Пазете се от тиранията на слабите
Отиди на страница:
Кайлето има отговори, Сериозно ? Дай тогава отговор на последния си въпрос, който беше, ако не се лъжа, дали имам определение на 'маса'. А ? Аз го определям като тъп заядлив и безсмислен въпрос. неадекватна грандоманска реакция на тезата, че "Масите са способни да принизят всякакви възвишени идеи до собственото си ниво" . Нещо в любимия ти стил "кой си ти, да се изказваш, дето нищо не разбираш ?" Те т'ва е. Хайде да не претоварваме чуждата тема. |
| Маса са простите хора, независимо дали се водят тълпа, селяни, аристократи, интелектуалци, политици или елит. Маса са всички, които са посредствени, манипулируеми, носещи се по течението като медузи, независимо дали става въпрос за течение на неолиберализъм, комунизъм, брекзитизъм, без да влагат мисъл. Маса са консуматорите, които не създават нищо свое, независимо дали работят или ядат парите патагонски. |
Маса са всички, които са посредствени, манипулируеми, носещи се по течението като медузи, независимо дали става въпрос за течение на неолиберализъм, комунизъм, брекзитизъм, без да влагат мисъл. Маса са консуматорите, които не създават нищо свое, независимо дали работят или ядат парите патагонски. Ти от масата ли си или се смяташ за богоизбрана?  И ако не си от масата мога ли да запитам ти лично какво свое си създала? Нещо да си направила със собствените си ум или ръце и което някой друг да използва? Защото аз може и да не съм "непосредствен" като тебе, но все пак има неща за които мога да кажа, че съм ги направил и са добри. Не само по мое мнение, но и по мнението на тези, с които работя и на тези, които ги ползват. Самото ти озлобление към тези, които не се чувстват нещастни или неудволетворени е достатъчно красноречиво. Човек, който е постоянно фрустриран и недоволен от живота в повечето случаи го изкарва на другите. Когато съм имал трудности, провали и тежки моменти винаги съм търсил причината първо в себе си, а не в управляващите, мутрите, глобализацията и неолибералите. А на медузите, които животът ги носи по течението си без да са в състояние да противостоят не съм в състояние да помогна. Животът е такъв, какъвто си го направиш. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Патагонец |
Маса са простите хора, независимо дали се водят тълпа, селяни, аристократи, интелектуалци, политици или елит. Маса са всички, които са посредствени, манипулируеми, носещи се по течението като медузи, независимо дали става въпрос за течение на неолиберализъм, комунизъм, брекзитизъм, без да влагат мисъл. Маса са консуматорите, които не създават нищо свое, независимо дали работят или ядат парите патагонски. Хубаво. Хайде сега обясни това с какво противоречи - противоречи ли въобще - на фразата "Масите са способни да принизят всякакви възвишени идеи до собственото си ниво". И какъв беше смисълът в този контекст на въпроса ти "Имаш ли дефиниция какво е маса?" |
| Не правете грешка да спорите с хора, мненията на които не уважавате. Независимо от изхода на спора, губещият сте Вие. |
Ти от масата ли си или се смяташ за богоизбрана? И ако не си от масата мога ли да запитам ти лично какво свое си създала? Нещо да си направила със собствените си ум или ръце и което някой друг да използва? Защото аз може и да не съм "непосредствен" като тебе чудна работа що па се ти засегна поименно...ето какво казва Ортега, да, пак цитирам За разлика от човека маса, човекът, принадлежащ към избраното малцинство, е взискателен към себе си, той е способен да бъде аскет, той изпитва вътрешна потребност да служи на етични ценности. Другояче казано, аристокрацията днес се отличава не по своите права, а по своите задължения. Хайде сега обясни това с какво противоречи - противоречи ли въобще - на фразата "Масите са способни да принизят всякакви възвишени идеи до собственото си ниво". И какъв беше смисълът в този контекст на въпроса ти "Имаш ли дефиниция какво е маса?" Казала ли съм някъде, че противоречи? Питах изричащия какъв смисъл влага в масата и знае ли какво е това. Защото от контекста на темата, в която пишем, масата се приема като гладните порочни и озлобени...а ето че има разни други дефиниции и те не обхващат озлобените гладни просто като такива. |
| Ето защо се засегнах: Маса са консуматорите, които не създават нищо свое, независимо дали работят или ядат парите патагонски. Пак не разбрах ти от кои си и какво си създала? |
