Отвъд лявото и дясното - това е религия, не е политика
Отиди на страница:
16.03.2016 08:15; Ивайло Дичев в "24 часа" СЪМНЕНИЯ 5 израза, към които съм скептичен, когато става дума за политически движения Скептичен съм към партии и политически движения, които съдържат следните изрази: 1. “Протест”. Протестната формация се обрича на това никога да не управлява, освен ако реши да протестира срещу самата себе си. 2. “Реформа”. Теоретически реформи понякога трябва да се правят, понякога не - а тогава въпросното образование следва да се саморазпусне. Освен ако става дума за естетическото движение “реформа заради самата реформа”. 3. “Граждани”. Разбира се, политиците са граждани, но това звучи тавтологично, като например “партия на употребяващите кислород” или “движение на двуногите бозайници”. Някои граждани решават да учредят политически субект и стават политици. 4. “Морал”. Когато говориш за своя морал, ставаш леко съмнителен. За морала не се говори, той се изразява с живота ти. Ако едните се самоопределят като носители на морала, това автоматично прави конкурентите им неморални - и тук вече нямаме политика, а някакъв тоталитаризъм. 5. “Отвъд лявото и дясното”. Добре, изтъркано може би - но ако не е тази дилемата, нека е някоя друга, примерно “либерално и консервативно”, “национално и глобално”, “радикално и прагматично”... В модерната епоха политическият субект влиза в честна борба с някаква друга възможна идея или програма, целяща постигане на общото благо. Ако той иска да заеме целия терен - това вече не е политика, а нещо друго - религия, начално училище, казарма... |
| Странно, а може би - не, но ренегатите на лявото споделят тезата "Няма ляво, няма дясно, има добро и лошо управление". Тя се чу в прав текст първо от Първанов, после от Кадиев, също и от Дончева. Разбира се, най-разумно е да я възприемаме тази теза в тясния контекст на прагматичната всеядност на споменатите. Тя им оставя отворени валенции, както би казал и един друг адепт на политическата мъдрост на реалполитик. Но не това ме занимава. Моята теза е друга. Ляво и дясно има. Границата между тях става все по-отчетлива. В развитите демокрации партизацията на политическия живот напредва. Това са процеси с корен в увеличаващото се неравенство. Върху тази основа могат да се наложат и други социално-икономически и социално-политически динамики. И общи и специфични за даден социум. В Европейския съюз СЕГА това са динамики, породени от новото Велико преселение на народите, което едва начева, а вече се превърна в обществен кошмар. Но нека, верни на евроатлантизма си, прескочим Атлантика и погледнем какво става в САЩ. Вчера тук бяха цитирани много любопитни данни за политическите нагласи в армията на САЩ, обективирани чрез подкрепата на един или друг кандидат. Армията, по дефиниция, е консервативна национална институция, която решава надпартийни задачи. Но с изненада установяваме, че точно радикалните кандидати - социалистът Сандърс и консерваторът Тръмп - си поделят, почти наравно, подкрепата на повече от половината анкетирани военнослужещи. Останалите участващи в праймъриз кандидати се представят с резултати практически на половината на тези на Сандърс и Тръмп. Няколко пъти вече тук ви цитирам знаково в резултатите си, за мен, изследване, проведено от учени от Института в Санта Фе. То изследва степента на партизация на Конгреса на САЩ. По един простичък индикатор - измерва чрез мрежов модел колко от демократите подкрепят при гласуване през последните сто години законодателни проекти на републиканците и обратно колко от републиканците подкрепят проекти на демократите. Това, впрочем, е обичайно за Конгреса. Ако сте гледали "Линкълн", то си спомняте прекрасно представената във филма борба за гласове за такова важно решение като отмяната на робството. Та това изследване, чудесно онагледено със синьо-червените мрежови диаграми, показва как след Рейгън започва и се развива, продължавайки и днес, процес на сегментация на вота в Конгреса. Общата мрежа се разделя, обособявайки две отчетливи ядра - синьото (на демократите) и червеното (на републиканците) - практически без връзка помежду си. Изследването само представя данните, не търси причини в дълбочина. Но ако си направите труда, като мен, да съпоставите тези диаграми с динамиката на кривата на неравенството в доходите, то ще установите силна положителна корелация. Колкото неравенството е по-голямо, толкова и сегментацията на вота в Конгреса расте. И в това няма нищо чудно. При една зряла демокрация, каквато е американската, динамиката в представителстовото следва да отразява обществената динамика. Ляво има. Има и дясно. На предните избори хит бе "Чаеното парти", както и "Окупирай Уолстрийт", в малко по друг контекст. СЕГА хитът е Барни Сандърс. Но Барни Сандърс далеч не е в младенеческа политическа възраст. Напротив. Следователно, не личната му еволюция го изведе напред, а обществена потребност. От ... ляво. Съвсем до скоро Обама бе наричан ... социалист от опонентите си. Но сравнен с Барни Сандърс си е направо опортюнист. Правил съм тази прогноза тук и преди, ще я повторя. Неравенството, отношението към него, през следващите години ще е вододелът между ляво и дясно. Натрупа се критична и, според мен, авторитетна маса от автори и изследвания, които сочат връзката на неравенството с динамиката на ред негативни за социума фактори. Тази връзка е връзка на причина и следствие. Агрегираният ефект на тези фактори влошава съществено качеството на живот и човешкото развитие. Намаляването на неравенството е отчетливо лява теза и кауза. И още един аспект, за който тук сме дискутирали. Този за ... свободата. Оказва се, че опрени на обусловените от неравенството свои конкурентни преимущества нашите мили съграждани в златния 1% ограничават фундаментални за демократичното общество и процеси свободи. Парадоксално, но днес левите са призовани да защитават свободния пазар. Просто защото той вече не е свободен, а изкривен от влиянието и натиска на овластилия се с публична власт златен 1%. В спецификата на милите ни родни картинки - т.нар. местна криминална в генезиса си "олигархия". Златният 1% създаде чрез навлизането си в публичната власт възможности да проектира неравенството в доходите в доходно за себе си неравенство в потребата на публичните ни ресурси. И корупцията, по дефиниция съдържаща в себе си търговията с влияние, злоупотребата с власт, непотизма и ред други "инструменти", е само най-бруталния способ за това. Но далеч не единствения. Свободата, въпреки ревността на десните по темата, е лява кауза. И така, да обобщим - разграничаването на лявото и дясното не е демоде, не е рудимент на оттеклия се ХХ век. Напротив, то става все по-актуално. Религия или политика, както е поставено в темата тук, то е въпрос на избор. Изборът, първо, да признаеш различието им и второ, "да вземеш страна" в конфликта им. Да се определиш. Или пък не. Избор е. Разбира се, опцията да си добре нахранен по причина на всеядност конформист също винаги е налице. Както посочих и в началото. |
5 израза, към които съм скептичен, когато става дума за политически движения Ако е искал да каже, че е скептичен към всички по-значими и забележими политически движения в България, не е било необходимо да го казва по толкова заобиколен начин. За кой ли път ще трябва да си казваме, че без дефиниция за "ляво" и "дясно" (като символи на политически, икономически и морални разбирания, не като посоки  ), както и за смисъла и значението на степенуването по- (ляво, дясно) обсъжданията доста често прерастват в схоластика. При това не е необходимо дефиницията да е универсална и всеобщо валидна, а просто обсъждащите нещо си да влагат едно и също значение в понятията които използват. Просто за илюстрация, ако трябва да се използват "ляв" и "десен" в политическият им смисъл от първоначалния произход на понятието, ще настане голяма веселба. Почти такова веселие, каквото се получава при използването на смисъла им изкован от пропагандистките клишета. |
Firmin 17 Мар 2016 10:26 Този път споделям изцяло написаното от теб. Въпреки категоричните изказвания на някои форумни авторитети от преди десетина дни, има ляво и дясно и има лесно забележимо разграничение между тях. За мен акцентът на дичевия коменар е по-скоро в т.3 - странното понятие граждани, граждански, което се противопоставя на политически и партийни и което е част или даже основа на набиращата популярност в някои кръгове теза, че всички ръководства, партийни и политически, трябва да бъдат елиминирани и всичко да се остави в ръцете на първичните партийни организации, ако мога да заимствам този термин от миналото. Коментарът на Дичев е твърде лаконичен, но изчерпва същността - употребата на понятието граждански в смисъл на неполитически е безсмислено, когато се говори за избор и реализация на управленчески дейности в държавата. Щом гражднинът започне да се занимава с такава дейност той се превръща неминуемо в политик. А внушението, че гражданите, т.е. неполитиците могат да вземат по-правилни решения от политиците, е химера. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
има ляво и дясно и има лесно забележимо разграничение между тях. Да де, пак ще стигнем до там, декабристите искаха да няма бедни, а когато дойде революцията всички искаха да няма богати....  |
| ... но да дадем думата и на споменатите (макар че формално не са я поискали, поне не тук)*. Дами и господа, представям ви другарят (ми) Гергов - (не)типичен представител на въпросния златен 1%. Щото ляв, затова нетипичен. Има и богати, на които не им е безразлична съдбата на БСП Въпросът "Ще се сбие ли партията с милионерския си елит" поражда другия - за кои милионери в нея става дума в-к "Дума", 7. Март 2016 , брой: 53 Георги Гергов Знам, че хвърлям камък в блатото! Има милионери, които всяка сутрин се събуждат с грижата за предприятията си, съдбата на работниците си, обслужването на кредити и плащането на данъците. Има и такива, произлезли от партийната номенклатура милионери, чийто проблем е харченето. Напълно естествено е, че предконгресното напрежение в БСП започва да расте. Съдбата на най-голямата лява партия вълнува не само нейните членове, но и цялото общество. Дори политическите опоненти са наясно, че сложната международна обстановка и състоянието на държавата, предполагат активното участие на левия спектър на политическите идеи в обществения дебат за бъдещето на България. Обективните анализатори са категорични, че повтарящите се икономически кризи засилват желанието на хората за възстановяване на социалната държава. Готова ли е БСП да изиграе ролята си в тези очаквания? Няколкото поредни загуби на БСП за вота на избирателя, закономерно поставят въпроса за качеството на управление на единствената в България политическа партия, преживяла превратностите на повече от столетие политически и социален опит. Този идеен и организационен капитал би трябвало да ни опази преди всичко от най-опасния вирус за една политическа организация - вътрешнопартийният популизъм. Дошло е време нещата да се наричат с истинските имена. Най-вече в полето на дебата, на чии обществени интереси е изразител социалистическата партия. На бедните и онеправданите или на богатите и задоволените? Ако обаче въпросът бъде поставен по този начин, това означава, че БСП, образно казано, все още не е излязла от "лозето на Габровски". А светът неумолимо върви напред. Доказва го повдигнатия въпрос, оформен като вестникарско заглавие: "Ще се сбие ли БСП с милионерския си елит?"