По време на битката България ОЩЕ не воюва... -------------- Сайтът на Генек |
Империите винаги са били агресивни и са възпитавали в този дух поданиците си - както казва авторът, наричат го "патриотизъм", но това са глупости. Що за патриотизъм прати САЩ във Виетнам, СССР в Афганистан, Турция къде ли не (тук имаме и волята на Аллаха, но то си е същото), за Британия да не говорим... Една империя не може да съществува без агресивна външна политика, настоящето положение в света го доказва. Затова в тези страни всичко е патриот до патриот. И понеже това е държавна политика, за да си "патриот" се плаща добре - вземете за пример Жириновски. А иначе - защо нито един поет на революцията (поне членовете на СБЖ, членове и на БКП) не грабна шмайзера на Десети ноември и не отиде да партизантства в Балкана? Защо всички, които можаха, хукнаха към Обетованата империалистическа земя? Това е патриотизъм по български. |
Поражението на Британия в Галиполската операция е последното от злощастните външни събития, дало на Фердинандовата клика последният "аргумент" за провеждането на политиката, завършила с втората национална катастрофа за България. Решаващият британски щурм на Галиполи започва на 6 август 1915 г., а до края на месеца турската победа става безспорна. Политическата ни класа използва значителния, но все пак местен успех на Централните сили, за да обвърже страната ни с тях, като подпише на 6 септември Българо-германски договор, Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и Българо-турска конвенция. Катстрофата на България става неотвратима, въпреки простотиите, влагани в устите на Пижо, Пендо и сие | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Абе курицата ще стане птица и България зад граница. Няма как. За ваше съжаление, го-о-оля-ямо съжаление. |
Поражението на Британия в Галиполската операция е и още един пример за ексцентричния подход на британския империализъм към собствената си героизация. Докато другите страни се саморекламират чрез триумфите си, британците възпяват пораженията и издънките си. Човек би очаквал британецът да му надува главата с Малбъро, Нелсън, Уелингтън, Монти и прочие велики генерали, обаче не...Тънката червена линия(The Thin red line), Атаката на леката кавалерия(The charge of the light brigade), безобразната експедиция на Скот( за разлика от перфектния Шаклтън) и т.н. са поводите за гордост и мазоромантика в имперския наратив. |
Какво стана с Ангорския договор? Турция не била оная Турция дето клала!? Ами като е така защо не върне заграбените територии? Нали не е оная Турция дето ги е заграбила, че и избила до крак българи, гърци и други неправоверни там? Да, ама като няма кой... почват мечтите за присъединяване към правоверните в Турция. |
Какво би станало, ако турците не бяха разгромили британците при Галиполи - като цяло, инициативата на Чърчил за провеждане на активни действия в района на Проливите, следва да се оцени като правилна, - но дали при победа на Антантата или поне "реми", България би заела позиция, съответстваща на националния ни интерес? Присъединяването ни към Антантата е съмнително, при съществувалата лична зависимост на Фердинанд и политическата ни клика от австрийци и немци. Но при британска победа, шансовете на България да остане неутрална и да се спаси биха нараснали неимоверно. |
Но при британска победа, шансовете на България да остане неутрална и да се спаси биха нараснали неимоверно. Операцията е хипериздънка, единствено гурките са изпълнили поставената им задача, да превземат един баир(забравих му името) и да го задържат. |
Човек би очаквал британецът да му надува главата с Малбъро, Нелсън, Уелингтън, Монти и прочие велики генерали, обаче не...Тънката червена линия(The Thin red line), Атаката на леката кавалерия(The charge of the light brigade), безобразната експедиция на Скот ( за разлика от перфектния Шаклтън) и т.н. са поводите за гордост и мазоромантика в имперския наратив. И Hastings, Hastings през незабравимата 1066 г. |
Хастингс не се брои. Генетично етногенезисът на англичаните е бил повече или по-малко приключил по това време, но културно са били невтасало тесто и доста далеч от нация, хеле пък държава. |