| ми понеже ти непрекъснато се мяташ като риба на сухо за всички, които посягат на парите ти - било то цигани или гърци Аз създавам дребни неща, малко блогче с 2 млн четения общо, страничка за разтуха и добро настроение, колкото и да ти е чудно с 20-ина милиона посещения, имам си канал в ютюб с 12 млн посещения, е там вярно не е моя музиката...превеждам и пиша доста неща за хора с определено мислене, които после ги намирам на най-невероятни места из интернета и те така...а да, и книга написах, ама още се чудя какво да я правя, така че тук не мога да се похваля на тоя етап. И да, всичко е за свободно ползване и не взимам пари от него, но виждам чрез обратна връзка, че има полза от него и това ме кара да продължавам да г правя. |
| Такава се оказа съдбата на тая тема - да бъде разклонявана. Но подаденото от Кайли разклонение поне не е опит (осъзнат или не) за подмяна.* Какво става - връщам се от вечеря с хора възможно най-далечни от тиранизиращите слаби и попадам на разсъжденията за човека-маса. Ей в това е част от привлекателността на Форума - пренася те в какви ли не мисловни светове! С предварително дълбоко извинение към Lillian, че отново се отбивам в поредното разклонение, ще кажа, че от Хосе Ортега и Гасет досега бях чела (и цитирала) само "Мисли за Европа". Има върху какво да се замисли човек в неговото есе "Бунтът на масите" (мисля, че Кайли точно него цитира). Разделянето на маса и малцинство тук не е класово делене. Сред представителите на всяка класа има хора от избраното малцинство. Сред представителите на т.н. интелектуален елит се срещат твърде много псевдоинтелектуалци, а сред обикновените работници има доста хора с висока дисциплина на духа. Характерным для нынешнего момента является то, что посредственность, зная, что она посредственность, имеет нахальство повсюду утверждать и всем навязывать свое право на посредственность. Погледнах и аз есето и се изкушавам да цитирам следното: "(...) Но същото е и с революционера: привидната му любов към работника, бедняка и социалната справедливост е маскарад и средство да отхвърли от себе си задължения като учтивост, лоялност и най-вече - уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия само и само да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, много добре знаем как те величаят човека-маса. (...)" *Моля съфорумците - участници в темата да не се гневят на Кайли. Моето впечатление е, че тя тръгва "на нож" само когато реши, че някой се нуждае от защита. И го прави с чисто сърце, въпреки остротата понякога. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
ми понеже ти непрекъснато се мяташ като риба на сухо за всички, които посягат на парите ти - било то цигани или гърци Точно по темата: мразя тиранията на слабите, които винаги се изкарват жертви, а всъщност не са. И в двата примера имаме типичен пример за манипулация: едните живели далеч над възможностите си и смятат, че не трябва да връщат заемите, а другите не правят полагат никакво усилие нито да учат нито да се трудят и живеят на помощи. Аз създавам дребни неща, малко блогче с 2 млн четения общо, страничка за разтуха и добро настроение, колкото и да ти е чудно с 20-ина милиона посещения, имам си канал в ютюб с 12 млн посещения, е там вярно не е моя музиката...превеждам и пиша доста неща за хора с определено мислене, които после ги намирам на най-невероятни места из интернета и те така...а да, и книга написах, ама още се чудя какво да я правя, така че тук не мога да се похваля на тоя етап. А-ха, блогове и странички с лайкове,.. въобще живот в Интернет и далече от реалния свят където масите се трудят. Те, масите не са толкова интелектуално издигнати да си захвърлят работата и да чакат някой да им осигури ББД. Ако себеоценката на някого зависи от лайковете и смята, че това го упълномощава да търси сметка на другите как да си харчат парите... Пък после тези, които си изкарват парите с труд и ги инвестират изгодно били алчни... Защото не искат да ги раздават за общото благо, разбирай на тези, които предпочитат да се занимават с хобитата си, а не с реална работа. Моля съфорумците - участници в темата да не се гневят на Кайли. Моето впечатление е, че тя тръгва понякога "на нож" само поради дълбоко вкорененото си чувство за справедливост. Просто така е устроена - реши ли, че някой е онеправдан, впуска се в негова защита. Понятието справедливост е доста разтегливо. Точно слабите, т.е. тези, които не са особено успешни в живота манипулират другите като се представят за жертви. Останалите винаги са им длъжници. Набиват им чувството за вина, че не са достатъчно добри и не са се погрижили за "страдащите" така както само манипулатор може да го прави. |
"(...) Но същото е и с революционера: привидната му любов към работника, бедняка и социалната справедливост е маскарад и средство да отхвърли от себе си задължения като учтивост, лоялност и най-вече - уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия само и само да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, много добре знаем как те величаят човека-маса. (...)" Най-вече да се почувства уважаван и значим. Нещо, което в реалния живот изисква много учене и работа, защото за да те уважават трябва да си имаш постижения. |
Понятието справедливост е доста разтегливо. Прав сте. Аз имах предвид гладуващите, включително дечицата от Африка, в чиято защита тръгна Кайли. Ако не греша, оттам тръгна всичко и премина "на нож". |
| Патагонец, Не че има особено значение, но сте цитирали първоначалния вариант на бележката ми за форумната ни колега. Явно, докато аз съм нанасяла поправките в текста, Вие вече сте пишели постинга си. |
| Дълго се колебах дали да разкажа една история, която, поне така мисля, се вмества в темата за тиранията на слабите. Колебаех се, защото, въпреки че няма да кажа (а и не го помня) името на жената, за която става дума, а и измина много време от случката, възпираше ме някакво чувство на вина, че ще изложа пред очите на други нещо лично нейно (а и мое). И все още ме гложди това чувство ... Преди години пътувах с влак от България за друга държава. Пътуването беше дълго, 36 часа или повече. В спалното купе бяхме само две пътнички - аз и една жена, с пет-шест години по-възрастна от майка ми. Какво се прави по време на такова дълго пътуване, освен четене, решаване на кръстословици, ядене на предварително приготвените сандвичи и спане (гледката навън не представляваше особен интерес, бях я виждала нееднократно)? Ами, разговаря се. Жената ми разказваше за живота си. Останала сама със сина си. После той се оженил за чужденка. Първоначално младото семейство живеело в България, но нещо не се спогодили с майката и заминали за страната на снахата. Сега жената отиваше на гости при тях. Постепенно разказът започваше да придобива все по-силен отрицателен заряд. Жената искаше да накара сина си да се чувства виновен, че я е изоставил. Още преди да е пристигнала, планираше и повтаряше многократно какво точно ще му каже, какво ще направи, как ще се държи с него и със снахата. Опитвах се да прекратя разговора или да сменя темата, но не ми се удаваше. Час след час, километър след километър, изречение след изречение, от благосклонен слушател започнах да се превръщам в неблагосклонен такъв. Не че се държах зле или казвах нещо неприятно, но вече не бях склонна да изразявам съчувствие. Жената го усещаше, но това я караше още по-ожесточено да следва нишката на разказа си. Накрая ме гледаше почти враждебно, но продължаваше да доразвива темата за това колко несправедлива е съдбата към нея и как синът й трябва да разбира това. Странно защо се сещам за това, но на ръката й имаше малко (сантиметър-два) увреждане от инцидент, за който също разказваше и забелязах, че когато искаше да подчертае думите си, докосваше събеседника точно с тази част на ръката си. Постепенно аз започнах да се отдръпвам, когато посегнеше към мен, но тя не се отказваше, докато не достигнеше целта си. Не зная какво е станало с нея и сина й. Надявам се всичко да е било благополучно и гостуването й да не се е превърнало в катастрофа за всички участници. Но и досега, когато си припомня това преживяване, изпитвам смътно, но настоятелно чувство на безпокойство (кого заблуждавам, направо си е вина!) и се питам дали пък не трябваше да бъда докрай по-благосклонна и съчувстваща, подкрепяща я, защото тя очевидно беше ако не нещастен, то поне силно неудовлетворен от живота човек. |
Има една думичка "компромис" , която аз много не я обичам !  Понякога трябва да правиш компромис , отстъпки , в името на Мирното Съвместно Съществуване . Малко да укротиш претенциите си към другия , към отсрещната страна . Отстъпки , но с поставяне на условие , другия да не минава Прага на търпимост , да не наглее ! Ако срещнеш разбиране и договорката се изпълнява - добре , ако не срещнеш - в зависимост на степента на наглоста и връзките ти с другата страна ти си в правото си да приемеш една от горните мерки в предният ми постинг - пълен игнор или държане на дистанция : "Здравей , здрасти и довиждане" . |
Darby 18 Юли 2016 04:51 Мнения: 886 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Жената от твоя разказ едва ли ще каже всичко това при срещата със синът и снаха си - ще го запази във себе си ! Просто го е стискала вътре в душата си и е намерила слушател , ИЗПОВЕДНИК , на когото да излее болката си . Затова навремето са ходили на църква да се изповядват , затова сега ходят на психиатър . Да излеят мъка , притеснение , страх , да чуят някоя блага , успокоителна дума и да се върнат в къщи "психически разтоварени" . Но ти вместо да изпълниш ролята на изповедника , да я успокоиш , да я подхванеш и насочиш в друга посока , към положителни емоции , ти си се противопоставила , дистанцирала си се от проблемите ѝ . И в същото време си натоварила себе си ! Ако всички изповедници - свещенници и психиатри постъпваха като теб - да са измрели след 5-6 години работа/служба ! Или да са полудели !  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чок觧 |
Но ти вместо да изпълниш ролята на изповедника , да я успокоиш , да я подхванеш и насочиш в друга посока , към положителни емоции , ти си се противопоставила , дистанцирала си се от проблемите ѝ . И в същото време си натоварила себе си ! Ако всички изповедници - свещенници и психиатри постъпваха като теб - да са измрели след 5-6 години работа/служба ! Или да са полудели ! Аз пък винаги съм мислил, че съучастието, когато не е искрено, натоварва повече. А няма как професионалният изповедник да съчувства искрено на всякакви разнородни и разнопосочни страдалци. |
Аз имах предвид гладуващите, включително дечицата от Африка, в чиято защита тръгна Кайли. Да, обаче на практика ние няма как ефективно да подпомогнем гладуващите в Африка. Първо, заради режимите там и огромната корупция, в която потъват помощите от другите страни като за нуждаещите се остават трохи. Второ, заради огромната раждаемост и увеличение на населението извън възможностите за изхранване, които местното производство предлага. Постепенно разказът започваше да придобива все по-силен отрицателен заряд. Жената искаше да накара сина си да се чувства виновен, че я е изоставил. Още преди да е пристигнала, планираше и повтаряше многократно какво точно ще му каже, какво ще направи, как ще се държи с него и със снахата. Ей това като родител никога не мога да го разбера. Аз бих искал децата ми да са щастливи, а не да следват моята воля и да когато не ми окажат нужното според мене внимание да им го натяквам при всеки удобен повод. Харесва ми или не, те взимат решения какво да правят в живота си. Просто го е стискала вътре в душата си и е намерила слушател , ИЗПОВЕДНИК , на когото да излее болката си . Затова навремето са ходили на църква да се изповядват , затова сега ходят на психиатър . Да излеят мъка , притеснение , страх , да чуят някоя блага , успокоителна дума и да се върнат в къщи "психически разтоварени" . Да бе, да се разтовари като натовари някой друг с отрицателните си емоции. Доколкото ми е известно и без да съм лично запознат на изповед отиваш да изповядваш своите си грехове, а не да се оплакваш от другите. Така майката щеше да научи, че с конфронтация с децата с нищо добро няма да постигне. Най-многото да я изтърпят от немай къде и да разредят контактите си с нея до възможния минимум. Но ти вместо да изпълниш ролята на изповедника , да я успокоиш , да я подхванеш и насочиш в друга посока , към положителни емоции , ти си се противопоставила , дистанцирала си се от проблемите ѝ . И в същото време си натоварила себе си ! Ако всички изповедници - свещенници и психиатри постъпваха като теб - да са измрели след 5-6 години работа/служба ! Не става бе, не става! Такива са като курдисани: повтарят до втръсване едно и също и продължават да се самонавиват докато събеседникът им успее да се отърве от тях, след което си търсят друга жертва, на която да се оплачат, че никой не ги разбирал и не им съчувствал за измисленото им нещастие. Така вместо да са щастливи и доволни, че децата им имат семейства и деца, те винаги ще бъдат нещастни, че не им оказват "полагащото" им се (според тях) уважение. |
Питах изричащия какъв смисъл влага в масата и знае ли какво е това. Защото от контекста на темата, в която пишем, масата се приема като гладните порочни и озлобени...а ето че има разни други дефиниции и те не обхващат озлобените гладни просто като такива. Не, Кайле, това не беше питане. Беше нахален, просташки и високомерен опит да демонстрираш някакво превъзходство, като ми вмениш некомпетентност. Често ти се случва да използваш този стил. И контекстът на темата не е този. Ти се опита да го наложиш с грубо изместване и изопачаване на репликата, че гладът не е порок, но може да бъде причина за пороци. Не знам дали този дразнещ маниер на спорене си го научила от Владимир Леви или от друго място (не си оригинална), но, ако продължаваш така, повече няма да разговарям сериозно с теб. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |