Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
От всички, слезли в Ада, единствен Орфей се връща с празни ръце и неуспешна мисия. Нищо, Always Look on the Bright Side of Life https://youtu.be/jHPOzQzk9Qo Поздрав за орфистите.  |
| В книгата, която ни препоръча Предводителят, и която Лилиян ни подаде като линк влизането и излизането от Ада е добре обяснено в контекста на тракийското вярване в безсмъртието и прераждането. Там е обяснена и ролята на дромоса в гробниците - именно пътя, който владетелят извървява, връщайки се от одвъдното. Обаче аз не си спомням в храма в Старосел да има дромос, както и каменно гробнично ложе. Значи, той е по- скоро светилище - храм, отколокото гробница. Но пред него е намерен гроб с кости, от които се вижда, че тялото на мъртвия е било разчленено преди да го погребат. Сигурно светилището е било използвано за него като хероон. Я вно различните тракийски племена са практикували различни погребални практики - трупополагане, членоразделяне, кремация. |
По пътя от Египет към Балканите се създават и сродната Микенска култура, Троя и онази култура чиито наследници днес се явяват хората живеещи по крайбрежието на днешна Сирия. За третата група от тази народност ( която се оказва и най-войнствена) мисля, че няма какво да разказвам. Тя тръгва от южен Иран на Североизток, стига Памир, основава на няколко места градове, които тепърва ще бъдат разкривани ( ако преди това не бъдат нарочно унищожени). Последно тази група се установява на Каспийско море, отляво и там се образува тяхното голямо държавно обединение. По време на почивката се опитай да пишеш фентъзи. Задължителни атрибути да бъдат атланти, извънземни, сляпа пророчица, древните египтяни - криптотраки (вариант прабългари), минойци и микенци - жалки епигони на траките (прабългарите), хиксосите - слуги на траките (прабългарите), бъдещето принадлежи не на скапаните нагло-сакси, а на потомците на траките (прабългарите). Цялата енергия на космоса е скрита в Странджа-Сакар, поради което и Бай Тошо имаше програма за презаселването на региона. Оттам ще дойде Спасител било под формата на Генерал-Пожарникар, било на кой да е Генерал. Долу сатанистите и жидомасоните! Кукуригу!  |
| = | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| = | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Карагьозов, липсата на познание и аргументи води до безсилие, а оттам до пасивна и не толкова агресивност, която демонстрираш към всичко и всички. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Предводител на команчите 2016-08-05 13:20:52 https://www.youtube.com/watch?v=1b22ch7e6yc |
emo1971 Подобни цитати не ме трогват особено. Особено като се има предвид, че авторът твърди, че идеята за "original sin" била залегнала в Орфизма и Питагорейството още от 6 в. пр. Хр. , като цитира текстове от таблети от елинистическата, когато (и според собствените му признания) има необратим процес на сънкретизъм между западната митологическа теософия и източния мистицизъм. 04 Авг 2016 17:23 Бих могъл да контрирам с други мнение, на други специалисти, но нещата не се свеждат дали харесвам една книга, защото съм съгласен с идите и. Затова предлагам да с концентрираме върху изворите, които да анализираме, вместо да разчиаме на синтеза, направен от други хора. Освен това за последен път призовам да се прави разлика между тракийския орфизъм и гръцкия, особено този от еленистическата и късната римската епоха. Защото и православните и анабаптистите са все християни, но има същствени разлики. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Темата за слизането на Христос в Ада е доста популярна в християнското изкуство. Снимката (лична) е от една от любимите ми църкви в региона - Хора в Истанбул. Фреските са предренесансови, от 14 в., а мозайките са вълшебни - не само защото разказват личната история на моя небесен патрон. На фреската от снимката е изобразен Христос, който е слязъл в Ада, за да изведе оттам Адам и Ева, изобразени от двете му страни. В нозете му е сразеният дявол. От лявата му страна са Давид, Соломон, Йоан Кръстител и други еврейски царе и пророци. От дясната му страна са възкръснали праведници след Страшния съд. Долу, не се виждат добре, в медалиони са изобразени лицата на християнски светци.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
| ἡ Ἐκκλησία του Ἅγιου Σωτῆρος ἐν τῃ Χώρᾳ ми е много любима църква. Първия път отидохме в почивния ден. На страничката в Интернет беше грешно отбелязано, та се разходихме добре из квартала. На 20-ина минути пеша е другата ценна предренесансова църква, Зейрек, сега в реставрация. Но там е само скелет, няма стенопис. Може би частично са се запазили мозайки. А мозайките на Хората са изумителни, чудно хубави. И като си помислиш, че е само една скромна фамилна църквица от покрайнините, без претенции за повече. Но изкуството е било на такава висота, че и най-незначимите църквици са били изографисвани и украсявани от майстори. А за това, каквото е било по централната част, може само да се гадае. Всичко е унищожено. Ватикана дава 1 милиард евро да се реставрира Света София в целия ѝ блясък, но турците си правят оглушки. И като са ги провесили там ония черни цитати от корана, поне тях да бяха махнали на първо време. Ама не щат. А нашата, Св.Стефан е в реставрация перманентно. На табелата пише до 2030. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
А мозайките на Хората са изумителни, чудно хубави. И като си помислиш, че е само една скромна фамилна църквица от покрайнините, без претенции за повече. Факт, Хора със своите мозайки е едно истинско бижу. Всеки път в Истанбул си отделям време за нея. Но не бих казал, че е скромна семейна църквица от покрайнините, доколкото винаги е била в центъра на вниманието на императорски семейства, а специално мозайките й са поръчани и платени от Теодор Метохит - великолепен интелектуалец и най-силната политическа фигура във Византия в момента на даряване на църквата. |
, казвал ли съм ти? 
| Уважаеми бонго-бонго, надявам се да ме извините, че почти нямам време да обърна на форума полагащото му се внимание, поради което прибягнах до онези цитати, а и толкова се бавя с отговорите си /още даже не съм успял да се захвана сериозно с любезно препоръчаната от уважаемия Предводител на команчите чудесна книга, а само я прегледах набързо отгоре отгоре/ ...  По мое мнение, един изчерпателен анализ на Орфизма би изисквал повечко информация за него, включително от началния му период при траките. Нямаме такава. Основната са намеци за него, главно от късния елинистичен период на практически необятен синкретизъм. Остава да гадаем и да си съставяме някакво собствено мнение, което неизбежно ще бъде доста уязвимо за критика, а това неминуемо поражда сериозни проблеми в процеса на дискусията, дори до степен на пълна невъзможност за достигането на съгласие...  И все пак, понеже съм голям инат... Малко по-горе в отговор на въпрос за същността на Орфизма, зададен ми от Предводителя на команчите отговорих: Засега по-вероятно ми се струва, първоначално да са били мистични алибализми съпроводени с музика, под влияние, или дори изобретени от жреци правещи се на интересни, ей тъй между другото, докато тракийските аристократи се разпиват на някой техен си симпозиум... Това практически изчерпва мнението ми за ранния Орфизъм. Ще се опитам да поясня съвсем накратко: За мен Орфей е бил точно това- висш жрец, знам ли, най-вероятно на Сабазий, но жрец от особения тип наподобяващ шаман, при това шаман от тежка категория /при шаманите пътуванията до долната Земя, демек до ада, са се считали за особено опасни и на тях се е гледало като на доказателство за принадлежността на шамана към най-висшата лига/. В разказите за Орфей откриваме намеци за магии, психиделична музика и пр. характерни за шаманизма анджаклами. Даже разчленяването, макар да е не съвсем на мястото си, а чак в края на най-популярната история, отново си е типично за шаманизма, доколкото е ключова част от най-разпространения по Света метод за инициация на поразените от шаманската болест... Не ми е никак трудно да допусна и възможността за възникването на конфликт около дейността на Орфей. Още Евридика е убита от змия, що това да не е алюзия за някакво неудоволствие, твърде вероятно изпитвано от някои други жреци- шамани на Сабазий от факта, че Орфей споделя тайните им с профани, че и агресивни чужденци на всичкото отгоре?!? После и нападението над Орфей от кого точно е проведено...  , пък Дионис от своя страна ги наказал беснеещите стерви доста жестоко за убийството, ама не е изключено Дионис да е бил вече елинизиралия се аватар на Сабазий... Развитието на Орфизма впоследствие също наподобява донякъде, пътя изминат и от много други видове шаманизъм. Документираните от заслужаващи висока степен на доверие относително съвременни негови изследователи /края на 19-ти до към то средата на 20-ти век/ , фокуси предназначени за шашардисването на будали, извършвани от изпаднали в транс шамани, като спокойни разходки по живи въглени или даже поглъщането на подобни, безкръвни и безболезнени, но иначе видимо доста тежки самонаранявания с ножове, гмуркане в дупки издълбани в леда на замръзнали езера и практически невъзможно за човека дълъг престой във водата им, масови илюзии извиквани у околните за уж действителна теле или пирокинеза, физически осезаема за проверяващ наблюдател съществена загуба на тегло от шамана /не и с кантар обаче/, граничеща дори с левитация и т.н. чудесии, са убедителен мотив за интереса на непосветените профани. Подобен интерес лесно провокира копнеж за придобиването на подобни способности. Не всеки човек обаче може да стане шаман и да постигне такава степен на транс, та учението започва да се видоизменя и съответно постепенно да деградира /пък е имало нужда да бъде вкарано в поне минимално съзвучие със секуларните елински полисни култове, което допълнително го е профанизирало и отслабило/... Необходимо е било разбира се, неспособните за висшата шаманска лига прозелити, да изпитат все пак някакви трансперсонални преживявания. Какво иначе би задържало интереса му на един елин към такива мистерии? И виждаме голяма част от арсенала охотно използван и в другите подобни случаи- завиране в мрачни помещения, пещери и подземия, музика, пеене, танци, съзерцания, разиграване на свещени драми, вероятно сакрален хомусексуализъм, даже може би разни алкалоидни психеделици /мярнах в книгата на Предводителя на команчите, споменаването на нар. Мен това растение и друг път ме интригувало във връзка с Орфизма и пр. тогавашни мистерии. Добре известно е, че в древността много широко са го използвали освен като лекарство или като мощен афродизиак, но и под формата на отвари от корите му, пак във връзка със секса, но дали само там? В такива отвари се срещат доста токсични алкалоиди, а като се сети човек, че са се тровили умишлено даже с мухоморки, за да се надрусат яко, няма как да не си помисли, че и корите на нара може да са ги прилагали някак си за подобни отсичащи съзнанието бъркочи... Но не съм попадал на потвърждения за това си подозрение,.. ама пък техните проклети тайни, нищо че и те също спокойно могат да се разглеждат като наследство от шаманизма- досадно дразнещи са си...  /...Всичко това много силно е изменило Орфизма, но първоначално зарибяващата му неофитите фундаментална същност за която вече споменах, няма как да не се е съхранила и съответно пренесла напред във времето. Относно частта и касаеща подобието на грехопадението, то ако си направите труда да се върнете малко назад, може би ще Ви направи впечатление, че нито веднъж не съм си позволил да употребя думата грях. Това е донякъде защото се старая да не пречупвам разбиранията си за Орфизма и пр. древни мистерии, през призмата на мироглед формиран съвсем естествено от Православието. Има ли примерно изобщо някакъв смисъл понятието грях, при едни наистина много високо морално-етични, но и дотолкова атеистични религиозни системи като Будизъм, Джайнизъм, Даоизъм.../за Конфуцианството пък изобщо да не споменавам/, та чак да се чуди човек, дали са изобщо религии?!? Така го разбирам това положение и при Орфизма. При определено строго регламентирано от тайнствата поведение- Елизиум /малко като при Нирваната/, иначе- в отчайващия Аид при безплътните сенки...Това положение може и да е породило впоследствие разбирането за греховност, но все още далеч не се припокрива с него изцяло, а си е до голяма степен един своеобразен егоизъм... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
