Въпрос, който да бъде зададен на 3 март
Отиди на страница:
| И сега, след като страстите на 3-ти март са поутихнали, нека погледнем малко по-трезво и от историческа гледна точка какво точно празнувахме на този ден. Ето една интересна гледна точка на Тони Николов, чиято статия е озаглавена "Въпрос, който да бъде зададен на 3 март": Особеността на националните празници е, че побират в себе си много повече време, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Нека се замислим: от 1878 г. до 2016 г. ни делят едва 138 години, което е пренебрежимо малко в исторически план, а в тях се вмества толкова значимо за нацията и толкова разнородно време. Време на еуфория: от Освобождението до Съединението и Независимостта; време на сурване в бездната: от крушението на Междусъюзническата и Първата световна война до братоубийствената гражданска война и кървавите илюзии на авторитаризма и комунизма; време на несвобода: съветската окупация през 1944 г., последвана от близо половин век "снишаване" пред Кремъл и погазване на човешкото ни достойнство; и накрая, последният четвърт век възвърната свобода, с която някак се измъчваме и все не знаем какво да правим. Кратки отрязъци от време, превърнали се в синкопи на националната участ и на новата българска държавност. А между тях – страх, дълбинен страх и съобразяване с големите империи в съседство, най-вече с тази на изток. И така – до най-новата руско-турска война в наши дни, в която все се питаме играем ли някаква роля. И каква би могла да е по-конкретно тя: на активен участник, неволен арбитър или потенциална жертва? В това отношение националният ни празник би трябвало да е важен маркер на историческата ни участ, стига да го разчетем правилно през върволицата от събития. Къде другаде, ако не в него би трябвало да е закодирано не само питането кои и защо сме, но и как така все се люшкаме между еуфории и страхове. И най-вече – защо Русия е и продължава да бъде разделителната линия в българската политика. Отговорът, разбира се, е свързан с датата 3 март. Защото 3 март 1878 г. е времето на еуфорични надежди, което продължаваме да свързваме с думите "Санстефанска България". "Историята на тая епоха е една епопея на българската енергия", пише Симеон Радев. Опиянение от мига, от неудържимата радост, че най-сетне я има България. Знаем добре и как тази небивала радост помръква почти веднага – още на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Нито един българин, разбира се, не е поканен, дори символично, при определянето на съдбата на бъдещата българска държава. Не е огласена и огромната подписка, подкрепена от стотици хиляди българи, която бъдещият митрополит Методий Кусев организира и връчва на руската дипломация, а оттам тя навярно и до ден днешен събира прах из руските архиви. Истината по тези български разочарования е отдавна описана от историците и е редно да бъде изречена ясно: на 3 март 1878 г. Русия сключва Санстефанския договор с ясното съзнание, че той не може да бъде изпълнен (най-вече в частта за България), защото противоречи на предвоенните споразумения, сключени между Великите Сили, които ясно сочат какво трябва да се случи, ако Турция загуби войната. Става дума за т.нар. тайно "Райхщадско споразумение" (между Русия и Австро-Унгария), както и протокола, подписан между Петербург и Лондон, известен като протокола "Дерби-Шувалов". В основата на "Санстефанския блян" са поривите на славянофилите, предвождани от тъй почитания у нас граф Н.П.Игнатиев, ала ни най-малко неотчитащи руската realpolitik, начертана от княз Горчаков. Да, вярно е, че на Берлинския конгрес Великите Сили, в лицето на Бисмарк и Дизраели са против създаването на единна българска държава в етническите й граници, но това е и позицията и на официалната руска дипломация, защитавана от канцлера Горчаков и Шувалов. Впрочем опитвайки се да вземе аванс в хода на събитията, тогава не друг, а граф Игнатиев пръв лансира идеята за автономна Македония (отделна от българската държава). До 1989 г. българската историческа наука не бе в правото си да коментира тези факти, защото те биха хвърлили сянка в отношенията между СССР и НРБ. Затова всичко се замиташе под килима. Нима не му е дошло времето за това да се заговори открито? Да се каже, че Руската империя, обявила през 1877 г. "свещена война" на Турция, е била далеч по-загрижена на Берлинската конференция да си гарантира териториалните придобивки със заграбването на румънска Бесарабия и територии в Средна Азия, отколкото да се занимава с въжделенията на българите. Така през юли 1878 г. в Берлин цялата тази "свята бран" за която толкова тръбят и до ден днешен русофилите, се свежда до най-банална договорка: Русия си взима "своето", Австро-Унгария си гарантира обещаната окупация на Босна и Херцеговина, а на Англия за компенсация е даден Кипър. Блянът "Санстефанска България" е разпокъсан на пет части: Северна Добруджа е дадена на Румъния, от Северна България е образувано автономно