Пармезан. Враг жестокий и беспощадный
Отиди на страница:
ми се стори забавен и много подходящ за конкретната дискусия. По-подходящ ще е материал, в който е описано и илюстрирано как в Лондон или някъде другаде в прогнилия Запад се унищожават, с тежки земекопни машини или с огън, руски санкционирани хранителни продукти. Той би съответствал на темата. |
Автор итальянской газеты Liberoquotidiano Аттилио Барбиери (Attilio Barbieri) посвятил почти половину своей колонки экспозиции Татарстана. Правда, написана она, скорее, в шутливой форме. «Но к концу маршрута (в российском павильоне Expo — прим. ред.) находится настоящая жемчужина российского присутствия. Комната посвящена Татарстану, земле татар (автономная республика в составе Российской Федерации) и ее столице Казани, расположенной в 300 километрах от Москвы. Стеклянный стенд, размещенный почти в центре комнаты, показывает, что это отличный молочный регион. Хороша здесь сметана, но особенно сыр. Его много. Он свежий. С корочкой и в кастрюле. «Эта область известна именно этими продуктами, — говорит хозяйка. — Они славятся по всей России». Здесь ты делаешь для себя настоящее открытие: почти все сыры сделаны в Италии. Большой отдаленно напоминающий по форме Asiago называется Prego. «Итальянский стиль», гласит надпись. «Оригинальный итальянский рецепт» и на втором сыре. Не можете вы и пропустить флаг: белый вымпел в обрамлении красного и зеленого. Очередной раунд, еще один подарок. На верхней полке показаны продукты с брендом «Просто сыр». В этом случае итальянский флаг появился даже на логотипе продукции. В действительности, Россия буквально вторглась на карты таро Италии. Сыры, ветчины, вина: по данным, циркулировавшим в дипломатических кругах, есть более 1 500 таких ложных итальянских брендов. Но нужно обладать большим мужеством, чтобы принести татарское Expo в Италию».  |
| Неужели правда? Каждый раз читаю сообщения о России как репортажи из сумасшедшего дома. irina_belikh 2015-08-22 18:03 (UTC) http://macos.livejournal.com/1113255.html |
Григорий Бусарев — патентный поверенный РФ, руководитель агентства «Артпатент»: — Нормы международного и российского законодательства предусматривают юридическую ответственность за использование наименований, маркировки и сведений, вводящих в заблуждение потребителей. Законность использования подобной маркировки на товарах, импортируемых из России, следует рассматривать с позиции итальянского законодательства. В России же указание на итальянскую рецептуру и уж тем более использование итальянского флага без соответствующего документального подтверждения рискует попасть под нормы российских законов «О защите конкуренции» и «О защите прав потребителей» за недостоверную рекламу и информацию. И конечно же, нельзя не обратить внимание на ограничения, связанные с использованием слова «пармезан», а также производных от него. В России действует регистрация такого средства индивидуализации, как наименование места происхождения товаров Parmigiano-reggiano, свидетельство № 131, зарегистрированное на имя «Консорцио дел Формаджо «Пармиджано-Реджано», Италия, в отношении товара «сыры». Это значит, что использование на территории России данного обозначения, а также схожих с ним, в том числе слова «пармезан» на упаковке или в рекламе сыров, произведенных в России, недопустимо. Следует предположить, что и в Италии данное обозначение имеет аналогичную охрану, что предполагает запрет для российских производителей поставлять в Италию сыры под наименованием «Пармезан». Что касается торговой марки Prego, регистрация ее за российским предприятием вполне возможна, но зависит уже от деталей делопроизводства в ведомстве каждой страны. |
Следует предположить, что и в Италии данное обозначение имеет аналогичную охрану, что предполагает запрет для российских производителей поставлять в Италию сыры под наименованием «Пармезан». Что касается торговой марки Prego, регистрация ее за российским предприятием вполне возможна, но зависит уже от деталей делопроизводства в ведомстве каждой страны. Ами какво ви пея толкова време ! Никой от Русия не се е засилил да доставя в Италия Пармезан , просто са показали хората , че и в Русия могат да произвеждат вкусни неща по италианска рецепта ,което плаши италианските износители за Русия , за да не загубят пазара ! И след като има недостиг от този продукт на руския пазар , едва ли ще тръгнат да го изнасят , с риск да бъдат осъдени ! |
Bacho Кольо 27 Авг 2015 19:48 oldboy Типичната,до болка позната ни руска наглост. Всичко ясно, само едно нещо не разбрах. Къде точно локализираш болката от руската наглост? ...да не би нещо...изотзадзе ..да не би нещо...изотзадзе Е,Bacho Кольо, това го оставям за преценка на модератора. Но ти като съветски питомник с дипломатичен изказ/като Лавров/ ме питаш и трябва да ти отговоря. Да. Веднъж ми се случи "нещо...изотзадзе" В центъра на столицата на света - Масква посред бял ден в един подлез. В тълпата изведнъж усетих,че направих няколко крачки без една обувка. Обърнах се и видях една могъща тьотка/могъща кото Русия и като една личност тук/, която ме беше настъпила "изотзаде" и събула обувката ми. И в този момент такива цветисти ругатни на руски получих,дето още си ги спомням и едва ли ще ги забравя. Не съм очаквал извинения, но чак пък ругатни... Иначе болката от руската наглост не се "локализира" само "изотзаде". Или ти се се пазиш най вече там. Ако си се опазил вече,пожелавам ти краен успех.  |
просто са показали хората , че и в Русия могат да произвеждат вкусни неща по италианска рецепта ,което плаши италианските износители за Русия , за да не загубят пазара ! Това е руската патриотична версия: Итальянцы, наверное, и сами понимают — можно сколько угодно кричать о том, что Россия производит фальшивые итальянские сыры, но даже, если Россия отменит эмбарго, вернуться на российский рынок будет практически невозможно пусть и с самыми настоящими сырами. Во-первых: итальянский сыр будет намного дороже российского, а во-вторых: судя по тому, что итальянцы не орали благим матом, что поддельный российский сыр — отрава, получилось у наших производителей неплохо. И тут есть из-за чего расстраиваться. Скорость клепания производства «итальянских» сыров должна была привести итальянцев в дикое расстройство. Если с прошлого августа Россия успела запустить производство сыров, то, что она сделает за следующий год, на который было продлено эмбарго? Остаётся только пожалеть итальянцев, у которых остаётся всё меньше шансов вернуться на рынки России. Это персики и нектарины в России не везде растут, а молоко везде есть, даже в тундре. Обаче от коментарите по руските форуми е видно, че никакъв успех не са постигнали руските сиренари, като изключим някои производители на моцарела, което е с проста технология. А технологията на пармиджаното е доста сложна, особено контролът на зреенето на питите. |
Обаче от коментарите по руските форуми е видно, че никакъв успех не са постигнали руските сиренари, като изключим някои производители на моцарела, което е с проста технология. А технологията на пармиджаното е доста сложна, особено контролът на зреенето на питите. Докторе, ти си навярно от мениджърите, които са уверени, че девет жени могат да родят едно дете за един месец! Няма начин за ЕДНА година санкции да се направи пармезан, който зрее минимум ЕДНА година, а по-добре две и повече. Значи този руски пармезан е заложен по-раншко от санкциите. Нещо не се връзват времевите връзки.  |
Значи този руски пармезан е заложен по-раншко от санкциите. Със или без санкции руски пармезан не може, да има, не е имало, няма, няма и да има. |
Със или без санкции руски пармезан не може, да има, не е имало, няма, няма и да има. То и арменски коняк няма, не е имало и няма да има, но аз и като арманяк го харесвам.  |
| Или е заложен по-рано, или изобщо не е зрял, колкото трябва. Цялата работа е била, за да се натегнат на началството, ама не са съобразили това-онова и затова се е получил този гаф.  Владимир Путин во время презентации стенда Татарстана на Expo-2015. Фото prav.tatar.ru |
| А освен пармезан няма да има също и руско овче и козе сирене. Ето защо Нет коз Би-би-си: Почему в России делают так мало козьего сыра? Нет коз? М.М.: Потому что у нас нет козьего молока. Вообще, что такое сыр – это продукт излишка. Сыр производят те страны, в которых есть излишки молока, когда все жидкое молоко выпить невозможно. Соответственно, его каким-то образом консервируют. То есть способ консервации – это как раз сыр. Козьего молока у нас катастрофически мало. У нас козоводов можно пересчитать по пальцам. Поэтому нормального козьего сыра у нас нет. Би-би-си: А коз почему нет? М.М.: Это риторический вопрос. Би-би-си: А овец вроде бы больше, чем коз, почему овечьего сыра нет? М.М.: Овец тоже очень мало. На самом деле, у нас мясная порода овец, в основном, в южных регионах России. Дело в том, что с точки зрения крупного инвестора, который считает большие деньги, пытается вложить их в ферму... Сидят экономисты в офисе работают, сложно себе представляют себе всю эту ситуацию - овца для них вообще невыгодное животное, потому что овца дает максимум 800 литров в год. Для сравнения: корова дает до 12 тонн в год. Соответственно, овца дает даже меньше, чем коза. На это животное всегда смотрели свысока. Плюс ко всему нужно четко понимать рынок сбыта. Сбыт овечьего молока может быть только в виде сыра, соответственно, инвестор должен строить сырзавод, цех по переработке, производству сыра, и очень немногие инвесторы готовы в это влезать и выстраивать всю инфраструктуру. Они хотят, условно говоря, быстро получить легкие деньги, а это, к сожалению, не удается. Би-би-си: Я у вас на сайте читала про российского производителя камамбера. Камамбер делать проще, чем пармезан? М.М.: Не проще, он точно такой же, просто они начали это давно… Его можно произвести, но надо сначала отработать технологию, чтобы было стандартное качество, во-вторых, нужно подобрать правильное сырье – очень сложно найти правильное сырье, в-третьих, нужно организовать правильную продажу. Очень много факторов. |
Няма начин за ЕДНА година санкции да се направи пармезан, който зрее минимум ЕДНА година, а по-добре две и повече. Значи този руски пармезан е заложен по-раншко от санкциите. Силлогизм, бля |
| 67AF, струва ми се, че е по-добре да оставим господата да си изливат фобията. Да се таят отрицателните чувства е вредно за здравето. Намерили в сирената отдушник - и слава Богу! Други - примерно отвъд океана - направо стрелят. А тук кво - големи вече мъже борят сиренарството в Русията. На мен ми е смешно, като гледам колко сериозно са се захванали с таз работа, но коя съм аз да им преча на самолечението.  |
Намерили в сирената отдушник - и слава Богу! Други - примерно отвъд океана - направо стрелят. А тук кво - големи вече мъже борят сиренарството в Русията. На мен ми е смешно, като гледам колко сериозно са се захванали с таз работа, но коя съм аз да им преча на самолечението. Симпли, съгласна съм, само слагам тук още една лечителна сила, много обичана от детството ми: "Трима мъже в една лодка (без да става дума за кучето)" Задигнато от "Читанката", за повече Натисни тук "Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго. — С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие. Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами. Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него. Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място. — Много задушно стана — рече той. — Просто не може да се диша — добави неговият съсед. После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха. Усмихнах се на мрачния господин и добавих нещо в смисъл, че двамата навярно ще останем сами в купето. Той отвърна с любезна усмивка и рече, че някои хора вдигат много шум за нищо. Но след време и той започна да изглежда някак подтиснат, тъй че когато задминахме Крю, аз го поканих на чашка в бюфета. Той прие поканата и двамата с мъка се провряхме натам. Еднаж в бюфета трябваше четвърт час да крещим, да тропаме с крака и да размахваме чадърите си, преди да дойде едно девойче и да ни запита дали искаме нещо. — Какво ще поръчате? — запитах моя спътник. — За половин крона чист коняк, ако обичате — рече той в отговор, обръщайки се към девойката. Като изпи коняка, той се оттегли тихомълком и се настани в друг вагон — нещо, което ми се стори доста подло. От Крю нататък аз бях сам в купето, макар влакът да бе претъпкан. Пристигнехме ли в някоя гара, пътниците се втурваха към вратата, виждайки празното купе. „Насам, Мария, тук има много места!“ „Бива, Том, тук ще се настаним“ — казваха в отговор. И те притичваха насам с тежките си куфари и се блъскаха пред прозореца, за да влезнат първи. Тогава някой отваряше вратата и се изкачваше на стъпалата, но веднага залиташе назад и падаше в ръцете на следващия човек. Те се изреждаха един подир друг и душеха въздуха, после отскачаха назад и едва се сместваха в другите купета, или доплащаха разликата за първокласен вагон. От гара Юстън аз отнесох сиренето в дома на моя приятел. На влизане в стаята жена му помириса въздуха. — Какво се е случило? — запита ме тя. — Кажете ми всичко, дори и най-лошото. — От сиренето е — отвърнах аз. — Том купи две кутии в Ливърпул и ме замоли да ги донеса у вас. После изказах надеждата, че тя не ще свърже миризмата по един или друг начин с моята личност. Тя отвърна, че не е имала такава мисъл, но ще поприказва за това сирене с Том, когато той се завърне. Моят приятел се забави в Ливърпул повече, отколкото предполагаше. Като не се завърна и на третия ден, жена му дойде да ме види. — Какво е смятал да прави Том с това сирене? — запита ме тя. Обясних й, че той настояваше сиренето да се пази на влажно място и никой да не го пипа. — Едва ли някой ще се докосне до него — отвърна тя. — А той помирисал ли го е? Предполагах, че го е помирисал и добавих, че той повидиму държеше много на това сирене. — Мислите ли, че Том ще се огорчи, ако дам някому една лира, за да го махне от къщата и да го зарови някъде? — В такъв случай — казах в отговор — той навярно вече никога няма да се усмихне. Някаква нова мисъл я осени. — Искате ли да го пазите у вас до идването на Том? — запита ме тя. — Може ли да ви изпратя двете кутии? — Госпожо — подзех в отговор, — лично аз обичам миризмата на това сирене и онзиденшното ми съвместно пътуване с него от Ливърпул насам ще се запечати завинаги в паметта ми като щастлив завършек на един приятен отпуск. В тоя свят обаче трябва да държим сметка и за другите хора. Дамата, под чийто покрив имам честта да живея, е вдовица и, доколкото ми е известно, може би и сирота. Тя възразява енергично, бих казал даже красноречиво, срещу всичко, което — нека употребя нейния израз — представлява „акт на незачитане“ спрямо нея. Инстинктивно чувствувам, че тя ще погледне на присъствието в нейния дом на това сирене на вашия съпруг като на „акт на незачитане“, а аз никога не бих искал да казват за мене, че съм проявил незачитане спрямо една вдовица и сирота. — Правилно! — каза жената на моя приятел, ставайки на крака. — Тогава за мене не остава друго, освен да подбера децата, да се настаня с тях в някой хотел и да стоя там, докато това сирене не бъде изядено. Тя удържа думата си и остави жилището под надзора на чистачката. Когато запитали последната дали може да понася тая миризма, тя поискала да знае за каква миризма става дума, а когато я завели съвсем близо до сиренето и й казали хубаво да го помирише, тя заявила, че долавя слаб аромат на пъпеш. Изхождайки от това, хората решили, че тая атмосфера едва ли ще навреди сериозно на чистачката. Затова я оставили в жилището. Сметката в хотела възлязла на петнадесет лири. Като пресметнал всичко, моят приятел установил, че сиренето му струва по осем шилинга и половина на фунт. Тогава той каза, че страшно обича да хапне малко сиренце, но че това било твърде скъпо за него. Затова той реши да се отърве от двете кутии. Хвърли ги в канала, но трябваше да ги извади от водата, понеже лодкарите се оплакали. Те твърдели, че им прилошавало. Наскоро след това, в една тъмна нощ, моят приятел отнесе сиренето в дома на покойниците при църквата и го остави там, но чиновникът по смъртните актове го открил и вдигнал страшна врява. Той казал, че това било заговор с цел да му отнемат хляба и да го оставят на улицата, като съживят мъртъвците. В края на краищата моят приятел се отърва от двете кутии със сирене, като ги занесе в един приморски град, гдето ги заровил в пясъците на плажа. Това създаде име на града. Посетителите казваха, че не били забелязали дотогава колко свеж бил въздухът там, а години наред в града се тълпяха слабогърди и туберкулозни хора." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| И на мене тази готина книжка на Джером Капка Джером ми е любима. Само лека корекция "(без да става дума за кучето)" задължително е в скоби. С рядко свеж хумор залят незабелижимо със силна философия този истински добър и корав британец осмива системата(на Британия). Истинска находка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
