която гледа като жива Мдам, за едно произведение на изкуството от ХХІ в. най-важното е да гледа "като живо". Бедни ми бедни авторе на "Техне поетике", само ако научат истината отпреди повече от 2000 години, че кошутата може да бъде с рога, какво ли те чака !!! |
Според мен проблемът с паметника е в пренебрегването на общественото мнение. Никакво предварително обсъждане както на самия паметник, така и на мястото. "Едни хора" решиха така и го поставиха там. Плесник в лицето на 'гражданското общество' ! |
Според мен проблемът с паметника е в пренебрегването на общественото мнение. И това не е. Изкуство се прави от изкусници и се оценява от хора изкушени. А обществото е обект на възпитание. С произведенията на изкусниците и от изкушените хора. Поне така трябва да бъде. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Господа, специално днес минах да видя паметника на цар Самуил (997 - 1014) и откровено ви заявявам - хареса ми, дори много. Грамаден, силен, монументален, има излъчване, има внушение, бих казал има присъствие и въобще не изглежда като Квазимодо или нещо друго страшно - "вход за Лунапарк, влакче на ужасите" и др. Първоначално си мислех, че там, където е поставен ще е бая претрупано, но се оказа, че не е така, дори напротив - много добре се връзва с останалата част на площада, изпъква без да доминира; все пак там има доста място, храм - паметникът "Александър Невски" е по-далеч, така да се каже в дъното, въобще не си пречат, а се допълват. Естественият фон от зелените корони на дърветата, обграждащи градинката пред църквата "Св. София", много добре си пасва с монумента. Казвам ви го честно, без да се превземам - наистина почуствах величието и трагедията на държавника Самуил. А и гордост почувствах. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Моля, извинете за повторението. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Ретрограден е не паметникът, ретроградно е политическото и културно статукво, което предпочита да издига хилядолетни идоли, вместо да реформира и направи България атрактивна и уютна за децата ни. |
специално днес минах да видя паметника на цар Самуил (997 - 1014) и откровено ви заявявам - хареса ми, дори много. Грамаден, силен, монументален, има излъчване, има внушение, бих казал има присъствие За мен далеч от София, след тези думи на очевидец, всякакво скимтене за кичозност е неадекватно и злонамерено безродничество. На когото българската държава му пречи - прав му път към Москва. |
предпочита да издига хилядолетни идоли, вместо да реформира и направи България атрактивна и уютна за децата ни. Има логика, но донякъде. ЗА да стане второто трябва първо да си върнем идентичността. За да станем субект. Първо да имаме и свои символи, вместо предимно такива на завоевателите ни. |
Кич е и когато се обръща някакво внимание на кича. Заеб_и ги кичозните, камара матрял изписахте да им се обяснявате За паметника на Самуил -- където е и какъвто е | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гладиатор |
Като за всеки предмет на изкуството, нормално е да има различни, спорещи едно с друго мнения. Но в случая с тази дописка е налице голяма доза ирония. Авторът очевидно е подразнен и се възмущава от нехаресването на паметника, но сам не дава аргументи за харесване. А неговото неприемане на неприемащите е по-агресивно от тяхното към паметника. За контраст – нехаресващите паметника оспорват именно него. И ако има у тях язвителност, тя е към паметника, а не към харесващите. Така и трябва да бъде. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: аменеменема |
не дава аргументи Аменеменема, тема на статията е грозотата и агресивността в изказванията на множеството опюващо паметника. При това, много добре аргументирана. |
тема на статията е грозотата и агресивността в изказванията на множеството опюващо паметника. При това, много добре аргументирана. Не смятам, че има нещо грозно в отхвърлянето на паметника, както и че авторът на дописката е аргументирал това. За мен, както казах, той самият агресивно назидава несъгласните с него. Това не е коректно. Толкова повече, че тези несъгласни не се опитват да уязвят или укорят нито него, нито другите привърженици на паметника. Те просто не харесват паметника. |