Посткапитализмът изглежда, че май ще започне да започва...
Отиди на страница:
| Не цялото, а само тази част от "Краят на капитализма започна" на Пол Мейсън: During and right after the second world war, economists viewed information simply as a “public good”. The US government even decreed that no profit should be made out of patents, only from the production process itself. Then we began to understand intellectual property. In 1962, Kenneth Arrow, the guru of mainstream economics, said that in a free market economy the purpose of inventing things is to create intellectual property rights. He noted: “precisely to the extent that it is successful there is an underutilisation of information.” You can observe the truth of this in every e-business model ever constructed: monopolise and protect data, capture the free social data generated by user interaction, push commercial forces into areas of data production that were non-commercial before, mine the existing data for predictive value – always and everywhere ensuring nobody but the corporation can utilise the results. If we restate Arrow’s principle in reverse, its revolutionary implications are obvious: if a free market economy plus intellectual property leads to the “underutilisation of information”, then an economy based on the full utilisation of information cannot tolerate the free market or absolute intellectual property rights. The business models of all our modern digital giants are designed to prevent the abundance of information. Yet information is abundant. Information goods are freely replicable. Once a thing is made, it can be copied/pasted infinitely. A music track or the giant database you use to build an airliner has a production cost; but its cost of reproduction falls towards zero. Therefore, if the normal price mechanism of capitalism prevails over time, its price will fall towards zero, too. For the past 25 years economics has been wrestling with this problem: all mainstream economics proceeds from a condition of scarcity, yet the most dynamic force in our modern world is abundant and, as hippy genius Stewart Brand once put it, “wants to be free”. There is, alongside the world of monopolised information and surveillance created by corporations and governments, a different dynamic growing up around information: information as a social good, free at the point of use, incapable of being owned or exploited or priced. I’ve surveyed the attempts by economists and business gurus to build a framework to understand the dynamics of an economy based on abundant, socially-held information. But it was actually imagined by one 19th-century economist in the era of the telegraph and the steam engine. His name? Karl Marx. за останалото Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Мдаааа ... Светлото бъдеще, когато "economics is no longer central to life". Жалко, че се предвижда за след 2075-а. |
текстът а адски дълъг и неравен, но става много интересен с течение на четенето. Като се знае на кого е станал интересен някакъв си линк на тути фрути - не си струва четенето. Пък течението нека си ви води адски дълго и неравно. |
| ...The power of imagination will become critical. In an information society, no thought, debate or dream is wasted – whether conceived in a tent camp, prison cell or the table football space of a startup company. As with virtual manufacturing, in the transition to postcapitalism the work done at the design stage can reduce mistakes in the implementation stage. And the design of the postcapitalist world, as with software, can be modular. Different people can work on it in different places, at different speeds, with relative autonomy from each other. If I could summon one thing into existence for free it would be a global institution that modelled capitalism correctly: an open source model of the whole economy; official, grey and black. Every experiment run through it would enrich it; it would be open source and with as many datapoints as the most complex climate models. The main contradiction today is between the possibility of free, abundant goods and information; and a system of monopolies, banks and governments trying to keep things private, scarce and commercial. Everything comes down to the struggle between the network and the hierarchy: between old forms of society moulded around capitalism and new forms of society that prefigure what comes next. ... |
| Поуката е , чети Кун Фудзъ) : Lernen, ohne zu denken, ist eitel, denken, ohne zu lernen, ist gefährlich. |
