Левски, Ботев робството и присъствието
Отиди на страница:
Докторе, това е интересно, любопитството ми е повече от здравия смисъл, но карай да върви! Ще се радвам да науча повече, без майтап. http://abkhazeti.info/news/1228964691.php 1. Первое махаджирство. После покорения Ахалцихе российскими имперскими войсками в 1828 году, был упразднен Ахалцихский паша, за которым следовала ссылка в Турцию солидной части грузинского мусульманского населения- 10000 семей. "Высвобожденные" земли заселили христианами армянами (на ахалцихском армянском кладбище покоится прах армянского епископа, предводителя народа, переселенного в Россию, а не в Грузию,). Российская империя, планы которой в Самцхе-Джавахети проводил генерал Паскевич, в 1830 году переселила из Турции до 30 тысяч армян, поселенных в Квемо Картли, а Самцхе- Джавахети и Квемо-Картли заселили греками. http://www.nplg.gov.ge/gsdl/cgi-bin/library.exe?e=d-00000-00---off-0civil2--00-1----0-10-0---0---0direct-10---4-------0-1l--10-ka-50---20-about---00-3-1-00-0-0-01-1-0utfZz-8-00&a=d&cl=CL1.12&d=HASH01f932ae3a483ebc06167838.6 Махаджирство 1867 года в Абхазии Резюме В 1859 году, после завоевания Россией Северо-Восточного Кавказа, чеченцы, осетины, горцы Дагестана переселились в Турцию. В мае 1864 года, с завоеванием Западного Кавказа, Россия победоносно завершила Кавказскую войну. Завершился длительный процесс присоединения Кавказа к Российской империи. С окончанием Кавказской войны связано выселение основной массы горцев Западного Кавказа (черкесы, абазины, убыхи). Для полного политического завоевания Кавказа и унификации административного управления было решено упразднить власть местных владетелей в тех районах, где она еще сохранялась, в том числе в Абхазии, чтобы в дальнейшем приступить к военно-административному устройству и колонизации края. В отношении Абхазии царское правительство имело специальный план, который предусматривал заселение русского населения, в первую очередь казаков на побережье Абхазии, где они должны были стать опорой правительства. Препятствием к этому служило существование княжеской власти и помещичьего землевладения в Абхазии. Для колонизации края свободных земель не существовало. По плану царского правительства, в первую очередь надо было очистить эти земли от коренного населения. В июле 1864г. Абхазское княжество было упразднено и введено русское правление. Абхазия была переименована в Сухумский военный отдел. С упразднением Абхазского княжества и введением российского правления, в крае утверждается колониальный политический режим. В 1866г. правительство приступило к проведению крестьянской реформы в Абхазии. Незнание особенностей социального и общественного уклада Абхазии, грубое вмешательство чиновнического аппарата в жизнь населения, произвол царских чиновников, крепостническая природа крестьянской реформы, упразднение княжеской власти и другие причины вызвали массовое негодование народа, которое летом 1866 г. переросло в народное восстание. После подавления восстания правительство провело административную реформу, целью которого было усиление административного контроля. К тому же, правительство сочло нужным избавиться от наиболее враждебно настроенного мусульманского населения, главным образом причастного к восстанию и переселить его в Турцию. В апреле-июне 1867г. из Абхазии, в основном насильственно, была переселена в Турцию значительная часть (около 20 тыс. чел.) населения, в основном из горных районов Абхазии - Цебельды и Дал. Таким образом, Кодорское ущелье покинуло почти все население. .... В ходе махаджирства 1867г. составлялись именные посемейные списки переселенцев. Данный список является уникальным историческим документом, крайне интересным для изучения этнических процессов, происходивших в Абхазии, абхазской ономастики и топонимики XIX века. Впервые этот материал был опубликован в абхазской прессе в 1990 г. на абхазском и русском языках, но с пробелами. В настоящей книге мы публикуем грузинский перевод списка махаджиров и предлагаем первую попытку научного исследования этого документа. ЛЫХНЕНСКОЕ ВОССТАНИЕ 1866 Г. И ЕГО ПОСЛЕДСТВИЯ В 1866 г. в Абхазии, уже после смерти владетеля Михаила, происходит народное восстание («Лыхненское»  с попыткой реставрации княжеской власти. Помимо ликвидации Абхазского княжества, социальных причин (в т.ч. отмены крепостного права) и бесцеремонности российских чиновников важную роль в его возникновении сыграли и распространяющиеся вести о насильственном обращении мусульман в христианство. Возмущенный такими перспективами абхазский народ поднялся на борьбу с деспотичной властью. Указывая на связь с мусульманским вероисповеданием большинства восставших, автор статьи в русском журнале «Кавказ» (1881) отмечает: «Религиозный вопрос играл немалую роль в этом кровавом происшествии». Уже после восстания наместник на Кавказе великий князь Михаил Николаевич (1867), характеризуя сложившуюся ситуацию, заявляет: «Коренная в этом отношении мера - возможно большее ослабление мусульманского элемента Абхазии и Цебельды...». Однако восстание с попыткой восстановления княжеской власти потерпело крах. Жестокая и кровавая расправа над восставшими вызывает очередную волну хиджры абхазов в Османский султанат. В телеграмме от 8 ноября 1866 г. генералу Карцеву от наместника значилось: «Высочайше разрешено высылать в Турцию мусульман из Абхазии и Цебельды, пользуясь всяким удобным случаем. Приступить немедленно к исполнению». Только с апреля по июнь 1867 года мухаджирами стали почти 20 тыс. человек. Абхазское население полностью покинуло Дальское ущелье и Цебельду. Люди, спровоцированные массовыми арестами, обещанием выселения в Сибирь, предстоящим «воцерковлением», снова предпочли хиджру в Османскую Турцию. Опустевшие земли Причерноморья стали в спешном порядке заселяться колонистами, всячески поощряемыми администрацией. Важным условием при этом было христианское вероисповедание, и тысячи вновь прибывших картвелов, русских, армян, греков, болгар, эстонцев, немцев и т.д. принялись «осваивать» новые земли. Переселенцы освобождались от повинностей, им предоставлялись различные льготы, но при этом они должны были быть лишь христианами: «...исключаются евреи и мусульмане, как сие им высочайше предписано».Статията на Раковски за опитите на Русия да убеди българско население да напусне империята е по повод е, те това, макар да визира и по-ранните изселвания, които трябвало да заместят изселените от Русия татари в днешна южна Украйна, Крим и Молдова. Впрочем, руското правителство при Николай I, се отмята от поетите към колонистите обещания още от Екатерина и Александър. Захари Соянов сочи точно притесненията от черкезите, като основен фактор за избухването на Априлското въстание. Подобна оценка изказва и Христо Гандев, който твърди, че своеволията на черкезите били главният източник на недоволството на българите срещу империята след Кримската война. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| И аз благодаря! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: idproxima |
| Я да видим сега какво е било образованието на "робите българи", в сравнение със свободните сърби, гърци и румънци. И дано тези данни накарат привържениците на тезата, че са наследници на роби, поне малко да се замислят: БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В КРАЯ НА 19-ти ВЕК И НАЧАЛОТО НА 20-ти ВЕК. Разпространената съвсем доскоро теза, че Освобождението заварва България с почти изцяло неграмотно население се опровергава както от разгледаните сведения и оценки, така и от глобалните статистически данни за 1882 г., на които още преди 35 години с основание обърна внимание Величка Добрева - дългогодишна учителка и изследователка на историята на образованието. Според оповестените от нея данни, съдържащи се в сп. „Училищен алманах” от 1900 г., през 1882 г., - само четири години след Освобождението - България е имала 2264 училища, което при тогавашното й население от 2,8 млн. души е една твърде внушителна величина. Безпристрастните числа показват, че по онова време в България едно училище се е падало средно на 1250 души население. Чрез това страната ни е изпреварвала съществено всички балкански страни и дори някои от западните държави. В Румъния дори 16 години по-късно - през учебната 1898-1899 г. едно училище се е падало на 1640 души население, в Сърбия (също 16 години по-късно) едно училище се е падало на 2366 души, а в Турция - на 3222 души. Тези данни показват, че по мащаби на развитие на народното образование България още по време на Освобождението е изпреварвала Румъния с повече от 16 години, Сърбия - с повече от четвърт век, а Турция - с не по-малко от половин век, тъй като нейното население е било обезпечено с училища близо 3 пъти по-слабо, отколкото България. Тази своя преднина България е извоювала още преди Освобождението, но това колко съществена е била тя, личи и от думите на сръбския книжовник Вук Караджич, който в средата на XIX в. пише: „В Сърбия, както и в Босна и Херцеговина, няма нито едно училище даже на сто села, нито пък училищата имат постоянно място. Онези, които ще стават попове и калугери, се учат на книга по манастирите и при поповете при селата. ... През лятото много от тях забравят какво са учили през зимата в манастира; и така някои учат по 4-5 години и още не знаят да четат. ... Освен поповете и калугерите едва ли би се намерил и един човек на 1000 души, който да може малко да чете. Хората считат, че книгите служат само на поповете и калугерите. Затова не само кнезовете (селските големци) и кметовете, но и търговците и много граждани смятат с грахови и царевични зърна.” Тази картина диаметрално се различава от разгледаните по-горе данни за българското образование, публикувани в статиите на Макгахан и от по-ранните източници, от които личи, че още 30-40 години преди Освобождението България за разлика от Сърбия е имала стотици училища. Показателно е и това, че докато Караджич се оплаква в 1850 г., че „още няма сръбски буквари, а руските трудно се доставят”, в България е имало няколко вида буквари, най-известен от които е бил издаденият още в 1821 г. „Рибен буквар”. За изоставането на Румъния говори следната оценка на румънския просветител Самуел Мику-Клайн: „Някои гръцки князе понаправиха нещичко за образованието в Румъния, но разбира се, на гръцки език, следователно в полза на гърците, а не на румънците.” За да се открои по-ясно истината в това отношение, трябва да се припомни и това, че през 1882 г. нашата страна е изпреварвала в тази област дори гордеещата се със своята стара култура Гърция, а също и една от някогашните европейски Велики сили - Австро-Унгария. В австрийската част на Австро-Унгария в 1896 г. едно училище се е падало на 1369 души, а в Гърция в 1898-1999 г. едно училище се е падало на 820 души, докато в България - на 720 души население. Слабото познаване на тези данни е породило мита за крайната изостаналост и дори почти тоталната неграмотност на България. Но срещу този мит стои фактът, че обхванатите в началното училище първокласници през 1882 г. са съставлявали повече от 33%, а в Източна Румелия - дори над 60% от подлежащите на обучение деца. В Търновски окръг в училищата са били записани над 80% от децата на 7 годишна възраст. |
Разпространената съвсем доскоро теза, че Освобождението заварва България с почти изцяло неграмотно население се опровергава както от разгледаните сведения и оценки, така и от глобалните статистически данни за 1882 г., на които още преди 35 години с основание обърна внимание Величка Добрева - дългогодишна учителка и изследователка на историята на образованието. Кой я е разпространявал съвсем доскоро тази теза? Нас в училище ни учеха, че българите през Възраждането са били поразително грамотни за времето си хора, при това изненадваща била грамотността сред българките! Разказваше се за килийните училища, за влиянието на учителите и о, Боже, на учителките! И така пишеше в учебниците, не само в Онази книга, дето колежката Белкис Будур не смее да я спомене ! Хайде, нашето начално училище беше "Петър Берон", може малко да са понатегнали нещата към Рибния буквар, ама и в другите училища се знаеше същото. Егати новата мода, да се създават тези, които после патосно да се оборват!  |
Ето едно истинско килийно училише за каквото говори колежката 67, откъдето тръгват лъчите на Възраждането и просвещението(сега е възстановено в приличен вид). Подсети ме за рухналото килийно училище в Широка лъка(старата сграда до църквата вдясно). Там бяхме, мисля 2009 г., каратаванът(пода на 2 етаж) беше почти изцяло рухнал и вътре не можешпе да се влезе. Но и там явно ”бог е помогнал” да се пооправят нещата: Широка лъка иска да възстанови килийното училище в селото, създадено през 1832 г. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| *** | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sybil |
Да го река пряко - МОЯТ народ е бил под робство и аз съм наследница на МОЯ робски тогава народ. Благодаря за признанието.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: GreenEyes |
GreenEyes 03 Фев 2016 21:30 Да го река пряко - МОЯТ народ е бил под робство и аз съм наследница на МОЯ робски тогава народ. Благодаря за признанието. Да разбирам ли, че приемате ЦЯЛОТО твърдение за вярно? |
Да разбирам ли, че приемате ЦЯЛОТО твърдение за вярно? На останалата част от коментара ти, подробно са отговорили на предишните страници под темата форумци като Бонго, котарак, Pstr и още много други. |
GreenEyes 03 Фев 2016 21:46 На останалата част от коментара ти, подробно са отговорили на предишните страници под темата форумци като Бонго, котарак, Pstr и още много други. Вечерна проверка...  Броим се, кои сме потомци на робите българи, кои не сте потомци на робите българи (вероятно някъде има склад-резерват за ДРУГИ българи, които не са били под игото). |
Какво изнесъл от огъня Хаджи Ахил, дали помнят, а? Две неща само съхрани и изнесе през Балкана: маждрака си и баба Ева! |
Да го река пряко - МОЯТ народ е бил под робство и аз съм наследница на МОЯ робски тогава народ. МОИТЕ деди са се борили срещу робството и са сполучили, къде с чужда помощ, къде сами. Който се е родил вчера от неизвестни прадеди - това си е негов проблем, а не мой. Опитите да се отрече робството са опити да се затрие борбата на МОЯ народ за свобода и човешко достойнство. Първият сред тези, ще да е бил Ботев, защото той поставя един много интересен аспект на робството. Натисни тук Противно на широко разпространеното мнение, че била нечия слугиня и че всички я разбират и я познават, историята е научна дисциплина със своя методология и терминология. Тацит (1 в. сл. Хр.) пише: Делата на Тиберий, Калигула, както и на Клавдий и Нерон се изопачаваха - от страх, докато те процъфтяваха, а след залеза им – поради скорошната омраза към тях. Оттук решението ми е да изложа - без гняв и пристрастие, мотиви за мене далечни - някои факти за Август, по-специално последните му деяния, а после - царуването на Тиберий и така нататък. Думите му "без гняв и пристрастие" (sine ira et studio) би следвало да са мото на историята и у нас, но не би. 138 години след Освобождението, българската история е в плен на романтизма ( Натисни тук ) и художествената измислица - било приказка, било литертура. Комай прав ще излезе Мао , който при въпрос какво мисли за Великата френска революция, отвърнал: "Рано е да се каже". |
Първият сред тези, ще да е бил Ботев, защото той поставя един много интересен аспект на робството. Лъжеш! Делата на Ботев показват ясно, че ти лъжеш. |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
Я обясни сега на кои е потомък президент Обама и защо трябва да се срамува от това, както ги завърташ? Обама не е потомък на роби в Америка. Може обаче прадедите му да са аргатували на кафеена плнтация на някой благороден британски развейпрах, запофичен в Кения далеч от кредиторите си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Сега и народът ли стана ВАШ? Определяйте се за каквито искате, но не е ли прекалено да отнемате народността на останалите си сънародници. Или да ги наричате "безродници". Позволете им, моля, да имат собствено мнение за това кои са и какви са! Приемам, че някой османски султан е дарил свободата на прадядо ви, който му е бил роб, та така сте имали късмет да се появите и вие на този свят. Свършиха ли ви аргументите, та извадихте обидите? Не че нещо за първи път, но все пак да напомня, че на мен ми сложиха бан от 1 месец, защото зададох въпрос "вие родина имате ли". |
Лъжеш! Делата на Ботев показват ясно, че ти лъжеш. Делата на Ботев ясно контрастират с онова, което той е описал в стихотворението. И ожесточената ти реакция показва, че сама го разбираш. Ботев не е бил роб и никога не се е смятал за такъв. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |