Никое българско правителство, независимо от неговия състав, в първите дни на септември не би могло да стори нищо. СССР задружно с Англия и САЩ са си поделили следвоенна Европа.

Геена за него! Приживе.

Един се фали-пръцка с академичната си среда,друг се кълне,че Туркие е била хемен-хемен готова у летото на 1944-та ако не да ни окупирва изцяло,то поне да изземе батъ Тракия-та и Къръджъали-то,а илюзионистът ... илюзионистът си е сам по себе си цела отделна класа- неподражаем и неподлежащ на какъвто и да е коментар.

Обстановката на Балканите започва също бързо да се влошава и това се отразява на задачите, изпълнявани от 2-ри корпус и на българско-гермапското военнополитическо сътрудничество в Беломорието. В началото на юли германското командване оценява вероятността от противникови „операции в района на Егея” в зависимост от „благоразположението” на Турция. В информация на немското разузнаване до командването Югоизтока се посочва, че засега не може да се прецени дали е поставено като оперативна цел нахлуването в Егейските води. Операцията през Тракия ще изисква повече сили, отколкото досега, а всичко това кара съюзниците да настояват за участието на Турция. От това следва, че е по-вероятно противникът да планира завземането на североизточните острови на Гърция чрез нахлуване в Егея” [1].
Немското командване вижда причините за недостатъчната информацията плановете на съюзниците в района в работата на немските разузнавателни органи. Като „предпоставка за скорошно изясняване на ситуацията и точно определяне на противниковите намерения” то смята подобряването на дейността на разузнаването [2]. Поставена е задача на разузнавателните органи да изяснят „въпроса за съвместната дейност на английските и турските въоръжени сили” [3]. В същото време се изисква от войските да ускорят подготовката си за отразяване на противников десант.
...
С изменение на поведението на Турция и засилването на противоречията й с Германия се увеличават опасенията за предприемане на военни действия от съюзниците в района на Балканите.

Въпреки взетите от българското командване мерки в средата на юни генерал Сираков предприема обиколка в частите и поделенията на корпуса. Той е недоволен от състоянието на отбраната. Обективно като военен специалист той вижда, че при наличните сили на корпуса и разположението им, наложено от плана за укрепяването на брега, „не може да се осъществи една що-годе здрава отбрана” [19]. Групирани и то на широк фронт - по пристанища и по достъпни участъци, силите на корпуса ще окажат известна съпротива, но даже и при условие да се жертват, те не биха могли да изпълнят възложената им задача - отбиване на сериозен десант. Като изхождат от опита за водене на бойни действия в Италия, англо-амсриканските войски извършват десантите си през незаетите или слабо заетите участъци, смятани за неудобни за извършване на десанти, и чрез тях атакуват и овладяват пристанищата и удобните места за по-големи стоварва1гия при комбинирани действия откъм морето и с обход по сушата. Вниманието на командването на корпуса е насочено предимно към полосата на 16-а и 28-а пехотна дивизия, отбраняващи Беломорската област, като отклоняват немските искания за усилване на 7-а пехотна дивизия и увеличаване на ангажираността за отбрана на беломорското крайбрежие, което е извън държавната територия на България.
...Най-същественото е, че по време на война 2-ри корпус остава със 7-а и 1 б-а пехотна дивизия, като се усилва с 4-и пехотен попълващ полк и 6/1 7,5-милиметрово товарно оръдейно армейско отделение, а 28-а пехотна дивизия влиза в състава на Прикриващата армия, развърната на българско-турската граница. Като разграничителна линия между 2-ри корпус и армията се запазва р. Места [28].
...лавното внимание се отделя на направлението откъм Турция. В същото време обаче продължава и изграждането на отбраната на областта. Тази дейност на българското командване продължава и през юли и август 1944 година.
...Въпросът за укрепване и усъвършенствуване на прикритието на българските граници в Беломорието може да се разглежда като проблем, продиктуван от няколко обстоятелства. На първо място, в резултат на искането и настояването на Главното командване на вермахта. Независимо че през юли немското командване смята, че „една голяма офанзива срещу Балканите не може да се очаква в близко време нито от Италия, нито от Източното Средиземноморие” [41], то не снема въпроса за усъвършенстване на отбраната на полуострова. В същото време то оценява, че „при една промяна на позицията от страна на Турция, трябва да се съобразява с евентуално насилствено проникване в Егея” [42]. Поради това се отправят все по-настойчиви искания към Щаба на войската за прикритие на българско-турската граница и Беломорския бряг. От своя страна българското командване все повече пречупва този въпрос през призмата на българските интереси. Щабът на войската придава все по-голяма тежест на участъците на 16-а и 28-а пехотна дивизия, отбраняващи българската територия, и заделя по-малко усилия за 7-а пехотна дивизия, която е разположена на гръцка територия. На второ място, в сложната военнополитическа обстановка българското правителство се стреми да осигури и прикритието на границите си, като дава главна тежест на българско-турската граница. За това то има сериозно основание. През юни и юли германо-турските отношения все повече се изострят.
...
Докато в отношенията си със Съветския съюз Багрянов се стреми „към безконечно развиване на винта”, то срещу Турция, паралелно с прилагането на дипломатически усилия за неутрализирането й, се усъвършенствува прикритието на българско-турската граница. Още повече че турският пълномощен министър в София Ментеш „подхвърля” и идеята Турция да бъде „умиротворителка”, като вместо от английски войски, окупацията на заетите от България земи „се извърши от турски до сключването на мира” [46]. Тази позиция на турското правителство, подхвърлена от Ментеш, една ли е останала без внимание от българското правителство. В същото време се засилва турската пропаганда сред ислямизираното население в района. На 30 юни в германското командване Югоизток на съвещание с извънредния пълномощник на Министерството на външните работи Найбахер се обсъжда положението на Балканите и се правят препоръки, в това число и за противодействие на тази турска пропаганда [47].

Стремежът на Турция към „заетите от България земи”, в които има и ислямизирано население, особено в Западна Тракия, население, което турската пропаганда третира като турско, не е случаен. По всяка вероятност турското правителство се надява, че ако Турция бъде допусната за „умиротворителка”, при бъдещите мирни преговори тя ще може да претендира за териториално разширение. В същото време вероятността за съюзнически десант в Беломорието става все по-малко. Затова българските военни усилия се пренасят все повече на изток, с оглед обезопасяване откъм Турция. В това се крие и главната причина да се вземе решение при започване на бойните действия 28-а пехотна дивизия да се преподчини на Прикриващата армия, за да се осигури единно командване на войските при агресия срещу България от югоизток. В тази връзка на 21 юли Щабът на войската разпорежда на командването на морските войски да преработи плана за прикритие на териториалните води, като се усили охраната на българските териториални води в Беломорието.