... Много правилен въпрос, другари!!!... Но той поражда другия въпрос - за кои милионери в БСП става дума? Преди двадесетина години, в началото на прословутия български преход, един председател на партията в качеството си на министър-председател определи богатите хора като чорбаджии-изедници. Съдбата на политическата ориентация на предприемчивия българин беше предрешена. Вратата на социалистическата партия беше затръшната под носа на тези българи, които считат, че частната инициатива за създаването на материални блага е в основата на икономическото развитие на страната. Тогава БСП загуби и младото поколение, в съзнанието на което вече се беше вселила "американската мечта". Десните партии си отдъхнаха Пред тях вече нямаше никаква пречка за реализирането на икономическа политика, за която днес става ясно, че е в основата на растящата социална несправедливост. Пагубното отношение на БСП към предприемчивия българин я лиши и от възможността да управлява самостоятелно в момента, когато отрезвяването на избирателя я изравняваше по резултати с опонентите й. Щом замиришеше на власт, апетитът на партийната номенклатура за участие в разпределението на обществените ресурси нарастваше. Както и при десните, така и при левите правителства участието на бизнеса се свеждаше до плащането на предизборните сметки и последващите отчисления към онези министри и чиновници, от които зависи съдбата на частното предприемачество. Така ние, бизнесът - малък, среден, голям - създадохме новия тип милионери. Излезлите с прилични банкови сметки от законодателната и изпълнителната власт другари от висшето ръководство на партията. Списъкът е дълъг. Ценоразписите са известни. Не само десните партии могат да се гордеят със своите "мистър 10%". Нужно е уточнението, че не става дума за банковите сметки на партията. Комитетските пари и до днес са грижа на другаря-предприемач от малкото градче, та чак до столицата. Знам, че хвърлям камък в блатото! Но все пак да попитам още веднъж: за кои милионери в БСП става реч в писанията на загрижените за състоянието на партията дописници? Има милионери, които всяка сутрин се събуждат с грижата за предприятията си, съдбата на работниците си, обслужването на кредитните си портфейли и плащането на данъците. Всичко тяхно е като на длан пред очите на обществото. Независимо от политическа принадлежност, резултатът от работата на тези милионери се нарича брутен вътрешен продукт, върху който политическите партии пишат икономическите си програми. Питам - тези ли милионери нямат място в ръководството на която и да е било политическа партия? Доколкото е известно, демокрацията не налага имуществен ценз върху участието в управлението на обществото. Или става дума за произлезлите от партийната номенклатура милионери, чийто голям проблем е харченето. Трудно се доказва състояние произтекло извън нормите на законосъобразната икономическа дейност, наричана по цял свят - бизнес. В този смисъл са верни опасенията, че в партията политиката се е превърнала бизнес. Обратното на това е, когато превърнеш бизнеса в успешна политическа програма за икономическо развитие на страната, която искаш да управляваш. Затова въпросът за кои милионери в БСП става дума е актуален. Достоен въпрос за вниманието на един конгрес. Защото касае именно ръководството на партията. Този въпрос в местните организации е решен. Предприемчивите, можещите, успелите, богатите съпартийци са на почит и уважение. Техният авторитет е нужен за разрешаването на житейските проблеми в селата и градовете. Но редовите членове по места се питат - какво става по върховете; защо гоним можещите и успелите; къде са младите, желаещи по-добър живот? В днешния променящ се свят бъдещето на една политическа сила зависи от качеството на вътрешнопартийния дебат за битката за доверието на обществото. Избирателят иска откровеност. Избирателят иска програми, които да го направят: по-богат, по-здрав, по-образован, по-сигурен в живота си, по-щастлив за бъдещето на децата си и спокоен за старините на родителите си. Няма бедни хора в мечтите си Затова левите партии по света са на мечтаещите хора. Затова младите хора се запленяват от идеалите за свобода, равенство и братство и въстават срещу консерватизма на десните идеологии, гарантиращи богатството на богатите и бедността на бедните. Време е да се отърсим от остарелите си представи за характера на общественото разделение. Идеологията на основателите на нашата партия се е отнасяла за времена на експлоатация на човек от човека. Омразата към богатия се е раждала от принципите на монархичната държава и диктаторските режими. Това би трябвало да е ясно на апологетите на тезата - вън богатите от БСП - ако претендират да са модерни политици. Такова мислене обрича партията на забвение. Резултатите от няколкото последни избори са красноречиво доказателство. Никой не иска да гласува за партия, която заклеймява успешния предприемач, реализирал бизнеса си чрез знания и умения. Как ще променим това ли?.. Може би, като наистина дадем честен отговор - за кои милионери в БСП става дума? Докато все още има и такива богати хора, на които не им е безразлична съдбата на БСП. ---------------------- Калки, темата си е твоя. Ако прецениш, че не му е мястото тук, в дискусията по темата, на другаря (ми) Гергов, ще залича текста. Статията му в "Дума" излезе, докато бях във фризера. Иначе мислех да (му) отворя тук темичка, да се изяви, милият. |
| Няма ляво и дясно - има моментни интереси. Не е ренегатство - а бизнес! Нищо лично! И никакви личности, а паразитиращи хамелеони в блатото, което наричат политика... Отделяме прекалено много внимание на същества, които са част от биологията... --------------------------- Сайтът на Генек |
декабристите искаха да няма бедни, а когато дойде революцията всички искаха да няма богати.... Като се огледам, сега положението е по-различно: вече практически всички искат да няма богати  Firmin, нямам абсолютно никакви възражения в теми, започнати от мен, да се води свободен обмен на мнения. Др. Гергов не се отличава с дар слово, но темата, която зачеква е наистина интересна. Не може вододелът ляво/дясно да се свежда единствено до бедни/богати. Аз подкрепям идеите на Гергов от моята (самотна) позиция на следовник на евросоциализма и почитател на др. Станишев. Приказките му за времената на др. Жан ми напомни за линията на СДС-Костов, която Командирът наложи веднага с идването си на власт - да бъде създаден син икономически елит. Тогава, ако помните, се считаше, че целият икономически елит, всички частни и държавни бизнесмени, са 'червени' и Костов пожела да има свои такива. Започна се подмяна на кадрите тук-там, но много скоро лъсна истината, че сини кадри просто няма. Червените бързо се усетиха и започнаха да се пребоядисват - ходеха, целуваха ръка на когото трябва и ставаха първи радетели на демокрацията. Това накрая доведе до перверзната РМД-приватизация, при която 90% от държавната собственост бе харизана на всякакви лицемери срещу обещания за партийна вярност и послушание и мизерни пари. И го докарахме до положението, че на народа му се прииска да дойде Спасителят, така на главата ни дойдепърво дедо цар, после на дедо телохранителят.... Но, аз се увлякох. Думата ми беше, че в условията на съвременна демокрация (каквото и да означава това) всяка власт, всяка партия има нужда от своите богаташи, своите предприемачи, своите икономичеки стълбове. Дори не толкова заради парите, а за възможността чрез тях да провежда своя икономическа и социална вътрешна политика. |
условията на съвременна демокрация (каквото и да означава това) всяка власт, всяка партия има нужда от своите богаташи, своите предприемачи, своите икономичеки стълбове. Дори не толкова заради парите, а за възможността чрез тях да провежда своя икономическа и социална вътрешна политика На 50-годишнината си си обещах, че и ако на този конгрес в БСП надделее "твоята" линия, аз ще я напусна. Твърдо е убеждението ми, че тезата (ти) за това как всяка партия има нужда от "своите богаташи" и "икономически стълбове" е точно връз разделителната линия ляво-дясно. Не е ляв този, който я споделя. Категоричен съм в това. Да свържа възможността за провеждане на икономическа и социална политика с имуществен ценз ми е така чуждо, че чак противно. Това е типично дясна теза. Нищо ляво няма в нея. Връща ни отново към това да признаем особените, практически - изключителните, права на златния 1% да провежда обществените политики, с източник от ... неравенството. Златният 1% провежда и ще провежда политики само и единствено в свой интерес. Неминуемо е. Потвърдено от столетен опит. Унизените и оскърбените имат шанс за човешко съществуване само ако вземат обществените дела в свои ръце. Това е демокрацията. Ценности като свобода, братство, равенство няма как да бъдат споделени, а още по-малко поставени в основата на доминирано от "икономически стълбове" обществено устройство. Те структурират социума по познатия им от хилядолетия начин: патрон - клиентела. Твоите разбирания за пореден път потвърждават, чрез качеството ти на "станишевист", ще рече симпатизант или съратник, щото член не си, че БСП НЕ Е лява партия. НЕ Е. А пък искам да членувам в лява партия. |
ако на този конгрес в БСП надделее "твоята" линия, аз ще я напусна. Сакън ! Казвал съм няколко пъти - аз не съм член, а само бивш (по времето на Станишев) симпатизант. Сега съм умерен кибик, който си чеше езика и заради който не си струва да си променяш отношението към партията си. Твоите разбирания за пореден път потвърждават, чрез качеството ти на "станишевист", ще рече симпатизант или съратник, щото член не си, че БСП НЕ Е лява партия. НЕ Е. А пък искам да членувам в лява партия. Пак да кажа - не се притеснявай от мен. Аз май съм единственият станишевист наоколо, така че съм в пренебрежимо малцинство. Все пак, това е моето разбиране за съвременна социалдемокрация и аз си разсъждавам над него. И установявам с изненада, че позицията ми е доста по-близка до тази на ПЕС. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Ще се върна към един цитат от мнението ти по-горе: Неравенството, отношението към него, през следващите години ще е вододелът между ляво и дясно. Натрупа се критична и, според мен, авторитетна маса от автори и изследвания, които сочат връзката на неравенството с динамиката на ред негативни за социума фактори. Тази връзка е връзка на причина и следствие. Агрегираният ефект на тези фактори влошава съществено качеството на живот и човешкото развитие. Намаляването на неравенството е отчетливо лява теза и кауза. Съгласен съм с всичко това, но от него не следва, че богати хора нямат място в лява партия. Ако пък твоят идеал за ляво е премахването или свеждане до минимум на неравенството, това опасно намирисва на призив към уравниловка, а ние все още помним до какво може да доведе това. Не съм съгласен, че богатите водят политка единствено в свой интерес. Поне - не повече от склонността на бедните да го правят. |
| Красиви и шарени са постройките ви, ама небъдни... Ако няма дясно, няма да има и ляво... ако няма умни, няма да има и глупави... ако няма бедни, няма да има и богати... Светът е дуалистичен... пръчката има винаги два края... всяко нещо, щом има начало, има и край... Там, където няма ляво и дясно, начало и край, бедни и богати... там няма нищо... nihil...zero... празно... Тъй, че не се захващайте с вятърните мелници на шекерените мислители, а се стремете да подобрите собственият си живот... Само по този начин ще се подобри общото ниво... Апропо - за да бъдете пълни егоисти, трябва да сте завършени алтруисти... |
| Навремето понятието кибернетика, подобно на понятието ляво-дясно се изпразни от съдържание и беше заменено от информатика. С абстрактното понятие ляво -дясно имаме същата метаморфоза. Истината е че имаме бедни и богати с буферна зона между тях от среднобогати която в световен мащаб непрекъснато намалява за сметка на крайностите Богатство-Бедност. Абстрактното понятие ляво-дясно позволява извратеното и лицемерно положение при което богаташи се обявяват за леви. А бедняци подкрепят десни идеи.  