княжество, южната част на страната под името Източна Румелия остава под върховенството на султана, Тракия и Македония са върнати на Турция, западните области, заедно с градовете Пирот и Враня, са дадени на Сърбия. Тази вест е истинска покруса при откриването на Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 г.), свикано да изработи новата конституция на страната. Дотам, че мнозина депутати са склонни да се зачеркне така осакатената българска държава и да се започне наново. Ето какво свидетелства големият български етнограф Димитър Маринов: До 10 февруарий – ден, определен за откриване на събранието – стана много ясно, че всички се мъчеха от факта, дето Санстефанска България бе унищожена и дето нашият народ бе разделен на 5 части; мнозина се изказваха в смисъл, че много по-добре щеше да бъде да бяхме останали всички под Турция с по-малко права, нежели като разцепени може би за всякога. В тия срещи изникна, макар още неясна, неяка, мисълта да не взимаме участие в предстоящото събрание, да протестираме пред европейските сили за голямата неправда над нашия народ и да се разотидем. В центъра на тези протести ясно се откроява фигурата на младия, но набиращ сила Стефан Стамболов. Той няма как да не помни заветите на своя близък другар и съмишленик Христо Ботев, написал във в. "Знаме" тези пророчески думи: "Европа и политическите обстоятелства дават свобода и самостоятелност само на тогова, който може сам да я добие" (бр.13 от 27.VII. 1875 г.). Истината е, че всички политически гении на българското Възраждане – Раковски, Левски, Ботев – много добре съзнават, че българската Независимост не минава през чужди дарове, били те и от руския цар, а е задача, която българите трябва да извоюват с обединените си усилия, с голяма дипломация и бранейки се от посегателствата на всяка чужда империя. Затова през цялото време, почти до началото на войната, вървят и проектите за т. нар "дуално решение" с Турция (автономия в Отоманската империя), което, както пише дядо Славейков, "ще избави веднъж завинаги християните от привидната закрила на Русия". Историята има своята вътрешна диалектика, ето защо тези факти не бива да се премълчават , ако държим да узнаем истината за българското Възраждане и за създаването на новата българска държава. Иначе няма да проумеем рязката промяна в българските умонастроения само три години по-късно. Сиреч през 1881 г., когато нещата вече изглеждат съвсем другояче. Когато със съгласието и по волята на Русия е суспендирана Търновската конституция, разпуснато е Народното събрание, а България на практика се управлява от руски офицери и казашки нагайки. Когато на въпроса на протестиращо множество: "Искаме да знаем това: като ни тъпчат правата, дали е съгласна нашата Освободителка?", руският дипломатически агент в София Михаил Хитрово им отговаря: "Всичко, което става, е с нейно съгласие." Когато се затварят един след друг вестници, защото някой е дръзнал да напише думи на несъгласие с Русия, и най-накрая свободната българска преса започва да излиза в Източна Румелия, която е под опеката на султана. Когато българският вътрешен министър и руски генерал Ремлинген публикува в българския "Държавен вестник" (бр. 88, 1881 г.) известие, че всеки, който критикува Русия и иска да прогони русите от България, ще бъде бит с камшик. Редно да си спомним и за всичко това на празник като 3 март. На деня, в който българите отдават почит на всички руски и други воини (украинци, беларуси, финландци, румънци), паднали за тяхната свобода. Защото човешката признателност е едно, а имперската назидателност и менторството, която традиционно демонстрира и продължава да демонстрира руската дипломация към България – нещо съвсем друго. Защото тези имперски нагласи наистина принуждават българите "да освежат паметта си", към което наскоро ни призова говорителят на руската дипломация Мария Захарова. Ала сторят ли го, те няма как да не стигнат до дълбинното българско разделение в отношението към Русия, лутащо се от истерично русофилство до хладно русофобство. И то дори у един и същи човек, какъвто е примерът с дядо Петко Славейков. С човека, написал познатите на всички ни стихове от времето на руско-турската война: Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта висота! Но също и: Русия може да пази своето човеколюбие за своите полудиви народи, а нас да остави на нашата участ. Панславизмът не може днес без Русия, а това е, което ние не щем. Да припознаем първенството на Русия, ще каже да наведем глава пред нейната желязна власт. Дали "дисонансът в паметта" е по-скоро български или пък е руски проблем? Въпрос, който си струва да бъде зададен тъкмо на 3 март. |
Дали "дисонансът в паметта" е по-скоро български или пък е руски проблем? Това ли е въпросът? Ако да отговорът е лесен: Проблемът е български, доколкото афторът на горното е българин, а не руснак. Руснаците явно нямат проблем със самоидентификацията, или поне не толкова сериозен, че да пишат гигантски чаршафи за това, че не знаят кво са. |
