Отиди на страница:
Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна. ... а кока колата беше алкохолна напитка и с нея се напиваха американските войници.  ... тя (Ориана Фалачи, б.м. - ДЦ) доказа, че талантът няма пол. Това са го доказали мнозина преди и след нея: като почне човек от Сафо, Сократ (не форумния) и Александър Македонски, мине през Оскар Уайлд, Чайковски, Цветаева и Марлене Дитрих, та чак до Жан Маре, Долче и Габана, Джоди Фостър, Джордж Майкъл, Фреди Мъркюри и Елтън Джон - името им е легион. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Сегашният български президент пък е преродена ирландска пастирка, а най-смешният палячо е премиерът Бойко Борисов. "Лет ит би" в моя превод номер три. За това - орден "Стара планина"!!!  |
Това, че пиша, както си говоря на маса, ще да ми е от годините, когато бях хамалин на Сточна гара, поднасям ви извинение  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: eklesiast |
| Vita brevis, ars longa. Колко вярна е тази сентенция, особено за безсмъртни умове като този на великият Джимбо. Преди 1989 всички които ги показваха по телевизията, бяха нещо като пророци. Въпреки, че повечето джиткаха на платени екскурзии след получаване на благословията на ДС. Но тогава нямаше конкуренция и както знаят пишман капиталистите, това води до калпаво производство. Но къде са те сега, къде са тези пророци от екрана. Къде е Митко, къде е Стефо? Чакат руски стипендии ще кажат лошите. Не, тези хора сега се борят с един основен проблем, те надживяха собственото си безсмъртие. Лошото е, че надживяха и заплатите от онова време. Сега те стоят и леят печатна жлъч, като раздават щедри определения като палячо и ирландски пастири (доста слабо). Знам само, че когато 24 yrs. пишеш доноси срещу пари, не е палячовщина, а чиста гнусотия. Голямата болка на московските стипендианти е факта, че ние успяхме да се откъснем от орбитата на големият брат а те загубиха статуса си на аристокрация. Из грязи в князи, е готино, но обратното е кофти. Преди време, BBC писа за хибридната война, статията я има на сайта им, който знае EN да чете. Тази война има една тактика, разчита на безхаберието и чрез порпаганда еродира обществото. Българските московски стипендианти, като едни малки симпатични ретранслаторчета веднага се tune in, на честотата на Спасская башня и започва еднo словоблудство. Колониална държава, агресори, НАТО и ЕС вън, Украинците са фашисти, Хрушчов е подарил Крим. Нищо, че след първия неуспешен опит да анексират Крим чрез опита за метеж на Юри Мешков, през 1994, руснаците пдописаха договор с който приизнават границите на Украйна. Последва ново споразумение в Будапеща, с което стават гарант за териториалната цялост на Украина. Най накрая 1997 последва още едно споразумение с което те се отказаха от всякакви претенции към Украйна. Да ама не, Джимбо ще ви каже 1954, Хрушчов, Крим е руски и вие ще му вярвате. За стипендиантите договорите не важат. Господарите от зад Неман ги подписват като на майтап, както едно време der deutsch-sowjetische Nichtangriffspakt, oder Hitler-Stalin-Pakt. Или казано на кратко, договор, майтап ама Полша се порадва на съвместният парад на die deutsche Wehrmach und die Рабоче-крестьянская Красная армия в Бресте. Нещо подобно стана и с Украйна, която върна Ур-100 и Рт-23 а после върна и Крим. Добре де, леко струпаха войски по границата и се готвеха за щурм на Киев но... За разлика от Джимбето аз имам приатели в Ростов и от тях знам как преди референдума, всички жп линии са били пълни с влакове, превозващи интересни товари покрити с камуфлаж. Къде го Никита Сергеевич тъдява? Е който знае малко ще възрази,че стипендиантите не искат независимост, а зад Неман. А стипендиантие ще кажат, вие не рзбирате, ние като по умни ще решим. После ще си затраем щастливи. Ние си обичаме при батюшка. Аз лично не искам да съм зад Неман, нито някой да решава вместо мен. В белокаммена Москва също не искам, те и стипендиантите не искат и мечтаят за на запад. Не искам и да живея в соц. Идилията от преди 1989. Също така не харесвам, когато платени донсници ми говорят за патриотизъм. Малко е странно, поне според мен. Да защитаваш рботодателя си е хубаво, ама чак пък толко .. Иначе, първите чужденци на мястото на взривовете в Хирошима и Нагазаки са агенти на НКВД, които сред многото материали пращат в СССР и една обгорена човеша глава. За подробности, четете спомените на акад. Ю.Б. Харитон. Почитателите, Маринов, Евгениев, Бузовски, Стоиров и Ангелов помолиха да предам поздрави на Джимбо. Препоръчвам и Macallan или Dalmore, само за стипендианти отличници, с препоръка за консумация с мярка! А на форумците успех и весели Празници, С уважение от бреговете на Колыма! |
| Всъщност, въпросът не е дали да бъде, или да не бъде. А кое да бъде, и кое да не бъде armymedia.bg/wp-content/uploads/2015/10/01.page1-40.jpg |
