Я сега пак си прочетете коментарите!
Отиди на страница:
| Коментар на Александър Андреев от DW. Основният фокус е към Facebook коментарите, но всичко приляга много добре и на сий високоинтелектуален форум. По мое мнение, оценките на автора са доста смекчени. Социалните медии изобилстват от обиди, вулгаризми и заговорнически теории, от нелепи метафори и малограмотност - така е и в българската мрежа. Там открай време комуникацията е жертва на брутализацията. В Германия хейтър във Фейсбук бе осъден на парична глоба, тъй като беше засипал лидера на социалдемократите Зигмар Габриел със следните обидни квалификации: "приятел на педофилите", "престъпник", "заслужава разстрел". Хейтърството в интернет и специално в социалните мрежи все по-често става обект на сериозни анализи. Наскоро германският философ Петер Слотердайк го определи като "примитивен рефлекс". Според него хората, които дълго време са били потискани от т.нар. "висока култура", днес разбиват задръжките, използвайки социалните мрежи, където избликват примитивните им енергии. "Това е взрив на лоша спонтанност - лоша, защото подкрепя брутализацията на вербалната и физическа комуникация", пише Слотердайк. Бунт срещу "терора" на високата култура И действително, включително и в българските социални мрежи може да се наблюдава именно тази брутализация. Вярно, често пъти се срещат смислени и задълбочени коментари, но общият случай е "примитивният рефлекс", за който пише Слотердайк. И който видимо е бунт срещу "терора" на високата култура, доколкото една голяма маса постинги са неграмотни, с лош правопис, пълни с клишета и вулгаризми. Ако не беше леко страшно, всичко това щеше да бъде всъщност само смешно. Така че нека засега да го погледнем само откъм смешната му страна. Комизмът на тези "шеги", "остроумия" и "мъдрости" в мрежата произтича от това, че тях ги творят хора, които обикновено не владеят силата на езика, ориентират се в него опипом. А когато човек се ориентира само опипом, винаги съществува опасността да се препъне, да падне и да си разкървави носа. Първата група комизми в социалните мрежи и в интернет като цяло са тъкмо езиково и стилистично непохватните формулировки, зад които се крие ниска грамотност и езикова нечуствителност. При втората група вече става по-интересно. Там на воля виреят селскостопанските метафори, фолклорният кич и народните мъдрости, които при по-внимателно вглеждане се оказват или неразбираеми за модерния градски човек, или безсъдържателни, или пък чисти баналности. Сред най-популярните са например "Късно е либе за китка!", "Да видят кон боб яде ли!" и "Да не плачеш на чужд гроб". Един модерен човек, обитаващ глобалния и компютъризиран свят на 21-ви век, ще си зададе поне няколко въпроса, попадайки на тези многозначителни постинги: Каква китка? Защо либе? Откъде да знам дали конят яде боб? Защо да не плача и на чужд гроб? В третата група бих обединил коментарите, които по замисъл са обидни. Тоест, авторите им искат да обидят някого, но поради своята собствена малограмотност винаги стрелят встрани от мишената и просто сами се излагат. Защо например такива автори си мислят, че Ангела Меркел би се обидила от обозначения като (много разпространените) "баба Меркел" или "Меркелана"? Какво му е обидното на "баба"? Та нали прехвалената българска история изобилства от славни бабички: баба Вида, баба Илийца, баба Тонка, баба Парашкева? А, да – и баба Цоцолана, откъдето сигурно се извежда "Меркелана". Сходни са езиковите неволи на авторите в четвъртата група. Там попадат умишлено осакатени, изкривени словообразувания, тромави неологизми, непохватни метафори, сравнения и замествания, инвалидизирани чуждици: "рашки", "тарамбуки", "орки", "толерасти", "либерасти", "соросоиди" и т.н. Според собствените им автори, тези езикови прозрения сигурно звучат адски обидно, дори саркастично, но за човек с поне малко езиков усет те са просто блудкави и неизразителни. Всъщност – изразителни само дотолкова, доколкото изразяват намерението на авторите си да обидят някого. Но между намерение и резултат има съществена разлика. В петата група попадат вулгаризмите и откровено сексуализираните обиди, за които няма нужда от дълги обяснения. Но и тук важи правилото: обиждащият има голямо желание, обаче обижданият (ако е достатъчно интелигентен) чува единствено разпенено-конфузни мръсотии. Накрая винаги побеждават лошите Евреите, масоните, илюминатите, САЩ, Русия, Израел, кемтрейлсите – това е разноцветната палитра в шестата група, където са се подслонили почитателите на заговорническите теории. Да се разходиш из постингите им е супер забавно – все едно седиш с пакет пуканки и гледаш евтин американски екшън. Само дето накрая винаги побеждават лошите, а добрите си остават под игото на Ротшилд и на извънземните. Накрая - една добронамерена препоръка към разпространителите на мъдрости и остроумия в мрежата: всяка шега, повторена хиляда пъти, става скучна – дори най-смешната. Същото важи и за обидите, за цитатите от Уикипедия или за велемъдри заключения от типа на "това не са бежанци – мигранти са". Така че опитвайте се да измислите нещо собствено и автентично, а не папагалски да повтаряте едно и също. Иначе рискувате никой да не забележи поредния Ви коментар. Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%8F-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-19101421 |
Тоест, авторите им искат да обидят някого, но поради своята собствена малограмотност винаги стрелят встрани от мишената и просто сами се излагат. Защо например такива автори си мислят, че Ангела Меркел би се обидила от обозначения като (много разпространените) "баба Меркел" или "Меркелана"? Пропуснал е "буля", умалителното "булинка", "Меркелица" както и съчетанието между тях "буля Меркелица". Същото отношение е и към Хилари Клинтън. И тя била "баба Хилари" (наистина е баба и сигурно се гордее с това), "Килъри" и "Кица". Това последното не ми е ясно откъде дойде. И въобще в българските форуми жените-политици много по-често са подлагани на обиди и подигравки, като се започне с външния вид и възрастта. Куриозното е, че го правят и жени, които вместо да отчетат постиженията на други жени, достигнали такива високи постове се стремят да принизят присъствието им в политическия живот до ролята на пионки и марионетки. Това го казвам по повод отминалия 8 март. |
Куриозното е, че го правят и жени, които вместо да отчетат постиженията на други жени, достигнали такива високи постове се стремят да принизят присъствието им в политическия живот до ролята на пионки и марионетки. Юзърите на социалните мрежи наричат лицето, което страстно защитаваш не пионка или марионетка, а Shillary, от shill(провери си сам значението на думата). Каквато тя е. |
Разбрах те, Пати. Я седни сега да отчетеш достиженията на Н. Пр. г-жа Клинтън и Н. Св. г-жа Меркел в международната политика като резултати за обслужените от тях народи и пак се обади! С обективен доклад.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Достиженията и' са, че Обама я назначи за държавна секретарица, за да има мир с Уолстрийт. А пък достиженията на Меркел тепърва ще подлежат на международно обсъждане, щото добрините дето стори на ЕС имат светло бъдеще! |
вместо да отчетат постиженията на други жени, достигнали такива високи постове се стремят да принизят присъствието им в политическия живот до ролята на пионки и марионетки А изписаното от някои реформирани политици и форумни дейци за Ирина Бокова защо убягва от острия Ви поглед? Куриозното ли било? Ама никак не е. |
| Един много по-качествен от г-н Андеевия текст, с който съм 83% съгласен и няма да превеждам: Caitlin Moran: how to start – and win – an argument onlineНатисни тук любимият ми пасаж: When I was nine, my father gave me a brief, concise lecture on politics: “If you ever come home and tell me you voted Tory,” he said, lying on the driveway, dragging on a ciggy as he dropped the clutch out of the car, “you’ll be sailing out of the front door with my bootprint on your arse. In this house, we vote Labour.” He then dropped something heavy on his leg, and swore so magnificently that my mother came and ushered me inside again. As someone raised in what was, essentially, a hovel, by a miner and a munitions worker, in an era before the welfare state – “I’ve seen rats so big you could ride them like a horse” – he’d become a trade union rep by the age of 24, disabled by 30 and was fairly blunt about bringing up eight children on disability benefit in the age of Margaret Thatcher. “They’re all cunts,” he explained, over breakfast. “Kids, put your fingers in your ears,” Mum said. “Total cunts,” he continued. “Thatcher would take the bread out of your hands if she could.” Richie, then four, pushed his entire slice of toast into his mouth. “Don’t think it’s safe in your mouth, kidder,” Dad said, sprinkling pickle vinegar on his fried egg. “She’ll send the fucking police round, they’ll push you over, say it was an accident, take it out of your gob and wave your fucking breakfast around like it’s a scalp. Vote Labour,” he concluded. Very, very often, he would conclude a speech with “Vote Labour”. “Dad, I need £5 to buy some sandals.” “Eh? Wellie boots not good enough for you?” “It’s August. I’m sweaty. I can’t ride my bike in them.” “Tell Thatcher, not me. Vote Labour.” |
