Отиди на страница:
| Значи, четирисъсловни общества е имало в Китай и Япония (това са едни държави западно от САЩ). "Четирисъсловни" е малко опростено, защото ранговете всъщност са били над 30. Япония първоначално заимства китайската организация и съсловията са били "ши", "нун", "гун" и "шан". След победата си при Секигахара, шогунът Минамото Токугава но-Иясу (истинското му име, дадено при раждането му в САЩ през 1543 г. е Торанага, както знаем от американския филм), установява японската съсловна организация като Си-но-ко-сьо. В низходящ ред, това са "си" - самураи (професионални военни), "но" - селяни, "ко" - занаятчии и "сьо" - търговци. По-долу от търговците са само буракумините (истинското им име е "ети", както ни учи "Парамаунт"  , но те изобщо са вън от обществото.Съсловията във Франция са били три: две привилегировани - духовенство (първо) и дворянство (второ) и едно трето, което Сийес нарича "всичко, цялата нация". Вече той дели третото съсловие на четири разреда - селяни, занаятчии, търговци и групата на учените, свободните професии и домашната прислуга: "Что требуется для существования и процветания нации? Частный труд и общественная деятельность. Все виды частного труда делятся на четыре разряда: 1) Так как земля и вода доставляют все первоначальные продукты, идущие на человеческие потребности, то к первому разряду относятся сельскохозяйственные работы. 2) Между получением сырых продуктов и их потреблением или применением появляется задельная работа, разнообразная обработка, прибавляющая к ним добавочную, более или менее сложную ценность. Человеческое искусство улучшает дары природы, увеличивая стоимость сырья в десять и во сто раз. В этом заключается труд второго разряда. 3) Между производством и потреблением, а равно, между различными стадиями производства устанавливается группа агентов-посредников, полезных как для производителей, так и для потребителей. Это - купцы, удовлетворяющие спрос на товары, возникающий в разных местах и в разное время, спекулирующие на прибыли от сохранения и перевозки товаров, занимающиеся их сбытом оптом и в розницу. Это третий вид полезной деятельности. 4) Помимо перечисленных трех разрядов трудящихся и полезных граждан, занятых приготовлением предметов потребления и пользования, в человеческом обществе существует еще много других видов труда, полезных и приятных опосредованно. Этот разряд обнимает ученые и свободные профессии, начиная от самых почетных и кончая домашнею прислугою. Таковы четыре разряда частного труда, на которых держится общество. Кто их доставляет? Третье сословие. Общественную деятельность в современном государстве также можно было бы разбить на четыре разряда: военное дело, суд, церковь и администрация. Нет нужды останавливаться на них подробно, чтобы показать, что третье сословие выполняет девятнадцать двадцатых этой деятельности с той лишь особенностью, что на него возложено все, что есть в ней самого трудного и от чего отказывается привилегированное сословие." |
Текстът  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
защо идеята за световно управление произхожда от средите на англосаксонците? Отговарям ти веднага, тънко, ясно и високо, без "архивни документи" и "дълбоки" изследвания: Защото са били неуязвими, до 29 август 1949 г. По същата причина, оттогава им се налага да преразглеждат идеите си. |
| Ей, най-сетне . Викам си : ИД, светът се тресе , де се затри нашият човек да ни огрее с философското си прозрение ? Нейсе. Слава ,тебе Гсподи. |
| Изглежда започвам да развивам към другаря Сула симпатия, подобна на оная, която мнозина изпитват към Д. Иванов. Едни такива сродни писания - няма обща смислено построена и аргументирана теза, но отделни абзаци са много добри попадения. |
| Прочетох подзаглавието ... и до там. Сорри, няма как да чета след такива очевадни глупости: ще се разболее от болестите ни. Те и заради тях ни завладяват. Завладяват ни заради подредените ни общества, които създават богатство и сигурност за своите членове Ако за автора реда е болест, а богатството е следствие от реда ... еми  защо идеята за световно управление произхожда от средите на англосаксонците?Защо не Испания, Германия, Франция или някоя друга страна? Нееее, Испания никога не се опитвала да завладее света, германците пък хич да не ги споменваме. @щуреца, те такъв тюрлю-гювеч не бях чел отдавна, на колко ракий си вече, бе човек? 67AF  |
| Сула, тоя път слабичко. Не е лесно всяка седмица да си във върхова форма. Съвременният европейски мироглед започва да се формира от Френската революция. Дотогава обществото се състои от четири класи: войници (аристокрация), духовенство, търговци (граждани, бюргери, буржоа) и селяни (впоследствие пролетариат). Френската революция с мащабен замах разделя тези класи на "добри" и "лоши", като от страната на "добрите" остават буржоазията и селяните (тях по-късно ще ги насъска един срещу друг комунизмът), а при "лошите" отиват аристокрацията и духовенството. Освен това Френската революция учи "добрите" да мразят "лошите" и даже от време на време да ги гилотинират. Омразата към аристокрацията и духовенството съвсем закономерно ражда и омразата към традицията и религията. Когато хората започнат да мразят религията, неизбежно се размива тяхната представа за грях и изкупление (не говорим за другите нравствени последици). А размие ли се тази представа, се притъпява чувствителността към духовната истина и към ереста като нейно извращаване. Манипулативно твърдение на възраст хилядолетия. Една от най-големите трагедии на човечеството е присвояването на моралността от религиите. Твърдението, че няма морал без религия е безпочвено, опровергавано всеки ден, но набито в главите на верующите, поради което широко разпространено. Всички злодеи, познати ни от историята, са религиозни. Какви ли не религиозни войни са се водели по света. И нито една, водена от войнстващи атеисти. Дори няма да споменавам злобата на деня - ислямския тероризъм. СЕГА някой ще контрира: "Ами комунистите? Те не са ли войнстващи атеисти?" Ами не са. Войнстващи са, но не са атеисти. Атеист е Ричард Доукинс. Ама той не е войнстващ. Комунистическата идеология не е атеистична. По същество тя самата е вид религия. Конкурентна. И съответно се бори с конкурентите си. Има си свещена книга - "Капиталът", старозаветни пророци - Маркс и Енгелс, Месия - Ленин и новозаветни апостоли - Сталин, Димитров, Брежнев, Хонекер. Основното изискване към партийния член беше да "вярва в победата на комунизма". Съответно класовият враг беше дефиниран като "невярващ в марксистко-ленинското учение". А поетът-комунист Вапцаров написа за тази вяра, че за нея "бронебойни патрони няма открити". За ВЯРАТА, не за "научните" изводи от "още по-научния" комунизъм. Дори днес, дори в този форум има няколко не твърде образовани, но убедени комунисти, които станаха и християни, при това доста религиозни. Особено след заиграването на настоящият им непогрешим вожд, идол и икона - Путин, с православието. И настояват, че християнството си е нещо като комунизъм. Та нали Христос е помагал на бедните?  Защо европейската цивилизация е това, което е? Защо е толкова сладка и примамлива дори и за онези, които не успяват да я разберат съвсем? Защото в нейния център стои човекът като най-голяма ценност. Не племето, не народът, не нацията, не расата, не и човечеството. Именно човекът, индивидуалният човек, защото всеки човек е образ и подобие Божие и в него като в холограма се съдържа цялото човечество. Затова всеки е отговорен за всичко пред всички. Този начин на мислене позволява да процъфти човешкият гений и творческата ни природа да даде плодовете, които вечно ще гъделичкат всякакви апетити, макар и ние вече да сме свикнали да ги приемаме като нещо нормално, нещо дадено и част от пейзажа. Всъщност, причината за бурния разцвет на Европа през 18-ти, 19-ти и 20 век е, че Френската революция, при всичките си крайности и грешки, създава модела на секуларната държава. Затова и тя се смята за края на средновековието и началото на модерната епоха. Успехът на този модел дава основата за разцвета на всички хуманистични идеи, съществуването на които е било невъзможно в условията на тотален църковен контрол. Идеите на индивидуализма и хуманизма са в крещящо противоречие с догмата, че човекът е "раб божий" и от него нищо не зависи, всичко е в божиите ръце. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: котарак |
| kotarak, като цяло добре казано, но и ти ни подхлъзваш манипулативно: Комунистическата идеология не е атеистична. По същество тя самата е вид религия. Под религия се има предвид идеология с център нещо свръхестествено, ерго божествено. А идеолозите на комунизма са конкретни, хора от плът и кръв. Иначе където си прав, няма спор, шапо  .Твърдението, че няма морал без религия е безпочвено, опровергавано всеки ден, но набито в главите на верующите, поради което широко разпространено. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bokoto1971 |
щурчо 20 Ноември 2015 19:29 Съвременният европейски мироглед започва да се формира от Френската революция. Мда, тогива за пръв път в Европата на власт идват богоборците и антихристите. Започват държавните репресии срещу сите християни, въведен е сатанински култ към Висшето същество, а християнският календар е заменен с някакъв измислен езически. На изтребление е подложена не само аристокрацията, но и простото селячество. Цветущото кралство Франция е обърнато на пущинак и пепел от масоните, организирали малко преди това войната в Америка, а по-късно и касапницата в Русия, в която отново християните са безмилостно избивани. Дорде се стигне до безбожното общество в цела Европа, включая и България. И сичко това се изучава от поколения наред, че било много убаво и прогресивно. Па сеги неверниците атеисти ронят крокодилски сълзи за християнските ценности и що немало отпор на ислямските фанатици. И в същото време пеят Марсилезата. Химн на банда главорези с отвратителен текст, възпяващ насилието срещу християните... Щурчо, приятелю, в голяма грешка си. С всичките си кусури, кръвопролития и дори зверства, Френската революция дава началото в Европа на това, което наричаме капитализъм. И съпътстващите го небивал разцвет на науката и технологиите, свободното, отворено и демократично общество, индустриализацията... Без нея може би все още в Европа щяхме да си живуркаме в цветущи кралства, разделени на касти и съсловия, чоплещи земята с мотики и дървени рала, тъй като за аристокрацията техническия прогрес е заплаха, а науката е интригуващо, но безполезно забавление за ексцентрици. А за духовенството, вплетено в държавната структура, тези неща са направо ерес. Как, по дяволите, някой ще се осмели да твърди, че видовете еволюират и произхождат един от друг, след като в Светото писание си пише, че Господ е създал Света и всички населяващи го твари за седем дни, толкоз. Без Френската революция и нейното най-ценно творение - секуларната държава в Европа вероятно и досега щяха да преобладават "цветущи кралства" подобни на Московското княжество, частично модернизирано и превърнато в империя от Петър І, но с феодална структура, основана на крепостничеството и духовенство на пряко подчинение на самодържеца. СЕГА е актуално да се говори за сблъсък на цивилизациите. За война на исляма срещу християнството. Донякъде е вярно. но само донякъде. Ислямът изисква пълно отдаване от вярващия. Практически за практикуващия мюсюлманин няма дейност, дори и съвсем ежедневна, която не е свързана с вярата му. Идеята за секуларна държава е абсолютно неприемлива за исляма. Това, което ислямът изисква от последователите си, да работят за установяването на халифат. Ни повече, ни по-малко. Затова и ИДИЛ среща такава питателна среда, а въпреки известното неодобрение на методите на терористите, в очите на мюсюлманите те са герои и мъченици за вярата. А малкият проблем, че някои от тях са самоубийци, каквито ислямът осъжда, не ги смущава. Да се взривиш, унищожавайки враговете, не е точно самоубийство, а бойна тактика, изискваща саможертва. Затова и водещите духовни фигури осъждат с половин уста джихадистите, но не ги заклеймяват. Издават фатва за книги и карикатури, но да сте чували за издадена фатва срещу ислямски терорист? Всъщност, ислямът като цяло и ислямистите-джихадисти в частност, воюват не с християнството, а със секуларната държава. Ислямистите не атакуват църкви, не са посегнали нито на папата, нито на вселенския патриарх. Те атакуват барове, концертни зали, стадиони. Места, символи на секуларната държава, на свободното, отворено общество, където хората се забавляват и веселят, нехаещи за догмите и смръщената сериозност на религията. Въпреки характерната за исляма склонност към тотален контрол на живота, да се мисли, че християнството е по-хуманна и цивилизована религия е грешка. Разликата между европейските държави от една страна, и Саудитска Арабия, Катар, Иран и т.н. не е в религията, а това, че едните са секуларни, а другите теократични. Дайте на църквата да се вплете в структурите на държавата, дайте на нашите попове и падрета възможността да се месят в образованието и държавните дела, и ще получите същата сатрапия, обичайна днес за Близкия изток. С всички прелести като въоръжени религиозни гвардии от зомбирани християнски фундаменталисти публични екзекуции чрез обезглавяване, пребиване с камъни, изгаряне на клада и пр. За да бъда конкретен, дайте власт на дядо Николай Ролекса Пловдивски и му гледайте сеира. Ама няма да е просто сеир, ами трагедия. П.П. А текстът на Марсилезата си е наистина кръвожадничък. Ама е част от историята и културятя на френската нация. Не кръвожадността, а песента. Както и склонността към богохулство и подигравка с религията. С всички религии. Затова истинските французи се вдигнаха като един да защитят не карикатурите на "Charlie Hebdo", а правото си на богохулство и правото на професионалните богохулници да практикуват професията си. |
Под религия се има предвид идеология с център нещо свръхестествено, ерго божествено. А идеолозите на комунизма са конкретни, хора от плът и кръв. При комунизма ролята на свръхестественото, божественото изпълнява идеализацията на комунистическото общество, където всички са равни и неземно щастливи, благата се леят в изобилие и всички потребности са задоволени. Краят на историята, последният етап от развитието, раят библейски. Съвършенството на съвършенствата. В рая човек става единен с Господа. В комунистическото общество човекът става единен със Съвършенството. Теологично не е съвсем същото, но психологически е. Практиките са подобни, а често идентични - партийни събрания вместо литургии, манифестации вместо литийни шествия, конгреси вместо църковни събори и пр., индоктриниране на подрастващите, иконизиране на партийните вождове. В резултат - идеологически/религиозен фанатизъм, дехуманизация и репресии за неверниците. Същото, както при религиите, вплетени в държавния механизъм. Няма особено значение дали в държавата ще се впие партия или църква, резултатът е тоталитарно общество. Първите тоталитарни общества не се появяват в 20-ти век, а много по-рано. Тоталитарните партии, били те фашистки, нацистки или комунистичеси, копират практиките на средновековната църква. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
Затова истинските французи се вдигнаха като един да защитят не карикатурите на "Charlie Hebdo", а правото си на богохулство и правото на професионалните богохулници да практикуват професията си. За много неща съм съгласна, градски, за това - не. Професионалните богохулници в конкретния случай се оливат под път и над път. Богохулството предполага познаване донякъде на бога, а не просто шутовщина на всяка цена. Трактовката на Жан Ейфел за бога и тази на шарлитата са две големи разлики, макар по идея и двете да се подпичкват с канона. |
| Писанието май е от сферата на утопичната фантастика, описващо някаква несъществуваща и несъществувала реалност. Във всеки случай показва пълно пренебрежение към фактите и непознаване на историята. И по-далечната през колониализма и робството, и близката от преди 35 години, когато САЩ създадоха ислямистите в Пакистан, и по-близката след това, когато умни ракети и бомби сееха "демокрация" заради петрол. Не се познава и истинската причина за "успеха" на "европейският свят". Няма никакви протестански ценности, още по-малко някакъв индивидуализъм извън национализма на империите. Имаме частни колониални и "търговски" експедиции, финансирани с кредити от банкерите и подпомагани с военна сила от държавите. Частният характер на експедициите и финансирането им от кредити ги прави крайно зависими от възвращаемостта, което е възможно само, чрез грабежа на ценности и ресурси. За да се изплащат експедициите, при това с лихвите, то териториите на които стъпват са подложени на непознат до тогава грабеж. Няма никакъв друг "(западно)европейски" морал, освен алчността и желанието за максимална печалба и богатство. Човешки живот и достойнство не струват нищо, особено тези на туземните хора. Нищо ново и днес. Търговията с роби, използването на робски труд, ограбването на богатствата на колониите, грубата военна сила, безмерни жестокости без оглед на човечност, лицемерие и двойни стандарти - това е осовата на (западно)европейският буржоазен "успех" и богатство. Друго няма, поне в реалният свят, описан от историята и съвремието ни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Neopol |
| 67, извинявай, но нищо не си разбрала. Както и множеството ти съмишленици тук, гордо заявили, че не са шарлита. Всъщност, обяснимо е за хора, изпитващи носталгия по тоталитарна държава и тоталитарни практики. Нищо, че гребят с пълни шепи от достиженията на свободните, нетоталитарни общества. Съжалявам, че трябва да го кажа, но явно свободата и като концепция, и като ценност ви е непозната и неясна. Ислямските протести, включително и на официално равнище от някои лидери по повод тези и подобни карикатури, настояваха френската държава да ги забрани и накаже авторите. И тъй като тя намаше как да го направи, убийците решиха да раздадат правосъдие както те го разбират. Французите не защитаваха нито списанието, нито съдържанието му, нито авторите на съдържанието. Те защитаваха секуларната си държава. Държавата, която е независима и неутрална както към към религиите, така и към отричането им. Държавата, в която богохулството не се преследва от закона. В която човек има право да богохулства, пък дори и да е некадърно, грозно, скандално и отвратително, без да се страхува от друго, освен морално и творческо осъждане. Правото да бъдеш некадърен и скандален в секуларните, нетоталитарни, свободни общества е също толкова свещено, както и правото на живот, свобода и стремеж към щастие. Аз не харесвам Николета Лозанова. (Ако там, отвъд океана не си наясно коя е тя, не си загубила нищо. Но заради дискусията ползвай Гугъл.) Какво ти не харесвам, отвратителна ми е. Но ако, не дай боже, някой откачен ислямист реши да "накаже разгонената кучка, разваляща семейства и подиграваща се с всичко свято", ще изляза на протест. Дори ще се съглася да нося на гърдите надпис "Аз съм Николета Лозанова", въпреки че ще изглеждам адски комично, предвид категорично неженствената ми, и за съжаление доста натежала напоследък, фигура. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
Съжалявам, че трябва да го кажа, но явно свободата и като концепция, и като ценност ви е непозната и неясна. Навремето един мъдър човек ме научи, че има свобода и слободия. Това са две различни неща, иначе народът нямаше да измисли две думи. Жан Ейфел е свободата на секуларна Франция, "Шарли Ебдо" е слободията на същата държава. Свободата е правото на избор, слободията е липса на критерии за избор. Но всекиму своята ценностна система, моята свобода в оценката и изразяването й свършва там, където започва вашата. Ислямските протести, включително и на официално равнище от някои лидери по повод тези и подобни карикатури, настояваха френската държава да ги забрани и накаже авторите. И тъй като тя намаше как да го направи, убийците решиха да раздадат правосъдие както те го разбират. Французите не защитаваха нито списанието, нито съдържанието му, нито авторите на съдържанието. Те защитаваха секуларната си държава. Държавата, която е независима и неутрална както към към религиите, така и към отричането им. Държавата, в която богохулството не се преследва от закона. В която човек има право да богохулства, пък дори и да е некадърно, грозно, скандално и отвратително, без да се страхува от друго, освен морално и творческо осъждане. Правото да бъдеш некадърен и скандален в секуларните, нетоталитарни, свободни общества е също толкова свещено, както и правото на живот, свобода и стремеж към щастие. Държавата може да бъде колкото си иска неутрална и независима от религиите или отричането им. Но тази държава би трябвало да защитава изповядващите религиите също така безкомпромисно, както защитава религиозно независимите си граждани. Както се защитават еврейските гробища и синагоги от свастиките. Както се защитават джамиите от любителите да метнат вътре свинска глава. Както се защитават амвоните от девици, които смятат за върхово постижение в кариерата си прясно охладена кокошка на причинно място и секс в музей. Не всички карикатури се получават. Но не виждам такава необходимост всички несъстояли се творчески решения да се изнасят в публичното пространство. Смъртта на двеста човека не е повод за опити, защото тези двеста човека имат родители, деца и приятели. Заради човешината може да се премълчи, да се потисне неистовия личен творчески напън. Липсата на съпричастност не предполага този избор и това се обосновава неправилно със свободата, защото става дума за слободия в този случай. Свободата е лично човешко понятие. Но тя е понятие в социума. Там, където социалната тъкан се разкъсва, свободата пада през дупките. Правото да бъдеш некадърен и скандален е лично право. Личното щастие да видиш творчеството си на първа страница в "Шарли Ебдо" в случая и с руския самолет, и с френските призраци, е построено на човешка болка, на нещастието на ближния. Това е търговия с чужда мъка, маскирана като хумор. Николета Лозанова... Според мен - поне от това, което Гугъл казва - аз ще съм по-съгласна да подкрепя нея, защото тя прави продукт от себе си, отколкото "Шарли Ебдо", който търгува с чуждо. Нейното поведение не съответства на догмите на трите монотеистични религии, с които Пловдив е на "ти", но тя не настоява те да я харесват или да делят мегдан с нея. Те съществуват съвместно, нямат допирни точки. Аз не намерих (може да не съм попаднала) нищо за това госпожа Лозанова да е настоявала за правото си на откровена фотосесия в "Света Богородица", в Джумая Джамия или в синагогата. А и още нещо, дето го е казал Киплинг по въпроса. Натисни тук http://www.poetryloverspage.com/poets/kipling/servant_when_he_reigneth.html Не можах да намеря превод на български в Мрежата, искрено съжалявам. За русофилите "Раб, который стал царем" Натисни тук http://31-vohman.livejournal.com/158855.html |
- Ненавистта към Европа не идва от това, че тя воюва с ИДИЛ. ИДИЛ съществува от две години, а омразата към Европа се трупа от 60. Тя се натрупа от това, че диктаторските режими 60 години учеха арабите - и в Сирия, и в Иран, и в Египет - на това, че християните в Европа и Америка са виновни за бедите на арабите. Че те подкрепят Израел в стремежа му да ограбва и убива мюсюлманите. Арабското дете се раждаше и чуваше у дома, че САЩ и Европа са ни измамили и изоставили, че благодарение на тях евреите са ни взели Палестина. В училище това го пише и в учебниците, същото се говори и в университетите - християните искат да ни отнемат идентичността. Това се повтаря непрекъснато и от медиите. Наскоро казах, че над 50 арабски телевизии постоянно промиват мозъците на хората в Близкия изток по отношение на Европа. Бройката е дори по-голяма. Отворете сайта memri.org и го разгледайте. А преди 60 години, точно там беше съветската зона на влияние и КГБ- то на тов. Жужо, активно създаваше джихадисти и терористи за борба със световния империализъм! Сега Русия требе да си трепе децата на КГБ-то от ония години... ИДИЛ и Русия/преди и СССР/ нямат никакъв друг коз за да тежат в международната среда освен насилието и страха. Те нямат равностоен и конкурентен модел на икономическо и социално развитие. Затова след като не могат да споделят благоденствието на Запада, искат да го разрушат, за да не им боде в очите собствената некадърност! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Блядоликий |
| Можел е да напише : Алчност + Лицемерие = Прогрес Вместо да се впуска в обясняване на масонството без да го споменава ! Тъжно ! Дайте светлина , повече светлина ! |
Търговията с роби, използването на робски труд, ограбването на богатствата на колониите, Робството в Африка си съществува от дълбините на времената. Всяка междуплеменна война, а там те са се случвали поне веднъж годишно, е завършвала със заробване на пленниците. А след нахлуването на арабите в Северна Африка (седми-осми век) робството вече не е древен обичай, не е само награда за военни победи – то става търговия, то се превръща в основна стопанска дейност и предпоставка за разцвет на цели племена, държави и държавици. И това се случва цяло хилядолетие преди в Африка да се появят първите лоши европейци. Никакви испански, френски, или английски войници не забиват из мрачните дебри на африканските джунгли за да ловят и заробват добрите невинни туземци. Европейците си стоят на брега. А от дълбините на Африка робите, вече оковани, биват докарвани от африканци. От победни племенни вождове. Или араби, които търсят нови пазари за изконната си стока – робите. … Само че за тия неща не е прието да се говори… И за други неща не се говори. Франция завладява Алжир към 1830 година някъде. През 1944 година Алжир е вече френска територия. За всичкото това време населението на Алжир расте. В началото на френското владичество то е между един и два милиона, а после, само за няколко години, нараства до седем милиона. Сега е към 40 милиона. Как се получава това, след като колонизаторите, както пише в юношеските романи и в комунистическите политикономии, притесняват, заробват, ограбват, измъчва и избиват добрите туземци в завладените земи. Отговорът се съдържа в две съзвучни и експлоататорски европейски думи, които в голяма степен се препокриват. Едната дума е ваксинация. Другата е цивилизация. Прочутото обсебване на чуждите природни богатства… Експлоатацията и неоколониализма, тоест. Хайде да ги видим какви са тези природни богатства. Миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви, които отгоре на всичко са и опасни, защото лесно запалими – това е голямото природно богатство на туземците (няма подигравка в това название, всеки е туземец в родината си). И самите туземци са се гнусяли от смрадливите локви, които сега биват наричани черно злато. Земите и пясъците с черни локви не са стрували нищо, никой не ги е искал, всички са ги отбягвали. Сега всички ги търсят, сега всички ги ценят, сега се избиват за тях. Защо? |
| Суле,седни,слаб две. Редакцията,защо давате трибуна на такива жалки писачи? Върнете пак Явор Дачков или Женя Стайнов,ще натрупате "цъкания". |
| котарак, да аналогийте ти са верни. Една от другите разлики обаче, е кой е обекта, в единия случай е човека, в другия случай е обществото. Религийте проповядват и налагат морални норми, идеологийте обществени такива. (знам какво ще отговориш тук). В този смисъл, идеологийте са много по-слаби в сравнение с религията, защото моралните норми определят обществените отнощения (леле каква тавтология сътворих  ). Още една разлика, произтичаща от съвършенството на Бога: нормите в религийте са аксиоми, няма как да бъдат оспорени, докато идеологийте са човешки творения, нямат стойност на абс. истина. |