| според мен текстът е най-релевантен там, където авторът му е в свои води, т.е. информационните технологии, информацията и ефектът от съществуването и' върху нашето. Не съм много сигурен за хардуерната част. Май ще трябва да си купя книгата. |
Поуката е , чети Кун Фудзъ) Немският текст има некви семантични различия? А тоа Кун Фудзъ, си е нашият Конфуций  Ма кой да ти го каже  |
| Е, изненадах те с предизвикателството, ама къде да се усетиш. ПС. Сори , изненадващо прекратиха забавната ни дискусия. Ще я продължим след време... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Therese |
Като се знае на кого е станал интересен някакъв си линк на тути фрути - не си струва четенето. Queef. Дано поне да ти е олекнало. |
| В статията има доста спорни моменти, но аз лично за пръв път виждам вестникарски текст, в който така категорично да се говори за смъртта на капитализма. За мен най-важна е тази част: But in the process technology has created a new route out, which the remnants of the old left – and all other forces influenced by it – have either to embrace or die. Capitalism, it turns out, will not be abolished by forced-march techniques. It will be abolished by creating something more dynamic that exists, at first, almost unseen within the old system, but which will break through, reshaping the economy around new values and behaviours. I call this postcapitalism. As with the end of feudalism 500 years ago, capitalism’s replacement by postcapitalism will be accelerated by external shocks and shaped by the emergence of a new kind of human being. And it has started. Postcapitalism is possible because of three major changes information technology has brought about in the past 25 years. First, it has reduced the need for work, blurred the edges between work and free time and loosened the relationship between work and wages. The coming wave of automation, currently stalled because our social infrastructure cannot bear the consequences, will hugely diminish the amount of work needed – not just to subsist but to provide a decent life for all. Second, information is corroding the market’s ability to form prices correctly. (...) Third, we’re seeing the spontaneous rise of collaborative production: goods, services and organisations are appearing that no longer respond to the dictates of the market and the managerial hierarchy. The biggest information product in the world – Wikipedia – is made by volunteers for free,... Преди десет дни писах по друг повод: А капитализмът и така си загива. Той, както е известно, е социална система, в която най-важното е, че срещу пари всеки дава определена престация под формата на труд. Капитализмът е царство на труда. А сега, с настъпването на Постиндустриалната епоха, идва царството на разпределението. Вече кой ли не говори за Безусловен базов доход, когато все повече и повече хора ще получават немалко доходи, без да е необходимо да полагат какъвто и да било труд. Това ни чака. Бог да го прости капитализма! http://www.segabg.com/replies.php?id=260656&p=12 Основните елементи на този процес са: - рязко намаляващата нужда от човешки труд, тоест от производствени отношения - формирането на общество на разпределението, а не на заслуженото с труд възнаграждение - колапс на пазара, следващ от предходния извод, а и от тезата на автора за това, че информацията подрива способността на пазара да формира цените по коректен начин. ................................................................ Времената, които идват, на мен лично ми изглеждат ужасни.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Туткалчев |
| Туткалчев, искрено уважавам мненията ви, макар и не винаги да съм бил съгласен, но... времето на обществото на разпределението ще настъпи, когато се появи относително евтин източник на относително неограничена енергия (най-вероятно контролиран термоядрен синтез, но междувременно се работи и по употребата на смесени оксиди). Дотогава статии като тази поне за мен лично ще бъдат само опити за убеждаване, че настоящето е естественият ход на нещата и ама хич изобщо не ни трябва революция, особено в божеопази социалистическа посока. ... edit - Да, и аз бих предпочел да мине без сътресения, но времената, които ни предстоят, наистина са ужасни, защото кокалопривилегированите ще направят всичко възможно (вкл. ядрена война) да запазят статуса си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: auslander |
| Ауслендер, Без желание да се заяждам (а просто от естествено чувство за самосъхранение) питам: кое гарантира, че революцията ще бъде социалистическа, а не националсоциалистическа, или друга разновидност на крайно дясното. Да не говорим за троцкистките (или пол-потистките) варианти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Сократ-май |