Истината е, че всички политически гении на българското Възраждане – Раковски, Левски, Ботев – много добре съзнават, че българската Независимост не минава през чужди дарове, били те и от руския цар, а е задача, която българите трябва да извоюват с обединените си усилия, с голяма дипломация и бранейки се от посегателствата на всяка чужда империя. Затова през цялото време, почти до началото на войната, вървят и проектите за т. нар "дуално решение" с Турция (автономия в Отоманската империя), което, както пише дядо Славейков, "ще избави веднъж завинаги християните от привидната закрила на Русия". Съзнаването и борбата е едно, обективната реалност в историята е друго нещо. Раковски, Левски и Ботев посвещават живота си на борбата за свободна България, но не я доживяват. Доживелят дядо Славейков ще стигне до "Кат Русия няма втора". Защото каквито и еквилибристики да се правят, каквито и болезнени гърчове да се претърпяват, обективната историческа реалност е една - независимостта на България е платена с кръв от поданиците на руския цар и българите, сражавали се с тях. Това е. Не се мъчете, няма смисъл. Оня връх висок е, България ви съзира, дето е рекъл друг един дядо в българската литература, поради что се срамите, дето е рекъл хилендарският монах. |
| В продължение на повече от 100 години 3 март е бил български празник, макар и не национален. Такъв става преди 26 години. Но се е празнувал винаги, макар че комунистическата власт го неглижираше, защото тогава БКП партайгеносетата бяха комунисти-интернационалисти. Хорта го тачеха, тъй като на тази дата преди 138 години, по един или друг начин, българите получават право да имат своя държава и държавност. За съжаление, въпросните БКП партайгеносета, пременили се наскоро в нови, русофилски дрешки, накичили се с георгиевски лентички, удобно забравяйки как преди години громяха руския национализъм и империализъм, съсипаха и този празник с раболепниченето си пред путиновата неоимперска национал-социалистическа Русия. Естествено, най-големите висоти в пошлостта и родоотстъпничеството постигнаха хората около лицето Сидеров, развяващи руски знамена на БЪЛГАРСКИЯ национален празник и мазнещи се на изпратеният им висок гост от Кремъл. Който също така се оказа и живо доказателство, че неандерталците не са съвсем изчезнал вид. След всичко демонстрирано, все повече хора се убеждават, че 3 март не е подходяща дата за национален празник на Република България. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гришо |
След всичко демонстрирано, все повече хора се убеждават, че 3 март не е подходяща дата за национален празник на Република България.  |
| http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/40031-yanko-gochev-na-3-mart-no-1918-g-rusiya-kapitulira-pred-balgariya-tova-e-osvobozhdenieto-ni.html%7D |
Бисмарк застава на страната на родината ни, на него дължим включване на Варна и Софийския санджак със София в Княжество България, казва пред Faktor.bg изследователят Янко Георгиев Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части. Жорка, абе туй момче Янко що е пропущило скъпия на сърцето ти Дизраели? Я да му праснеш едно конско.. |
| Много ясно, че за руския цар от първостепенно значение са били интересите на Русия и личните му амбиции. Но с аршина, с който се мери ролята на Русия в Освобождението ни и годините след това, с него не се мери ролята на другите Велики сили. Това означава ли, че авторите, и най-вече Тони Николов, считат за задължение на Русия да се грижи за добруването на България? И не следва другите Велики сили да бъдат натоварени с такава отговорност? П.П. Оценявам начина, по който е поставена темата, в т.ч. и изборът на време да бъде пусната. |
Янко Георгиев Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части. Вярно, че е уникално. Досега чак такъв нагъл и мазен дрипел в три части май не е излазял. Издател или главен спонсор - "Америка за България", без съмнение? Въведение от посланик Ерик Рубин, no doubt.  |
Гришо 04 Мар 2016 21:01 Мнения: 290 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Много добре казано! Русия непрекъснато се опитва да втълпи, че ние сме роби и всичко което сме получили е дар. Само дето да си роб е състояние на духа, а не на държавата. Аз, моите деди и повечето от българите не сме били и не сме роби. Пролята е много кръв, която ни прави всичко друго не и роби. А това, че няколко небългари като Д. Благоев, Гошо Тарабата, бай Тодар, Волной Сидоров и др. като тях са такива и бидейки роби не могат да разберат нищо друго освен робския мироглед си е изцяло техен проблем. Показателно за правата теза на другарите е скорошната реакция на руската говорителка на тяхното МВнР, че българите трябвало и досега да са коленопреклонно благодарни за многото "освобождения". “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая."“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия...." Но нека да отдадем почит за всички, които са се били за свободата ни рамо до рамо с българите-руснаци,финландци,румънци,далматинци и така нататък.Тези хора са си давали живота не за политиката на руската империя,а срещу турските войски за свободата на България. |