| САЩ утрепаха сватбари в Йемен и уцелиха болница на "Лекари без граница" в Афганистан, написах "Научете се да стреляте, бе, да ви еб...". ********************************************************** Това го има във всяка война.Има си и термин- collateral damage.Дори и Висоцки има песньовка на тази тема- Артиллерия бьет по своим. Ама друго си е да се захапят гнъсните американци.Интересно е дали когато в московския кинотеатър, руските спец части пуснаха неправилно дозиран халотан и още "нещо" и убиха над 110 души свои,невинни заложници,ДИ е написал "научете се да тровите, бе, да Ви еб..." А сегашната българска лютеница не я бива защото не слагат достатъчно пиперково пюре , а наблягат на доматеното и освен това слагат много нишесте за да се сгъсти.Направете си експеримент-извадете около една трета от купешка лютеница,добавете вода в бурканчето до горе,затворете, разклатете енергично и след малко ще имате пак пълно бурканче с лютеница. Приятна вечер  |
| стйефко, като те чета та се чудя отде тая неуморна злоба към автора и тая увереност в безнаказаността ти. Ами дай поне някакви доказателства за вменяемото от теб и подобните ти доносничество на автора, че иначе го удряш на типичната балканска клевета. Не че на мен лично ми пука кой бил и по какви причини - то толкова доказани доносници станаха баш парче деомократи, разделиха вината си (не виното) помежду ни и ни обясниха, че като сме търпели безропотно комунизма сега ще страдаме заслужено. Аз те призовавам да се съсредоточиш върху текста, а след това да си кажеш дали самия ти не си московски стипендиант, па макр и от тия правилните дето от МГИМО през 89 цъфнаха из разни американски фондации... П.С. Що се отнася до анализа на руската инвазия в Украйна само ще кажа че двойния ти стандарт изкърти и мифките в частната тоалетна на централна гара. |
| Стефан-26, тръгна по темата, ама после се отвя, заби в трънаците. Хайде генерирай/ словообразувай/ нещо кратко и ясно. Не, че конкретно има значение, аз обичам Джимо, чета го от началото. Но поне да ти е ясна мисълта. Този път. Иначе си добър писател, остър. |
| Типичният точен, ясен, безкомпромисен и увлекателен стил. Наслада за душата. Жив и здрав да си ни, бай Димитри!!! |
| Спомен за една черноморска акула Предупреждение: тези, които очакват да прочетат за някава епична среща между мен и зловещото рибЕ или някаква иносказателна притча - хич да не си губят времето. По-скоро предлагам една реална история, която обяснява моите чувства към един неотдавна отминал период от историята нашенска. Причината да си спомня тази история намерих в твърдението Джимово относно вкусовите качества на черноморксата риба. Един мразвит съботен ден на 90 или 91 - за съжаление не си спомням дори дали беше Януари или Февруари се озовах командирован от жена си с нелеката задача да не се връщам без месо в къщи, че детето вече показвало признаци на скорбут (по нейни думи). Та вдигам се аз и обикалям всички възможни месарници и навсякъде удрям на камък (т.е., щандовете по-празни и от московски прилавки по горбачово време - това за московските стипендианти). В един момент, преодолявайки състоянието на хипотемрия се усещам попаднал пред един рибен магазин пред Централна Гара, който кой знае защо имаше табелка на вратата на която някой продавач на надежда бе написал с наплюнчен лилав молв, че зарежда със стока. Та, след един час и половина подскоци от крак на крак успях да проникна в магазинчето, където един мъжага пиеше кафе от термос за празния щанд. В резултат на кратката словесна междуособица получих безценната информация, че риба имало в магазина на Раковски. Та с последни усилия се добрах до него надявайки се ако не намеря риба, то поне да се сгрея при един колега дето обитаваше един от апартаментите над него. И тук читателю - вярваш или не се състоя моята първа и засега последна среща с черноморксата акула или по-точно с едно парче от нея. Няма да описвам балгодарността, която изпитах към съдбата, свръестественото и лично към продавача на който се заклех в задльжнялост до гроб, предложих му да ми се обади по всяко време когато има нужда от здравна консултация и т.н. разчитайки на професионалните си връзки с колеги от МА и т.н. Ще кажа само че виждах себе си в ролята на прегладняла кучка захапала недооглозган кокал подхвърлен от някой до10ноемврийски самаритянин. И тук, приготви се читателю настъпва кулминацията преопределила целия ми по-нататъшен мироглед и може би съдба. Бидейки в трамвая акулата напомни за себе си издавайки такава миризма, че едно симпатично седящо момиче до което имах честта да стоя, сподели с приятеля си полувъпроса: А бе т май на моя стол някой ще да е повърнал?! Ще ви спестя подробностите около тържествения прием устроен на мен и акулата в къщи. Ще кажа само че бях на крачка да я последвам в етажната боклукчийска шахта където тя се озова в момента в който двамата пристъпихме прага на наследствения апартамент. Послесловие: Не след дълго зарязах и апартамента и служба и трудовия си стаж, стегнах стария куфар на тейка си, в който натъпках 10 от крадените милиарда и поех по стъпките на дядо - към моето си El Dorado. Please don't let it be! For the sake of your children. |
кока колата беше алкохолна напитка и с нея се напиваха американските войници Глупости! Аз подобна простотия никога не съм чувала, а малко под половината ми живот е минал по времето на тато. Възможно ли е все пак да се придържаме към действителността, без да си измисляме препятствия?Ей, този форум ми разгони фамилията - никога на живо не бях срещала такива борци срещу тато, като тука - направо се чудя, откъде се пръкнаха след "милионния" седесарски митинг на Орлите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |