Левски, Ботев робството и присъствието
Отиди на страница:
ако някой от султаните е искал, не е могъл да изколи всички българи до крак. Обяснението е другаде, Славе и вече съм го писал. Султаните и пашите не са били прости и са отчитали способностите и таланта на дедите ни за самите тях - отлична храна(мечта за измъчените им в пустоща племена), памук, вълна и най-паче златни ръце и ум които да ги превърнат в отлична стока. Това е една от причините за някои привилегии в сравнение с други балкански съседи. Т.е. "бизнеса", а не человеколюбието. У нас водещо е не индивидуалното робство(роби докарани отнякъде от разбойници), а робството като народ. Не се иска и кой знае колко акъл за да се усетят тези неща, стига да не си третираш акъла като роб. |
Ма разбира се, че тече тяхна кръв в твоите вени, отпусни се бе, не е отровно Без ДНК анализ никой не може да е сигурен. И понеже не можем да се осланяме на това научно доказателство, остават документите от архивите. |
| За човеколюбие е изключено и да мислим. Но на мен ми омръзна да повтарям, че даже само притежаването на собственост автоматично те изключва от категорията "роб". |
"На 3 февруари 1443 г. инокът Бартоломео де Яно, преминавайки през Балканите, ни уверява в писмо писано на тази дата, че "от 6 години насам турците са отвлекли от християнската земя [на Балканите] повече от 400 хиляди християни, заробили всички, погубили и унищожили множество от царствата и областите [на Балканите] . . . като не смятаме старите и болните [балкански християнски обитатели], които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарат . . .". " Същият инок описва в друго писмо 1438 г.), как част от тези роби са продавани на пазара в Константинопол (още ромейски), как християни купуват тези роби и ги продават на други християни (потвърдено във венецианските и генуезките нотариални актове). И кво излезе, че сме били роби на множество народи .... |
притежаването на собственост автоматично те изключва от категорията "роб". Това е то чиновничвското сляпо (не)разбиране. Другояче може да го заковеш с думите "без нотариално заверен документ не те признавам за роб"  Особена разлика няма, a тука става дума за сериозни неща които назубрените клишета правят на фарс. |
И като ги съберат за ангария , автоматично ги включват  Остро Слава мисълта Ви реже като бръснач | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
За човеколюбие е изключено и да мислим. Но на мен ми омръзна да повтарям, че даже само притежаването на собственост автоматично те изключва от категорията "роб". Ми аз на друго място казах, че е абсурдно и роб да плаща данъци, ама на. |
Това па откъде дойде? Право по пътечката, че Ботев не е роб. Разбира се, че не е роб по дух, но статутът му в тогавашната държавна машина и принадлежността му към българската нация го правят точно толкова безправен, колкото простия чизмар Кочо. Разбира се, че Ботев се опитва да събуди заспалия си народ, но не престава да се чувства унижен и поробен в държавата на султана. Разбира се, че е бесен на преклонените глави - и на тези, които са такива от животински страх, и на тези, които са преклонени заради изгодата. Ботев не мрази народа си, Ботев дава живота си за да може народът да е свободен. А ти го нареждаш до тези, които правят опитите да се отрече робството". Освен ако аз съм се разминала капитално със смисъла, който си вложил в "Първият сред тези, ще да е бил Ботев, защото той поставя един много интересен аспект на робството. " Ако е така - моля за извинение. |
И като ги съберат за ангария , автоматично ги включват И като се има предвид, че ангарията е наследена от предосманските балкански държави, ще излезе, че българите са били и под българско робство..... |
Бонго , Вие какво се опитвате да кажете ,че лишаването от правото да отказваш да работиш когато ти нареди гоосподаря без заплащане не е робство ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
азбира се, че не е роб по дух, но статутът му в тогавашната държавна машина и принадлежността му към българската нация го правят точно толкова безправен, колкото простия чизмар Кочо. Разбира се, че Ботев се опитва да събуди заспалия си народ, но не престава да се чувства унижен и поробен в държавата на султана. Разбира се, че е бесен на преклонените глави - и на тези, които са такива от животински страх, и на тези, които са преклонени заради изгодата. Ботев не мрази народа си, Ботев дава живота си за да може народът да е свободен. А ти го нареждаш до тези, които правят опитите да се отрече робството". Освен ако аз съм се разминала капитално със смисъла, който си вложил в "Първият сред тези, ще да е бил Ботев, защото той поставя един много интересен аспект на робството. " Ако е така - моля за извинение. Ботев е доста непоследователен в творчеството си. Аз желаех да те наведа на един определен смисъл на "робството" в някои негови произведения: робството е в единството между битие и съзнание ("робски манталитет" по новому). Във втория цитат народът е оприличен дори на вол. Това не означава, че дядовците ни са имали рога, а бабите ни - дойни крави, а че според Ботев те дори не осъзнават животинското състояние, до което са докарани "от бръснатите глави и калимявките", на които робуват. Ето защо литературните метафори са нежелани за описание на миналото като история и втълпявани като "исторически факт" могат да се обърнат срещу втълпяващия. Както неминуемо би се получило ако използвате известната песен: " "Стига робство и тиранство, всички на оружие".... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Ако някой се гордее, че е наследник на роби негова си работа. Пак повтарям, в първите 150 години след османското нашествие има истински геноцид срещу българите, обезглавен е политическият и духовен елит на държавата ни, избити са стотици хиляди българи, разрушено е голяма част от материалното наследство на двете Български царства, ликвидирана е самата българска държавност. Тези неща отминават във времето и положението на българите се променя през вековете, нашият народ не е бил окован във вериги и сложен в стъкленица с формалин за 500 години. Вековете, през които българите нямат държава и са в границите на Османската империя не могат и не бива да се наричат робство. В противен случай трябва да наричаме робство и периодът след падането на България под ударите на византийската империя. За мен е крайно обидно да смятам, че прадядо ми е бил някакъв роб, окован с вериги, който едва ли не са го развеждали за показ в клетка за радост на турските деца и кадъни. Да не говорим, че прадядо ми е бил търговец и е пътувал често дори извън границите на империята. Колко пъти да повтарям, че загубата на държавността, дори масовите погроми и кланета не означава непременно робство. В противен случай, поне 80 процента от народите на тази земя би трябвало да пишат в историческите си книги, че са били роби, защото през един или друг период са губели държавността си и са били под управление на други държави, завладяли териториите им. И отново - да си роб означава да нямаш никакви права, на собственост, на пътуване, на професия, на дом. Руските крепостни селяни са отговаряли много повече на тази дефиниция на роб, отколкото българите преди 1878 година. Затова и известни руснаци са били толкова удивени след преминаването на Дунава през 1877 година, като са видели какви "роби" са дошли да освобождават. Но има и още нещо, което някои не могат да преглътнат. След Априлското въстание, през 1877 година, в България пътува Джеймс Бейкър и пише, че България тъне в разруха и изобщо не е каквото е била преди бунта. Вижте разликата. За руснака България дори след въстание и по време на война е процъфтяваща. За англичанина е съсипана. Защо? Ами защото руснакът не живее като човек. Поне не и селянинът. Това пък защо? Ами защото не притежава земята, която работи, макар вече да не е крепостник. Дори османският поданик, дори "робът" притежава нивата си. За английския селянин да не говорим. Само мужикът, уж освободен, е освободен без земя. Затова на руският селянин му харесва дори в османската провинция, преживяла въстание. |
Ботев е доста непоследователен в творчеството си. Аз желаех да те наведа на един определен смисъл на "робството" в някои негови произведения: робството е в единството между битие и съзнание ("робски манталитет" по новому). Във втория цитат народът е оприличен дори на вол. Това не означава, че дядовците ни са имали рога, а бабите ни - дойни крави, а че според Ботев те дори не осъзнават животинското състояние, до което са докарани "от бръснатите глави и калимявките", на които робуват. Ботев може да е бил непоследователен в творчеството си - негово право. Но аз не мисля, че той използва "робство" само и единствено като метафора. Ботев се опитва да донесе мисълта си до своя читател така, както читателят е способен да разбере. Не всички са чели толкова, колкото е чел Ботев, но със сигурност всички знаят за волското търпение. Може дълго да се разказва за историческите аспекти на османското владичество, система на управление, закони, отношения с други държави. Но ако някъде не звъни: "Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук" халал й вяра на всичката историческа наука. От възпитателна гледна точка за българчетата, за другите не зная. |
Думите му "без гняв и пристрастие" (sine ira et studio) би следвало да са мото на историята и у нас, но не би. 138 години след Освобождението, българската история е в плен на романтизма ( Натисни тук ) и художествената измислица - било приказка, било литертура. Нищо лично, разбира се, но поне в тази тема, вашата безпристрастност се изразява само в деклариране на такава. Не изглежда много „sine ira et studio” отхвърлянето на термина "робство", защото бил "унизителен". Прилича повече на свирене на някакви "романтични" душевни струни. Някой беше казал, че философията се изучава в художествената литература по-добре, отколкото да се четат само философски трактати. Нещо подобно е с историята - каквато и част в литературата да е измислица, основата е реалността, особено, когато не черпиш познание само от една книга. Имаме освен Вазов и Ботев: Каравелов, Захари Стоянов, Стоян Заимов, Петко Рачо Славейков, Добре Ганчев дори - когато говори за реалността след Освобождението, анализира и промяната от робско на гражданско общество. Юго, Тургенев и Оскар Уалд с неговия "Сонет за клането на християните в България". Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones Still straightened in their rock-hewn sepulchre? And was thy Rising only dreamed by Her Whose love of thee for all her sin atones? For here the air is horrid with men’s groans, The priests who call upon thy name are slain, Dost thou not hear the bitter wail of pain From those whose children lie upon the stones? Come down, O Son of God! incestuous gloom Curtains the land, and through the starless night Over thy Cross the Crescent moon I see! If thou in very truth didst burst the tomb Come down, O Son of Man! and show thy might, Lest Mahomet be crowned instead of Thee! Oscar Wilde (1854–1900). Poems. 1881. |