| @Калки 09 Мар 2016 09:38 Коментар на Александър Андреев от DW. Основният фокус е към Facebook коментарите, но всичко приляга много добре и на сий високоинтелектуален форум. По мое мнение, оценките на автора са доста смекчени. Извинявай, но авторът се е изложил много. Първото е с поговорките, второто е, че оправдава незнанието на същите тези поговорки. Един вид, понеже модерният градски човек щял да се затрудни при разбирането на вложения в тях смисъл, то не трябвало да ги ползваме, респективно да го затрудняваме, тоест авторът прехвърля проблема от болната на здравата глава. А аз лично се нагледах на резултати от този подход, особено в образованието. Не знам дали си спомняте, но малко след пристигането (на бял кон, естествено) на демокрацията по тези места, започна едно орязване на учебния материал с оправданието, че учениците не го разбирали лесно и на кого е било нужно да го изучава. Е, сега гледаме резултатите от този подход -- на студенти в ХТМУ по време на лекции да се обясняват неща, които ние сме изучавали в 7 клас (примерно). Другото, с което авторът злоупотребява е хейтърството. Защото границата между хейтърстване и критика е много тънка. И с демонизирането на хейтърстването, всъщност се цели спиране на критиката към властимащите. На мен лично това не ми харесва. По същия начин се демонизираха работилите в правоналагащите органи на НРБ, демонизира се и думата „компромат“ и то до степен да се мисли, че обявяването на някакъв материал за компрометиращ води до автоматично оневиняване на персоната, спомената в същия този материал. А ако се замислиш, сигурно ще се сетиш и за още подобни примери. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ddantgwyn |
Реки, типично английско!  Шекспирианско, бих казала, с оглед на лексиката. Плъховете особено ми харесаха, в противоречие с клишето, че The English always understate things and events.  |
Хейтърството в интернет и специално в социалните мрежи все по-често става обект на сериозни анализи. Наскоро германският философ Петер Слотердайк го определи като "примитивен рефлекс". Според него хората, които дълго време са били потискани от т.нар. "висока култура", днес разбиват задръжките, използвайки социалните мрежи, където избликват примитивните им енергии. "Това е взрив на лоша спонтанност - лоша, защото подкрепя брутализацията на вербалната и физическа комуникация", пише Слотердайк. Едва ли трябва човек да е германски философ с английска фамилия, за да направи това закючение. А не съобщава ли случайно как да се бори елитното човечество с потиснатите от високата култура? Дали не е време анонимността да се премахне изцяло? С представяне на проверими документи при регистрация?  |
| Вечната битка между "високата култура" и "масовата култура". Нищо ново под слънцето. Между другото, играта на думи между "шил" и "хилъри" е доста добро попадение на "масовата култура". Даже се изписва $illary. |
| Тази Тачър много щедра, ве! Десет души да имат и покрив над главата си и преживеят на една инвалидна пенсия... Хм.... |
Патагонец 09 Мар 2016 11:45 имам чуфството, че се фключваш, щото те измъчва самота... Чувал съм, че липсата на социални контакти е мноо трамвайтизираща. |
ddantgwyn 09 Мар 2016 11:26 За поговорките си прав - изсилил се е. Но за хейтърството -не. През изминалите години се нагледахме на толкова много некадърници от всякакъв сорт, представящи се за политически репресирани, че вече като чуя за поредния Едвин ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
имам чуфството, че се фключваш, щото те измъчва самота... Чувал съм, че липсата на социални контакти е мноо трамвайтизираща. Съдейки по активността на някои други не ще да съм най-самотният...  |