Независимо от това какво е станало на Проливите, как си представяте България в Антантата? След Балканските войни, след заговора на Сърбия, Гърция и Румъния с подкрепата на Русия и Франция довел до Междусъюзническата и Първа национална катастрофа. Епа нема как Пижо и Пендо да застанат до сърби, гърци и румънци! |
А знаете ли какво направил поетът Лебедев-Кумач Написал "Вставай страна агромная" много месеци преди юни 1941 и затова имал вагони с книги и прочее покъшнина.И не казал никому кога е написал текста... |
Имало е само ЕДНА пречка за влизането на България в Антантата - Руската империя. Вече сме били обещани от най-лошите на най-готините като хинтерланд на Царьград и Проливите. Иначе Чърчил е знаел, че участието на само 3-4 български дивизии би било достатъчно за успеха на десанта. Даже и без десант "per se"... |
Независимо от това какво е станало на Проливите, как си представяте България в Антантата? След Балканските войни, след заговора на Сърбия, Гърция и Румъния с подкрепата на Русия и Франция довел до Междусъюзническата и Първа национална катастрофа. Епа нема как Пижо и Пендо да застанат до сърби, гърци и румънци! Неутралитет, бе, неутралитет. Достатъчно е било да не нападаме Сърбия. |
wreckage 27 Април 2015 20:34 Поражението на Британия в Галиполската операция е и още един пример за ексцентричния подход на британския империализъм към собствената си героизация. Бих го нарекъл "профилактика срещу самозабравяне". Някои може и да научават нещо от историята, знам ли... |
"Неверния Тома 27 Април 2015 21:14 Независимо от това какво е станало на Проливите, как си представяте България в Антантата? След Балканските войни, след заговора на Сърбия, Гърция и Румъния с подкрепата на Русия и Франция довел до Междусъюзническата и Първа национална катастрофа. Епа нема как Пижо и Пендо да застанат до сърби, гърци и румънци!" *** Обаче застанаха до турци без проблем. |
Застанаха, защото турците ги бихме в Балканската война, преди това много от тях избягаха от България след освободителната война в 1878. А сърби гърци, че и румънци налапаха вероломно половината от населените с българи земи. Как да се стърпиш да не им удариш един бой. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Утринен зов |
Как да се стърпиш да не им удариш един бой. А-а-а, не е един. Два са, през 1913 г. и през 1918 г. Как беше... "като сухи гръсти" |
И че България по същото време воюва на север срещу Русия и Румъния, а на запад и юг срещу Сърбия, Великобритания и Франция. Пълен хаос. Нито ние, нито Румъния участваме във войната по време на злощастната най-вече за нас Галиполска операция. Не участва и Гърция - стоварените в Солун остатъци от силите на Антантата са причината привържениците на Венизелос да надделеят и тя да се нареди в коалицията на бъдещите победители. |
Литературната войнственост е нещо разбираемо. Неестествено и непонятно остава пълното неразбиране на националния ни интерес, от обществените водачи. Фердинанд и сие са ясни, но защо интелигенцията ни не успява да разпознае очевидното? През 1912 г. ние имаме една задача: да завземем безспорните територии в Беломорска Тракия и Източна Македония. Марш наскок само в безспорните територии, без мокри сънища за Солун и Одрин, и отбрана, отбрана срещу всички. Същото ни казват и на конференцията в Лондон, където ни очертават неоспорваните от никого територии - 160 хил. кв. км, само със 17 хил. по-малко от Сан-Стефанска България. Но не. През 1915 г. националната ни задача е още по-ясна и проста: неутралитет и защита, защита срещу всички. Дори след Първата национална катастрофа, в ръцете ни остава безценният излаз на Бяло море, който освен всичко друго, оставя Гърция и Турция без обща граница в Европа. И отново, това геостратегическо предимство не се оспорва от никого. И пак не. |
Парадоксалното е, че разгромът от 1913 г. прави задачата пред обществените ни водачи през 1915 г. по-лесна, отколкото при пиянството три години преди това. Какво по-самоочевидно от неутралитет и отбрана, ако се наложи, след като буквално вчера нападателната война ни е довела до границата на унищожението? Но не, не и не. Пижо и Пендо ... |