Отиди на страница:
| Стефан 26 „……Също така не харесвам, когато платени донсници ми говорят за патриотизъм. Малко е странно, поне според мен. Да защитаваш рботодателя си е хубаво, ама чак пък толко .. Иначе, първите чужденци на мястото на взривовете в Хирошима и Нагазаки са агенти на НКВД, които сред многото материали пращат в СССР И ЕДНА ОБГОРЕНА ЧОВЕШ)k)А ГЛАВА……..” Бива, бива, ама чак толкова много злоба не бива! Живяхме при тоталитарно управление, такава ни беше съдбата. Но животът е нещо, което намира начини да се изявява и при най неблагоприятни условия. Истина, проверена във всички европейски държави в съветския блок, а и за Съветския съюз, е, че при тоталитаризма „свободата цъфти със странни цветове”. С мимикрия, с езоповски език, иносказателно...... Затова и, като се обърнем назад, това, което Българската култура постигна до 1989 е несъизмеримо повече, по каквито и да е показатели, с това през последните 25 години. И, Димитри Иванов, в сегашното време на тотално опростяване на нацията ни , със спомените си, ни връща назад във времето за да ни припомни за тези, които допринесоха щото да се представяме пред света като един наистина европейски народ, с върхови постижения във всички области на културата, и на които ние, съвремениците на онази епоха, дължим толкова много. Но на глухите и на слепите можеш да обясниш нещо, но на предубедените и зомбираните е невъзможно. |
| Пускай погибну безвозвратно https://youtu.be/pDO6Ne7C__g |
Написаното от г-н Иванов е хубаво, ако не се анализира.  Eisblock е напипал много точно същността на Джимовите писания - те трябва да се възприемат само емоционално, а не аналитично. Замислиш ли се поне над две-три изречения и очарованието изчезва 'яко дим'. |
- Айде по-кротко за характеристиката. Като създадеш нещо по-добро от неговия превод на "Кентърберийски разкази", тогава можете да се мерите и професионално... За теб от сърце -  . За онова от ДС - Шурбанов и туй му е излишно. Забравих: За Кентърбе... таквоз ми пука на жилетката - нито съм ги чел, нито ще ги чета... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| С писаницата на Димитри, срядата започва добре - Let it be - 1. Замислиш ли се поне над две-три изречения и очарованието изчезва 'яко дим'. Очарованието е наистина емоционално преживяване и умозрително едва ли може да бъде постигнато... и пак - умозрително - няма как да изчезва ако човек чете написаното от автора, а не го интерпретира егоистично. |
| Майсторе ! А колкото за кока-кола-публикацията в "Работническо дело"е от 50-те години и се отнася за корейската война и е от Вълко Червенковските калинки(и тогава ги е имало)! |
| Ми не си купувайте замразена риба г-н Иванов. В София има доста места, от които можеш да си купиш прясна средиземноморска риба (внася се от Солун всеки ден) и всякакви други пресни морски вкусотии, които в Черно море не живеят. Избор има. Нали се сещаш какво е избор? Онова, до което само шепа богопомазани политици, културтрегери и журналисти-бохеми винаги са имали достъп, а сега хленчат колко по-хубав бил животът преди. Да не говорим, че освен богопомазан, Диитри Иванов е бил и млад....Че хубав ще е бил животът, много ясно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tantus |
Възможно е някъде през 50-тте да са твърдяли, че Кока Колата опива, дрогира и т.н.. През 70-тте и 80-тте единственото, което съм чувал беше, че ако оставиш няколко дена парче джигер накиснато в кола, джигерът се разяжда. Обаче това го разказваха като "тайна" в частни разговори, не са го публикували в "Работническо" дело" или по БТ(после стана БНТ). И да, по мое време Кока Кола, Пепси и Швепс се произвеждаха в България по лиценз. И аз никога не съм чувал за прякор Тато, всички му викаха Бай Тошо. Напълно е възможно през 60-тте да се е чакало с години за нова кола. В края на 70-тте и през 80-тте се чакаше по няколко месеца, а за Москвич,Шкода, Трабант, а май че и Дачия(за нея не съм сигурен) - хич. Роден съм в 20-хиляден град, естествен център на 70 - хилядна котловина. Единствените политически преследвани хора, за които някога съм чувал - не само аз, но и всичките ми познати бяха турци по време на Възродителния процес и един, който открадна един тир с маратонки(да се чудиш за какво му е бил) и установиха някаква връзка с Югославското разузнаване. Сигурен съм, че през втората половина на 40-тте и 50-тте е имало много политически преследвани, репресирани, убити. Но тогава не съм бил роден. Отговорно твърдя, че не познавам нито един човек, който на свой ред да познава преследван по политическа линия извън посочените по-горе изключения. Бабите ми си ходеха на черква, без изобщо да се крият. Аз също съм влизал в черква, но е вярно, че изпитвах някакво притеснение - по-скоро срам, отколкото страх. Вярно е също, че на мен на един концерт милиционер ми скъса кръстчето, което бях извадил на показ(за фукня). Е, и аз го помня това време, за Москвич, откакто почнаха да ги сглобяват в Ловеч, се чакаше по половин-една година, ама всеки съжаляваше, че не може да чака малко повече и да си вземе руски.  Трабант можеше да си вземеш почти веднага ("почти веднага" означава няколко месеца), ако е с "транспортни дефекти" - така викаха на откраднатото от румънците. Комплектоването отнемаше още няколко месеца. На църква не само никой не се криеше като ходи, мен даже и от училище са ме водили на литургия в Рилския манастир, хем училището беше толкова правоверно, че три години от Комсомола не вярваха, че е възможно да не съм комсомолец и да уча там, ако и да им беше документално доказано. Най-тежката политическа репресия, която съм виждал или чувал лично е, когато един пиян шеф на Окръжния бригадирски щаб изпотроши една вечер няколко касетки с метал и после още няколко със сръбско. Тато определено е бил в дълбока нелегалност, и аз го чух след 89-та. |
| Чичо Джимо, браво, браво! Да си ни жив и здрав! Жизнеутвърдаващият, балкански превод на Let it be според мен би могъл да e- Айде най-сетне да тръгне бе да му еба майката! |
Eisblock е напипал много точно същността на Джимовите писания - те трябва да се възприемат само емоционално, а не аналитично. Замислиш ли се поне над две-три изречения и очарованието изчезва 'яко дим'. Не е добре това, те ще излезнат като новите кренвирши - ако се загледаш от какво са направени и очарованието изчезва яко дим.  |
Eisblock е напипал много точно същността на Джимовите писания - те трябва да се възприемат само емоционално, а не аналитично. Замислиш ли се поне над две-три изречения и очарованието изчезва 'яко дим'. Сървърът толкова хареса идеята, че я пусна и втори път, значи и Световният Разум, и Кораба Майка, и други, които няма да изброявам, защото не е необходимо, са съгласни с мен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: хикса |
Уважаемият автор правилно се ориентира в особеностите на таргет-групата. Може да се добави и нещо от рода на : едно време и перчемите бяха по-буйни, па и ерекцията по-твърда Преди време бях писал, че товарищмаузера  все върти и сучи и все за анални трактове или ерекции говори Никой не може да избяга от природата си, вкл. и от ранните и дълбоки комплекси които носи в себе си.Впрочем, тези очевидно любими му теми, чудесно се вързват и с манията цял живот да се вторачваш и да изучаваш всякакви пушкала, дула, цеви и пр. |
popangelov 14 Окт 2015 09:26 donald - на игнор! Ох,това много ме разстрои. Не заслужавах такава участ и то само за едно вирнато палче.. Моля те, прости ми и ме изведи от твоя игнор. Ще ти бъда вечно признателен.  |
| Let it be, let it be... Нека да бъде, нека да бъде... Чак сега разбах всъщност какъв е истинския превод и то в три варианта . И то направен от най вишо компетентно място. Жив да не бях. При този превод Ленън /не Ленин/ би се обърнал в гроба .А Макартни не може да не се разплаче. Маккартни объяснял, что его мать (которая умерла от рака, когда Полу было 14 лет) вдохновила на слова «Mother Mary»[3][4]. Он говорил: «Я чувствовал себя счастливым после этого сна. Это и побудило меня написать „Let It Be“»[5][6]. Позднее Маккартни рассказывал, что во сне мать говорила ему: «Всё будет хорошо, просто пусть будет так (let it be)»[7]. https://ru.wikipedia.org/wiki/Let_It_Be_%28%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F%29 П.П. Впрочем, защото ли тъй по никое време се промени заглавието на днешната писаница . От трите варианта за превод на Let it be заглавието се превърна на надпис под снимка на Хемингуей? |
товарищМаузер 14 Октомври 2015 07:23 Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна. "Едно време, много отдавна, когато мъжете бяха истински мъже, жените - истински жени, малките зелени същества от Алфа Кентавър - истински малки зелени същества от Алфа Кентавър, а всяка идея за която си струва да умреш беше нова..." - Дъглас Адамс, Пътеводителя, цитат по памет. Уважаемият автор правилно се ориентира в особеностите на таргет-групата. Може да се добави и нещо от рода на : едно време и перчемите бяха по-буйни, па и ерекцията по-твърда Еле па къв боб имаше!. Сипят ти в казармата една боб чорба на вечеря и на сутринта тъй ти щръкнала оназ работа, та избутала одеалото! Тва сегашното боб ли е? Ми! ГМО! Мириканска им работа! |
При този превод Ленън /не Ленин/ би се обърнал в гроба .А Макартни не може да не се разплаче. Придържай се към ВИШОТО.  |
Голямата болка на московските стипендианти е факта, че ние успяхме да се откъснем от орбитата на големият брат а те загубиха статуса си на аристокрация. Сигурно затова и лъжат като роми в напреднала възраст. Ама са поне два пъти по-нагли: В края на 70-тте и през 80-тте се чакаше по няколко месеца, а за Москвич,Шкода, Трабант, а май че и Дачия(за нея не съм сигурен) - хич. През 1990-та или 1991-ва изтеглих собственоръчно 9 (девет) годишната си вноска от 1500 лв за Лада 2107. Направена от баща ми, лека му пръст, като подарък за моя милост, абитуриента. За модела Лада 1300 или 1500, вече не помня, междувременно излязъл от производство, та презаписана за 2107. Престояли безлихвено този период в сметките на Мототехника. Както вървяха номерата, трябваше да чакам поне още четири години. Само че по това време вноските се обезсмислиха, и слава Богу. П.П. Предната седмица Джимо беше писал, че си купил Тойота за 700 долара, ако се не лъжа. Едва ли не са му я подарили. Пропуснал е да спомене, че тогава имаше мито за западни автомобили (японските и те минаваха за западни, партията беше теглила майната и на географията ), равно на около два пъти пазарната стойност на автомобила. А пазарната стойност се определяше от митническите служби. Което практически забраняваше вносът им.П.П.П. Лица по определени списъци, одобрени от ЦК на БКП, бяха освободени от това мито. По тази причина Владко на татко и други отрочета на партийни велможи се возеха на западни автомобили. Дали и Джимо и бил в тях, не зная. П.П.П.П. Та що си мислите, че не помним и лъготите като роми в напреднала възраст, бе таваришчи? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: котарак |