Отиди на страница:
| България съвсем не е малка, тя е средно голяма европейска страна. Така е, особенно когато бяхме близо 9 милиона. Но иначе на нашите компрадори им е удобно да се прибедняват - малка страна сме, нищо не зависи от нас, каквото кажат това правим, който плати него тачим и т.н. Холандия е три пъти по малка от нас по територия, Норвегия е / беше / два пъти по малка от нас по население и т.н и т.н. |
| Звън@, супер си! Супер my foot. Графоманщина, при това твърде неграмотно написано. Вдигащите палчета и възхищаващи се - она гьоре. |
| ДИ не е да не е докарвал и до 60-70 к , да хейтиш Звън предизвиква съжаление , мотиката България - 33 099 кв. км. и аз я настъпих , па си трих коментара  , друго визира , но ми е малко относителна тази статистика на колегата с новите технологии и традициите ни да живеем в планината , варира  , както варира и за сухите територии по света с тази технология примерно http://cambrianinnovation.com/п.п. струва ми се трудно да разсмее читател и рядко попадам на книга която да ме разсмее повече от три пъти на глас , ето три книги който са ме карали да се смея доста : Форест Гъмп Криминале на Буковски Морт ще ми бъде интересно уважаемите форумци също , ако имат желание да споделят | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
струва ми се трудно да разсмее читател и рядко попадам на книга която да ме разсмее повече от три пъти на глас Явно за Илф и Петров не си чувал, нито за PG Woodhouse, но от съвременните пробвай "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна " на Юнас Юнасон. Невероятно но факт - швед с убийствено чувство за хумор. Дерзай ! |
Dax, "Стогодишният старец... " ми хареса, но увлечен от това си купих и прочетох и "Момичето, което не можеше да чете ли, да смята ли...", пак от Юнас Юнасон и останах разочарован. Сигурно така трябва да се прави и е хитро от страна на Издателството но...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Dax , чел съм Илф и Петров забавни са , Удхаус не ми хареса и се чудя как Ви харесва пък Звън не , но въпрос на вкус а за Стогодишния старец гледах филма и ми хареса ще гледам и книгата да си намеря . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
Обаче внасяме компоти от череши от Финландия. Във същата класация САЩ . . . Изглежда и правописа на някои капацитети е от Финландия. А САЩ какво да ги сравняваме - двуцифрен дълг в трилиони, засега https://en.wikipedia.org/wiki/National_debt_of_the_United_States ~~~~~~~~ Невероятно но факт - швед с убийствено чувство за хумор. Дерзай ! Невероятно, но факт - убийствен сарказъм (в коментара) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dementor |
и книгата да си намеря Може да се купи.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Панчо бре , бих предпочел повече история като тази : През 1974 г. Хопкинс участва във филма „Момичето от Петровка” по едноименната книга на Джордж Файфер. В желанието си да прочете книгата актьорът преравя повечето книжарници в Лондон, но изданието е напълно изчерпано. Ядосан и разочарован, той влиза в метрото на площад „Лестър” с намерението да се прибере у дома. Неочаквано забелязва забравена книга на една от пейките на спирката. Приближава се и... това е „Момичето от Петровка”! Но съвпаденията не свършват дотук. След две години Джордж Файфер отива да види Хопкинс по време на снимки във Виена. Хопкинс му разказва странната случка в метрото и писателят споменава, че дори и той няма копие от собствената си книга, защото преди време го дал на приятел, който на свой ред го загубил. Актьорът извадил своя екземпляр и за смайване на двамата намерили вътре бележки с почерка на писателя – това била същата книга! Но ако не ме огрее най-вероятно ще си я купя |
| Куросава, Ти си първият човек който чувам да казва за Илф и Петров "Забавни са... " Я пробвай с "Култови са ...." Пи Джи Удхаус за повечето англичани е мерна единица за добър английски хумор. Подчертавам "английски", защото някои предпочитат немски хумор: някой паднал и се ударил - бурен смях. Някой пръднал - още по- бурен смях | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dax |
купих и прочетох и "Момичето, което не можеше да чете ли, да смята ли...", пак от Юнас Юнасон и останах разочарован. Книгата се казва " Неграмотното момиче, което можеше да смята ". И да, донякъде си прав, не е на нивото на "Стареца". |
Удхаус не ми хареса и се чудя как Ви харесва Опитай "Вуйчо Фред отива в града" - едно от най-смешните неща, които съм чел. Има го в читанката. |
| Като не можете да плувате не четете писаници! Ключ за писаниците на господЕн Димитри Иванов! https://www.youtube.com/watch?v=fKfAv6-IwmQ А Джагаров не закачайте,моля!Голям поет,нищо че беше и председател на Държавния съвет. Буквализмът не може да отключи нито Джагаровата поезия ,нито писаниците... Трябва не само писач-играч ,но и четач-играч... Иначе ,както казват В Дупница ,,Че ми земеш карото вале...! |
| Dax , позволи ми да имам мнение , може ли . Ако беше прочел по-внимателно , постовете ми щеше да видиш че , съм сложил книга на автор , който също има сър пред името , така щеше да ни спестиш и неподходящите сравнения за това кой какъв хумор харесвал , успокой се . Заиграчка , свалих си я , харесва ми  Сократ-май , мерси за препоръката , много ми е викториански този хумор , но ще опитам . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
но ми е малко относителна тази статистика на колегата с новите технологии и традициите ни да живеем в планината , варира , както варира и за сухите територии по света с тази технология примерно http://cambrianinnovation.com/ Така е. Технологиите променят всичко. Например ако го додрапаме до евтин синтез и енергия, Сибир и Канада могат да станат изключително привлекателни за земеделие. Ама сега-засега ще почакаме. А иначе Удхауз ми е много странен. Като бях тийнейджър много ме разсмиваше. Даже когато го четях трезвен. Сега дори не може да ме накара да се усмихна. |
| .........има една затворническа игра,интелигентните я наричат "Робинзон", а интелектуалците - "Ultima thule".играта е следната: мъжът сяда в каца или корито по такъв начин,че над повърхността да се подава само главичката на пениса му.после вади от кибритена кутийка предварително подготвена муха с откъснати крилца и я пуска на въпросното малко островче.същността на това мрачно северно развлечение е в наблюдаването на безцелното блуждаене на нещастното насекомо по крайната плът /оттук и името на играта/.това е медитация върху безизходността на съществуванието, самотата и смъртта.катарзисът се постига чрез стимулация на главичката на члена от страна на мухата,която бързо-бързо пъпли с крачета |