жоревец 04 Мар 2016 21:22 За линка,  ! Янко Гочев, Прави впечатление, че разкритията за антибългарската политика на Русия са винаги добре аргументирани и подкрепени с писмени факти, докато "русофилите" основно бълват проклятия и попържни. Донякъде приличат на деца, на които току що по-големите от махалата са им казали, че Дядо Коледа не съществува. И че това е всъщност вечно намирисващия на алкохол чичко от петия етаж, който се преоблича с червен халат и слага изкуствена брада срещу 20 лв. и бутилка водка. Но те не искат да повярват! Искат си щастливата приказка за Дядо Коледа, пардон, Дядо Иван, колкото и невероятна, та чак смешна да е тя. При децата всичко това отминава с идването на зрелостта. В обществото - с естественото намаляване на повярвялите в заблудата на комунизма, прокарван от небългарската партия БКП - клон на Коминтерна и верен слуга на Кремъл. Забележително е, че практически всички бивши активисти и възторжени симпатизанти на БКП/БСП, жалеещи горко за соца, СЕГА са "русофили". Обяснението е просто - "русофилството" е последното убежище за тези хорица, тъй като под неговото прикритие отново могат да правят това, което цял живот са правили - да слугуват на съветските/руските имперски интереси. Против интересите на България, естествено. Някои дори не осъзнават антибългарския характер на действията си. Което не ги оправдава, разбира се. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гришо |
."“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия...." Кой е авторът на горния цитат? Очевидно той свежда историята до пропагандна лъжа. Която някои упоително повтарят. |
Кой е авторът на горния цитат? Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…. — Из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", издание от 1886 Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гришо |
Гришо 05 Мар 2016 01:52 Забелязваш ли нещо странно - Захарий Стоянов използва авторитета на ПОКОЙНИЦИТЕ към датата на издаването на тази брошура. Никой от тях не може да се защити, никой от тях не може да рече, аз реших друго след Освобождението. Изключително удачен пример за манипулиране - хем не лъже, хем не е прав, хем накисва събратята си по идеология, като им приписва собствените си мисли. А колкото до времето, когато авторът на началния пост е определил като подходящо - сещам се за древен виц. Събрание на политбюро, говори Брежнев. "Другари, това, че сме стари, не значи, че трябва да бъдем маразматици. Ето, онзи ден на погребението на другаря Иванов, като засвири музиката, всички стоите и мълчите, а само аз се сетих да поканя вдовицата на танц!"  |
| ФАктът на войната и нейния резултат са безспорни, но това не отменя правото ни, а и задължение за мислещите хора, да гледаме истината в очите. А тя, по темата, е, че Русия пречи всячески на национално-освободителното ни движение, пречи и на изграждането на "националната" ни идентичност, чрез блокиране процеса на възстановяване на самостоятелна наша църква. Прочее, Паисий пита - поради что се срамите да се наричате българи - именно заради гърчеещите се българи, заради гръцката църква , налагана от Русия. Днес той би питал ВАС - защо се русеете а се срамите да бъдете българи! |
Гришо Авторът на този цитат на друго място цитира Бенковски: "Аз моята работа я свърших, сега Русия да заповяда."05 Мар 2016 01:52 Кой е авторът на горния цитат? Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….— Из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", издание от 1886 |
Авторът на този цитат на друго място цитира Бенковски: "Аз моята работа я свърших, сега Русия да заповяда." Аааа, внимателно прочети какво ти е написала кака ти 67! Мъртвите не бива да се цитират, защото не могат да се защитят! Ако са останали живи, биха могли да си променят мнението! Когато З. Стоянов е писал за Бенковски в "Записките...", той е бил отдавна покойник. И с този цитат хитричко е манипулирал стария Джендо!. Примерно, можело и Бенковски да възкликне като Антим І "Вий добре ни освободихте, ама от вас кой ще ни освободи?" Знае ли човек...?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гришо |
| Наистина възлагах големи надежди на тази тема. Което си е мой проблем и показва единствено колко съм наивен. Все пак, да си изокам. Честността изисква, когато се дискутира темата за разликите между интересите на Русия и тези на поробена или свободна България, да се дикутират и темите за разликите между интересите на другите Велики сили и тези на поробена или свободна България. И за пропагандистите на пещерните антикомунизъм и русофобия да отбележа, че хората не се делят само на русофили и русофоби или на комунисти и антикомунисти. Трудно се гради визия. |
