието им да изразят отношението си към определени исторически събития; насочени са към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред.“

Впрочем прокурорското постановление почти дословно повтори съдебно решение от ноември 2014 г., което оневини друг бояджия - Асен Генов, за „разкрасяването“ на скулптурната композиция „Партизани“ пред централата на БСП. То гласеше, че ролята на правосъдието „не е да дадем функциите на обществената дискусия чрез въвеждане на ред и налагане на санкции или чрез изразяване на предпочитание към един политически възглед пред друг“, понеже обратното „би представлявало нарушение на политическия плурализъм и недопустима държавна намеса в суверенното поле на гражданското общество“. В превод: всеки, който иска да драска, шари, плеска, цапа, пръска и залива паметници, е свободен да го прави, защото по този начин изразява идеи. Или, както призовава Манол Глишев: „Следващия път, когато се съберем, помнете, че имате право да носите и да употребявате боички. И спрете най-сетне да се стеснявате.“

При това положение свръхтолерантната ни държава няма защо да се стеснява да признае акциите с „боички“ и за трудов стаж, нали? Но за целта Паметникът на съветската армия не бива да се демонтира, тъй като

„гражданското общество” ще остане без работа

Нито Глишев ще има къде да надраска „Лустрация“ и „Демонтаж“, нито журналистът Инджев ще има повод да наругае руското посолство и Петата колона. Останали без кауза, ще им се наложи да правят нещо различно – например да се преквалифицират в домоуправители, както би казал отново Великия комбинатор.

Не знам обаче как ще се реши въпросът с онези патриоти (по Инджев), на които би им хрумнало да упражняват същата професия, но спрямо паметника на американските летци пред посолството на САЩ. След като заливането с боя се прие за „политическо мнение, чието право на изразяване е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и конституцията“, и такива граждани, значи, са свободни да протестират срещу жестоките бомбардировки на София от англо-американските въздушни сили през Втората световна война. И ще имат всички основания да го направят, доколкото по онова време са ударени най-вече граждански обекти като Народния театър (тежко засегнат), черквата от ХІ век „Свети Спас“ (почти напълно разрушена), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради и градският център. Убити, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките са над 2000 души. Военният летец ген. Стоян Стоянов пише в спомените си за най-страшния удар на 10 януари 1944 г.:

„На софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници.“

Ако заради всичко това някой лисне кофа с боя или надраска „Демонтаж“, прокуратурата не би трябвало да му повдигне обвинение за хулиганство. А съдът следва да признае „изразяването на политическа позиция по художествен начин“, тъй като „художественото/артистичното изразяване на мнение има специфична защита като основно право, включително когато не е благопристойно“...

Вярвате ли, че ще стане така? Аз не вярвам и даже съм сигурна, че тъкмо най-пламенните борци срещу МОЧА ще скочат първи с тежки обвинения към Петата колона, Кремъл и злодея Путин. Че то певецът Бисер Киров го отнесе заради мнението си, че президентът Плевнелиев не е достоен да присъства на 9 май в Москва, та на такива ли нагли дегенерати и негодници ще им се размине!

Между другото, обидните думи са в речника на политолога Огнян Минчев, който също е превърнал

омразата към „съветската власт“ в своя професия

„Този негодник оплюва България от позициите на руски империалист в продължение на десетилетия“, написа някогашният преподавател по политикономия по адрес на певеца Бисер Киров. И дори призова да го изхвърлят от българското посолство в Москва, без да знае, че от 5 години Киров не е културен аташе там.

А и да беше всъщност, какъв е проблемът, след като всеки има свобода да изразява позициите си? Включително, както се видя - и с каруцарски ругатни. И още нещо: критиката към Плевнелиев, който редактира биографията си като постфактум гради образ на антикомунист и на пръв ястреб срещу Русия, задължително ли прави критиците му путинисти, рубладжии, дегенерати и руски империалисти?

Глупости, разбира се. Така е само в лесните обяснителни схеми на фобите, за които свободата на изразяване се свежда до

свободата да изразиш единствено тяхното мнение

Антикомунисти с манталитет на комунисти, демократи с разбиране за демокрацията като в онзи стар виц за руснака, който се фукал пред един американец, че и в СССР има плурализъм: „Да, мога спокойно да изляза на Червения площад и силно да извикам: Долу президента на Съединените щати!“

Сега тези окъснели поборници за свобода и демокрация викат „Долу Путин!“ по същия начин. Това е безопасно и най-вече не изисква специални усилия. Един спрей или кофа с боя, две-три клишета, четири-пет ругатни и си напълно готов за новия работен ден. Русофобия в крак с времето. Неслучайно „В крак с времето“ гласеше и надписът над американските анимационни герои, с които беше изрисуван ПСА през юни 2011 г. Единствената наистина артистична инсталация върху паметника отвеждаше мисленето тъкмо към такива типажи – на „пребоядисващите“ се за една нощ с оглед на текущата геополитическа конюнктура.

Всъщност малкото паметниче пред американското посолство отдава чест на летците, загинали в сриването на София. Затова е и малко, и скромно. Още по-малко и скромно е паметничето - една срязана морена - на избитите от тези летци, чието паметниче се намира пред американското посолство. Хем са доста повече хора, всичките почти невинни мъже, жени, деца и старци. Там не пише за порутената Александровска болница. Не пише за порутения Парламент (нищо, че е на две крачки), за инвалидите, останали след бомбите. Що не вземат господата Глишев и ко. да поправят тази несправедливост, като изпишат тези неща на паметничето пред американското посолство?
Защото нещо не си спомням онези, на които е посветен "съветския пропаганден монумент", да са бомбили български болници, българския Парламент и българските деца и старци. Или аз лошо помня?

Паметникът на американските летци е несравним с МОЧА по размери и местоположение.

Та подготви си пламенна стамболоволюбива реч.

. Като се замислиш колко хора на заплата има тук, за които омразата е професия...

Всъщност малкото паметниче пред американското посолство отдава чест на летците, загинали в сриването на София.