| Сократ (не си позволявам по-фамилиарни обръщения, защото имам огромен респект към работата ви - израснал съм с нея), не го приемам като заяждане, въпросът е съвсем резонен. Няма гаранция по същия начин, по който няма гаранция, че една мутация ще е в полза на вида. Единственото относително предимство на (така наречената) демокрация е в системата от checks and balances, която дава (не гарантира!) известен смътен шанс successor-ът във властта да не е пълен олигофрен. За нещастие обаче, същата система не дава и никаква гаранция, че въпросният няма да е пълен олигофрен (справка W). Рано или късно опираме до генетичната лотария кой точно дебил ще оглави иначе функциониращата система. За съжаление, нямам рецепта, ако някой има - с удоволствие ще му ходатайствам за обожествяване (не в древноримския смисъл на думата де!). |
| Споделям по-конкретно тревогите си: Да погледнем каква ще е "революционната маса" в България. Огромната част от нея са зле образовани и слабо културни младежи, търсещи отдушник за агресията си. И както бе казано във великолепния филм "Кабаре" - Наистина ли мислите, че ще можете да управлявате това? |
| Ауслендър, за обществото на разпределението заговори преди няколко години не кой да е, а гуруто на глобализацията Жак Атали. Ако напишеш в интернет Unconditional Basic Income (термин, употребяван и в още няколко варианта), ще намериш хиляди материали по въпроса. Ще видиш, че вече има и паневропейски политически движения, които - за мое огромно неудоволствие - го свързват с идеята за пряката демокрация. Преди около седмица, струва ми се, в Утрехт обявиха пилотен проект за прилагането на UBI, при който определен брой хора ще получават пари, без да полагат никакъв труд за това. Що се отнася за термини като социалистически или комунистически, много моля да се отърсите ти и мислещи като теб хора от старата терминология. Да си виждал някъде да застъпвам подобни тези? Писал съм десетки и десетки пъти за пряка демокрация (имам и коскоджа тема във форума), почти толкова за безполезността на старата терминология "ляво"-"дясно" в политиката, а и сега изобщо не става за какъвто и да било социализъм. В средата на ХХ в. 50% от населението се е занимавало със земеделие, 40% е работило в промишлеността и 10% - в услугите. Сега съотношенията са съответно 2-3% - 15-20% - 77-83%. КАкто вървят нещата, съвсем скоро и в промишлеността ще работят също толкова хора, колкото и в земеделието. В сферата на услугите също масово навлизат технологии, изхвърлящи на улицата хиляди и десетки хиляди хора. Какво да правят всички тези милиони хора, които няма да могат да си намерят работа? Не защото няма да искат, а защото няма да имат възможност. Това е светая светих на идващите времена. На мен лично зверски ми напомнят на Късната римска империя със стотиците хиляди пролетарии, за които държавата е трябвало да осигури panem et circenses, и това е била главната й грижа. Никакъв социализъм не ни очаква, а тежка обществена деградация. |
| Съвсем директно - не. Дуализмът върви и в двете посоки, както са нужни количествени натрупвания, за да се получат качествени изменения (което, апропо, изяде главата на, хм, нека да го наречем протосоциализма - визирам фокусирането върху средствата за производство вместо продукция за крайна употреба), така важи и обратното - нужно е достигането на определено ниво на адекватност, за да се премине на следващия еволюционен етап. Но и това е естествено - повечето мутации не носят предимство за оцеляването и отмират. Куцото е човек да осъзнава, че е в задънения клон на еволюцията, но да не може нищо да промени - because millions of flies can't be wrong. ... edit - това е отговор на Сократ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: auslander |
| Туткалчев, в златния милиард (към който, неизвестно защо, спадаме и ние) има огромно несъответствие между реално производство и стандарт на живот. Това за момента се компенсира в значителна степен от азиатското производство, но както казва популярният виц, "рано или късно китайците ще осъзнаят, че ядат гарнитурата". Проблемът не е толкова в разпределението на производителността по сектори, колкото че секторите на услугите (финансови, търговски, whatever) са силно надценени и в един извънредно грозен момент ще трябва да хванат мотиките, ако искат да се изхранят. Адам Смит може да е архаичен, но не съм видял смислено опровержение на тезата му, че просперират произвеждащите нации. Извън това етикетите като социалистически и комунистически слабо ме интересуват - за себе си имам идея къде стоя, квалифицирайте ме както ви е кеф. |