Отиди на страница:
Специално по въпроса за паркирането пропускаш нещо много съществено. У нас е масова и дългогодишна практика инвалидните автомобили да се използат от не-инвалиди, така че, ако някой паркира на място за инвалид, той го прави с искреното убеждение, че лишава от място не някого на количка, а по-вероятно някоя мутра (знаеш, че у нас процентът луксозни атомобили сред инвалидните е непропорционално висок). Убеден съм, че когато (ако) един ден инвалидните коли се използват само от инвалиди, нещата рязко ще се променят. Ако пък и полицията започне да си гледа работата (а тя не я гледа, защото твърди, че е нископлатена ), всичко ще си дойде на мястото. Ето едно звено от затворения кръг, което може да се разкъса. Прави се проверка дали въпросният автомобил се използва от въпросния инвалид, дали е пригоден за нуждите му, колко се използва. А, не се използва - глобичка, ама такава, че да отказва завинаги от желанието да се внесе автомобил с инвалидно намаление. Хем парите в хазната - ако трябва в специален инвалиден фонд, хем мястото на лексуса се заменя от място за вартбурга (едно време ЗАЗът беше инвалидна кола, имах роднина с такава). Това е работа на полицията, вежливо подканвана от господина, що се грижи за инвалидите. След първите широко оповестени успехи, ще има спад на бабички с майбах. Все от нещо трябва да се започне. Ако господинът от статията седне и сметне колко са "спестените" данъци от инвалидни коли, току-виж се намерили пари за повече пенсии. |
Нещо се обърка ... смятах да ви кажа за какво харча пенсията си... Първо 200 лв. за бензин, защото за да отида на място по-далече от 250 м. се качвам на колата си. И за обувки на всеки 2 - 3 месеца, защото която обувка на моя крак изкара 3 месеца на здрав човек ще изкара 2 години. Както казват руснаците "мелочь, а приятно" Удобство беше че мога да пътувам по страната без проблеми ... сега и винетката искат да отнемат ... Какво да кажа? Всички герберасти да ме цунат отзад  |
| Винаги съм възприемал пенсията си като помощ от обществото (не от държавата!) за да водя достоен начин на живот сравним с този на здравите. За което благодаря! |
Ето едно звено от затворения кръг, което може да се разкъса. Вече е донякъде направено. Но трябва много време да мине, че хората да повярват. Ако господинът от статията седне и сметне колко са "спестените" данъци от инвалидни коли, току-виж се намерили пари за повече пенсии. Не е сериозно. Данъкът за една малка кола е 30-40 лв. Половин милион да са (това - всичките! ) , пак правят 1-1,5 млн/месечно. Или по лев и половина на инвалидна пенсия отгоре . Освен това, данъкът е общински и не отива в държавния бюджет, откъдето се вземат париъе за пенсиите. Въобще, ако беше толкова лесно и просто, отдавна да са му намерили цаката. |
За това плюя в лицето на господин Коралски — Как се осмелявате, аз ли не съм възпитан човек, какъв съм тогава, кажете… — Плювалник сте — отговори Швейк, като го гледаше в очите, — плюете по пода, като че ли се намирате в трамвая, във влака или в някое обществено заведение. Винаги съм се учудвал защо слагат табелки навсякъде, че е забранено да се плюе по пода, но сега виждам, че това е заради вас. Всички трябва да ви познават много добре. |
Данъкът за една малка кола е 30-40 лв. Калки, имах предвид вносните данъци - предполагам, че те са значително по-големи. |
имах предвид вносните данъци Няма такива. Само някаква екотакса. Колите за инвалиди са освободени и от ДДС, ако не се лъжа. |
Или пенсия или заплата.Несправедливо е да се вземат и двете, и да себлокира в същност щатна бройка за някой младеж. |
Или пенсия или заплата. Е, може, разбира се, и наизуст да се пише, но по-добре е най-напред да се попрочете. Хората с по-малък процент инвалидност получават мизерна по размер помощ, наречена пенсия, която не им стига да си купят лекарствата, но и са задължени да работят, ако не са навършили възраст за пенсия, тъй като не са пенсионери per se. Като прибавим, че в рамките на 1-3 години повечето отново трябва да минат през ТЕЛК, съображенията Ви са несъстоятелни. |
Не е сериозно.Данъкът за една малка кола е 30-40 лв. Половин милион да са (това - всичките! ) , пак правят 1-1,5 млн/месечно. Или по лев и половина на инвалидна пенсия отгоре . Малко под 200 000 винетки годишно са около 20 милиона, още толкова данъци са пак около 20 милиона. Не са някаква колосална сума, но са около 7 000 работни места субсидирани с половината от средната заплата за една година и това само от автомобилните "привилегии". Коректно е да се отбележи и че вероятно доста от тези 200 000 са истински инвалиди. 30-40 лева е данък за малолитражка над 15 години, а с инвалидни привилегии са доста джипове и лимузини с доста по-голяма мощност и на доста по-малко години, където данъците са или 4-цифрени или близки до това. |
| друг със сменена става качва Черни връх и той си взима винетката Изкуствената става не е вечна и не е безплатна, излиза около 4-5 х.лв. Доколкото знам за изкуствена става се дават 52% и инвалидната пенсия за нея е около 25 лв. Риска, че човека качва Черни връх освен че е съмнително си е за негова сметка. При едно падане в дома или на улицата при усложненията може да се стигне дори до ампутация на крака. Даването на винетка само на едни е дискриминация от всякъде. Дори и да не му трябва винетката, може и да си я продаде, това си е негова работа. Виж, ако винетката се дава като социална помощ, а не за инвалидност то тогава може да бъде съобразена със социалното му положение. Също така няма логика инвалидността на даден човек да се оценява в зависимост от заплатата или пенсията му. Все едно един инвалид с един крак при по висока пенсия или заплата да му се дава такава инвалидност все едно че е с крак и половина. |
| Въобще в милата ни държава отношението към инвалидите е безобразно, съгласни са май всички от коментиралите. Въпросът е какво да се направи, что делать, както се казваше в онази книга. Както каза zumer, не са създадени условия за инвалидите и в близко бъдеще светлина няма. Аз имам 100% инвалид у дома, баща ми след пореден инсулт. Просто "некъф ужас, некъв ад"! За този човек трябва да се полага ежедневна грижа, трябва човек, който неотлъчно да го обгрижва. Аз съм на възраст преди пенсия, а с тези непрекъснато премествани граници на възрастта за пенсиониране, кога ще е, един Господ знае. Не мога да напусна работа, за да го гледам, абсурд! Какви възможности има едно семейство с човек на легло? Едната - разни програми за социални асистенти, които са така зле организирани, че не ти вършат работа. Щото на теб ти възниква ситуацията, но в момента програмите са запълнение, или са приключили, пък новите още не са започнали. Да ама на теб ти трябва "гледач" сега, на момента, не когато решат да тръгнат програмите. Какво правим в такава emergency ситуация? Единият вариант - някакво медицинско социално заведение - хоспис или дом за стари хора с отделение за лежащо болни. В София и някои от големите градове има такива възможности, в малкия град - няма. Остава вторият вариант - да наемеш болногледач. Също безкрайно трудна задача, поне в нашия малък град. Безкрайно трудна, защото или няма желаещи, или желаещите имат претенции за високо заплащане, пък хал хабер си нямат от качествено полагане на такава грижа. Ако намериш свестен болногледач, благодариш на Бог. Рехабилитатор - плащащ си, солидно. Памперси, лекарства - плащаш си. Добавката към пенсията на болния не знам дали покрива цената на памперсите... И се получава това, което мъдрият ни народ е казал - дали си болна лежала, или си болен гледала... Аз засега успявам да се справям и финансово, и организационно. И повече ми тежи организацията - спретнала съм си малък хоспис - един гледач за през деня, един за вечерта, един за събота и неделя. Ако случайно нещо възпрепятства гледача и друг не може да го замести - настава тих ужас! Според мен всеки окръжен град би трябвало да включи в социалните си програми изграждане на хосписи, а държавата да предостави данъчни облекчения или други бонуси на частните лица и организации, които ще се наемат да изградят такива. Процентът на възрастните пенсионери в милата ни родина е доста голям, а децата им са принудени да работят заради непрестанно растящата възраст за пенсиониране. Сигурна съм, че повечето хора на моите години /над 50, но непенсионирани/, имат такъв огромен проблем с гледането на възрастни родители. Държавата не предприема никакви мерки. А тези възрастни са точно хората, изградили тази държава, от която толкова години вече има какво да се ограбва. Те имат нужда от достойни старини. Заслужили са го. Ама на кого от управляващите му пука... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: len |
| Пенсии за инвалидност Кога лицата имат право на пенсия за инвалидност? Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се отпускат пожизнено. Пенсиите за инвалидност се спират, когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд. 1. ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ. Какви са условията за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване? Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94 от КСО, както следва: до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж; до 25-годишна възраст – една година, като не по-малко от 4 месеца са действителен осигурителен стаж; до 30-годишна възраст – 3 години, като не по-малко от 1 година е действителен осигурителен стаж; над 30-годишна възраст – 5 години, като не по-малко от 1 година и 8 месеца са действителен осигурителен стаж. Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж. *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| КАКВА ГРУПА ИНВАЛИДНОСТ СЕ ПОЛАГА НА ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИЯ? От 2000 г. по настояване на тогавашния Съюз на инвалидите и сдруженията на хората с увреждания се премахнаха понятията „първа, втора и трета група инвалидност”, а се въведе оценката „процент трайно намалена работоспособност”, който може да бъде от 1 до 100. Злокачествените заболявания са много разнородна група, тъй като те могат да засегнат всеки орган и система в човешкото тяло. Според сега действащата нормативна уредба за всяко онкологично заболяване съобразно разпространението му, обема и вида на проведеното лечение се определя различна степен на инвалидност. В повечето случаи в първите две години от диагностициране на заболяването се определят между 70 и 95% трайно намалена работоспособност на хората в работоспособна възраст или степен на увреждане на хората получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст. От третата до петата година този процент спада между 50 и 70. След дългогодишна активна дейност на членовете на специализираната онкологична ТЕЛК, подпомогнати и от различни пациентски организации, в последните промени на законовата уредба от 2010 г. бе въведена оценка за онкологичните заболявания и за след петата година. Тя е фиксирана на 50% намалена работоспособност.  |