При понятието бедни-богати този номер не минава. Затова и се избягва, предпочита се абстрактното понятие ляво-дясно, което е толкова удобно за лицемерни манипулации и от левите и от десните. Подозирам че понятието ляво-дясно ще отиде в историята при кибернетиката. Вероятно няма да се наложи и понятието бедни-богати като твърде неудобно за съвременното общество! Най вероятно ще се използва по мек израз като Неравенство. Но това не променя истината че сблъсъкът е между многото бедни и малкото богати. Цената на неравенството В "Цената на неравенството" Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацята, водят до драстичен ръст на неравенството. Ако все още не сте я прочели, понеже не ви се дават 33 лева, предложил съм решение. http://www.segabg.com/replies.php?id=267828&p=11 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Не съм съгласен, че богатите водят политка единствено в свой интерес. Поне - не повече от склонността на бедните да го правят Мисля че вида на партията (лява, дясна) се определя не от това кои от членовете и чии интереси защитават, а чии интереси защитава партията. Няма нищо лошо капиталистът Енгелс да защитава пролетариата, но е лошо социалистът хамалин да защитава интересите на Енгелс |
Думата ми беше, че в условията на съвременна демокрация (каквото и да означава това) всяка власт, всяка партия има нужда от своите богаташи, своите предприемачи, своите икономичеки стълбове. Дори не толкова заради парите, а за възможността чрез тях да провежда своя икономическа и социална вътрешна политика. |
| Ако полицията наеме престъпници да работят в МВР, също може да е ефективно, както ако в левите партии има богаташи. Обаче дали целта оправдава средствата? И дали престъпниците и богаташите няма да прокарат своите лични интереси като водещи. Нещо което всъщност наблюдаваме и на практика! |
Аз подкрепям идеите на Гергов от моята (самотна) позиция на следовник на евросоциализма и почитател на др. Станишев. очевидно сме двама |
Тъй, че не се захващайте с вятърните мелници на шекерените мислители, а се стремете да подобрите собственият си живот... Само по този начин ще се подобри общото ниво... Абсолютна заблуда! Моите руски пирати забогатяват и аз покрай тях, но това не подобрява общото ниво. Обратно, когато се ангажирам с неща които подобряват общото ниво, най често обеднявам. Но мога да си го позволя. |
Думата ми беше, че в условията на съвременна демокрация (каквото и да означава това) всяка власт, всяка партия има нужда от своите богаташи, своите предприемачи, своите икономичеки стълбове. Дори не толкова заради парите, а за възможността чрез тях да провежда своя икономическа и социална вътрешна политика. Така е. Но между икономическите стълбове има всякакви. Прост пример:Тайният милионер Корейко става стълб на индустриализацията след НЭПа. Каква политика ще провежда тази гнида? Да не би социална?! Друга крайност е Остап Бевдер, който в един момент провожда по пощата куфара с единствения си милион на наркома на финансите, но в последния момнет си го прибира обратно, все още неизлекуван от носталгията по невиждания Рио. Знаем края на книгата и краха на героя. Авторите са планирали продължение. Междувременно ги командироват на Беломор канал и в сборника с писателски впечатления пишат приблизително: "там срещнахме много като Остап, да не говорим за далеч по-лошите, от които строителството правеше пълноценни хора." Е, аз вярвам, че Остап този път би връчил на началника на строежа по чудо запазилия се през време на битката орден „Златното руно“. И би насочил НКВД към малкия азиатски градец, където тихо счетоводителства грабителят на народа и държавата Александър Ибн Корейко за справедлва експроприация, съд и дълголетен затвор. Защото Остап през целия си жаден за богатство живот е ляв и дава последните си пари на Козлевич след катастрофата. А Корейко е крайно десен преспъник, грабл цели влакове с животоспасяваще лекарства по време на гражданската война. И спечелил милионите си и от тях. И не завел любимата си нито веднъж на кино, да не би да се разобличи като непман... А той дори не е непман, а играч на много едро, на живот и смърт. |
Ако полицията наеме престъпници да работят в МВР, също може да е ефективно Разгеле. Такъв случай е бил прототипът на Остап Бендер - Осип Бениаминович Шор. Бивш грабител, и най-добрият агент на НКВД в Одеса, внедрен сред жиганите. Впрочем и Евгений Петров е бил оперативен работник в НКВД... Светла им памет на Евгений и Илья. Те не са само хахо-хихо, а сериозни и дълбоки писатели. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |